Щур купон се вдигна в Петното на Роршах с едни от любимите ни музиканти

Лариса Илиева

С цел и тази седмица да бъде толкова положителна, колкото бе предната, решихме да ви разкажем за щурия финал на изминалата седмица, който разтърси из основи Петното.

Някъде около 21:30h. Петното на Роршах за поредна вечер сгуши любителите на хубавите емоции в своите недра или по-конкретно в рамките на Пост-културната Сцена.

Плана за вечерта бе да се порадваме на Митко Таралежков, Bggz Rubbit и на ВИГ „Муфта“. И, разбира се, това й се случи. Веселяшки ска-пънк ритми ни представиха група „Муфта“ заедно с Bggs Rubbit. Вдигнаха публиката си на крака. Всички скачаха щастливо в такт с бандата и се получи едно магично парти, между фенове и изпълнители. Феномен, който често се среща в Пост-културната сцена. 

За благодарност от своя страна, пловдивчани откликнаха, като изключително грижливо показаха на момчетата от „Муфта“ що е то „айляк“ и има ли почва из концертите в Петното. 

След края на първия им сет, на сцената се появи и Таралежков. Беше посрещнат с шумни овации. Може би, причината за това е, че в последната година той често посещава пловдивски сцени. Дали на него му харесва в Пловдив или феновете не могат без него – не се знае. Ясно е обаче едно: симпатиите са взаимни. Пък и подучихме, че честите му посещения на града под тепетата се дължали на предстоящото му преместван в майна сини. Дали е сигурно това, все още не знаем.

Митко, заедно с bggs Rubbit ни бяха подготвили няколко парчета от творчеството си. Както и очаквахме, поетът с китара не си позволи в това есенно време да пропусне песента за печените чушки, която накара публиката да пее с пълно гърло и да танцува, та чак колоните на Роршах да се разтреперят. И понеже цялата вечер се движеше по един леко необичаен график, групите си направиха една лека почивка от 10-15 минути и се започна отново. 

Вече ви е ясно колко беше страхотно цялото изживяване. Остатъка от вечерта е редно да бъде запазена между стените на пост-културната сцена и в душите на всички присъствали. Емоциите бяха много и все луди, и положителни. Което от своя страна ни кара да мислим, че пост-културната сцена започва да се слива с града, а той на свой ред лека-полека започва да я зарежда. 

За край ще цитирам след концертната изява на организаторите на купона, тъй като: 

„Ще си позволим да използваме текста на тази песен за да поясним какво преживяхме заедно в Петък.

"Видях началото и края

както хиляди пъти

в златната спирала

татуирана на гърба ти"