"Хората си въобразяват, че човешкия мозък се намира в главата. Нищо подобно! Вятърът го пренася от Каспийско море."

Паулина Гегова

Вечен е Гогол и вечен ще остане! Защото когато на земята се появи гении, оставил толкова силен отпечатък, дори да е било векове назад, този отпечатък ще се прехвърля отново и отново в настоящето и незнайно бъдеще. Просто така е устроен светът - никога не забравя, колкото и да се развива. А за да се развива, му е нужна тази изначалност. Основата, на която да се подпре и да гради. 

Затова и в наши дни все още се срещат хазартни личности, рискуващи да вземат едно парче от миналото и да го перифразират, да го оформят като глина, да го пречупят през съвременна призма, без да отхвърлят съставките му. 

И трябва да отбележим, че такова изкуство не се създава задължително на големите сцени, пред стотици зрители. Понякога са достатъчни и една шепа хора, на малка сценка, лишена от помпозност. Понякога е достатъчен и един човек, в центъра на всичко това, който не държи на огромен успех, а само на това да разкрие част от себе си. Защото колкото и актьорът да се превъплъщава, в тези превъплъщения открива и елементи от собствения си характер, дори да е една прашинка. 

"Прелюдия към изгубената душа" лежи едно към едно на Гоголовата "Записки на един луд", а всеки един от нас е луд сам по себе си. В лудостта няма нищо странно, нищо анормално. Както се казва: В свят, в който всички са луди, никой не е!

Радослав Йорданов е запознат с тази философия, затова не се страхува да покаже това психично отклонение по един изключително смешен и в същото време задълбочен начин. 

Моноспектакълът се игра снощи в клуб Библиотеката. Посетителите изпълниха пространството със своя звънлив смях в уютна и задушевна атмосфера. Смехът идваше ту от таланта на изпълнителя и прекрасната смяна на настроения, лицеизраз, глас, похвати и текст, ту от съзнаването, че всеки един от нас може да е на мястото на героя. 

С играта си Радослав навлиза в условност. Декори липсват, той стои почти статичен, движенията са изключително изчистени, а това е сложна материя. Повечето актьори разчитат на ефекти. Не и младия мъж! Той въздейства само с психоанализ и мимики. И очи! Едни големи очи, преминаващи през купища душевни състояния. Цялата история е представена на един дъх. Докато се усетиш и моментът отмине. Бързото превключване от мисъл на мисъл, от идея на идея, те кара да си постоянно нащрек, да следиш и да улавяш настроенията. Схема, трудна за артиста и разпускаща за зрителя. 

Интересното е, че Йорданов сам е превел литературата на Гогол. Той е и режисьор на спектакъла. Откровено признава, че не иска да работи с друг, защото възприеманията за героя ще се разграничават. Това е свобода, но също така и отговорност, която не е подминал с лека ръка. Полу-фарсовото произведение излиза от рамките - къде и кога. Има само - защо! Защо един обикновен руски чиновник губи разсъдъка си? Кое е това, което го подтиква да напусне мирното съжителство с общността и да навлезе в подсъзнателните си изкривени илюзии? Халюцинации или неистова вяра изпълват организма му? Едва ли някой може да каже какво се върти в главата на лудите. Те са хаотични и непредвидими, но в тяхната същина има една странна систематичност, дори скрита логика. 

Надяваме се Радослав отново да посети кокетния ни град и да даде шанс на още хора да се докоснат до този магически психодиспансер. В крайна сметка, малко лудост никога не е излишна.