В природата на младежта е да се съпротивлява на това, което е преди нея. Да руши, за да гради наново - Елица Петкова

Паулина Гегова

Българското кино все повече поставя тежката си десница в родната индустрия. Хората осъзнаха, че ако не създаваме нещо свое, то сме погубени. Светът има нужда да му се напомня за нас и младите артисти знаят това. С всички сили и много амбиция създават изкуството си, за да запазим родното, за да подкрепяме традициите и нравите си. Филмът "Жалейка" на сценаристът и режисьор Елица Петкова, прави съпоставка между начина на живот в малкото село и желанието за един по-широк диапазон. Историята разказва за 17 годишната Лора, за която родният край е твърде тесен. Дарена с голяма душа, тя търси спасение посредством бунтарство, което я прави неразбрана и недооценена. След смъртта на баща й, който я потиска, тя приема ритуала на траур по много по-различен начин от останалите. Точно в това се състои и сюжетът - в Траура! В България процесът на скърбене, след загубата на близък, е много тежък, много тягостен, твърде мрачен. Кара ни да се замислим дали оплакваме по норма или наистина изживяваме болката. Дали лицемерието играе своята роля. Всички ритуали са наложени по принуда, тихото преодоляване е някак си неприето. В малките патриархални кътчета на страната, да не пролееш сълза е равноправно на липса на емоция.

В селото, в което е заснет филмът, между Сандански и Гоце Делчев, почти всички възрастни участнички са вдовици. Екипът призна, че една от бабите, тази, която играе бабата на Лора, наскоро е загубила близък и за нея реалността и фикцията са се слели. Чисто документалните кадри показват бита на тези изостанали от модернизацията хора. За тях всичко е различно. Трудът и консервативността са на първо място. Прави впечатление, че каквото и да се случи, те никога не спират да работят, да се грижат за къщата, за добитъка, за нивите и градините. Слагат етикет на всичко, което не е като тях. В това, може би, няма нищо лошо. Това е техният начин и той носи своето очарование. Напомня ни за отминалите времена, когато това ежедневие е било на прага на предишната умираща цивилизация. Като че ли, поколенията винаги са обречени да не се разбират, да се сблъскват едни други, без да намират компромис помежду си. Тези аспекти личат във всяко едно отношение, дори в това към животните. Лентата на два пъти показва документирано убиване на животни за храна, което макар и малко екстремно, е нещо напълно нормално за планинските селища. Тази аналогия между живота на хората и животните е интересна и любопитна, кара мозъкът ни да мисли и разсъждава. А когато една творба поражда в ума дебат, то значи е успешна.

Целият процес е отнел шест седмици. Актрисата Анна Манолова е била само един път преди това в селото, но доста добре е попила от атмосферата на Пирин. Макар че продукцията е немска, историята е чисто българска. Това е първият пълнометражен филм на Eлица, която, въпреки млада, е свършила чудесна работа. "Жалейка" вече е обиколил няколко чужди фестивала, а нови идват на хоризонта. Жалейката е черният шал, който хората си слагат при траур. Това е най-малкият елемент, който може да се постави, за да се покаже уважение. Черният цвят ни закопава в зоната на тъмнината. Дали ще го приемем или не е лично решение. Дали е хубаво да се съди за индивидуалния избор? Гледайте филма и преценете сами. Той ще се излъчва редовно в Лъки Дом на киното.

Трейлър към филма: https://vimeo.com/153895630