Симфоничният оркестър на Шънджън укроти времето над Античния и го превърна в светлинно шоу

Китайските музиканти се сляха с публиката в супер спектакъл

Месеци наред чакахме концерта на симфоничния оркестър на Шънджън, икогато най-сетне дойде вечерта на спектакъла. Майката природа реши, че иска да се пошегува с нас. Въпреки прогнозите за гръмотевична буря Античният театър побра стотиците хора, които бяха дошли да се полюбуват на изяществото на музиката на китайските музиканти и пловдивските хористи. Проблемът настъпи щом диригентът се обърна в средата на едно от произведенията и съобщи, че няма как да продължи концерта под дъжда, тъй като инструментите на музикантите са прекалено чувствителни. Еми, то тая цигулка струва колкото два апартамента, обсъждаха хора от публиката, изцяло разбиращи положението на артистите. Макар и обещанието от страна на гостите ни, че ако до пет минути дъждът спре, то концерт ще има, половината публика се изнесе набързо уплашена от капките. Но жаждата на пловдивчани за подобни мероприятия все пак си пролича. Подтикнати от упоритост и желание да чуят целия концерт, от публиката започнаха да изкарват чадъри и дъждобрани, а по-креативните използваха флаерите, за да се скрият от дъжда. След доста повече от обещаните пет минути и дъжд, който беше твърдо решен да изпразни Античния, на сцената излезе тромпетист от симфоничния оркестър. Той изнесе кратко соло пред публиката, а след това я подтикна да импровизира. Когато се чу женски глас да пее „Хубава си моя горо”, то на следващата секунда целият Античен я последва. Виртуозът успя да хване мелодията и съпроводи изпълнението с тромпета си. След това изпълнение всичко пак утихна, но както казват – затишие пред буря. От горните редове момиче изви самодивски глас и запя „Излел е Дельо хайдутин”. От симфоничния орекстър се бяха събрали на сцената и макар и да не разбираха какво се пее, очите им се просълзиха. Те влязоха в ролята на публика и всеки беше изкарал телефона си да снима. Изпълнението на това непознато момиче беше толкова впечатляващо, че дори природата притихна и дъждът спря.

Минути по-късно концертът продължи на фона на гръмотевици и със специални светлинни ефекти от Майката Природа, която явно също беше решила да се включи в изпълнението. Програмата включваше увертюра към операта „Нюрнбергските майстори певци”, Игор Стравински със сюита „Жар птица”. За десерт остана „Ода за човечността” от Уан Нин, която е комплексно произведение от въведение, пет части, посветени на всеки един от основните конфуциански принципи и заключение. Диригентът  Лин Дайе  с такава емоционалност и мощ водеше представлението, че беше невъзможно да не те зарази дори и да си на върха на Античния. Три биса последваха мега концерта, а стотиците останали изпаднаха в десетминутни бурни аплодисменти. Щом Лин Дайе застана на микрофона за благодарствена реч, единственото, което успя да каже е „Толкова сте емоционални. Обичам ви!”.