В свят, който не се управлява от доброто, понякога е трудно да бъдеш благороден, казва кадифеният глас

Ще прави джаз върху текстове на съвременни български писатели и поети

Иска ми се да видя в църквите ни закусвални за бедни, домове за старци, за дечица, но не ги виждам. За Българската православна църква нея песен не трябва да се пее, трябва да се действа, казва певицата, богослов по образование

Защо да си мислим, че за пет години ще превърнем Пловдив в културно средище. Той е такова, само трябва да го осъзнаем и отворим сетивата си

Джаз дивата Мирослава Кацарова застана пред КАПАНА.БГ за едно красиво, музикално, цветно, но и черно-бяло, искрено и интригуващо интервю.  Репортерката ни Паулина Александрова разговаря с певицата часове след поредния й концерт по проекта Синема, който напълни Конюшните на царя.

В проекта Синема направихте много експерименти с различни аранжименти и текстове. Коя от изпълнените песни е най-близка до Вас, описва Ви най-добре?
Аз винаги се опитвам да избирам репертоара си така, че той да изразява до някаква степен самата мен и също така се опитвам да го променям така, че да се докосва до моята същност, както и до същността на музикантите. Важно е тази музика да вълнува не само мен самата, но и артистите, с които съм на сцената. Слава богу обикновено съм с точно такива хора. Чист късмет е това, че в живота си се срещам с изключителни личности, каквито са музикантите, с които работя. В Конюшните на царя бях с артисти като Мирослав Турийски и Димитър Семов – едни много интересни сами по себе си хора и артисти, а и отделно като композитори, като аранжори. За тази програма работих основно с Мирослав Турийски, както и с Веселин Веселинов- Еко, който за съжаление не успя да дойде на концерта, заради отлагането му. Това, за което всъщност си дадохме сметка е, че до голяма степен тези филми и музиката в тях ни изразява, изразява нашата нагласа към света, нашите ценности чисто като морал и от друга страна като естетика. Това са филми, които освен, че изтъкват истории с различни пластове по отношение на човешките отношения, те са и много красиви. Те работят с метафори и със символи, които чрез тези синтезирани образи казват много повече. Освен това всеки човек по свой начин може да прави трактовки на историите им. Тези филми са много сложни, те са с дълбока перспектива и затова ни харесват. Харесваме и музиката, която до голяма степен ги отразява. Една от песните, които много силно се докосват до моята същност, е Куку-руку-ку Палома, защото това е една стара мексиканска песен, тя е много красива, но пък от друга страна и доста използвана в музиката, интерпретирана е в различни версии. Това, което се случва в Синема е именно моята същност – бавна, протяжна тишина в музиката, пълна с паузи. Такъв е и моят живот – аз съм тих човек, обичам паузата, тишината, обичам да се изразявам чрез тихи кулминации, а не чрез шумни, крещящи или истерични.

В контекста на Синема- черно-бялото или цветното вълнува повече Мирослава Кацарова?
Това са много различни изказности. И едното, и другото в различни състояния на духа ме вълнуват. Аз съм и много цветен човек, но има периоди, в които съм черно-бяла, монохронна. Това е красотата на живота – в неговите редуващи се състояния. Едно от най-красивите предизвикателства е да откриваш себе си различен и да се приемаш такъв, защото това е много важно. Музиката, освен удоволствие, е и спасение, тя е и начин да се отриваш самия себе си, да размишляваш в нейната тишина. Когато я изпълняваш е същото. Нещата, които се случват в съзнанието и подсъзнанието докато работиш върху една програма, са плод на метаморфози на личността. Това е интересното за мен – да го откривам, да го разбирам. Аз съм и цветен, и другият човек в различни моменти. Цветността е винаги символ на щастието, на тези много щастливи безметежни моменти, в които понякога изпадаме и към които се стремим.

Повечето от текстовете на песните Ви пишете сама. Кое Ви вдъхновява?
Самият живот и човекът. Нашата работа е свързана с чувства, не работим с неща, които са лишени от отношение, защото музиката е сама по себе си отношение, тя създава връзка, тя е подобна на религията. Религия произхожда от думата religare, което означава връзка между човек и Бог. По същия начин музиката за мен създава връзка между човек и божественото, но и между човек и човек. А джазът, в частност, с неговите изказни средства като импровизация, като промяна на музиката тук и сега на лайфовете, също създава връзки. От една страна това е отношението между музикантите на сцената, а от друга – между нас и публиката. Това, което ме кара да се чувствам силно развълнувана е когато чувам тишината на хората, които ни слушат. Тишината в залата или изобщо в пространството, където се случва музиката, е много важна за мен, защото точно там се случват тези отношения. Нашата музика е мечтателна, тя е за размишление, за това човек да се събира и прибира вътре в себе си. По този начин, когато си самият себе си, се осъществява най-личната връзка между артиста и другите. Това ме вдъхновява. Отношенията са изключително важни специално за този тип музика.

Очевидно кариерата и личният Ви живот вървят ръка за ръка? Как го постигате?
Човек е една цялостна личност. Той не се дели на частици. Понякога, когато нещо не се е случило както трябва в личния живот, човек компенсира с това, което работи и обратното. Хубавото е, че моята професия е част от личния ми живот. Музиката в мен никога не е приемана като болна амбиция, никога не съм се стремяла да стана известна. Тя е част от моя живот – слушам музика у дома, в колата, докато пътувам с моя любим мъж, за да слушаме концерти, посещаваме заедно фестивали в цяла Европа. Това се превръща в едно много приятно премеждие, е едно преливане от личното в професионалното и обратно. За мен личният живот е любовта, а любовта е чувство, което те кара да се отдаваш по един и същ начин на професията и на човека до себе си. Колко е хубаво, че при мен професията е чувство.

Със съпруга Ви сте заедно вече дълги години. Музиката помага ли в поддържането на романтиката?
Да. Музиката винаги е била средство да общуваме помежду си, да си разменяме важни неща за казване отвъд думите. Той не е музикант, не е артист, а човек от другия свят – на бизнеса, но въпреки това носи много богата душевност, той е интелигентен, чувствителен, много сетивен. Всъщност нашата музика е точно за такива хора, изключителни професионалисти, но в същото време много чувствителни и сетивни личности, търсещи спасени в другия свят. Музиката е нещо много важно за отношенията в една връзка.

Къде намирате пресечната точка между любовта и музиката?
Аз пея с много любов. Тя е основното чувство, което ме води на сцената. Ако няма любов, няма музика. Аз влагам самата себе си, вграждам се във всеки един проект. Това е нещо, което едновременно те прави богат и от друга страна самотен. Тези редуващи се състояния на любов и самота, на крайностите и противоречията са всъщност пресечната точка. Човек балансира някак си по този начин.

Строга майка ли е Мирослава Кацарова?
Не, не съм строга, въпреки, че съм много принципна. Всъщност аз съм човекът в семейството, от който дъщеря ни има така да се каже страхопочитание, защото мъжът ми работи много и когато се вижда с любовта на живота си, която е всъщност нашата дъщеря, е готов на всичко, докато аз съм малко по-безкомпромисна в това отношение. Но аз съм приятел с нея. Тя е един вълшебен, ангелоподобен човек, с много дълбока чувствителност и е изключително интелигентна. Дъщеря ми е четящо дете, рисува, обича музиката, галериите, пътува с нас по концерти, изобщо обича другите светове. Виждам, че с любопитство ги открива сама. Например преди години тя откри за себе си Туве Янсон – писателка, която аз не познавах и опознах именно благодарение на дъщеря си. Така, че колко мога да бъда строга към човек, от когото се уча?

На какво сте се научили от дъщеря си?
Аз непрестанно се уча от нея. Най-вече на добродетели. Децата са много интересни същества, много по-различни от нас възрастните. Нямат предразсъдъци, нямат правила и са много спонтанни. Всичко това е нещо, на което аз се уча. Най-вече се възхищавам на нейното благородство. Осъзнавам, че то е едно от най-важните качества за човека, нещо, за което трябва с цялата си сила и воля да се бориш. В свят, който не се управлява от доброто като цяло, понякога е трудно да си такъв, особено за едно дете, но нашата дъщеря избира винаги доброто. Всеки един отпит да направиш този избор си е една малка борба. Вярвам, че децата трябва да бъдат учени на това, а те винаги ни го връщат. В определени ситуации ни идва да бъдем агресивни, някак си цялата вселена те води към това, но въпреки всичко избираш абсолютно доброволно да се обърнеш към доброто.

На какво все още не сте я научили?
Предполагам, че има още много неща, които да й предам, но това, на което се опитвам да я науча сега е да се защитава. Тя е, както казах, много благороден човек и това понякога се използва от хората и дори от децата. Опитвам се да й покажа, че има начин човек много достойно да се защитава, без да бъде лош.

Какво да очакваме от тук насетне от Мира Кацарова?
Аз самата не знам какво да очаквам. Животът е една голяма изненада. Имам много планове и мечти. Аз съм човек, пълен с идеи. В крайна сметка мога да кажа, че съм методична и почти винаги ги изпълнявам. Това, за което мисля в момента е новият ми албум, който записваме. Част от програмата Синема е записана. Песните от нея изграждат връзки с другата част, които са авторски композиции, повечето от тях са с мои текстове. Другото, което ме вълнува е ,че програмата Синема предстои да влезе в театрални постановки и да придобие малко по-различен облик. Това е идея на Елин Рахнев, върху която работим. За следващата година съм планирала да се фокусирам върху текстове на български език на родни писатели и поети, върху които специално да бъде написан аранжимент – нещо, което не се е правело отдавна. Това е класическият модел на правене на песни – първо текстът и след това музиката. Така е било още през 30 – те години. Интересува ме точно тази идея, да се създаде джазова композиция, но върху текстове на съвременни български писатели и поети, тъй като българският език е много интересен. Погрешно е за мен схващането, че на него не може да се пее. Може и то много красиво.

Като богослов по образование сигурно имате отношение към делата на висшите ни духовници. Вярвате ли им и коя песен би им отивала?
Познавам Неофит – нашият патриарх. Той ми беше преподавател в богословския факултет. Наистина е една много чиста личност, от моите спомени от преди повече от 15 години. Това е човек, на който със сигурност му отиват херувимски песнопения. Аз лично бих избрала един красив православен тропар. Той самият е с изключителен глас. Но Неофит е една самотна лястовица, а както се казва една птица пролет не прави. За съжаление. Избирам да говоря за доброто, не съм аз тази, която ще съди. Не съм съгласна с тези, които всъщност правят нещата. Иска ми се да видя най-накрая към църквите в България закусвални за бедни, домове за старци, домове за дечица, но не ги виждам към Българската православна църква. Така, че тук песен не трябва да се пее. Трябва да се действа.

Кога сте се молила последно и кога влязохте в черква последно?
Всеки ден се моля. Знам една молитва, която е фантастична – Исусовата молитва -“Господи, Исусе Христе, помилуй мене грешната...“ Това е молитва, която се повтаря като мантра в православието. Тя изчиства съзнанието от всичко – от мисли, от желания, от идеята за самия теб, от егоизма. Според мен е идеален лек да излезеш от егоцентризма, да не мислиш за себе си, за изчистване на духа и докосване до божественото. Убедена съм и вярвам в това, че Бог знае нашите потребности и трябва само да потърсим връзка с него. Обичам да ходя в една малка църква в село Марково, където живея през лятото. Тя е запазила духа на старите български църкви. Там съм била за последно и винаги я предпочитам, защото в нея няма мрамор, няма златен прашец по амвона, няма тапети, имитиращи зографисани стени, няма фалш.

Какво Ви дава Пловдив като заряд и вярвате ли, че градът ни ще стане Културна столица на Европа?
Пловдив отдавна за мен е културна столица, но това е въпрос на състояние на духа. Това е един велик град, с огромни исторически натрупвани. Винаги е бил за мен център на духа и културата, но аз не обичам тези шумни гръмки дефиниции като Културна столица на Европа. Предпочитам града ни да се запази такъв, какъвто е, да запазим културата в естествените, истинските й проявления. Тя не е само в това да има събития и акции по улиците, а в начинът, по който хората се движат и говорят по тях, начинът, по който проявяват потребността си от театър и музика, от това да купуват книги, да се събират и да създават културни средища, каквото е и мястото, в което в момента се намираме ( Би Боб Кафе). Това е по-важно за мен, това е истинският дух на нашия град. Защо да си мислим, че за пет години ще го променим и ще го превърнем в културно средище. То е такова, само трябва да го осъзнаем и да отворим сетивата си. Всичко друго е политика, а аз не се занимавам с това.

Над 120 събития в повече от 90 локации с участието на над 500 артиста от цял свят ни очакват в Пловдив на 12 и 13 септември

Само няколко дни след официалното обявяване на избора за културна столица на Европа за 2019 г., в Пловдив ще се проведе едно от най-мащабните културни събития в страната – “Нощ на музеите и галериите” - Пловдив, което отбелязва своята десета годишнина с двойно по-голяма програма, включваща над 120 събития на повече от 90 места и участието на повече от 500 артисти от цял свят. В рамките на двата фестивални дни - 12 и 13 септември (петък и събота), гостите на събитието от цялата страна ще вземат участие в интензивна програма от специални изложби, концерти, акции, спектакли и представяния, подготвени специално за събитието от общински, държавни и частни музеи и галерии, театри, университети, читалища, книжарници, клубове, барове, ателиета, работилници, алтернативни пространства за изкуство и независими куратори, които ще представят своите проекти в градска среда.

Традиционно програмата е организирана в няколко основни теми: „Музеи и галерии“, „Култура и клуб, „Град и публично пространство“ и „Детска програма“. По повод десетата годишнина организаторите на събитието от Фондация „Отворени изкуства“ и съорганизаторите от „Америка за България” в партньорство с Община Пловдив ще представят и специална юбилейна програма, свързана с характерните културни локации, включени в „Алтернативна карта на Пловдив“.

Програмата „Музеи и галерии“ може да бъде видяна в първия фестивален ден 12 септември и включва интересно съдържание, подготвено от пловдивските културни институции специално за събитието, и международно съдържание, представено в партньорство с най-активните културни центрове и посолства в страната. За първи път в събитието ще вземе участие Френският културен институт с изложбата „Кутия в куфар“, която представя съвременни интерпретации на Марсел Дюшан  от 15 френски артисти с изразните средства на живописта, инсталацията, видео, скулптура или пърформанса. Изложбата ще бъде показана в Градска художествена галерия – Пловдив, Експозиция Енчо Пиронков.

Основен акцент в програмата ще бъде проектът „Помогни на очите си да виждат“ на Регионален исторически музей – Пловдив и Центъра за рехабилитация на слепи хора. Инициативата е финансирана от Фонд „Специални проекти“ на „Нощта“ и цели да даде достъп на хора с увредено зрение до четирите експозиции на музея и до отделни експонати. Във всеки един от обектите ще бъде позициониран кът за работа с деца и възрастни с увредено зрение и ще бъдат изработени тактилни карти и анотации на брайл на определени музейни експонати, характерни за тематиката на всяка експозиция. Към експонатите ще има и аудио текст, възпроизвеждан от плеъри със слушалки. Кътовете ще бъдат обогатени с реални оригинални експонати от фондовете на музея – скулптури, релефни предмети, велосипед от XIX в. и др., предоставени за свободно „виждане с ръце“.

Регионален етнографски музей – Пловдив пък ще се включи в програмата „Музеи и галерии“ със салон за ретро-прически. В големия салон на музея ще се направи своеобразно модно фризьорско ателие и всеки желаещ може да си избере ретро прическа, която обучените млади фризьори от СОУ „Ана Май” да измайсторят. Ще могат да се видят „прабабата” на пресата и машата за къдрене, първите парфюми, помади и мазила.

В Малката базилика ще можем да видим проекта „Базилика Тессера - нови форми в културното наследство“ - сайт-специфик дигитална инсталация, дело на пловдивски артисти и институции, която пресъздава античните подови мозайки в Базиликата като мултимедийна композиция от образ, музика и текст. В Дружеството на пловдивските художници, Център Алос ще се включат в „Нощта“ с изложбата „ГрадАрт“, която събира фото и видео документация от художествени инсталации и акции в градската среда, резултат от уъркшопи с ученици от училищата по изкуствата.

В музея на авиацията в Крумово ще се проведат демонстрационни полети на леката авиация, демонстрация на изстрелване с катапулт, полети на симулатор на самолет L-410 и други демонстрации. В къщата музей на Златю Бояджиев ще може да бъде видяна пространствена мултимедийна изложба за Златю Бояджиев, реализирана от Антонио Кесерджеив в партньорство с Общински институт „Старинен Пловдив“.

В рамките на програмата „Музеи и галерии“ в Sariev Contemporary ще бъде представена инсталация на немските артисти Уте Мюлер и Кристоф Майер, курирана от Бетина Щайнбюрге и съставена от рисунки, архитектурни фрагменти и скулптури, както и списанието Black Pages, всеки брой на което е своеобразна изложба на отличителни артисти в световното съвременно изкуство.

Акценти в програмата „Музеи и галерии“ имат и новите арт пространства в Капана като фотографска галерия „Ластици“, която ще представи self-publish продукцията си за последната година в курирана за събитието изложба и галерия Point-Black, която ще представи групова изложба. Новооткритото пространство Sariev Project Space пък ще покаже проекта „Изкуството и неговата история – съкратена версия“ на Димитър Солаков, част от дългогодишната платформа на галерията ФОН: Млади автори. Проектът ще покаже непознаването на историята на изкуството и липсата на знания за него, преосмислени от младия автор като предимство, и виждането му за отражението, което епохите в изкуството имат върху съвременното общество.

Очаквайте скоро и повече информация и основни акценти в останалите фестивални програми на десетото юбилейно издание на „Нощ на музеите и галериите“ – Пловдив: „Култура и клуб“, „Град и публични пространства“, детската програма „Малката нощ“, както и подробна информация за специалната юбилейна програма на събитието – „Тъмната страна на Нощта“, курирана от фондация „Изкуство – Дела и документи“. 

В компанията на Мирослав Турийски и Димитър Семов, джаз дивата плени пловдивската публика в Конюшните на царя

Филмите "Kриле на желанието", "Buena Vista Social Club", "Cinema Paradizo", "Черният Орфей" са част от филмите, които вдъхновиха Мира за проекта й Dreaming Cinema

Съвсем като в радио предаване поведе публиката Мирослава Кацарова миналата вечер, когато Летни сцени Конюшните на царя за миг се превърнаха в студио с музика на живо. Всеки любител на джаза и киното, който не беше напуснал Пловдив за ваканция, можеше да бъде видян в сърцето на Трихълмието. А сърцата на всички затуптяха в ритъма на музиката, преминавайки от тема в тема и от филм във филм.

Неколкократното спиране на тока не наруши спокойствието на жадните за джаз пловдивчани, дори повлия на атмосферата, правейки я още по-задушевна. В безметежния летен концерт, Мирослава сподели сцената с Мирослав Турийски – пиано и Димитър Семов – ударни.

Мира поздрави публиката, още след първото изпълнение, като подчерта, че се намира на любимата си пловдивска сцена и сподели, че тази вечер програмата се казва Cinema. Избра да я открие с песен от стар, черно-бял филм и разказа историята на един мъж и една жена. "Филм с много тишина и паузи, с по-малко диалози. Но... и с много красива музика, показваща много".

Изборът на Муси, както я наричат приятелите, за следваща тема от концерта също бе така вълнуващ. Оказа се, че е от Cinema paradiso - един от най-най-любимите й филми. Преди да прозвучат първите акорди от песента, тя разказа: "Това е история, свързана с нашия много болезнен път на себепознанието, разказана от Торнаторе във филма Cinema paradiso. А музиката е на Енио Мориконе, който е един от най-големите автори. Това, което всъщност бих искала да ви споделя е, че когато избирах музиката с радост осъзнах, че Мориконе е именно авторът на тази тема. Това е един по-нов филм, един по-нов режисьор – Торнаторе. Не знам дали гледахте последния му филм, който се казва Най-добрата оферта. Той направо ме отвя. Но да се върна на Cinema paradiso. Така стана, че избрахме тема, която е симфонично произведение. Използвахме мелодичната част от нея и вълшебният Елин Рахнев написа текст на български език. Така тази музика се превърна в песен. Аранжиментът е на Веселин Веселинов Еко, който тази вечер не успя да дойде тук с нас, но затова пък на сцената са едни прекрасни хора и музиканти, които, струва ми се, изпълват въздуха с истинска музика. Мирослав Турийски - пиано и Димитър Семов – ударни."

Гласовитата пловдивчанка зарадва присъстващите, повеждайки ги в красивата безметежност на горчиво-сладък боса нова привкус, избирайки за следваща тема един много красив филм, който описа така: "Следващият филм, от който съм взела темата е много стар. Той е един от онези красиви филми, които бележат историята не само на киното, но и на музиката. Защото с филма Черният Орфей се създава и се утвърждава онова течение в бразилската музика, прочуто по-късно като боса нова. Филмът е направен през 1958 година и за него са писали автори като Антонио Карлос Жобим, Винисиус де Моралес, Луис Бонфа. Луис Бонфа е последният, който споменавам, защото той е авторът на последната тема, която всъщност си е взела името именно от филма Черният Орфей. Тя има и друго име – Manha de Carnaval / На сутринта след карнавала. Това е любовна история отново, но това, което се случва с темата, която предстои да чуете е една много дълбока метаморфоза, защото тя не звучи като боса нова, а според мен звучи като една много красива, малко тъжна, но уютна джаз балада, градска музика. Затова всъщност вина има Мирослав Турийски, който направи тази рехармонизация и този тотално различен аранжимент. Това е една интерпретация и то с различен текст от оригинала. Текст, който аз лично чух за първи път в изпълнение на любимата ми Cassandra Wilson."

Мултимедия с откъси от филмите, чийто песни слушахме под откритото небе в Стария Пловдив ни поведе на запомнящо се пътешествие. А и след концерт на Мирослава винаги знанията ти се обогатяват, без това да ти е досадно. Защото тя разказва и както пее – толкова леко, ненатрапчиво, а в същото време оставаш запленен завинаги. По средата на концерта Мира сподели основното, до което е достигнала покрай проекта Cinema: "Всъщност, ако продължаваме нататък с историите от филмите, които някак се пренасят в музиката и някак музиката продължава да живее отвъд историите на режисьорите. Това, което на мен ми направи впечатление, когато се замислих за тази програма и когато си дадох сметка, че бих искала да направя нещо подобно, е всъщност, че музиката... забелязали ли сте как музиката променя целия свят. Когато слушаш музика в колата си, просто всичко става по-красиво и някак поносимо и всъщност музиката наистина има магично въздействие върху реалността. Прави ни по-сетивни, кара ни да откриваме красивото и доброто. Такава е следващата тема, която аз открих съвсем случайно, от един от най-любимите си филми на Вим Вендерс. Филмът се казва Криле на желанието. Направен е през 80-те години и е филм, който е изпълнен с пънк. Това е музиката на 80-те, това е музиката на този град – Берлин, в който се развива действието. Но един малък, много значим фрагмент от филма е свързан с това, че ангелът, който подслушва мислите на любимата си циркова актриса, чува как тя разсъждава в ритъма на люлеещата се люлка, на която тя се люшка и отмерва 1, 2, 3, 1, 2, 3... Така, в това време звучи именно един кратък, малък, много фантастичен валс. Толкова кратък, че не би могъл да се превърне в песен, ако Веселин Веселинов Еко не беше проявил фантазията си. Всъщност той превърна тази кратка тема в песен, а текста на песента написах сама, защото този филм е от тези, чийто послания са силни и бих искала да кажа онова, което осъзнавам, докато го гледам, докато слушам музиката, докато си представям как ангелите подслушват мислите."

Следващата тема е създадена по подобен начин на тази от Криле на желанието. Тя също е от филм на Вендерс. В поредното лирично отклонение, Мира ни припомни за поредица от музикални филми на режисьора - Buena Vista Social Club, Лисабонска история и наскор излезлият Пина, посветен на голямата балерина Пина Бауш. Оказа се, че и тя е вдъхновила певицата с абсолютно нетрадиционното си виждане за изкуството. С това как трябва да бъдем смели и дръзки, да експериментираме и да правим неща, които не са обичайни, да излизаме извън границите и да надничаме отвъд, създавайки други светове.

Ето какво още сподели Мира за великата балерина: "Пина Бауш всъщност е до някаква степен е героинята на филма Пина, но по-скоро герои са нейните балетисти, които изиграват нейните фантазии, нейните визии. Темата от филма Пина, която ми направи много силно впечатление, отново е  изключително красива... Написах текст на френски език, защото когато Еко направи аранжимента й се оказа, че тя звучи като танго. Малко самотно танго, но като танго."

Музиката от всички филми, включени в програмата, има запомнящо се присъствие. Тя говори на зрителя не по-малко от случващото се на екрана. Ето защо историите, разказани чрез нея, намират място в проекта Cinema и вдъхновиха Мира и музикантите, с които тя сподели сцената, да предадат посланията, закодирани в избраните мелодии, по свой начин.

"Мирослав Турийски, Димитър Семов. Това са музикантите, които създават друг облик, през цялото време на това, което съм чувала до сега и за мен е огромно удоволствие да чуя другото лице на тези песни. Следващата тема е от един много, много стар филм. Черно-бял, горчиво-сладък, смешно-тъжен. Разбира се, че е на Чаплин. Разбира се, че и музиката е на Чаплин. През 30-те години той създава филма Модерни времена. За него той написва симфонична музика, която кръщава Smile. По-късно се пишат думи за тази тема и така тя се превръща в песен. Сега ще ви изпея тази песен, под аранжимента на Мирослав Турийски, който е изключително различен и неочакван."

Няма начин концерт на Мирослава да мине без Бразилия. Посланието от следващия филм тя оприличи с нещо, което понякога прилича на нашия свят, в който наистина живеем - без да е измислен, без да е филм. Представянето на филма тя започна от главния герой: "Един романтичен чиновник, който мечтае, рее се в облаците и е отвъд правилата. Той дори не знае, че трябва да се съобразява с тях. Понякога е толкова абсурден самият той във филма. Това, което е много интересно и парадоксално в този филм е заглавието. Защо такъв филм се казва Бразилия? Ами заради музиката, заради темата, която звучи през цялото време. Действието изобщо не се развива в Бразилия, нито има бразилки или бразилци.
Има една тема от 1938 година, на Ари Барозо, която се нарича Aquarela do Brazil. Тя е аранжирана по един много интересен начин. Пълна е с ирония, пълна е с подтекст, с много пластове, но това, което се случва с тази тема – Brazil е, че е написана веднъж през 38 година, а през 1942 става част от саундтрак към един анимационен филм на Disney, който я прави популярна. Saludos Amigos се казва този филм. После тази тема се превръща в нещо като неофициален химн на Бразилия и съвсем естествено придобива краткото заглавие Brazil. И така, темата Бразилия, от едноименния филм на Terry Gilliam, в аранжимент на хората, с които сме на тази сцена под звездите."

С нов прочит, в който ясно личи възхищението от красотата на музикалните откъси, филмовите композиции стоплиха публиката в съботната нощ, а преди да слезе от сцената, Мира изказа своята признателност: "Много ви благодарим, че дойдохте в Конюшните на царя, за да споделим нашите мисли, нашата музика, нашите мечти, защото в крайна сметка това, което осъзнавам е, че колкото пъти се опитвам да мина отвъд границите, да използвам различни изразни средства, толкова по-интересно става, толкова по-красива и по-чута е музиката. Благодаря ви!"