Поклонението ще е на 18 октомври

Приятели и почитатели на великана Милчо Левиев ще се простят с него в петък, 18 октомври, в столицата. Поклонението ще се състои от 11 до 14 часа в зала България. Да го изпратим с ръкопляскания и музика, така, както живя!, призовават роднините на големия музикант и композитор.

Милчо Левиев си отиде този уикенд след кратко боледуване. Той почина в болница в Солун.

Проектът бил готов още през април 1892 г.

От години Пловдив търси своите екологични транспортни алтернативи. Често срещано предложение е за трамваен транспорт с много „за“ и „против“. Интересното е, че разговори за трамваи в градския транспорт се водят още след Освобождението…

Проект за трамвайна линия в Пловдив има още през април 1892 г., 9 години преди да бъдат пуснати трамваи в София. Предвиждало се е първата трамвайна линия да бъде пусната по време на Първото българско земеделско-промишлено изложение с маршрут от железопътната станция до централния вход на изложението. Трамваят е с мотор движен с петрол. Предложението за изпълнение е било на „Източните железници“.

Второто предложение за трамвай е през април 1898 г. Отново три години преди да се пусне първия трамвай в София. Общината на гр. Пловдив обявява търг за изграждането на трамвайна мрежа в града. Френското дружество Compagnie generalle de Construction ef de Wagons Lits печели концесията и предлага целия град Пловдив да се освети. За да бъде рентабилно предприятието в малкия по това време град, се предлага също една от линиите да продължава до близкия Станимака (сега Асеновград) с електрически трамвай. Създаден е и проект на линията.

Не са ясни причините в рамките на 6 години да пропаднат и двата проекта.

През 1930 г. общината получава ново предложение от германска фирма за построяване на трамвайна линия с концесионни права за 25 г. и отново предложението не се осъществява. По същият начин се проваля и предложението на френска фирма да направи трамвайна мрежа в Пловдив през 1933 г.

Музеят на Техническия университет в Берлин пази забележителен документ. Той е свързан с Пловдив и е от далечната 1942 г., когато немският архитект Херман Янсен предлага смело и авангардно решение за града – трамваен градски транспорт. Екологично, чисто и перспективно решение! С него още в 40-те Пловдив е трябвало да има модерно решение за транспорта си.

Шест трамвайни линии прекосяват града от край до край в плана, който залага модерния за времето си електрически трамваен транспорт. Решението изглежда обещаващо от екологична гледна точка, но не и от икономическа, се коментира днес. В тези години Пловдив е малък град, трамвай в него е уместен, но едва ли е бил толкова нужен на гражданите му.

Схемата на арх. Янсен (пази се в Пловдивския архив) показва добро разположение на линиите и може да служи като основа за бъдещата разработка.

Те заобикалят хълмовете и стигат дори до… летище. То е заложено от архитекта на изток, там където днес се намира жп гара Тракия. Прави впечатление, че проф. Янсен вижда развитието на Пловдив предимно на юг и е задал силно разширение на града в тази посока. Дори го опасва с трамвайна линия.

Разбира се трасетата на арх. Янсен в днешно време вече са неосъществими. Те са потънали в новата транспортна мрежа на града. Но въпреки това, замисълът на проф. Янсен е уникален! Размах, правилна визия за бъдещето на града, добро съчетание на практичност и естетика – това са част от позитивите на проекта, твърдят експерти. Ако беше реализиран, Пловдив щеше да има нормален градски транспорт още през 40-те години на ХХ в. При това по немски модел. Проф. Янсен е популярен в Германия, като автор на първия цялостен план за Берлин.

Някога немският градостроител е мислил и по въпроса как да свърже Главната улица с върха на Сахат тепе. Идеята се реализира по-късно от арх. Желязко Стойков, който проектира прекрасната стълба на „Каменица“, с идеята тя да наподобява тази на площад „Испания“ в Рим.

Обществената система у нас се променя, с нея и приоритетите. Немската инженерна мисъл излиза от „мода“ и остава в шкафовете на градостроителите. А резултатът от този „провал“ рефлектира върху пловдивчани.

Сега редица кандидати за градоначалници отново повдигат темата за екологичен градски транспорт.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

След 32 самостоятелни изложби Стамен Карамфилов мечтае за една последна

Шампиони по канадска борба тренират в комплекса за хора с увреждания в Източен

Иво Дернев

На 76 години, почти напълно изгубил зрението си, Стамен Карамфилов продължава да твори в ателие, осигурено от Националния център за рехабилитация на слепи хора в Пловдив. Губи очите си, но не и духа си. Незрящият маестро използва супер рядката техника енкаустика- рисува само с восък, тъй като по-добре усеща материала. Загубил зрението си преди пет години, той не се отказва и трупа картини за така мечтаната от него последна самостоятелна изложба, след 32 такива през годините.

„Надявам се някой да ме приюти и ми осигури пространство или галерия за последната ми експозиция догодина, през юни, когато навършвам 77 години. Това искам и върху това работя”, обясни Стамен Карамфилов днес на социалния министър Бисер Петков и кандидата за кмет Здравко Димитров, които го посетиха в работното му пространство в Центъра за рехабилитация на слепи хора.

„Днес, когато не виждам нищо с дясното око и съвсем, съвсем малко с лявото, този център ми дава утеха. Тези хора ми дадоха подслон и продължавам да работя. Създадоха ми уют и това ме държи. Това ме кара да се чувствам човек. Дадоха ми криле тук”, обясни на гостите в ателието си Стамен Карамфилов.

Той е реставратор-художник. Завършил е консервация и реставрация в Санкт Петербург. Отделил е два къта за картини в ателието си. В единия са негови работи отпреди ослепяването, в другия са настоящите му творби. В средата седи една икона от 1826г., чиято реставрация не успява да довърши, тъй като губи зрението си.

Рисува с восък, който преди това търпеливо избелва в продължение на месеци. Това е сложна процедура, тъй като избелването на восъка зависи и от слънцето, и от луната. Трябва да се съобразяваш и с двете. Използва рядката техника енкаустика, тъй като цветовете се запечатват на платното и не променят цвета си. За разлика от очите му, които решили да го сторят преди пет години. Това сякаш е бунтът на твореца срещу нещастието. Лекът на болестта. Всяка картина е едно ново проглеждане.

„Много сложна и стара техника е. Работя с шпакла. Ползвам пигмент от Германия или химии за оцветяване на восъка, след като преди това го избеля. Работя само на черна основа, тъй като в лявото око, колкото и увредено да е, цветовете изпъкват. Нанасям восъка, после обгарям с газова горелка, за да го запечатам. Мисля, че съм единственият, който прави енкаустика върху платно. В началото доста платна запалих, но вече знам как”, обясни незрящият художник.

Силата на духа му не е нещо екзотично за екипа на  Националния център за рехабилитация на слепи хора в Пловдив. Всички, които го посещават, са решили да не се дават на ситуацията, в която ги е поставила съдбата, и да продължат напред. Това е и всичко, което искат и правят от социалния комплекс в Изгрев.

На подземното ниво под художника Стамен Карамфилов се случват други чудеса. Там спортуват някои от най-силните български състезатели по канадска борба, всички незрящи. Тренира ги абсолютният шампион и инструктор Марин Печев. Той е и нещо като фитнес преподавател на слепите хора, които не искат да губят формата си и се потят под тежестите в залата за фитнес. В близост до нея вървят и курсовете за масажисти- незрящите са много силни в тази професия, а Центърът ги обучава и мотивира да се занимават с нея.

„Денят на белия бастун не е ден, в който празнуваме, а е ден, в който фокусираме вниманието върху хората с увреждания. Центърът е уникална институция на територията на България, а и на Европа. Открит е през 1966г. и в момента работи с 4600 незрящи от цялата страна годишно. 200 души получават професионално образование всяка година от 58-те души специализиран персонал. Ресурсът, с който оперираме обаче, е крайно недостатъчен. Губим кадри и не можем да намерим хора. Това може да доведе до ограничаване на някои функции”, обясниха от Националния център за рехабилитация на слепи.

Александрина Костова е програмен мениджър на комплекса и преподавател по зрителна рехабилитация. Тя подчерта, че основните мисии на центъра са рехабилитацията, професионалното обучение и консултация, както и услуги по развитие на човешките ресурси.

„Работим по възстановяване социалните функции на личността, правим обучения по ориентиране и мобилност, полезни умения, брайлова азбука, компютри. Предлагаме на посетителите професионални курсове за плетачи, офис секретари, масажисти и тапицери. Но освен това работим и в посока превенция. Правим кампанията „Весели очички” във всички пловдивски детски градини. Резултатите от изследванията там са, че 35 процента от децата имат зрителни проблем. Това не е медицинско изследване, а маркиране на проблем, за да насочим родителите към офталмолог”, обясни Александрина Костова. Тя уточни, че Националният център има услуги в 110 общини.

Тя разходи социалния министър из различните зали на Центъра, които предлагат различни занимания за незрящите. В едната зала и днес се правеха изследвания от кампанията „Весели очички” с деца от „Мария Луиза”. В другата трима души със зрителни проблеми пресъздаваха зададен модел на дъските гелбордс. Там се намира и апарат за четене, наречен „Затворен телевизор”. Има още компютърни зали, галерия. Както и кухня, в която незрящите се учат да готвят не с очите си, а с всички други сетива. Днес там посетител на центъра за първи път режеше картофи, а друг правеше курабийки.

„Това, което правите, е невероятно. Благодаря ви”, каза Здравко Димитров. „За първи път съм тук. Много съм впечатлен”, заяви след обиколката социалният министър Бисер Петков и подчерта, че държавата седи твърдо зад функционирането на Центъра в Пловдив.