След 32 самостоятелни изложби Стамен Карамфилов мечтае за една последна
Шампиони по канадска борба тренират в комплекса за хора с увреждания в Източен
Иво Дернев
На 76 години, почти напълно изгубил зрението си, Стамен Карамфилов продължава да твори в ателие, осигурено от Националния център за рехабилитация на слепи хора в Пловдив. Губи очите си, но не и духа си. Незрящият маестро използва супер рядката техника енкаустика- рисува само с восък, тъй като по-добре усеща материала. Загубил зрението си преди пет години, той не се отказва и трупа картини за така мечтаната от него последна самостоятелна изложба, след 32 такива през годините.
„Надявам се някой да ме приюти и ми осигури пространство или галерия за последната ми експозиция догодина, през юни, когато навършвам 77 години. Това искам и върху това работя”, обясни Стамен Карамфилов днес на социалния министър Бисер Петков и кандидата за кмет Здравко Димитров, които го посетиха в работното му пространство в Центъра за рехабилитация на слепи хора.
„Днес, когато не виждам нищо с дясното око и съвсем, съвсем малко с лявото, този център ми дава утеха. Тези хора ми дадоха подслон и продължавам да работя. Създадоха ми уют и това ме държи. Това ме кара да се чувствам човек. Дадоха ми криле тук”, обясни на гостите в ателието си Стамен Карамфилов.
Той е реставратор-художник. Завършил е консервация и реставрация в Санкт Петербург. Отделил е два къта за картини в ателието си. В единия са негови работи отпреди ослепяването, в другия са настоящите му творби. В средата седи една икона от 1826г., чиято реставрация не успява да довърши, тъй като губи зрението си.
Рисува с восък, който преди това търпеливо избелва в продължение на месеци. Това е сложна процедура, тъй като избелването на восъка зависи и от слънцето, и от луната. Трябва да се съобразяваш и с двете. Използва рядката техника енкаустика, тъй като цветовете се запечатват на платното и не променят цвета си. За разлика от очите му, които решили да го сторят преди пет години. Това сякаш е бунтът на твореца срещу нещастието. Лекът на болестта. Всяка картина е едно ново проглеждане.
„Много сложна и стара техника е. Работя с шпакла. Ползвам пигмент от Германия или химии за оцветяване на восъка, след като преди това го избеля. Работя само на черна основа, тъй като в лявото око, колкото и увредено да е, цветовете изпъкват. Нанасям восъка, после обгарям с газова горелка, за да го запечатам. Мисля, че съм единственият, който прави енкаустика върху платно. В началото доста платна запалих, но вече знам как”, обясни незрящият художник.
Силата на духа му не е нещо екзотично за екипа на Националния център за рехабилитация на слепи хора в Пловдив. Всички, които го посещават, са решили да не се дават на ситуацията, в която ги е поставила съдбата, и да продължат напред. Това е и всичко, което искат и правят от социалния комплекс в Изгрев.
На подземното ниво под художника Стамен Карамфилов се случват други чудеса. Там спортуват някои от най-силните български състезатели по канадска борба, всички незрящи. Тренира ги абсолютният шампион и инструктор Марин Печев. Той е и нещо като фитнес преподавател на слепите хора, които не искат да губят формата си и се потят под тежестите в залата за фитнес. В близост до нея вървят и курсовете за масажисти- незрящите са много силни в тази професия, а Центърът ги обучава и мотивира да се занимават с нея.
„Денят на белия бастун не е ден, в който празнуваме, а е ден, в който фокусираме вниманието върху хората с увреждания. Центърът е уникална институция на територията на България, а и на Европа. Открит е през 1966г. и в момента работи с 4600 незрящи от цялата страна годишно. 200 души получават професионално образование всяка година от 58-те души специализиран персонал. Ресурсът, с който оперираме обаче, е крайно недостатъчен. Губим кадри и не можем да намерим хора. Това може да доведе до ограничаване на някои функции”, обясниха от Националния център за рехабилитация на слепи.
Александрина Костова е програмен мениджър на комплекса и преподавател по зрителна рехабилитация. Тя подчерта, че основните мисии на центъра са рехабилитацията, професионалното обучение и консултация, както и услуги по развитие на човешките ресурси.
„Работим по възстановяване социалните функции на личността, правим обучения по ориентиране и мобилност, полезни умения, брайлова азбука, компютри. Предлагаме на посетителите професионални курсове за плетачи, офис секретари, масажисти и тапицери. Но освен това работим и в посока превенция. Правим кампанията „Весели очички” във всички пловдивски детски градини. Резултатите от изследванията там са, че 35 процента от децата имат зрителни проблем. Това не е медицинско изследване, а маркиране на проблем, за да насочим родителите към офталмолог”, обясни Александрина Костова. Тя уточни, че Националният център има услуги в 110 общини.
Тя разходи социалния министър из различните зали на Центъра, които предлагат различни занимания за незрящите. В едната зала и днес се правеха изследвания от кампанията „Весели очички” с деца от „Мария Луиза”. В другата трима души със зрителни проблеми пресъздаваха зададен модел на дъските гелбордс. Там се намира и апарат за четене, наречен „Затворен телевизор”. Има още компютърни зали, галерия. Както и кухня, в която незрящите се учат да готвят не с очите си, а с всички други сетива. Днес там посетител на центъра за първи път режеше картофи, а друг правеше курабийки.
„Това, което правите, е невероятно. Благодаря ви”, каза Здравко Димитров. „За първи път съм тук. Много съм впечатлен”, заяви след обиколката социалният министър Бисер Петков и подчерта, че държавата седи твърдо зад функционирането на Центъра в Пловдив.
