По съвместен проект между община Пловдив, Министерство на туризма и Министерство на външните работи на България, бе заснет репортаж за Пловдив от екип на бразилска телевизия „Record Minas”

Това е  втората по гледаемост телевизия в Бразилия, с аудитория от над 70 милиона зрители. Екипът, който осъществи заснемането бе придружаван от Ренато Русеф Прадо – почетен консул на България в Бразилия. Той е бразилски гражданин от български произход, със седалище на консулството в град Белу Оризонте и консулски окръг, обхващащ щатите Минас Жерайс, където е концентрирана една от най-важните индустрии на Бразилия - минният добив и преработка, и Еспириту Санту, в който е разположен един от най-значимите пристанищни комплекси в страната.

Репортажът за Пловдив е част от мащабен проект на Министерство на туризма, ориентиран специално към бразилския туристически пазар. Представители на пловдивското ОП „Туризъм“ и ОИ „Старинен Пловдив“ координираха  логистично престоя на гостите и ги придружиха по време на заснемането на обектите, извършено  по предварително  разработен от експертите на двете институции, маршрут. 

Репортажът за град Пловдив и археологическия туризъм са основен акцент в целия снимачен проект, състоящ се от общо 5 части. Представени са също розоберът в Карлово и винопроизводството в България. 

Пловдив е описан като „невероятен град, който има прекрасно запазен римски амфитеатър, с 2000 години по-стар от Колизеума в Рим“. Заснето и излъчено бе и подробно интервю с археолога Мая Мартинова. Освен Античния театър, екипът засне пешеходната улица (която пловдивчани наричат „Главната“) , с новата водна каскада на стълбите на „Каменица“.

Вижте линка към 5-те части:

http://noticias.r7.com/minas-gerais/veja-a-serie-de-cinco-reportagens-especiais-da-bulgaria-05072016

Светът еволюира. С него еволюират и градовете. Някога нещо, което ни се е струвало грозно, пусто, унищожено, сега привлича погледа. Понякога най-изгубената кауза се превръща в най-впечатляващото постижение. Вижте как са се развили тези градове през годините.

Токио, Япония

Сеул, Южна Корея

Форталеза, Бразилия

Абу Даби, Обединени Арабски Емирства

Лондон, Англия

Сингапур, Република Сингапур

Торонто, Канада

Сидни, Австралия

Дубай, Обединени Арабски Емирства

Вилнюс, Литва

Шънджън, Китай

Предложението е на фондация „Соул сити”, която иска пространството в Капана да остане открито и достъпно

Проектът за парк на мястото на откритата сцена Ядрото вече е входиран в общината, научи Под тепето. Това се е случило в понеделник, малко след като кметът обяви, че обещаната визуализация за зеленото бъдеще на общинския имот не им е предоставена. И съобщи, че най-вероятно ще бъде реализирана идеята за изграждането на малка зала за събития там.

Автор на идеята за парк е екипът на фондация „Соул сити”. От там уточняват, че предложението им е примерно и ако бъде взето решение за изграждане на подобна зона в Капана, те ще финансират изработването на същинския проект, но не и реализацията му. Фондацията иска мястото да остане отворено и достъпно обществено място.

Визията и желанието ни е пространството да остане открито и да бъде облагородено по пример на парцели, каквито бихме открили във всеки един сходен квартал в Италия, Испания или Португалия. Типични за тях са именно озеленени площади с места за отдих, предлагащи място за музикални и творчески изяви, но най-вече атрактивна площ за културни събития и други значими обществени мероприятия, казват от „Соул Сити”. Поради недостатъчното време за изготвяне на един задълбочен архитектурен проект, ние  като организация се ангажираме в следващите си стъпки да направим обществено събрание на живущите и наемателите в Капана, с цел доразвиване и финализиране на нашето общо виждане и искане относно функционалността и визията на "Ядрото". Също така сме отворени за предложения от наши съграждани, компетентни в областта на урбанистичното планиране, които имат желанието да се включат в изграждането на един устойчив проект за пространството на улица Загреб, допълват от фондацията.

Не съм кривак. Просто хората ги е страх, защото не ми знаят схемата. Те си мислят, че такава има, пък аз просто много си вярвам, казва идеологът на Инкубатор

Ако някой ден разпределям средства за финансиране на култура, ще коля и беся

Стефан Горанов е един от първите „нови заселници” в Капана. Той е създател на списание „Канапе“ и едноименното студио, а скоро даде рестарт на този свой проект, но с по-различна концепция. Горанов е автор на мащабния проект „Инкубатор“ на улица „Братя Пулиеви”, който от няколко години привлича млади творци, осигурявайки им споделено пространство и условия за работа, както и галерия, в която да представят изкуството си. Към проекта „Инкубатор” влиза още мястото за концерти и музика Sound Trap. Стефан Горанов за началото, за Капана, за мотивацията и умората пред Стефка Георгиева за КАПАНА.БГ.

От колко време „копаеш“ в Пловдив?

От 1994 година, това са 22 години. Всъщност първият офис, който направих, беше на главната, където е бар Грамофон. На най-горния етаж, сега е хостел. След това взех помещение на Италианската уличка – „11-ти август“.  На нея бях 10 или 11 години и след това се преместих на ъгъла на „Криволак“ и „Константин Стоилов“. Там беше първият магазин на „Канапе“ за тениски. На „Константин Стоилов“ за пръв път сме правили събитие на улицата. Там се бяхме събрали „Канапе“, „Джиджи-биджи“, „18“-шопа… Имаше 5-6 магазина, които бяха на улицата и решихме да направим фест. Това беше първата такава изява, някъде около 2003-2004 година. И беше много яко, пак си украсявахме улицата така. Идваха много хора.

Как се промени Капана?

За това, което сега се случи в Капана, се говори от 15 години, но така и никой не го беше направил, макар че имаше много благоприятни условия това да се случи много по-рано. Но да кажем, че е по-добре, че не се е случило по-рано, защото хората нямаше да са готови. Нямаше да има толкова много хора, които да са развили някакви неща и които да дойдат и да направят нещо и тук.

Общината добре направи, че даде възможност да се случват събития в Капана. Посоката е коренно различна от тази, която бе зададена в началото с проекта за оживяване на квартала чрез безплатно отдаване на помещения. Опитаха се да направят квартала за творчески индустрии, но това не е проста работа и когато формулата не е направена правилно, се прецаква работата.

Колкото и неща да се опитаха да направят, те се провалиха и знаеш ли защо? Защото хората, на които им се помогна, нямат мотивация.

А какво смяташ, че ще ги мотивира?

Мотивират се, когато трябва да изкарат 100 лева и да си платят тока или наема. А какво се случи с тях? Дадоха им ей така, фрий, дайте да ви развиваме, и те изгубиха мотивация. С мен се случи същото. Издържах 2 години The Craft station и го видях абсолютно същото нещо. 15 души, 15 мини екипчета… Поемаш им разходите, даваш им място и въпреки че съм тук и ги наблюдавам, не става. След като нямат ангажимент, разход на месец, който трябва да покрият, не става.

Има много такива примери. Като Мелформатор, да речем. Когато им изтече договора миналата година, ме попитаха да дали могат да дойдат при мен. Тогава правих creative space-a, който побираше 18 души. Аз, разбира се, приех и между 8 и 10 месеца им помогнах. От октомври или ноември миналата година започнаха да се оправят сами и това е супер.

Когато се преместих не исках да давам помещението си на „Криволак“ и „Константин Стоилов“. Това беше първата редакция на „Канапе“ и ми беше сантиментално мястото. Бил съм DJ много години, бях събрал много техника и реших да направя едно студио в това място и да го предоставям на млади хора. Да идват и да правят някакви работи безплатно, да се развиват. Една година го държах, вътре имаше звуков инженер, и никой не дойде. Един човек не дойде за една година… Не мога да разбера какъв е случая. Не знам какво им има на тези младите хора. Тук има и консерватория… Има ли една качествена мениджърска компания в Пловдив? Няма. Има ли рекламна агенция, качествена, в Пловдив? Няма. Какво има тогава? Европейска столица на културата. И какво ще я правим тази столица? Хора ли имаме за това? Че хората, които правят събития в града, се броят на пръстите на едната ръка.

Теб какво те мотивира да работиш?

Създавам си ежедневие, това ми е мотивацията на мен. Аз нямам нужда от нищо, реално. При мен всеки ден излизат нови и нови неща. В последно време съм задълбал в „Канапе“, но сега мисля да се концентрирам в „Инкубатор“. Да правя яки събития и каквото може да даваме на младите хора. Смятам да се занимавам основно с това и да не се разчеквам на много места, защото вече се изморих.

Сега подготвяме една лятна сцена за града на Младежкия хълм. Извън „Shake that Хълм“, искахме от общината да ни даде терен на Младежкия хълм и цяло лято да правим събития там. Идеята дойде много бързо, защото се оказа, че в града няма открита сцена – Театъра го няма, Конюшните ги няма. Двама-трима души се обединихме и решихме да го направим това, дори предложението не дойде от мен. Сега ще го направим това нещо, но след това ме е страх какво ще стане. Да не стане като в Капана. Защото много пъти ни се е случвало да направим нещо и след нас да се появи някой, който да омаже нещата.

Та ме питаш какво ме мотивира. Аз имам къде да живея, не съм под наем, прибирам се, имам какво да ям, детето ми ходи на училище и се развива добре, в добри отношения съм с хората, които ме интересуват – друго нищо не ми трябва.

Как се справяш с моментите на умора и изтощение?

На мен ми е леко. Аз нямам напрежение в работата. Единственото напрежение ми идва, когато трябва да купя нещо, което струва 1200 лева, а аз имам 200 лева, пък искам всичко да се случи бързо. Но опитът ме научи да бъда търпелив.

От няколко години насам, давам възможност на хората, които са по-млади и се вслушвам все повече в тях. Но 80% от преценката си е моя, защото имам много опит зад гърба си.

Мнозина те смятат за „кривак“, с тежък характер. Ти как се възприемаш?

Няма такова нещо. Хората ги е страх и знаеш ли защо? Защото не ми знаят схемата. Те си мислят, че има някаква схема, пък аз просто много си вярвам.

Аз от 14-15 годишен започнах да работя по баровете катоDJ. Тогава си правех каквото си искам, все едно имам някой зад гърба си. И тръгна легенда из публичното пространство, че баща ми е някакъв мафиот в чужбина и ми дава пари да си правя густо в България. На мен ми беше смешно, но аз наистина си правех каквото си искам. От това, че супер много съм си вярвал и че съм показвал характер и позиция, хората не можеха да реагират по друг начин. И това в годините се е засилвало.

Сега и физиономията ми е такава, че от многото години по баровете, от светлината ми е станало навик да съм с намръщен. Ако някой дойде и поиска помощ от мен, никога няма да му откажа или да го върна. Но тях ги е страх и мислят, че съм кривак, а няма подобно нещо. Аз обичам справедливостта и когато видя нещо, което не ми харесва, според моите критерии за справедливост, директно нападам и не ме интересува. Има редица такива примери. Но това не е криво да си против нещо, което не одобряваш, а хората лицемерно одобряват.

За или против финансирането на култура с публични средства си?

Обществените пари не са пари, които трябва да бъдат изхарчени. Много е лошо, че в общината няма мислещи хора, а ако има, то ги е страх да говорят. Ако аз някой ден разпределям средства за финансиране, ще коля и беся. До такава степен някои хора бяха стигнали в арт инсталациите си, че смачкваш една куция с цигари, хвърляш я на земята и ето, това е изкуство. Ти луд ли си? От тук идва големият проблем, че липсват устойчивите проекти, които се самофинансират.

Ти самият получавал ли си финансиране от общината или фондация Пловдив 2019?

Не, никога. Даже със Стефан Стоянов няколко пъти сме говорили по темата и ми е казвал: „Хайде, направи някой проект“. Направих, но не ме одобриха. Идеята ни беше да наемем стажанти, млади хора, на които да плащаме. Искахме ние да плащаме половината пари от тяхното възнаграждение, Фондацията да плаща другата половина. Направихме ги тия проекти и нищо не се случи. Даже мога да ти кажа и входящите номера – 2, 3, 4 и 5. Смятай Фондацията от колко време е, а аз две години след създаването й отивам да пускам проект и получавам тези входящи номера. Хората трябва да ходят там, да искат нещо… Това нормално ли е? Фондацията толкова е загубила доверието на хората, че ще им е много трудно да направят каквото и да било.  В екипа има работещи, читави хора, обаче нямат размах, капацитет, нямат идеи.

Какво забравяме, а би ни било в помощ по пътя към тази сакрална 2019?

Хората изобщо не осъзнават какво ще се случи в следващите 3-4 години. Липсват елементарни неща. Най-важното нещо е да има мотивирани млади хора, които да износят на гърба си онова, което ни очаква. И това са доброволците. Трябват качествени хора, които да са обучени в тази материя. А не да мъкнат палети и бира, да ги използват за черноработници. Доброволците трябва да са на най-високото ниво. Обърни внимание на спортните мероприятия и големите форуми – доброволците са най-почитаните хора. Никой в Пловдив не е заговорил за доброволческа активност.

Преди две години споменахме, че трябва да направим доброволческа академия, но не само защото има нужда от тях, а защото искам да защитавам правата на тези хора. Искам, когато някои има нужда от хора, те да са качествено обучени и да знаят мястото и ролята си в цялата работа и да бъдат защитавани.

Когато се отвори покана за доброволци на някое мероприятие, хората трябва да се трепят, защото знаят, че е яко, а не всяка година да са различни, защото тези от предната година не искат да се върнат. Не трябва да се случва това. А тези хора, които ще участват като доброволци в Европейската столица на културата, трябва да си имат някакво понятие от работата. Това е много комплексна дейност, важна за града и трябва да й се обърне внимание.

Спомена липсата на открити сцени. Май има сериозен проблем с организирането на събития в градска среда?

Голям проблем има и ще, защото реално няма подходящи места за организиране на събития в градска среда. Миналата година предложихме проект, който се казва Plovdiv Stage Park. Искахме обособяване на фестивална зона зад Гребната база, като отделно този проект включваше 30 сцени в градска среда, които ние ще изградим и ще дарим на Пловдив. Ще ги оборудваме и ще ги дадем на хората, които искат да правят събития. Сега в града няма къде. Има една зала, Колодрума, и това е. Какво правим? В Панаира има 2-3 палати, в които потенциално могат да се случат неща, но за да стане това, някой трябва да отиде при Гергов и да говори с него. Никой не говори за това, а 2016-та почти мина. Тези неща се случват за месеци напред, трябва да се планира дългосрочно.

Отново даде зелен светофар на проекта „Канапе“…

С „Канапе“ и „Саундтрап“ целим да постигнем нещо различно. Това е един цял обект към Инкубатор. Просто на всяко място сме дали различно име. Иначе концепцията „Канапе“ се появи във времето на „Егоист“, „Нов ритъм“, все списания, които готините хора, които искаха да са в час, ги купуваха. „Канапе“ беше първото лайфстайл списание в джобен формат, което се разпространяваше безплатно. То се създаде в офиса на ул. „11-ти август“. Там се бяха събрали различни хора, които имаха едни и същи интереси. Аз бях посъбрал пари и имах възможността да го издържам това място. Хората вътре не са били на заплата. Просто им предоставих възможността да работим на едно място. Единият беше фотограф, другият дизайнер… Милен Кънев, Станимир Врачев също беше с нас, Гери Турийска… Супер много хора, които работеха за „Канапе“ за кеф. Затова и „Канапе“ стана як продукт и излизаше 3 години, докато имах пари да го издавам. Излязоха 10 броя, за 11-тия имахме материални, но не можахме да го издадем. Тогава печатът не беше толкова достъпен, колкото е сега.

Преди две години направихме онлайн версията. Качихме целия архив и решихме, че това ще е продължението на „Канапе“ и ще го дадем на младите хора от целия свят да го развиват, а ние само да сме едни оператори на нещата. Какво се случи обаче? Миналата година, пролетта, ни изгоря сървъра. Имахме 70 сайта на сървъра и всичко се изгуби безвъзвратно.  По закон на Мърфи се случиха нещата. Казах си, че просто така е трябвало да стане.

Точно заради това изградихме сайта на „Канапе“ наново. Тогава дойде идеята и да изградим тази отворена редакция, в която да си има всичко и непрекъснато да правим събития, свързани с медиите. Много интересни събития ще правим. Хората си мислят, че медиите са радио, телевизия, вестник и интернет. Не, всеки човек е медия. С начина, по който се обличаш правиш пропаганда. С дрехите и марките, които носиш, със стила си. Затова има хипстъри, метъли и всякакви хора. Това е пропаганда. Всичко, което е пропаганда, е медия и на това място ще се опитваме да покажем именно това. Че един джаз албум, например, също може да е медия. Всеки албум е медия, защото върху него работят цял екип от хора, не само изпълнителя и ще направим именно такава изложба. Самата отворена редакция е насочена към хората, които искат да се развиват. На такива хора искаме да им даваме нашата гледна точка, различна от останалите.

Средновековното хранилище на хълма приема танцовия пърформанс „Пер-Ла. Жажда“

Галерия Резонанс подготвя дългосрочен и мащабен международен проект 100 ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ПЛОВДИВ, посветен на Пловдив -  Европейска столица на културата 2019. В него 100 артиста от различни държави ще представят своята гледна точка към нашия град с акцент върху богатата му археология, архитектура и културни забележителности. Първото събитие, свързано с този проект е танцовият пърформанс „Пер-Ла. Жажда“, който ще се състои в Средновековното водохранилище на Небет тепе на 9 юли от 19ч. Идеята е този пърформанс да спомогне за представянето на Пловдив както в България, така и по света като културна дестинация.

„Пер-Ла. Жажда“ е разказ в танцувални картини за разрушенията и възстановяването в Несъзнаваното. За душевното вцепенение и живителната съзидателност.
Танцьори, улавящи следите на измамното натрупване на вещи, знания, емоции, морал и всичко друго до размерите на стихийна непреодолимост, до силата на страстна алчност,  до естетиката на Перфектното.  За Още.
Танцуващи Фигури, Среда и Обекти, които пресъздават достигане  до Съкровеността, Интимноста, Искреното и Любовното. За Това, което Е.
Образно настройване на тона Ла на различна честота - контролираща, обсебваща, угасваща, съзидателна, любовна, духовна.

Концепция,  композиция, сценична инсталация и костюми: Десислава Морозова
Съавтори и изпълнители: Мирослава Захова, Христина Петрова, Александра Манчева