Опитите на хората да ги задържат бяха неуспешни

Артистичният квартал Капана осъмна обезцветен. По-рано днес, бус на общината, който се грижи за почистването на графити, пристигна на занаятчийските улици и започна постепенно да сваля цветните флагчета, който красяха квартала. 

Единици бяха хората, които видяха тази гледка и се опитаха да предотвратят свалянето им, но опитите им бяха напразни. Въжетата, по които се развяваха шарените триъгълници, едно по едно бяха свалени от фасадите на сградите, за които бяха закрепени. Така, екипите, които бяха изпратени на тази задача, обикалят една по една улиците в квартала, като до края на деня всички знаменца ще бъдат демонтирани.

Акцията на общината дойде след редица жалби срещу кварталната украса. Още с монтирането й преди близо две години се появиха първите искри, тъй като това действие бе извършено нерегламентирано, без официално разрешение от институциите. Преди около 12 месеца администрацията бе решила да премахне флагчетата, тъй като са поставени в разрез с градските наредби, но бе направен компромис и те останаха. До последните жалби, според които триъгълните парчета плат над паважа освен, че са незаконни, носят рекламни послания на различни търговски обекти и фирми. Което, според жалбоподателите, е абсолютно неприемливо. 

Мария Станчева: Винаги съм смятала, че е трябвало да се родя пловдивчанка

Паулина Гегова

Всички сме запознати с всеизвестната "вражда" между двата най-големи града в страната - София и Пловдив. Преди години тази свада се усещаше по-силно, но като че ли колкото повече време минава, толкова повече границата между настоящата столица и бившата столица на Източна Румелия, се стопява. Показател за все по-голямото разбирателство е постоянният приток на софиянци в Пловдив и обратното. Истината е, че и двата града имат дългогодишна история и постижения, както и своите положителни и отрицателни страни. И тъй като един пловдивчанин би бил пристрастен, разговаряхме с Мария Станчева, родена и отраснала в София за разликите между двата най-развити български центъра. 

Мария учи българска филология в Софийския университет и макар че живее в столицата, поради определени причини е тясно свързана с Пловдив. Често го посещава, не за дълго, но достатъчно, че да си изгради мнение и да направи сравнение. А тя го обожава, без да принизява и родния си дом. Обсъдихме най-общите битови точки. Ето какво разказва Мария.

Социален живот:

София е град, в който не може да ти е скучно, защото животът е много интензивен. По всяко време на денонощието има какво да правиш, къде да го правиш и с кого. Харесва ми това, че е интернационален град. Пълно е с хора, а има и много чужденци, повече отколкото са в Пловдив. Нощният живот е изключително развит за рамките на нашата държава. От гледна точка на културни мероприятия, тук те изобилстват. Винаги можеш да отидеш на концерт, театър, литературно четене и подобни, независимо дали в големите зали или по-малките барове. Всъщност, Пловдив не отстъпва толкова в това отношение. Заведенията и клубовете не са толкова многобройни, но са артистични и разнообразни. Много е спокойно, самият дух на града е освободен, не те натоварва толкова, а след като стана столица на културата, все повече се разраства. Винаги съм смятала, че е трябвало да се родя пловдивчанка. Привлича ме повече дори от морето. Ако можех да се върна година назад, щях да кандидатствам в тукашен университет и да се преместя. 

Професии и заплати:

В столицата има повече възможности. Стига да искаш работа, можеш да я намериш. Спрямо Пловдив заплатите са поне 1/3 отгоре, което е пропорционално, имайки предвид, че животът е по-скъп. Но е забързано и стресово. Не мога да кажа какво щеше да бъде ако работех в Пловдив, но въпреки всичко тук е по-айляк.

Архитектура и околна среда:

Центърът в София е хубав, запазил е старата архитектура. И там се забелязват соц елементи, но по-голямата част е отпреди този период. Останалата част от града, обаче, е сива. Има хубави паркове и градини, но също така много панелни блокове - стари и пълни с хлебарки. Някои от тях едва се държат и имат нужда от основен ремонт. В това отношение Пловдив е по-цветен, по-арт. Харесва ми, че е подреден на нива. Главната, тепетата, Гребната база, римското влияние, всичко това е изключително впечатляващо. Аз предпочитам по-стар тип архитектура, а тук в основата си е точно такава.

Градски транспорт:

Разстоянията в София и транспортът са голям проблем. Всеки ден се губи доста време докато стигнеш от една дестинация до друга. Както всички знаем, билетът поскъпна на 1.60 лв. Това е абсурдно, защото градският транспорт е отвратителен. Тролеите са добри - обновени, имат климатици, нямат дупки по пода, защото и на това съм ставала свидетел. Трамваите са в лошо състояние. Има бездомници и пияници, които си пътуват по цял ден и контролът не ги сваля. Има линии, които са пренатоварени и въпреки това не им сгъстяват графика. Хубаво е, че е единственият град в държавата с метро, но понякога и то не е толкова удобно, защото в някои часови пояси е прекалено натъпкано. От друга страна, не мога да говоря толкова много за градския транспорт в Пловдив, защото той е почти ненужен. Разстоянията не са толкова големи и никога не ми се е налагало да го използвам. 

Хора:

Хората в столицата са разнообразни - от долни наркомани, през рапърчета, костюмари, интелигенция, до пълни кифли. Повечето са високомерни и груби. Не мога да преценя дали те са изключението или изключението са тези, които се държат човешки. Докато хората в Пловдив са готини. Жизнерадостни и големи айляци. Усмихнати са, разноцветни. Разбира се, всеки има моменти, в които му липсва настроение, но до сега не съм попадала на пловдивчанин, който да се държи зле, независимо дали го срещам в родния му град или извън него. 

Това е скромното мнение на едно 21 - годишно момиче, което още не е видяло много от живота, но е достатъчно умно и откровено, за да си излее душата. От разговора с нея, а и не само, можем да заключим, че всяко място изпъква със своите плюсове и бледнее със своите минуси. Независимо дали е столицата или провинцията, България е уникална сама по себе си страна, а чалъмите на всеки отделен район не бива да ни разделят. Напротив, точно това ни прави толкова интересни, затова трябва да ни обединяват и да ни карат да се уважаваме едни други, без значение диалект, традиции или навици. 

Опитват се да ги спасят с подписка

Цветните флагчета, които радват  посетителите на артистичния квартал Капана, ще бъдат свалени утре. Шарените знаменца, надвиснали над павираните улици в центъра на Пловдив, станаха истинска атракция и бяха заснети хиляди пъти от пловдивчани, туристи, а също така не един и двама фотографи решиха да запаметят щастливите моменти на свои клиенти точно под тях. На някого обаче не са се харесали, тъй като срещу колоритното покривало в градската зона има входирани жалби. 

Макар и броят им значително да се увеличи преди последния Капана Фест, цветната атракция ще бъде демонтирана утре. За коментар потърсихме Никола Сивков, основен инициатор за тяхното поставяне. Заедно полагаме усилия за развитието на Капана и не виждам причина за премахването на знамената, особено след като миналата година с общината коментирахме темата. Най-малкото- ние и общината заедно поставихме цветната украса. Не сме направили нищо користно и на никого не пречат, така че не виждам причина за премахването на флагчетата, заяви Никола.

Той и жители на квартала стартираха подписка "За запазване на знаменцата в Капана", която събира сериозна подкрепа в момента из търговските обекти там. 

Нито една книга не остана в малката библиотека на Цар-Симеоновата градина

По инициатива на учениците от  Професионална гимназия по дървообработване бе поставена къща за книги, която носеше мотото: „Вземи, прочети и върни“. Къщичката бе поставена в края на месец май, а проектът е на Тихомир Станев, ученик в гимназията. Първоначално, в нея бяха оставени около 10 книги, а пловдивчани бяха призовани да оставят книги, които вече са чели или искат да споделят с другите.

Само месец и половина след началото на инициативата, която стартира по време на зелената седмица в Пловдив, къщата за книги остана празна. В момента, в нея има само рекламни брошури, а книгите изчезнаха безследно. Явно четивата са допаднали да хората и някои от тях са забравили да ги върнат в импровизирания малък дом на книгата в Цар-Симеоновата градина.

Макар и празна, дървената къщичка все още е на мястото си и всеки желаещ, може да сподели някои от книгите си, като ги остави вътре. Остава само да се надяваме, че инициативата ще продължи, а четивата ще останат на разположение на хората, решили да се разходят в парка.

Не получихме обещаните визуализации за парк, ще реализираме нашата идея, заяви кметът

Ще реализираме идеята за малка зала за културни събития на мястото на Ядрото. След дебата по темата и различните предложения за бъдеще на мястото, очаквахме да получим визуализация за парково пространство там. Това обаче не се случи, затова най-вероятно ще преминем към осъществяване на проект за зала, която да може да посреща културни събития и през зимата, каза днес кметът Иван Тотев. Визуализацията за малко паркова сред в Капана е трябвало да бъде представена миналата седмица. Тази идея сами са анонсирали хора от квартала на общественото обсъждане преди две седмици, но към днешна дата не са представили своя проект.

Очаква се изграждането на залата да започне още в края на тази година. Екипът на Фондация Пловдив 2019 ще трябва да даде предложение за бъдещето на Ядрото, тъй като в последствие именно тя ще го управлява.

Всеки иска детето му да е добре образовано, да му се предоставя най-изрядната база и най-професионално изготвените учебни планове. Предлагаме ви селекция от най-елитните гимназии в града. Едва ли откриваме топлата вода, но все пак ви припомняме кои и защо са в челната редица на пловдивското средно образование, за да насочим избора ви.

1. ЕГ "Иван Вазов"

Училището е създадено през 1958 г. като се е утвърдило като едно от най-престижните средни училища в цялата страна. Наричана по-често Руската гимназия, сградата е голяма, а местонахождението й позволява голям двор за почивка между часовете. Разполага с модерна материална база, а контролът на обучение е строг и амбициозен. Гимназията е една от най-желаните избори за кандидатстване след 7-ми клас. Езиците, които се изучават интензивно са руски, немски, английски, италиански, испански и френски. Училището често си партнира с различни локални и национални образователни и културни инициативи и проекти, което дава шанс на възпитаниците й да развият потенциала си в разнообразни сфери.

2. Езикова гимназия "Пловдив"

Първоначалната идея е била да се отвори Немска езикова гимназия, но с течение на реализацията, Министерството на просветата решава да е англо целенасочена, от където се появява и така наречената Английска гимназия. Това е едно от най-старите училища в града, като едно време всеки учащ там, независимо дали е от Пловдив или идва от другаде, е бил задължен да живее в пансиона на институцията. Сега нещата са малко по-различни, но нивото на обучението, както и постиженията постигнати с много труд, са все така явни. Много от педагозите са отличени с почетна грамота "Неофит Рилски" или "Почетна значка на град Пловдив". 

3. Национална търговска гимназия 

Основана е през 1910 г. по инициатива на Пловдивската търговско-индустриална камара. "Иконома" разполага с една от най-представителните сгради в целия град. Стратегическото й място в подножието на Бунарджика и постоянното поддържане на базата са повече от впечатляващи. От нейните врати излизат най-добрите икономисти в града, напълно конкурентно способни да докажат уменията си и в национален план. Гимназията провежда ден на таланта, благотворителни балове и е добре финансирана от Министерството на образованието. Наскоро Търговската гимназия отпразнува своя стогодишен юбилей, а тези дълги години на съществуване са видели купища пречки, докато се стигне до днешни дни. Може да се каже, че това е най-мъдрият избор за децата, които искат да се развиват в икономическия живот на страната и света.

4. Математическа гимназия "Акад. Кирил Попов"

През 1986 година МГ Пловдив получава званието „Образцова”. В гимназията се разработва учебен план и програми за професията „Оператор-програмист на ЕИМ”, както и първите учебници по информатика за средното образование в страната. Освен към математиката, учебният план се е насочил и към езиците, като са развити паралелки с немски, английски и френски език. В края на 80-те се оборудват кабинети по информатика, роботехника КИПС, изобразително изкуство, създава се локална мрежа за 16-битови персонални компютри и други. Гимназията е била домакин на 12-тата Балканска олимпиада по математика. Като цяло, училището участва в най-различни състезания и олимпиади за програмиране, електроника и математика.

5. Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия "Арх. Камен Петков"

От всички техникуми в града, Строителният е най-престижен, изкарва кадри, подготвени да променят заобикалящата ни среда. България има нужда от добри архитекти, особено сега, във времена на промени и осезаемо навлизане на западно влияние. В гимназията се учат над 960 ученици в 5 специалности с разширено изучаване на английски и немски език. Разполага с осем модерни компютърни кабинета, видеозала, зала за презентации, кабинет по цветарство, кабинети по техническо чертане, физика, химия, лаборатория по фотограметрия, богата библиотека с читалня, тенис зала, силова зала, мажоретна и физкултурен салон. Приемът е труден, но пътят след него си заслужава.

6. СОУ "Св. Патриарх Евтимий" 

Или по-позната като бившата Лиляна. Гимназията е елитна с това, че се изучават два основни чужди езика, както и допълнителни сипове, както и с факта, че най-много набляга на дисциплините, нужни, за да стане един ученик медик. Най-често завършилите там кандидатстват именно в Медицинските университети, защото училищната програма набляга на профилирана биология, химия и физика. Сградата се намира на ул. "Иван Вазов" на няколко метра от центъра. Разполага с нови и модерни компютърни зали.

7. Френска езикова гимназия "Антоан дю Сент Екзюпери"

ФЕГ е гимназия с пословична репутация. Понякога добра, понякога лоша, но винаги интересна. Намираща се до гара Филипово, училището вече не дели зданието с Художествената гимназия, която преди обитаваше третия етаж. Разполага с плувен басейн, две игрища, фитнес, тенис маси и голям спортен салон. Училището е предпочитано от младежи, които искат да изучат засилено френския език. Много често образованието там им дава възможност за реализация във френскоговорящите страни. Трансферът на чуждестранни педагози е задължителен. Първата година е подготвителна, през която се учи единствено френски, български език и литература и математика. Училището е популярно със своята Франкофония.

8. ГХП "Св. Св. Кирил и Методий"

Хуманитарната гимназия е създадена в далечната 1850 г., което го прави едно от най-старите функциониращи в наши дни. През първите години от живота му, преподавателският състав се е състоял от невероятни, знаменити културни дейци като Петко Каравелов, Андрей Тошев, Антон Митов, Златю Бояджиев, Петко Рачов Славейков, братя Шкорпил, Мърквичка и още много други. Училището утвърждава един от най-важните български празници - Деня на св. Кирил и Методий. Архитектурата на сградата е забележителна, а възпитаниците много често са победители в най-различни държавни и областни конкурси за литература, екология и прочее. 

9. СОУ "Св. Паисий Хилендарски"

Училището взема за свой патрон Паисий Хилендарски по повод 200-годишнината от написването на „История славянобългарская". Развита е най-вече в химията, хоровото пеене и физическото възпитание, като е спечелила много грамоти и олимпиади. Интересен елемент е, че гимназията разполага с външен фитнес, бомбоубежище и музеи на образованието на всеки етаж. Провеждат се извънкласни форми в науката, спорта, изкуството и личното творчество. 

10. Профилираните гимназии за изкуство - НГ за сценични и екранни изкуства, Национална Художествена Гимназия "Цанко Лавренов", Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков", Професионална гимназия по облекло "Ана Май". Всички тези гимназии дават шанс на тинейджъра да развие потенциала си в насоката на изкуството. Ако иска да стане дизайнер, музикант, скулптор, актьор или гримьор, това са учебните заведения, към които трябва да се насочи. Всяко едно от тях блести със собствени качества и макар да се различават колосално от всички горе изброени, те са стабилни училища. Обучението там е не по-малко добро. Просто е различно и артистично. Да се научиш да рисуваш икона, да свириш на виола или да създадеш декор... какво по-красиво от това?