Постановка: Теди Москов 

Сценография: Владимир Шишков 

Костюми: Свила Величкова 

Музика: Антони Дончев 

Участват: Илка Зафирова, Александър Кадиев, Филип Аврамов, Ирини Жамбонас, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Емил Котев, Иван Петрушинов  

https://www.youtube.com/watch?v=_1bLJOzMoJA

Народопсихологията „лъсва“ само с един замах пред погледите на публиката, за да представи различни исторически периоди по един доста хаплив начин. На фона на огромна шопска салата, Александър Кадиев и Владимир Зомбори провеждат своята „лектория” относно ползите от консумацията на тази магическа салата. От пиесата също може да се разбере защо Бог е създал България и истината за Априлското въстание. Какво пречи на българина да се адаптира и да намери своето място у нас и в чужбина и подлежи ли въобще българският нрав на култивиране и адаптиране?

Постановката не следва определена стилистична и тематична линия, а представлява по-скоро пъзел, чиито части актьорите сглобяват до получаването на крайната картина на българския типаж. В „Недоразбраната цивилизация” Теди Москов изгражда пиесата с помощта на текстове на Захари Стоянов, Елин Пелин, Стоян Михайловски, Найден Шейтанов.

Актьорите  Илка Зафирова, Ирини Жамбонас, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Емил Котев, Иван Петрушивон и Филип Аврамов бързо влизат от един в друг образ, за да съживят различните сцени, в които всекидневно българинът попада.

Отвъд хумора и гротеската, които извират от всеки един театрален персонаж и от разиграващите се непрекъснато ситуации, настроението към края на постановката рязко спада. Емоционалният прилив, с който стартира пиесата, силно контрастира на финалния момент, в който ясно личи възмущението, огорчението и тъгата на театралните герои от българския модел на поведение и огромното желание за промяна.

Източник: http://www.cultro.eu/civilizaciq-ama-nedorazbrana/

Дата: 17 Април

Място: Дом на Културата "Борис Христов"

Начало: 19:00 часа

Калина идва от Варна, за да сформира школа за хип-хоп танци в Пловдив, от където е и любовта на живота й

Тя е майка на едногодишно момиченце, но детето и кариерата й никак не си пречат и тя успява да съчетае идеално двете отговорности

Екатерина Стоянова 

Калина Гаева е преподавател по хип-хоп танци в The Center-Plovdiv. Тя е родена и израснала във Варна, където е танцувала от малка в школата на Goosh, която, в началото е била “Център за съвременен уличен танц”и в последствие се е превърнала в The Center. Тя доста време е мечтала да преподава танци в собствена зала и когато се е запонала с Алекс, нейният съпруг, дошла в Пловдив, откъдето е той, решавайки, че това е мястото! Нейната майка е от нашия град и Кали често го е посещавала. Той е оставил страхотна следа в сърцето й – обожава го. Тук вижда топлина и откровеност в хората, по-лесно комуникира с тях. Затова е решила да сформира школата си именно в Градът под тепетата. Гош се съгласил с идеята тя да отвори вратите на школата тук и така започнала нейната кариера. В началото, както винаги, е било на лице притеснението, че никой не я знае, не я познава, съвсем различно е, когато е в друг град и се е сблъскала с определени проблеми, но те са й помогнали да израсне. Тя твърди, че точно това, както и танците, са я възпитали и променили към по-хубаво.  

Освен с Goosh, тя е танцувала и се е учила от победителите в Норвегия търси талант – Quick Crew, както и известните танцьори - Anthony Lee, Lando Wilkins, Marisa Osato, Keone & Mariel, Salah, Laure Courtellemont, Kenzo Alvares, Hiro и много други.

Според нея всичко опира до това какъв е учителя. Ако той е добър преподавател, приема работата си сериозно и знае как да подходи с учениците, всичко ще  върви напред и децата ще се развиват в правилната посока.  Надява се да е постигнала част от това и да продължава да го гради, да се изгражда не само като личност, но и като добър учител. Важна е  и мотивацията, а тя се поражда най-вече тогава, когато има конкуренция. Напоследък тя среща такава, което изключително много я ощастливява. Калина иска да вижда страхотни умения и професионализъм в своите конкуренти, както за тяхно добро, така и за нейното нахъсване.  Това е много важно, защото развива самата култура.

Случва се да забрави танците, които е измислила, което е не радко се случва. Когато се наложи да си припомни някой такъв, по един или друг повод, помощ идва от учениците, които влагат изключително много в тази занимавка и помнят стъпките. Един танц се учи в рамките на месец, за да може да се развие и усъвършенства, след което се започва нов. Много е забавно и готино, а учениците й са на всякакви възрасти, включително малки деца и майки. 

Впрочем, тя, самата, е майка на едногодишно момиченце. Когато е била бременна с Алиса, отново на помощ са идвали учениците й, като са я замествали. Представете си колко са добри! В началото не е знаела, че е бременна и си е танцувала, преподавала, дори е ходила по тацови лагери. Когато разбрала, велико щастие обзело душата й.  Дъщеря й не влияе негативно на работата й, а обратното – зарежда я. Тя също обича да танцува и вероятно ще се превърне в страхотна тацьорка като мама.  Кали успява да съчетае майчинството с професията, въпреки че и двете са от огромна важност. Детето винаги е най-важно и е много хубаво, когато е спокойно и весело, и майката съумява да се грижи лесно за него, докато същевременно не загърбва кариерата си.

За нея танците не са само движение, те са много повече от това. Целият свят може да ти бъде показан чрез танците. Тя ги сравнява с математиката, физиката, химията и биологията. Така танцът развива и мисловната дейност. Според нея всяко нещо е свързано помежду си и ако намериш логиката, връзката помежду им света става много по-разбираем и достъпен.  Освен това са прекрасна тренировка – загряват и раздвижват цялото тяло, уморяват, но и зареждат. 

Алберт Айнщайн е казал, че танцьорите са атлетите на Господ. Не е шега – танцът е красиво и нежно изкуство и страхотна кардио тренировка. Той раздвижва цялото тяло и душа. Хип-хоп танците, наприер, направо възпляменяват всяка част от тялото на танцьора -  всичко се движи, всичко играе, сърцето лудува и тонусът се засилва. Най-хубавото е, че зареждат и насищат с емоция, за много хора това е начинът да се освободят от тежкото и негативното. Танцувайте!

Сирма Сарафова развива силно чувство за независимост и неподчинение на готови формули през годините 

Последователност и отсъствие на компромиси – това е нейната рецепта за изкуство

Екатерина Стоянова

Сирма Сарафова –Ораховец представи самостоятелната си изложба „Обекти и илюзии”, с помощта на куратора Мария Василева, снощи. Изложбата ще гостува до 27 май 2016 г. в галерия SARIEV Contemporary, на ул. „Отец Паисий“ 40 в Пловдив. 

През 2005 г., в изложбата „Прозорецът“, в Софийска градска художествена галерия, кураторът Мария Василева включва две платна от малко познатата Сирма Сарафова. Те веднага правят впечатление с почти абстрактното си излъчване, минималистичните композиции и деликатното боравене с цвета. Така започва преоткриването на една художничка, която, макар и с дълга творческа биография, незаслужено остава в сянка. 

Сирма Сарафова е родена на 28 март 1937 г. в гр. София. Внучка е на големия български актьор Кръстьо Сарафов и е ученичка на Асен Белковски. През 1956 г. завършва с отличие Художествената гимназия в София и през 1963 г. се дипломира в Художествената академия в София, в класа на проф. Илия Петров, специалност „Живопис“. Първата й самостоятелна изложба, през 1982 г., е оценена от Кирил Кръстев, който определя картините й като „безплътни багрено-линеарни хармонии”. Толкова „тънки и фини, че отиват до и зад границите на нежните японски лирични двустишия или на кристалната поезия на Николай Лилиев”. Следващата изложба на Сирма Сарафова - Ораховац е цели 24 години по-късно, когато, по покана на Олимпия Николова, излага в галерия София Прес  през 2006 година. 

През цялото това време Сирма Сарафова не престава да рисува, но работата й остава скрита зад стените на ателието. От една страна, тя никога не е приета за член на Съюза на българските художници, което в годините до 1989 г. е определящ фактор за реализацията на твореца. От друга, налице е дълбоката й убеденост, че творчеството е нещо съкровено и трябва добре да се опазва. Оформила своите възгледи и покрай приятелството си с художничката Славка Денева, Сирма Сарафова развива през годините силно чувство за независимост и неподчинение на готови формули. Последователност и отсъствие на компромиси – това е нейната рецепта за изкуство. 

Благодарение на събудения интерес към работите й след 2006 г. за Сирма Сарафова - Ораховац започва нов творчески период. Тя се ориентира към еклектични натюрморти, обединяващи обекти и сувенири от различни страни и култури. Нарисувани нарочно с известна детска наивност, ярки цветове и големи празни полета, творбите се превръщат в иронични коментари на глобалния свят. Изложбата в галерия SARIEV Contemporary включва произведения от различни периоди, както и някои от предметите – обект на нейните композиции. Експозицията в известна степен пресъздава и атмосферата в дома на художничката, пълен с картини и любими предмети. Изложбата се опитва да покаже в концентриран вид енергията и силата на Сирма Сарафова - Ораховац, която, макар и останала не напълно разбрана през годините, продължава да работи и да звучи изключително съвременно. Изложбата  е част от практиката на галерия „Сариев“ за търсене и преоткриване на автори, чиято работа, независимо дали в, или извън контекста на съвременното изкуство и въпреки историческата дистанция, остава актуална и днес. Такива са изложбите на Иванка Сокерова (2008), група Ръб (2009) и Сашо Стоицов (2012).

От галерията твърдят, че Сирма е изключително усмихната и магнетична жена, непринудено демонстрираща прекрасно чувство за хумор и съвременност. За нея не е толкова важно картините да бъдат продадени, колкото хората да им обърнат внимание и да ги оценят. Тя се радва като малко дете на този факт! За нейна подкрепа е дошъл и съпругът й, с когото са се надпреварвали кой да говори. Шеговитата й особа се проявила и тогава, когато казала, че той е химик, затова ще е по-забавно, ако говори тя. 

Прекрасната жена, с чаровна и чиста детска усмивка, изумява хората със своята способност да бъде толкова жизнена и съвременна,  да твори с хъс и страст. Тя е чудесен пример за младите художници, които ахнали, щом видели произведенията й и първоначално не могли да повярват, че жена на нейната възраст може да създаде нещо подобно!

Смъртта не е нещо смешно. Тази статия, със сигурност, не цели да се подиграва на леталния край на хората, нито да ги иронизира. Но, от друга страна, трябва да гледаме с насмешка на Смъртта, защото тя, така или иначе, застига всички ни. Както казва Монти Пайтън: “Always look on the bright side of death”. Когато Косачът пристига и ни отвежда до брега на Лета, защо пък да не хвърлим петака на Лодкаря с усмивка. Затова и ви предлагаме селекция от най-абсурдните смъртни случая, защото понякога кончината идва съвсем ненадейно, предизвикана от нашето невнимание или мисли, че винаги ще се отървем между капките, поради което, всъщност, попадаме в класацията на наградите Дарвин. 

Есхил, гръцки драматург, е убит, когато орел пуска жива костенурка върху плешивата му глава, смятайки я за камък. Костенурката оживява!

Според слуховете Пилат от Кос, александрийски поет, се ядосал и умрял от безсъние докато размишлявал над Парадокса на лъжеца.

Марк Лициний Крас, римски пълководец, участвал в Първия триумвират, е екзекутиран като в гърлото му бива излято разтопено злато след загубата му при Кархае, докато е в ръцете на партите. Според някои древни източници главата му след това бива отрязана и използвана като реквизит за сцените, представяни пред партския цар Ородес II.

След като бива победен и заловен от персите, римския император Валериан е използван като табуретка за крака от цар Шапур I. След дълъг период, включващ много наказания и унижение, Шапур нарежда императора да бъде одран жив и кожата му да е се напълни със слама или тор, за да бъде съхранена като трофей.

Арий, основоположник на арианството, изпуска газове толкова силно, че изкарва вътрешните си органи.

Джордж Плантагенет, херцог на Кларънс, е екзекутиран чрез удавяне в бъчва с вино, по собствено нареждане.

Според една от легендите, знаменитият астроном Тихо Брахе умрял, след като пикочният му мехур се пръснал по време на банкет. Понеже било проява на изключително неуважение към домакините да се напусне масата, преди да е свършила вечерята, Тихо Брахе се стискал, докато накрая мехурът му не издържал.

Франсис Бейкън умрял от пневмония. Той се разболял, докато пълнил пиле с лед, за да докаже, че замразяването запазва храната годна за консумация за по-дълго време.

Смята се, че главният готвач на Луи XIV - Франсоа Вател, се е самоубил, понеже не могъл да приеме срама от закъснението на поръчката за приготвените от него рибни деликатеси.

Проф. Георг Вилхелм Рихман, руски физик от Санкт Петербург, бива ударен от рядка кълбовидна мълния, докато наблюдава буря. Рихман е първият изследовател на електричеството в Русия.

Именитата ваятелка на керамични пана Маргарита Иванова открива изложбата си на 11 април от 18 ч. в галерия „Пловдив” (фоайе на Общински съвет Пловдив).  В изложбата "Пролетно настроение” тя ще покаже уникални керамични пана създадени през последната година. Жената отново е главен герой, носеща настроението, уханието, радостта и любовта. Не случайно е поставена в природна среда. Природата е вечна, обхваща цялата Вселена както и живота като цяло.  Всичко започва от природата. Тя е носител на енергията, така както и жената. Дени Дидро сравнява жената с природата, също така потайна и тайнствена. В творбите жената е замислена, щастлива, споделяща радостта.

Хари Хараламбиев за авторката:

Маргарита Иванова знае, че умореното сърце е гибелно за твореца. И тъкмо за това тя неуморно търси нови пътища, нови идеи, нов натюрел. За мен не е изненада стремежът й да покаже, че керамичните платна се родеят с класическата живопис.

Гледайки сътвореното, съзнанието ми е пронизано от усещането, че амплоато на художничката са кавалетните форми. Тя демонстрира неподозирана дълбочина в нюанса. Лично аз се убеждавам, че чрез сътвореното художничката ни напомня, че изкуството е първичната връзка със земята, живата вода на нашата памет.

В паната доминира ярката тоналност. Те са експресивни. И за това сътвореното от Маргарита определям като странни пейзажи на душата, които разкриват нови хоризонти в изобразителното изкуство. Маргарита не познава спокойствието, задоволството от постигнатото. Тя не спира в своето художническо развитие.

Художничката се е вгледала по - подробно във всевечното начало на живота, шедьовъра на природата, нейната посестрима - жената.

Жените при Маргарита са в различни душевни състояния, което ме напътства да си припомня размишленията на великия Бешков - този обременен от мъдрост творец: "Няма истини за изкуството вън от творческата преживелица. Това е ключът,  с който аз влизам в своя дом."

Разсъждавайки върху казаното, продължавам: Аз се изправям пред художничката и беседвам с нея. Тя е творец, наложил си безпощадна дисциплина. Паната, вярвам, ще се съгласите, издават изкуство с високи валенции. Маргарита Иванова е художник, който зарежда зрителя с оптимизъм.

И накрая: В керамичните пана има нещо сгъстено, нещата са подчертани по строго индивидуален начин, предадени са с особена живописна хармония. Те говорят и ни разказват нещо. Лично за мен това, че Маргарита е талантлив, безпощадно талантлив творец с белег, че тя търси съвършеното. Тя е динамичен и ярък творец, който работи и твори аристократично.

Експозицията ще продължи до 1 май.

Очакваме Ви!

Поради изключителния интерес Опера Пловдив включва извънредно в програмата си две представления на „Вълшебната флейта за деца” на 9 април събота от 10:30 и 12 часа в Дом на културата.  Представлението е от поредицата „Приказките на Госпожа Опера”. В рамките на един час сладкодумната Госпожа Опера представя вълшебната история за младия влюбен принц, за една красива принцеса, за един ловец на птички, за една зла Кралица на нощта и за един добър магьосник.  Повреме на едночасовия спектакъл малките зрители участват активно в действието – включват се в балета, помагат на героите, преминават заедно през изпитания. Малчуганите са насядали на самата сцена около Госпожа Опера, а родителите на столове покрай тях.  Режисьорската идея ограничава общия брой зрители до 100 за едно представление! През ваканционната седмица много родители направиха запитване за спектакъла и бе взето решение той да се играе извъредно, въпреки че не е обявен предварително в програмата.  Представлението е подходящо за деца от 3 до 12 години 

Билети за „Вълшебната флейта за деца” се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината. Ако има останали свободни места, те ще се продават и на място преди представлението.

Цигулки и виолончела събудиха въображението на малки и големи

Музикантите оставиха лъковете си и свириха с пръсти

Екатерина Стоянова

Музиката е едно от най-големите нематериални богатства, способно да отрази и най-съкровената частица от човешката душа.  Тя е пъстроцветен букет от всевъзможни емоции, носещи се на вълшебните криле на различни причудливи звуци. Всеки стил е самостоятелна вселена, необятна и прекрасна, в която всякакви хора намират себе си. А вече има толкова много стилове и на човек не може да му доскучее. Това сякаш напомниха на публиката в Дома на културата снощи  музикантите от Виенски камерен оркестър, които разходиха пловдивчани из 18-ти, 19-ти и 20-ти.

Те представиха произведения на Моцарт, Хертел и Брамс, поднесени с изключителна страст. Вълшебните им пръсти играеха като зайчета по струните на цигулките и виолончелата и прецизно разхождаха лъковете по тях, сякаш държаха най-изящните ръце на най-нежните дами. Колко впечатлителни са тези инструменти – цигулките! Цигулените струни плачат и се смеят, разказват приказки и истории по невероятно грабващ начин и ако има звук, описващ душата, то той, със сигурност, ще е цигулен.

Тяхното изпълнение ни върна във времето на валсовете и красивите виенски балове. Виена – градът на символите, изкуството и музиката, домът на велики композитори – кой не си е помечтал, поне веднъж, да усети аромата на въздуха й и да я погледа отблизо, тихо замечтан като влюбен поет?

Концертът плени съзнанието на публиката и роди в него безгранично въображение и представа за изминали столетия. На такова мероприятие човек не е сигурен дали да гледа, или да затвори очите си. Мнозина пуснаха клепачи блажено, за да се пренесат в света на приказките. Тук Бел се кара със Звяра, после Бамби се запознава със зайчето, след малко принцеса Анастасия танцува, а Аурора се събужда от 100-годишния сън. Това събужда известна доза приятна носталгия по детството, защото наистина наподобява мелодиите на приказките от него, но и създава друг вид чувство, може би копнеж, може би радост и дори вълнение.  Със затворени очи се вижда зад хоризонта, зад материята, вижда се с душата.

Хората казват, че класическата музика развива мозъка и мисловната дейност. Тя влияе благоприятно на всичко. А когато такава красива музика е в изпълнение на невероятни творци, тогава има завършеност. Те дори оставиха лъковете си и изпълниха цяло произведение, само с помощта на пръстите си. Публиката ръкопляскаше бурно и въодушевено на всяка пауза, а накрая изригна.