Песните, изпълнени на живо блестяха толкова силно, защото трупата разполагаше със собствен симфоничен оркестър, който бе черешката на тортата

Паулина Гегова

В продължение на месеци студентската организация към Американския университет в България е подготвяла мюзикъла "Хвани ме ако можеш", който представиха на турне из няколко града. Последната спирка на студентите бе Пловдив, където и завърши гонитбата. Гонитбата между едно младо момче, в търсене на слава и приключения и опитен агент от ФБР. 

Франк Абигнейл-младши бяга от дома си и се впуска в плеада от нерегламентирани и невинно незаконни приключения. До 21 годишна възраст, Франк присвоява от държавата близо 2 милиона долара, представя се за пилот, адвокат, лекар, печата фалшиви чекове и сменя името си многобройно. Всичко това, докато не намери любовта. Чак тогава решава да изостави престъпния си живот, изморен от бягството и вечните шмекерии. Комедийният мюзикъл е забавна история за игра между два големи ума, в надпревара кой ще излезе победител. 

Студентите от Благоевград съживиха спомените за истински Бродуейски спектакъл, снощи. Под режисурата на Анна Стойчева, младежите показаха забележителни вокални и танцувални умения, които предизвикваха аплодисменти отново и отново. Впечатляващата хореография се подчертаваше с изключително добре подбраните костюми и сценография, а песните, изпълнени на живо блестяха толкова силно, защото трупата разполагаше със собствен симфоничен оркестър, който бе черешката на тортата. Няма нищо по-хубаво от това да слушаш един оркестър. Той да е точно пред очите ти, да виждаш как музиканти и актьори се следят, усещат се и вървят ръка за ръка, последователно и в синхронност. 

Ако има нещо, за което може да дадем негативна оценка, то това бяха леките проблеми със субтитрите, които понякога изоставаха или избързваха, но техниката е склонна да упорства срещу човека. А субтитри имаше, защото цялото представление се изпълняваше на английски език, като изключим неколцината моменти, в които имаше игриви препратки към България и в частност към Пловдив. Една хитра закачка с родното. Но не може да се отрече, че студентите са вложили много труд и работа в изграждането на постановката. Труд, който си личеше и заслужава адмирации. Персонажите не бяха типичните, които познаваме от големия екран. Героите на Лео Ди Каприо и Том Ханкс бяха леко пречупени, малко по-човешки и с повече слабости, но защо пък не! Виждането на всеки е различно, това със сигурност не го прави грешно. 

Като цяло спектакълът създаде повече от приятна атмосфера в залата и остави това усещане и в следващите часове, след като завесата падна. Поздравяваме младите артисти за добре свършената работа и им пожелаваме успех!

Филмът се казва “The fate” и е любовна история

Екатерина Стоянова

Нов късометражен филм се заснема на територията на МОЛ-Пловдив, под зоркото око на Георги Стефанов, по-известен като Жоро Визиото, който е режисьорът на „Един живот”. Огромен статив с камера се шири в средата на първия етаж на мола, привличайки любопитните погледи на минувачите. Настроението кипи и във въздуха се усеща вълнението на участниците.

Новият филм ще разказва за красива любовна история и действието ще се развива на територията на дъждовния, но красив Лондон. Неговото заглавие е “The fate”. Българска реч няма да се чуе в продукцията, макар че актьорският състав е само от българи.  В него ще участват Ирина Михайлова, Мариян Томов и Пейо Трендафилов.

Лентата се заснема, за да участва в австралийски конкурс за късометражен филм, състезавайки се срещу 89 други държави за големи награди. Именно затова репликите ще се произнасят на английски език.

За четвъртата си среща, в този формат, с пловдивската публика, братя Мангасариян се качиха на сцената в Bee Bop Cafe два пъти – веднъж от 19:00 и отново от 21:00. За пореден път, желаещите да гледат стенд ъп комедията на култовото трио, надвишиха местата в клуба.

През октомври 2015-та, Зюмбюл, Кулю и Среброто, избраха града под тепетата за дебют на колоритния и в същото време със сериозни послания спектакъл - "За вредата от образованието, културата и изкуството".

След години мълчание, през 2014-та, момчетата отбелязаха 10-годишен юбилей от създаването си. На 11-та се завърнаха на сцената с критичен анализ на културната и обществено-политическата ситуация по света и у нас.  Неколкократно зарадваха публиката в София и Пловдив, веднъж в Бургас, а днес им предстои първата среща в Стара Загора, където билетите за шоуто са изкупени отдавна и вече се продават за следваща дата - 21 април.

Силвестър Силвестров, Владислав Петров и Александър Сано се върнаха в спомените си за началото на шеметната им кариера. Веселите случки разказаха пред Анелия Дракова за КАПАНА.БГ.

Защо един толкова успешен проект, като Братя Мангасариян, излезе в 7-годишен отпуск?

Сано: Защото сме се изморили от себе си. Подобна умора ми се случва много често.

Кое наложи тази пауза? Те - братята, нали са за цял живот?

Сано: Явно е така, защото иначе нямаше да има reunion, знам ли.

Силвестър: Просто си почивахме.

Сано: Починахме си от глупости.

Силвестър: Прави сметка – един изпълнител, като излезе, има някаква скорост, която набира. Ние, в момента, в който записахме, вече бяхме хит. И това, по някакъв начин, даде резултати.

Сано: На нас нещата ни се случиха светкавично. Никога няма да забравя... към момчетата: "Помните ли, веднага на следващата година – 2005, дето ходихме на предизборно турне на ОДС?".

Силвестър: Дето ударихме кьоравото, там беше страшно...

Сано: Към онзи момент – имаме "Бай Мангау". "Тер'о рер'о" няма клип и не е издавана, само бяхме продали парчето на Globul, за рекламна кампания. Хората свързваха песента с мобилния оператор. Те, така или иначе, бяха проглушили държавата и всички го знаеха. На концерти – ние имаме две парчета, а на предизборните, изпълнявахме само "Бай Мангау", което всички знаеха и "Тер'о рер'о", на което никой не знаеше текста, но дойдеше ли припев, всичко беше ясно, защото рекламата влизаше в действие.

Кули: А спомняте ли си, на участие в Кърджали, на "Бай Мангау" какво стана?

Сано: Не в Кърджали, не, в Луковит, брато. Бъркаш! В Кърджали бяха открили огромен клуб, със седемстотин места. Бяха дошли 4 човека.

Кули: По времето на концертите за ОДС, бяхме в Кърджали, пред много странни хора и ни замеряха, беше супер неприятно. Пеехме "Бай Мангау" и беше очевидно, че пред точно тази публика, песента е обречена кауза.

Силвестър: Пичове, никога няма да забравя, как в Русе, пяхме на откриването на сладкарница Неделя. Участието много закъсня, аз съм на сцената и ми се пикае нечовешки.

Сано: Като на диригент.

Силвестър: Само чакам да свърши всичко и да изчезна.

Сано: Както казваше Коко Азарян, светла му памет: "И да олабиш жилата!".

Силвестър: И да изчезна някъде, да ходя до тоалетна. Обаче, със самото слизане от сцената, пълно с народ за автографи и аз им раздавам истерично подписи.

Сано: И простата го алармира. Зверски!

Силвестър: Ходя напред да търся тоалетна. Отивам в сладкарница Неделя, която е отсреща.

Сано: Която откриват току-що, на Партийния дом.

Силвестър: Пред тоалетната – митинг, 30 човека. Аз съм с онези униформи, най-гадните, които носихме тогава. В един момент разбирам, че моята кауза абсолютно е загубена. Обръщам се и гледам – тези двамата ги няма. Те са си тръгнали към хотела и ме зарязали.

Сано: Еми, брато, тогава навсякъде ни правиха направо...

Силвестър: Срам, не срам, пред 1000 човека, бягам в борчетата и... :))))

Сано: Пусни си клипа на "Ромео и Юлия" и виж с какво сме облечени. По едно време, решихме да си направим непростими униформи. Това е абсолютно точният израз. Те бяха толкова непростими, че нямаше как да се появиш пред хора с тях. И ни канят от Globul, като техни рекламни лица, на коледното им парти. Влизаме ние в Експото на някакво гръцко парти, с 2000 човека, с тези дрехи. Направо - нещо безобразно. Помните ли? Минаваме покрай Венци от Ъпсурт и го поздравяваме, а на него му става неудобно, че ни познава. Леле, майко мила. :))) Гърците направо бяха покъртени. Ники Кънчев беше водещ. Бяхме изпели 2 парчета и тъкмо да започнем с химна на Globul - "Тер'о рер'о", Ники се включва и казва: "И да благодарим на Братя Мангасариян". Т.е. хайде стига, достатъчно.

След години, виждате ли се като преподаватели в Академията?

Сано: Особено в Академията, Силвестър го виждам с професорска титла. Аз бях преподавател, година и осем месеца, в една школа по актьорско майсторство. Имах клас от 18 деца, 3 от тях вече учат в НАТФИЗ, което ще ми е грях за цял живот. Някои се спасиха. Приятно е много с деца. Деца, деца, те бяха 16 – 18-годишни. Но се наложи да прекратя, защото - деца ли обучавам, да правим ли деца, да ги гледам ли... Шегата настрана, но едното от децата, миналата година, влезе в класа на проф. Атанас Атанасов. Единствената от всички възможни кандидати в НАТФИЗ, с тотално пълен бал. Направо им скри шапката. Но аз там нямам заслуги, тя си е просто супер талантлива, а дори не подозираше това. И само й казах некви неща – "Не обръщай внимание на някои преподаватели, чиято възраст минава 70 години, защото това са хора, които не могат да те научат на нищо, най-много да те объркат. Ако нещо чувстваш, че не е така, кажи: "Добре, добре, няма проблем!" и си го пускай покрай ушите. Аз съм го изпитал, правил съм го по този начин. Прави нещата, както ти подсказва сърцето. Няма кой да те научи на това да си актьор. Или се раждаш такъв, или не!".

Кули, как можеш да ги разкажеш, да ги опишеш с думи, другите двама?

Кули: Да ги разкажа!?

Сано: Може да ни разкаже игричката. :))))

Като онази случка, Кули, когато Сано ти звъннал с думите: "Интервю – утре!". И на другия ден ти определил среща за след 40 минути, а после – на 20-та, звъннал и...: "Долу съм!". Всеки път ли става така, нали?

Сано: Да, верно е, аз ги невротизирам. Просто съм невротик по природа. Но за сметка на това, имахме няколко участия, когато още концертирахме в първата ера на Братя Мангасариян, в които Кули отказа да стане и със Силвестър си ходихме двамата. Имаше един случай, в който пътувахме за Варна. Кули живееше на Стамболийски, в един безистен. Със Силви отиваме и първо му звъним на мобилния. Стига се до там, че батерията на телефона му пада и съответно - няма как повече да му звъним.

Кули: Това е, след като съм работил 36 часа, без да спя.

Сано: И ние, какво да правим, решихме, че ще хвърляме камъчета по прозореца.

Силвестър: Счупихме му прозореца.

Сано: Да, първо се пукна, после му се счупи стъклото, но Кули не се събуди.

Силвестър: Тръгнахме и след това звъняхме на 1000 човека, да ходят и да го търсят, да разберем поне, че е жив.

Сано: Вече не е така. Вече е родител и става сутрин рано. Аз съм изключително изумен.

Кули: Нямам избор.

Сано: Обаче, знаете ли какво още се сетих? За един много готин случай. Отиваме със същото турне на ОДС, където Надежда Михайлова, сега Неински, на концертите, зад сцената, поздравява всички артисти, стига до нас и се чуди да ни поздрави ли, как точно ще реагираме, защото ние непрекъснато намирахме начин да й кажем – щом сте ни взели нас на турнето, ще загубите изборите 100%. Така и стана.

Отиваме във Варна, спахме в хотел Одесос. Пристигаме от Русе, а няколко часа преди нашия концерт, имаше митинг на БСП, на който свириха МАСТИЛО. И сега, какво се случва? Стоим на терасата в хотела. Включваме си нашите микрофони и се оказва, че честотно се свързваме с накоя майка на микрофон от тези на концерта. Митингът започва и по едно време, Дичо идва при нас и започват само някакви изцепки. Пуснахме Cartoon Network, докато от сцената звучаха патетично партийни лозунги. И анимационните герои се чуват на сцената, а звукарите няма какво да направят, защото ние сме директно, пирати в сигнала.

Още от този концерт... Понеже сцената беше на метри от хотела, решихме да излизаме с костюми и грим. Това ни беше най-голямата грешка, защото само след 3 крачки, две деца ни видяха, развикаха се радостни и изведнъж, пред нас се събра тъпла. Та така, много дълго време, не успяхме да стигнем до сцената.

Силвестър: А в Търново, в хотел Парламент сме, на последния етаж и се подготвяме за награди на телевизия ММ.

Сано: Ние сме номинирани за дебют, в същата година няма кой праха да ни диша, камо ли да ни бие.

Кули: Аз тогава се смях със сълзи, преди да излезем.

Сано: Ние сме толкова извънземно феноменални за това време, че никакъв шанс... Трябва много да си безсрамен, за да не ни дадеш наградата. Такова беше положението за дебют.

Силвестър: А пред хотела - пълно народ. И влиза Дичо в стаята. Отново Дичо. Съобщава ни, че долу е пълно с журналисти. Взима един плик, от тези по хотелите, пълни го с вода, връзва го отгоре и ни казва: "Елате, да видите за какво става въпрос!". И... метна найлона с вода през прозореца.

Сано: Водна бомба. Изкарвахме си много добре. Аз между другото, мислех, че Дичо е много неприятен тип, обаче от това турне разбрах, че е много як агент. Да, Дичката определено е най-готиният агент.

Тони, как мина тази вечер?

Тони Рикев: Повече от перфектно. Много добре. Хората бяха много позитивно настроени. Аз лично съм много доволен от всичко, защото така трябва да бъде. Идеите – братята ми ги сервират на сцената и мисля, че джемът, който се получава, в един момент, ще стане една така наречена композиция, с която ще завладеем света.

Обичаш Пловдив, защото...?

Сано: Е, Пловдив, аз съм роден в най-гъзарския квартал на Пловдив – Асеновград, и няма как да не обичам Пловдив. Тук всичко си е екстра.

Силвестър: Пловдив ми е като втора майка. Винаги тук ходим на Джумаята и ядем много сладки неща. Днес попитахме какво е това, за сладкиш от витрината и момичето: "Джуля.". Докато я разберем, мина време... Оказа се, че е дюля.

Кули: Ами, аз не съм казал, че го обичам. :)))) Това е много подвеждащ въпрос. Градът ми е приятен, стига да не съм с кола. Хората карат малко безобразно, ако трябва да сме честни. Иначе е много приятен град, идвал съм тук по всякакви поводи.

Братя Мангасариян са комедийна музикална група от професионални актьори, които се представят за цигани, наричат се с псевдонимите – Зюмбюл [Силвестър Силвестров], Кулю [Владислав Петров] и Среброто [Александър Сано] и се изявяват в стил, който те са си измислили: манга хип-хоп [смесица от хип-хоп, пънк и етно елементи с иронични текстове].

Под шеговития тон, текстовете на песните на групата, както и медийните и? изяви представляват сериозен критичен анализ на актуалната културна и обществено-политическа ситуация в България. Независимо, че боравят с гротеска, цитати от попкултурата и комични етюди, Братя Мангасариян успяват да удържат текстовете си изчистени от вулгаризми и банални включвания на груба улична реч.

Видеопродукцията с тяхно участие е ефектна, клиповете им са типично постмодерни и имат многозначително послание. Както и музиката им, те са адресирани едновременно до най-популярната и младежка публика, но също така и до рефлексивни зрители, които се забавляват с имитацията на масмедийните клишета. Братя Мангасариян могат да бъдат сравнени като културен феномен с виртуалния герой Борат, превъплъщение на комика Саша Барон Коен.

Познати на широката публика от 2005 година, те са автори и изпълнители на хитовете "Бай Мангау" - първият им голям успех, "Въф кубъ", "Тер'о рер'о", "М.С.К." и "Ромео и Юлия".

Фейсбук портал на Братята: www.facebook.com/Братя-Мангасариян-За-вредата-от-образованието-културата-и-изкуството

Картините вплитаха утвърдените образи с модерното изкуство на стиймпънк културата

Екатерина Стоянова

Прекрасна изложба, представяща Малкия Принц, оцвети Капана вчера. Дигиталните картини сливаха в себе си неумиращия спомен за вечно любимия герой с модерни стиймпънк мотиви. Любимият на всички, малък принц, бе изобразен в няколко картини, придружени с цитати от книгата на Екзюпери, вдъхновяващи малки и големи.  Бяха представени и образи на други герои от вълшебната приказка, сред които и невероятния лисугер, опитомен от Малкия Принц.

Десетки хора се събраха пред галерия Лаутлиев, за да се полюбуват на величието на момченцето от планета В612. Там те имаха възможността да закупят малки и големи снимки, както и картини и да получат автограф и послание от илюстратора.  Освен тях, хората можеха да си купят и малки чаровни издания на любимата книжка.

Картините представяха познатата невинност на Малкия принц, с неговото любимо шалче и слънчевата му руса косица бе покрита със стиймпънк шапка с очила, което е точно това нещо, свързващо старото с модерното.  Меките цветове носеха типичното усещане за детска радост и обич, а самата изложба възкреси у хората онова невероятно чувство, което само тази книга може да събуди.

Хората казват, че книгата  „Малкият принц” трябва да бъде прочетена няколко пъти в живота, защото, с промяната във възрастта и напредването в годините, се променя и начинът на възприемане на творбата. И е така – чела съм книжката поне 10 пъти в 10 различни периода и всеки път съм откривала по нещо ново, нещо различно и очарователно. 

Къщички за птици  сред клоните на високите раззеленили се дървета в парк „Отдих и култура“ монтираха дамите от структурата на Жени ГЕРБ в Пловдив-град.

„Инициативата ни е по повод Международния ден на птиците 1 април. Част от живописните къщички са изработени с много обич и вдъхновение от ученици от СОУ „Софроний Врачански“, а други – от активисти на ПП ГЕРБ.  Те са шест на брой – символично от всеки район на Пловдив по едно убежище за птички“, съобщи ръководителят на структурата д-р Валерия Славова.

Дамите от Жени ГЕРБ в Пловдив-град споделиха, че една от най-важните им постоянни грижи е да допринасят за опазване на природата. 

Алек Попов и Деляна Манева, Александър Секулов и Десислава Гаврилова стоят зад трите текста, получили номинация „Аскеер“ за съвременна българска драматургия. Това са „Сестри Палавееви: в бурята на историята“ (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, постановка Елена Панайотова), „Няма ток за електрическия стол“ (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, постановка Лилия Абаджиева) и „Невинни убийства 1“ (Студио за документален театър „Vox Populi“, постановка Неда Соколовска, Център за култура и дебат „Червената къща“). Заглавията бяха обявени в четвъртък от Академия „Аскеер“. 

Трите текста са избрани измежду 23 нови пиеси, поставени за първи път на професионална сцена в периода 1 април 2015 г. – 31 март 2016 г. Комисията, определила номинациите, е в състав: проф. дфн Богдан Богданов, проф. дфн Георги Каприев, проф. дфн Ивайло Знеполски, проф. дфн Кирил Топалов, проф. Иван Добчев, проф. д-р Калина Стефанова, доц. д-р Георги Лозанов, Митко Новков, Федя Филкова, Георги Господинов, Иван Кулеков, Иван Теофилов, Панчо Панчев, Петър Маринков, Пламен Дойнов, Теодора Димова, Юрий Дачев, Яна Добрева, Димитър Чернев, Красимира Филипова, Никола Вандов. В гласуването не участват членове на постоянното жури, които си оспорват отличието – тази година това е Елин Рахнев.

Академия „Аскеер“ приема за валиден текста, изпратен от автора в писмен вид, а не сценичния вариант, по който той е поднесен пред публика. „Броят на премиерните пиеси през разглеждания период е 23. 10 от заглавията са осъществени в столицата, останалите 13 са реализирани в извънстолични театри. 8 от пиесите разчитат за своите постановки на частни лица и формации като независими проекти. През изминалия награден период четиринайсет театъра поставиха на сцената си нови български заглавия“,съобщи председателят на Академия „Аскеер“ Милен Миланов. Наградите „Аскеер“ ще бъдат обявени на 24 май.