Срещнах ги, бързайки за работа. Нямаше как да не отделя 2 минути за тях. Така ярко се открояваха, че нямаше как да пропусна. Явно подходих твърде директно към тях, защото толкова се стъписаха, че първоначално ми се стори, че не говорят български.

Момчетата: "От Пловдив сме и се занимаваме с музика. Това и учим, но в Лондон... За нас музиката е призвание."

                 "Учим в Лондон, защото там има по-голям шанс за реализация. Не знаем какво ще правим след като завършим."

Момичето: "Аз не се занимавам с музика, но съм ценител на хубавото звучене."

Младата актриса донесе в Пловдив приза за изгряваща звезда

Радина Думанян триумфира с Аскеер за изгряваща звезда на българския театър снощи. Младото дарование бе отличено за ролята на Матилда в "Чиста къща" от Сара Рул, постановка Иван Урумов. Радина взе приза само часове, след като обра овациите и на наградите Пловдив в категорията за театрално изкуство.Тя блестя и на сцената на театъра на армията в столицата, където се състоя церемонията по връчването на Аскеерите.

Актьорът и педагог проф. Стефан Данаилов получи "Аскеер-2015" за цялостен принос към театралното изкуство. Наградата за водеща женска роля взе Илка Зафирова за "Г-жа Клайн" от Никълъс Райт на Стилиян Петров в "Театър 199". Герасим Георгиев - Геро грабна водеща мъжка роля за "Семеен албум" на Малин Кръстев в Младежкия театър "Николай Бинев". "Аскеер-2015" за костюмография взе Свила Величкова за постановката на Теди Москов "Каквато ти ме искаш", а за сценография - Чавдар Гюзелев - художник, и Иван Москов - видео, отново за "Каквато ти ме искаш". В областта на театрална музика бе отличен Христо Намлиев за "Антигона" от Жан Ануи, постановка Иван Добчев, театър "София" и за "Момо" по едноименния роман на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, постановка Веселка Кунчева, Младежки театър "Николай Бинев".

Наградата за драматургия получи актьорът Малин Кръстев за постановката "Семеен албум", поставена в Младежкия театър. Теди Москов получи "Аскеер" за режисура за постановката "Каквато ти ме искаш" от Пирандело, поставена в Народния театър "Иван Вазов".  Наградата за най-добър спектакъл получи "Къщата на гнева" по Лорка на Диана Добрева, поставян в театър "Възраждане".

Награда за поддържаща женска роля си поделиха Донка Аврамова-Бочева за ролята на Мартирио, Николина Янчева за ролята на Адела, Филипа Балдева за ролята на Ангустиас, Лиляна Шомова за ролята на Магдалена, Яна Кузова за ролята на Амелиа и Жана Рашева за ролята на Понсия в "Къщата на гнева" по Федерико Гарсия Лорка, постановка Диана Добрева, Общински културен институт Театър "Възраждане". За поддържаща мъжка роля беше отличен актьорът Стефан Мавродиев за ролята на Гърти в "Кривите огледала" от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Младежки театър "Николай Бинев".

Акустичен концерт в бар Фабрик

Авигея Бойкова

Захари Шиникчиев и компания забиха в клуб "Фабрик". Миналогодишния победител от конкурса  "Фабрик търси талант" изпя с прекрасния си глас парчета на Bon Jovi, Whitesnake , Gotthard, Europe и др., а акустичния звук на китарата бе дело на Иван Тосков. Шиникчиев  е бивш вокалист на бандите John Steel , Krossfire и други. По покана на Тосков, гост – изпълнител беше и небезизвестния китарист Димитър Налбантов. Налбантов е печелил конкурса ,,Guitar Player 2000’’, на  www.guitar.ru, a  миналата година издаде албума си ,,Gora ’‘, чиито песни са колекция от идеи вдъхновени от обикалянето му на красивата Родопа Планина. След което са записани и аранжирани от самия него в студиото му. В музиката е вплетен фолклор. В концерта се включиха и музикантите от пловдивската група Inflict - Димитър Табаков /Табака/, Николай Недялков /Никсъна/ и Oгата, които изпълниха песни на Lenny Kravitz  и Staind. Никсъна и Огата изсвириха за първи път на сцена авторското си парче ,,Две огледала‘‘ от съвместният им проект Никога, а Тагрид Ал-Отти от The Big Bad Wolf ни въведе в дебрите на джаз и блус саунда. Атмосферата беше приятелска, задушевна и доста разпускаща.

2019 балона литнаха над Пловдив днес по обяд, в общоградското тържество за официалното обявяване на града ни за Европейска столица на културата през 2019г. Да стигнат до другият арт център на Стария континент през 2019-та и до целия свят, си пожела кметът Иван Тотев, който даде старт на празненствата от сцената пред общината. Хиляди се включиха в събитието, с което ознаменувахме може би най-голямата победа за Пловдив в последните 3 десетилетия. Каузата Европейска столица на културата обедини целия град. Днес отново се заедно тук. Пловдив ще се промени с култура. Предстои ни голямо приключение, каза градоначалникът.

Още снимки и текст тук.

Чувайки името Токораз Исто, последното, което би ви дошло на ум е неговата народност. Ренсей Стоян Цветкашки е истинското му име и е създател и Старши инструктор на българското бойно изкуство Да Дао. По-важното, той е един от най-четените автори, които са били наемани от библиотека Иван  Вазов за миналата година. Това може да не звучи толкова впечатляващо, но е факт, че Токораз не прави  реклама на книгите си, не участва в медийни изяви и скрито-покрито създава творчеството си. 

Младините си ги е изкарал в Лиляната, на няколко метра от библиотеката. Това е довело и до изчитането на всичко в читателската секция. Пораснах в тази библиотека и се радвам, че именно тук се срещам с вас, сподели той с публиката. Това е и отворило усета му за писане. Пише малко странно, както той сам се изрази и обясни, че поне според него съществуват два вида писания – за себе си и за публиката. Вторият начин, разбира се, е  по-популярен на книжния пазар, но той за себе си е избрал първият. Сам не вярва колко са мазохистични хората, че не само си взимат, а и поглъщат големите томове, които е написал. Но за него това не е продукт, а спомен. Това е наследството, което той оставя на идните поколения. 

Цялата среща не се въртеше толкова около книгата и творчеството му, колкото около сладкодумния автор. В началото е искал псевдонимът му да е Томир, което най-лесно обяснимо би звучало като „разказвач на истории”, но не обикновен , а свещен и носещ историята на цял един народ. Историята ни е написана от враговете ни, сподели Токораз и с ясната позиция подчерта, че когато наричаш един народ слаб, диваци и селяни, то идните поколения вярват в това нещо. никъде и никой не се задълбочава да прегледа какво всъщност е било и как са се развивали битките, което е довело и до сегашното ни състояние. Ние сме най-жалките европейци, смята той, но все пак и вярва, че българите са един велик народ, който където и да стъпи носи учения, помага на съседите си и бива запомнян. Сега нещата седят различно. Неотдавна българите са били велики, спомнете бабите и дядовците си, подкани той публиката и разказа за своя собствен дядо. На село с пушката  и навит мустак. Човек с тежка ръка на когото не може да се противоречи. Тези му истории успяха да доведат до пълна тишина в залата и само ако много силно се заслушаш се чуваше мисълта на хората. Както и да звучи, то просто си личеше, че всяка една негова дума водеше до задълбочаване в себе си. Задълбочаване в историята и в това, което ти бива предлагано. Думи, които няма значение дали са написани или казани –те те докосват, хващат и държат в плен до края.