Едни от най-добрите майстори на спрея и четката Димитър Механджийски (Stern) и Васко Лалов (Dark) изнесоха открит урок на ученици от 7-ми клас в СОУ "Цар Сиемон Велики", относно правилното и неправилното драскане на графити в Пловдив.
Опитните художници, за които се оказа, че са завършили и педагогически профили, влязоха в ролята на учители пред клуба по рисуване в хуманитарното училище и дадоха ценни съвети на бъдещите графитаджии.
Децата посрещнаха още от вратата своите "учители" и веднага им се нахвърлиха с въпроси за техниката на рисуване. Те показаха свои проекти и бъдещи идеи. Оказа, се че клубът в училището е за пример пред всички. И среща добро отношение от ръководството, което се старае да им помага и да развива таланите им.
Това е добър пример за неформално образование в среда на СОУ.
"Това, което трябва да знаете ,е, че графитите са изкуство, което трябва да овладеете добре. Това не е само драскане върху стена, а нещо, което се запечатва и остава завинаги. Не си правете илюзии да рисувате върху нови сгради, защото това не води до добро отношение от страна на всички хора. Старайте се да използвате местата за предназначение, за това и бъдете креативни и отговорни, както към себе си, към изкуството, така и към града. Старайте се да бъдете полезни, а да не вредите, затова ипозлвайте само местата за рисуване в Пловдив, или правете като нас - искайте разрешение от съответните органи", обърна се към 20-те момчета и момичета Димитър. 
Stern и Dark, заедно с още 5-ма свои колеги ще изрисуват 200 квадрата от една от страничните стени на училището на 1-ви ноември, Денят на народните Будители. Проектът е част от "Графити стайл" и се казва "Graffiti Zone 1". Той ще илюстрира дете, което чрез книги и знания, постига успех в своето бъдеще.
Огромното творение е показателно за това как чрез модерно изкуство може да се дава добър пример  на подрастващото поколение за знание и сила.
Децата имат срок от една седмица да покажат своите умения, свързани в исторически план и да ги представят пред художниците, след което ще бъдат наградени от партньорите на феста.

Най-тежко е , когато родител надживее децата си, в това число и духовните си деца. Пред очите ми ги избиха, едно по едно. Така коментира случващото се със стенописите си в тютюневия склад Вълчан Петров. Под тепето го потърси за коментар по повод разрушаването на фреските му в красивата сграда с неясен собственик, а той никак, ама никак не се изненада. Търсил съм контакт с тези хора, но не съм направил такъв. Повечето от работите ми в градска среда са унищожени, при това умишлено. Една от фреските ми се оказа в частен имот след промените и реституцията, двама души така го поделиха, че разделиха и самия стенопис с преградна стена, а в последствие замазаха всичко. Тежка бе участта и на един мой витраж, който бе свален от обществена сграда и отнесен неясно къде. Опитах се да го спася, но не успях, разказва Петров, без да изброява всички подобни културни убийства на неговото изкуство. За пример- фреската му в италианския град Пескара, размери 10 на 5 метра, се обгрижва като творба на Микеланджело. У нас, всичко се руши и краде.

Стенописите в бившето тютюнево хале са рисувани в края на 80-те години. Тогава в първия етаж се е намирала Аптека 22, по чиято поръчка Вълчан работи в продължение на месеци. Цялата композиция е свързана и представлява Храм на фармацията. Днес вече е Храм на безхаберието. Как се бори с него Вълчан Петров, какво се е случило с монументалното му изкуство, какво е загубил от него и кое е спасил, очаквайте в подробно интервю другата седмица.

Четката на Йоан Левиев отново посреща гостите в Дома на културата. На мястото на изчезналия безследно гигантски стенопис на маестрото са окачени негови шедьоври от цикъла „Царски времена”. Гигантските платна са собственост на Градската художествена галерия и само преди два месеца бяха изложени в нея по повод 80-годишнината от рождението на великия художник. Решението за почит към паметта му в бившия Синдикален дом е временно, като на този етап все още се бистри как да присъства унищожената фреска във фоайето- като точна реплика или като фото копие.

Прочутият изпълнител на натурална валдхорна, швейцарецът Едуард Дескур – солист-оркестрант в операта в Цюрих, излиза на сцената на V Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ на 22 май от 18.30 ч. Едуард Дескур е член на известния бароков ансамбъл „Il Giardino Armonico“, а компакдиск на световноизвестното сопрано Чечилия Бартоли с негово участие е удостоен с награда “Грами“. В Балабановата къща на 22 май негови партньори ще бъдат изтъкнатите музиканти Ангел Станков, Георгита Бояджиева и Ростислав Йовчев.

Търсих мълчаливото и лично преклонение пред великия бас, каза художникът

Искам ние, съвременните хора, да бъдем едно естествено цяло с големия творец и неговия град, допълни маестрото

Художникът Атанас Хранов откри фантастичната си възпоменателна алея в чест на 100-годишнината от рождението на великия бас Борис Христов тази сутрин. Маестрото покани на ръчно направената от него пейка с чугунени лаврови венци кмета Иван Тотев и заместника му Стефан Стоянов. Тримата се настаниха удобно в романтичното пространство край Дома на културата и послушаха гласа на Борис Христов, който се лееше от скритите в осветителните тела тонколони. По паважа до скамейката на Хранов минаха журналисти, общински съветници, приятели на художника, случайни минувачи. Те прочетоха вградения в гранитните блокове чугунен надпис  "100 години от рождението на великия оперен певец Борис Христов" и стиха на Александър Секулов "... и в безкрая на времето неговият глас се моли за България". Най-щастлив Атанас Хранов бе в мига, в който прегърна между лавровите венци сина си Любен- Емилио. Това бе жест на обединение, на сливане на поколенията, на почит и на любов, естествено.

Благодаря на общината и на общинския съвет за гласуваното доверие да създам тази възпоменателна алея в памет на Борис Христов. Да направя знак, който изразява любовта и почитта пред световния артист, за мен беше много трудно и отговорно. Исках от този знак няколко неща- да бъде част от атмосферата на града, да не нарушава архитектурната цялост на самото място, да кореспондира естествено с природата, сградите, пространството. Търсих мълчаливото и лично преклонение пред  Борис Христов. Исках да създам място, което хората естествено да обитават, да създам нов детайл в града, допълващ неговата енергия и дух. Ще бъда щастлив, ако видя хора, които седят на тази пейка. Така ще знам, че съм постигнал това, което искам – ние, съвременните хора, да бъдем едно естествено цяло с големия творец и неговия град, каза Хранов пред гостите на събитието.

Виртуозният музикант свири пред портрета си в Балабановата къща

Рожден ден на големия Димитър Киров честваха десетки почитатели на изкуството му, приятели и меломани в Стария град. Виртуозният цигулар Марио Хосен свири специално за покойния маестро на 20 май, датата на рождението му, във второто поред събитие от фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща”. Супер музикантът се сля с инструмента си под собствените си зорки очи, които го наблюдаваха от рисувания от ДиКиро портрет. Марио и музикантките от основания от него Camerata Orphica направиха символичен поклон пред именития художник, който вчера трябваше да навърши 79 години. Същото сториха и публиката, и организаторите на събитието. Импровизираната сцена бе украсена с тематични творби на Димитър Киров, които свързват изобразителното му изкуство с музиката. Там бе и стар портрет  на музата на маестрото- Русалия. Тя бе най- специалният гост на концерта, като преди началото му получи красив букет. Днес е ден за усмивка, не за тъга. ДиКиро ни гледа в кълбо от дим от лулата си някъде горе. Никой от нас не е забравил големия творец. Онова, което той ни остави е непреходно, коментираха организаторите на Дни на музиката в Балабановата къща.

Марио Хосен пристигна за участието си от Австрия. Той свири с фантастичната си цигулка от 1749г. G.B. Guadagnini, предоставена му от Австрийската национална банка. Балабановата къща не успя да побере всички, които искаха да видят и чуят на живо Хосен и да се поклонят пред Димитър Киров.

Имате много поздрави от Кольо. Той е в Казабланка. Обади ми се, преди да дойдете. Добре е! Така откри нощта на художника Кольо Карамфилов в галерия U P.A.R.K Сава Цонев, съдружник на маестрото в арт пространството. Той представи филмът на Кольо Казабланка. 8-минутната лента и мейкингът й бяха поводите да се съберат близки, приятели и семейство, за да си спомнят с усмивки за големия Кольо, който ни напусна в началото на годината. Другият сценарист на късометражната продукция Емил Атанасов и съученик на Колето също бе там, за да каже някоя и друга дума за общата им работа.

Синът на художника Росен благодари поотделно на всички, които дойдоха. Истеричен смях и подвиквания предизвика мейкингът, в който личи как целият екип се забавлява жестоко, докато се опитва да лови риба. За финал на кино частта и начало на партито на сцената излязоха музикантите от Остава, които забиха акустично след прожекцията.