Фотографска изложба „Необичайно в реалното – реално в необичайното“ на творческо обединение „Collegium pro arte+“ към НХГ „Цанко Лавренов“ ще се открие на 13 юли 2022 г. от 17:30 ч. в Художествена галерия „Проф. Веселин Стайков“, град Пещера.

Участници са преподаватели от Художествената гимназия в Пловдив: Ангел Китипов, Антония Фингарова, Атанас Камешев, Борис Богданов, Георги Узунов, Диана Папазова, Димитър Келбечев, Зорница Касапян, Кети Георгиева, Кристина Кутлова, Костадин Отонов, Михаил Маламски, Паулина Стоянова, Пламен Велчев, Петър Чучулигов, Петя Анастасова, Полина Тодорова, Светлозар Чавдаров и Христо Жеков.

Международния кино-литературен фестивал Синелибри се завръща в Пловдив през октомври. Авторската интерпретация на идеята за времето и непреходните послания на киното и литературата е дело на Радослава Боор и Студио „Слава“.

Мотото „Преоткритото време“ отбелязва 100 години от смъртта на Марсел Пруст, една от иконите на литературния модернизъм, автор на монументалния роман „По следите на изгубеното време“. „Преоткритото време“ е заглавието на седмия, последен том на тази словесна катедрала, където мъчителните мисли и безсъници на героя намират упование в творческия процес, единствен антидот срещу невъзвратимо еднопосочния времеви ход.

Четирите прочита на субективното усещане за времето са интегрирани в една цялостна визия, в която се откроява знакът за безкрайност, съвпадащ с цифрата 8 и с броя на фестивалното издание. Този знак е и мощна препратка към безкрайната и нестихваща творческа енергия, която великите писатели овладяват, създавайки въображаеми светове, чиито проекции търсим и понякога откриваме в реалността. При Марсел Пруст например границата между живота и литературата е размита, именно затова първата визия изобразява белия лист, символ на всяко изконно начало.

Прочетете още на podtepeto.com

През 2022 г. се навършват 130 години от Първото българско земеделско-промишлено изложение. Във връзка с юбилейната годишнина Регионален исторически музей – Пловдив подготви изложба от 20 пана, която ще бъде разположена на конструкциите до фонтана „Деметра” в градината „Цар Симеон”.

Официалното откриване на изложбата ще се състои на 14 юли 2022 г. / четвъртък / в 10.00 часа. На събитието са поканени Здравко Димитров - кмет на Община Пловдив, инж. Александър Държиков - председател на Общински съвет и Пламен Панов - заместник-кмет „Култура, археология и туризъм”.

През 1891 г. правителството на Стефан Стамболов взема решение за организиране на изложение, с което българският народ да покаже своите традиционни производства и трудолюбие и да се привлече участието на индустриалните държави, като се вземе пример от техните достижения. На пловдивчанина д-р Георги Вълкович, български дипломатически представител в Цариград, принадлежи идеята изложението да бъде в Пловдив.

Изложение с чуждо участие е стъпка към признаване на княз Фердинанд от Великите сили и Османската империя. Все още в правно и дипломатическо отношение съществува Източна Румелия с управител българския княз и столица Пловдив, който тогава е най-големият град в България с население над 35 000 души и пази възрожденските традиции на общобългарски духовен център. Той е стопанско средище на богатата Тракийска низина, железопътно свързан със София, Цариград и Европа.

През есента на 1891 г. в Пловдив започва същинската работа. Под ръководството на швейцарския градинар Люсиен Шевалас изоставеното турско гробище „Шехидлик“ само за половин година се превръща в прекрасна градина с голямо езеро и пещера с водоскок.

Общинската власт отчуждава имоти, премахва стари и неугледни сгради. Извършен е ремонт на гарата, поставени са нова настилка и улично осветление на главните градски улици. На определения за Изложението терен са изградени изложбените павилиони, два ресторанта, навеси за машини, сгради за пожарна и полиция, пощенска станция, фотографско ателие на Братя Карастоянови.

На 15 август 1892 г., след приветствените слова на княз Фердинанд, Първото българско изложение е открито. В него се олицетворява трудолюбието на българския народ и стремежът към технически и културен прогрес. Европа и светът се удивяват, българите се гордеят, хиляди посетители от цялата страна имат възможност да видят изложените многобройни образци на стоки, да се докоснат до зрелищни атракции и да натрупат спомени и впечатления за цял живот, които да разказват на деца и внуци. Това е първо присъствие и демонстрация на възможностите на европейски и американски плугове и сеялки, турбини за оползотворяване на водната сила, ръчни и задвижвани от парни локомобили вършачки, машини за обработка на лен и коноп, метални стругове и машини за бутилиране на вино и дестилация на коняк.

До закриването на 1 ноември 1892 г. Изложението е посетено от 167 922 души – българи от Мизия, Тракия, Македония и чужденци. След закриването с указ на княз Фердинанд градината на Изложението е наименована „Цар Симеон” и подарена от българската държава на пловдивчани с едничкото условие да се грижат за нея.

На 12.07 /вторник/ в 18.30 ч. в Изкуствотеката на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, ет.2,  ще бъде открита изложба „Изкуство за мир“ на графици от Израел, свързани с Украйна, както и детски рисунки. Те са дарени от авторите с благотворителна цел. Творби на художниците се намират в музейни и частни експозиции по света. Изложбата може да бъде видяна до 25.07.

На 26.07 с картините се организира благотворителен търг.

Инициативата е съвместно дело на Галерия „Димитър Георгиев“ и НБ „Иван Вазов“ – Пловдив. 

Големият пловдивски скулптор Веселин Ламбрев празнува на 6-ти март 60-години. В галерия Резонанс в родния Пловдив Веско тази вечер отрива своя юбилейна изложба в 18 часа.

„Творбите на Ламбрев са свързани с изключително актуалния днес проблем в съотношението природа-цивилизация в екзистенциален и социален контекст. Един лаконичен, елегантен поливалентен минимализъм на скулптурната форма, която ни води умело и целенасочено към философското съдържание на творбата. Творбите му дават достатъчно ясна представа, за това какво донася творчеството на Веселин Ламбрев в съвременното изкуство“, анализира творчеството му проф. Елка Бакалова, доктор по изкуствознание, изкуствовед, културолог и член-кореспондент на БАН.

Научете още за скулптора в podtepeto.com