Младежи от България и Северна Македония ще рисуват заедно в центъра на Пловдив. Събитието се организира от Фондация Българска Памет и Детско художествено ателие „Свети Кирил и Методий“- Битоля. Детското художествено събитие „Малък Монматър 2022 в Пловдив“ ще се открие на 30 юни, в 10:30 ч. на Гребния канал.

"Малък Монмартър" е традиционно събитие, организирано от Детското художествено ателие "Свети Кирил и Методий" в Битоля, което за пръв път ще се проведе извън границите на РС Македония по покана на основателя и председател на Фондация Българска Памет д-р Милен Врабевски. В рамките на 5 дни над 20 младежи художници от съседката ни и от България ще имат възможността да рисуват традиционна и стара градска архитектура не само в най-стария жив град в Европа, но и в София, където младежите ще прекарат един цял ден.

След края на "Малък Монмартър 2022 в Пловдив" рисунките ще бъдат подарени на Община Пловдив и Столична община, а най-добрите 8 ще получат специални подаръци, осигурени от Фондация Българска Памет, която е домакин на събитието.

Визитата на Детско художествено ателие "Свети Кирил и Методий" е част от дългогодишната стратегия на д-р Милен Врабевски за поддържане на добрите отношения между РС Македония и България, включваща организирането на ежегодни семинари и събития за кариерно развитие на младежи от двете страни на границата.

Марина Узунова

В последния фестивален ден от Алеята на книгата, „Пловдив чете“ постави най-вълнуващия, смислово заключващ сърцевината акорд с представянето на каталога „Ремонт в света на образите“ на Лъчезар Бояджиев. Представянето събра много различни хора – от тепърва навлизащи в историята на съвременното изкуство, през вдъхновяващите се от него, до вдъхновители, готови да опознават себе си през това изкуство и дори случайни минувачи пред галерия „Сариева“, които, привлечени от разговора между Лъчезар Бояджиев и директора на Националната галерия в София Яра Бубнова, просто сядаха, за да послушат. Имагинерно дори, в публиката е имало една промяна на образите, едните се превръщаха в другите последователно, за кратко и за по-дълго.

Лъчезар Бояджиев е завършил Националната художествена академия през 1980 година. В момента той е един от най-ярките представители на съвременното изкуство в България и един от най-разпознаваемите творци от Източна Европа. Той въвежда и развива използването на понятия и теоритични маркери в българското съвременно изкуство, усилено търси връзката между „артиста“ и „зрителя“, противопоставя се на липсата на контакт между двете.

Отношението между артиста и публиката се прояви като красиво изплетена паяжина и по време на представянето – топлотата и сърдечността към присъстващите бяха толкова наситени. През 2020 година Лъчо представя в Гърция изложбата „Ремонт в света на образите“ с куратори Яра Бубнова и Теодор Маркоглу. Пловдивската публика имаше възможността за първи път да види макета на изложбата (Лъчезар Бояджиев винаги прави такъв макет за изложбите си, защото смята, че това спомага за ползотворната работа между екипа в галерията и твореца) и да се запознае с подредбата – такава, каквато е била в галерията.

Каталогът представя всички творби показани в Гърция, като те са придружени от кратки текстове, които описват с размах идеите на отделните произведения, използваните материали и въобще всичко, което би задало линии за значенията на представеното, но без да възпира погледа, мисълта и интерпретацията. Бояджиев нарече изложбата своебразен ремонт на общопознатите места, които получават нови символни значения, близки до самия него.  Яра Бубнова допълни тази перспектива с идеята за приспособяване на образите към начина, по който виждаме света, тъй като при тях има постоянна промяна, една „променлива постоянност“, зараждаща се между нас.

По нейно мнение, самият Лъчезар Бояджиев е „готов да ремонтира и случилите се образи, и тези, които предстои да се случат“. Така изложбата и каталогът изглеждат като завършена обиколка по един познат път, за който обаче си открил, че можеш да извървиш по още безброй много начини и да усещаш само познати очертания, които да запълниш със собствени форми. За Лъчезар Бояджиев всяка работа от каталога е със специфична история и реализира различни идеи. В контекста на фестивала беше интересно да разберем повече за „Философско гробище“, творба, която силно разтърсва представите. Бояджиев обобщи значението като „отказване от миналото с неговите догматични конструкции, които водят до социална травма“. Това е особено вълшебна идея, като обожествено погребение с рисунки на ковчези за книги – елементът на уважение към книгите се примесва с твърде важния елемент на обич към личността и нейните възприятия за света преди и света после. По думите на Лъчезар Бояджиев „излишните книги, са „изхвърляни“ в инсталации“ и нима това не кара всеки един от нас да намери нов смисъл за прераждането на книжното битие в света ни и да се убеди, че образът може да бъде реконструиран отново и отново?

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.

Фотограф: Ванеса Попова

Костадин Каравасилев

По масите – листове с принтирани цитати от стихове и прозаични текстове. До сцената – два големи екрана. Хора се суетят из Bee Bop Cafe – някои тепърва влизат, други вече са се настанили и чакат.

На екраните се появява Валентин Дишев и започва да говори на присъстващите. Гласът му звучи напевно и някак другоземно. Полека хората притихват заслушани. Разказът на Дишев продължава. Когато бил дете, с баща му често се разхождали. И в сезона на цъфтящите липи, какъвто е юни в Пловдив, баща му грабвал листо от първата акация, която видел и започвал да свири на него.

„Няма да говоря за литературата, а за това листо. За начина, по който някои хора успяват да превърнат най-обикновените предмети и най-обикновените неща в песен.“ Валентин Дишев пояснява, че той и авторите, които ще представи, „през цялото време се опитват да правят именно това – да превръщат най-обикновените неща в песен. „Песен не за да танцуваме, не и просто, за да ни олекне на душата, а за да знаем, че зад обикновеното се крият важни неща, че и най-обикновеното нещо може да бъде превърнато в нещо смислено, в нещо важно, да предаде важно послание, да разкаже важна история“, казва Дишев. Поставяйки акцента на срещата върху способността на писането и написаното да изпълват живота със смисъл, той насочва разговора към Ренета Бакалова и Камелия Панайотова. Те представят издателската група „Арс“ и “Scribens”, като уточняват, че „Scribens“ е по-новото попълнение, но като цяло тези издателства се фокусират върху публикуването на нови автори в сферата на прозата и поезията.

След като споменаха новата книга на Валентин Дишев – „Янус“, двете дами  представиха антологията „Поезия срещу войната“. В нея са включени над 100 български и украински автори, като много от стихотворенията са пряко свързани с войната в Украйна. Ренета Бакалова уточни, че приходите от продажбите на книгата ще бъдат вложени в реставрирането на болница, която ще бъде превърната в център за подкрепа, свързан със ситуацията в Украйна. Камелия Панайотова отбеляза това превръщане на литературата във физическа помощ, като прекрачване на стандартните функции, които литературата изпълнява. Имено ролята на литературата се отчерта, като лайтмотив на целия разговор.

Ренета Бакалова изрази радостта си, че „Арс и Scribens” издават тази антология, защото тя успява да обедини автори, които „иначе не биха били видени на една маса“. И освен това показва, че “поетите не трябва да мълчат, когато се случва нещо ужасно и че ще познаеш времето по това, какво са казали поетите му и всъщност нашите поети не мълчат“. И двете водещи на събитието бяха единодушни, че литературата, независимо от жанра на написаното, има способността да спасява. А за да демонстрират как написаното може да въздейства и да дава смисъл на заобикалящия ни свят, те поканиха една след друга останалите авторки от „Арс и Scribens“, които бяха дошли тази вечер, за да могат да си изтеглят от купичката с въпроси по няколко, на които да отговорят и след това да представят своите книги.

Камелия Панайотова представи поетесата Ева Гочева, която „не просто има какво да каже, тя има какво да заяви и го прави“. Тъй като авторката няма възможността да присъства, Ренета Бакалова прочете някои стихотворения от книгата й „Съвсем друга история“. После Ренета Бакалова покани Златина Димитрова, за да представи дебютната си стихосбирка „Гробище за слонове“. Някак в духа на срещата, Златина отговори на въпроса за най-важната задача на литературата, като сподели, че „литературата има своята функция и своята роля да прави живота на човек по-разбираем и по-споделен“.

Камелия Панайотова представи и Цветелина Александрова с книгата й „Дървета за прегръщане“. Цветелина описа литературата с думата свобода. „Когато пиша, просто се пускам и се случва това, което ме прави щастлива“, обясни тя и добави, че чете това, което я кара да се чувства свободна.

След това Ренета Бакалова представи поетесата Зорница Иванова с дебютната й стихосбирка „Хроники на сходствата“. Относно литературата и ангажираността й със социални каузи, авторката сподели, че „литературата и всяко изкуство е нещо много индивидуално – имаме различни хора, които мислят различни неща и тя няма как да не бъде ангажирана, защото големите социални, световни събития, дори да не го усещаме, дори да не го признаваме, те ни влияят по някакъв начин“. Под меката светлина на прожектора дойде и Симона Алекс, за да представи книгата си с разкази „Червилото на кметицата. Джобни алогизми“. На въпроса дали литературата е нужна или по-скоро не в днешно време и в бъдещето, Симона Алекс категорично заяви: „Няма такъв вариант, в който да смятам, че литературата е възможно да стане излишна и не само за писателите, а и за читателите. Просто ние живеем хиляди животи чрез литературата и познаваме себе си много повече чрез нея.“

Най-накрая дойде ред и на водещите Камелия и Ренета да представят свои текстове. Камелия Панайотова прочете две от своите стиохотворения включени в антологията „Поезия срещу войната“, както и едно стихотворение на Наталия Иванова. Ренета Бакалова също прочете две стихотворения от антологията, както и стихотворение на Георги Гавраилов, който, освен че е дал своя принос към сборната книга като автор, е и основен инициатор за случването й. Малко преди финала Камелия Панайотова сподели и своето лично виждане и отношение към литературата:

„Единственото, което ме е запазило цяла може би донякъде и като човек, който се интересува от морала и някакви по-дълбоки неща от повърхността, е литературата, така че, ако не друго, й дължим поне това.“

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.