Капана.БГ
В „Усмихни се, човече!“ са събрани най-веселите истории от живота на Георги Мамалев
Звездната кариера на актьора започва от ареста и 46 години по-късно описва най-забавните истории от житейския и професионалния си път в книгата „Усмихни се, човече!“
Едва ли има друг български комик с толкова драматично начало на филмовата кариера. 19-годишният Георги Мамалев отбива военната си служба в Пловдив, когато в един февруарски ден на 1972-ра режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева го викат във Варна да застане пред камерите на техния филм „Като песен“. Но вместо на снимачната площадка редник Мамалев се озовава в ареста, а дебютът му в киното е застрашен от старшина, въоръжен с… машинка за подстригване. Изглежда, че дори застъпничеството на генерал от София няма да помогне, но младежът успява някак да запази и чувството за хумор, и косата си за ролята на Илийката от лентата „Като песен“.
Следват още много филми, спектакли, шоу програми и житейски перипетии, които Георги Мамалев за пръв път споделя със своите почитатели в книгата си „Усмихни се, човече!“ (Книгомания). Тя е написана в съавторство с Весел Цанков и излиза в популярната поредица „Любимци на публиката“.
Дали това е класическа автобиография? Ето какво казва самият актьор в предговора към „Усмихни се, човече!“: „…Аз нямам литературни претенции; тази книга не е нито роман за моя живот и творчество, нито хронология на срещите ми с велики хора. Просто искам да ви разкажа истории, случили се зад кадър, извън сцената – на местата, където публиката не може да надникне. Те не са заснети, не са и изиграни – истински са. За мен няма по-голяма радост от това непознат да ме погледне и да се усмихне. Ами че това е истинска благодат! Затова искам да ви разкажа тези истории. И ако в процеса на четенето на вашето лице се появи усмивка, знайте – онова, което съм искал най-много, се е случило.“
А то всъщност е неизбежно – може ли човек да остане сериозен, докато един от най-даровитите български комици описва защо свързва първата училищна любов с бой и кифлички, как е избегнал бащините шамари след бягство от уроците по акордеон, къде е сбъркал при първото си кандидатстване в Театралната академия, колко старателно е танцувал балет, облечен в анцуг…
Георги Мамалев разсмива и с неизвестни подробности около снимките на култови филми като „Господин за един ден“ и „Оркестър без име“, с истории от театралните гастроли на легендарната постановка на Младен Киселов по „Опит за летене“ от Йордан Радичков. Разбира се, актьорът е отделил подобаващо място и на успехите си с пародийната формация „Иръпшъните“, с „Клуб НЛО“ и с моноспектаклите.
Сред героите в тези истории зад кадър са Георги Калоянчев, Георги Парцалев,Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други обичани артисти. Но Мамалев има какво да добави и за друг вид партньорства: с лъв, с мечка, с впряг биволи, с две магарета и с едно куче – твърде чувствително, за да изиграе без проблем как му отхапва главата.
От кого ли е наследил находчивостта и комедийния талант? И отговорът на този въпрос е скрит между редовете на книгата. Няма как да го пропуснете, защото в „Усмихни се, човече!“ липсват единствено скучни пасажи за прескачане; томчето е богато илюстрирано и се чете като сборник с анекдоти от първата до последната дума.
Progressions trio and Arnau Garoffé Farràs
На 03.05 на сцената на Бий Боп Кафе, Progressions trio с подкрепата на един от най-активните джаз музиканти на българската сцена (който е испанец) - Арнау, ще представят своите нови композиции и част от по-старите. Ако искате да получите една ударна доза модерен джаз и смятате, че четвъртък вечер е подходящо време за това, заповядайте да се насладите на авторската музика на триото.
Арнау Гарофе Фарас - сакс
Георги Петров - пиано
Димитър Карамфилов - контрабас
Емил Тасев - ударни
Начало: 21.30 часа
Вход: 8 лв.
Да (по)четем Вазкен!
„КОД ЧЕРВЕНО: ЛИТЕРАТУРА“ и приятелите на ВАЗКЕН НАЛБАНЯН Ви канят на литературно четене в негова памет. На рождения му ден /3 май/ нека си спомним за ЧОВЕКА и ПОЕТА!
Събитието ще се състои в галерия U PARK/ул. Отец Паисий № 24/.
Начало: 19 часа.
С искрената съпричастност на проф. д.ф.н. Клео Протохристова, проф. днк Мария Шнитер, доц. д-р Владимир Янев - да (по)четем Вазкен!
Сега ще ви е тежко,
казаха поетите.
След всеки стих,
изтръгнат от смъртта,
принасяхме за жертва бик.
Докато краищата
на рогата му
се свързваха от струйка дим
и спряла кръв.
И после лесно беше
до квадрата.
Сега ще ви е тежко
да ни изгребете.
Куче мое, колко възкреси?
/Вазкен Налбантян/
Работилница с Ромина Беневенти
Рисуваме заедно с Ромина Беневенти
"Лупо и Тумба на пощенска картичка"
Ще използваме цветните моливи.
Всички материали се осигуряват домакините.
Вие носете широките си усмивки!
Продължителност: до 1.15 часа
Ограничения: деца над 6 години
Основно изискване: да сте готови да се забавлявате
Работни езици: български и английски
Дати:
03.05: 14-15.30 ч .в Народна библиотека „Иван Вазов“ (конферентна зала)
04.05: 17.00-18.30 в Читалище „Алеко Константинов“
Входът е свободен, но е необходимо предварително записване, защото местата са ограничени за 30 деца.
Моля попълнете:
https://goo.gl/forms/uP4VJjZuO52LrFvL2
Събитията са част от програмата на <Младият Пловдив чете 2018> и се организира с подкрепата на Община Пловдив по проект „Фестивали и значими събития“, част от календара на културните събития на Община Пловдив“ за 2018 г.
Андрей Захариев: Приоритет в живота ми е философията
Не мога да съдя младите поети, искахме да има литературен живот, ето-има!
Българската поезия на 20 век има едно голямо нещастие и то се състои в това, че е писана на „физически малък език“, а е литература от световна величина
Славена Шекерлетова
В рамките на литературния фестивал "Младият Пловдив чете" философът, писател и журналист д-р Андрей Захариев гостува в ЕГ „Иван Вазов“ в Пловдив. Модератор на срещата беше преподавателят по Български език и литература и писател Силвия Димитрова.
Андрей Захариев се срещна с ученици от 10, 11 и 12 клас, които се запознаха и със стихосбирката му „До поискване“.
В началото на срещата той посочи, че има приоритет в живота си и това е философията. Разказа за своя опит като журналист в предавания в БНТ, в новините на БНТ и в предаването за литература и книжна култура „Библиотеката“, в което е автор и водещ, и в което предаване работи от 10 години. Паралелно е един от водещите в „История.бг“, където обаче може да го видим по-рядко. Също така Захариев е преподавател по философия в ПУ „Паисий Хилендарски“.
„Когато започнах да следвам философия през 1994-та, хората на моята възраст тогава трябваше да направят сериозния избор дали да послушат сърцето или ума си - да изберат прагматизма или това, което ги вълнува. Прагматизмът значеше да следваш „Право“ или „Икономика“. Аз избрах непрагаматичния път към философията. Когато ме питаха защо съм избрал това, казах, че ще стана президент и давах за пример Жельо Желев (доктор на философските науки), като това беше повече в кръга на шегата, но проектът си остава, така че очаквайте политическо забъркване… за да падне веднага едно тъмно петно върху моя образ, защото образът на политика в България е обрасъл с такива негативни конотации“, полусериозно и полу на шега посочи Андрей Захариев.
На въпрос какви са книгите, които са му повлияли, той изтъкна, че когато в живота му се е налагало да прави избор, се е подсещал именно за книги, които са го формирали още като малък. За такива Андрей Захариев посочи „Тримата мускетари“ и поетите на Средновековния прованс. Бил е повлиян силно от Кант и в по-ранните си години от Маркс. Андрей Захариев беше помолен от Силвия Димитрова, ако му е възможно, да посочи една единствена любима книга. Отне му около 5 минути да отговори: „Много е трудно наистина… А, де! Не мога… Ако мислите, че ще извъртя някое заглавие, не. Ще бъде нещо от типа на „Пипи дългото чорапче“. Да, това е. Тази книга много ми е повлияла“.
За книгата „До поискване“ и писането на поезия, Захариев каза, че е прописал поезия доста късно.
„Винаги съм си мислил, че ще искам да пиша слово, което да е поетично, но не се престрашавах, тъй като винаги съм приемал много насериозно поезията, и то не само заради това, че тя изисква култура и познаване на традициите и формите на класическата изразност, предполага ерудиция, но и защото съм интроверт, смутителен съм и не се решавах. И благодарение на издателката Божана Апостолова, която ме подхвана в типичния си стил и ми каза, че няма да ме остави на мира, докато не напиша още стихотворения и не издам тази стихосбирка. И така аз направих дебют в поезията на 42 години. Стихотворенията са доста различни и това е търсено от мен. Не мога да кажа, че има концепция, която се дешифрира с код. Има стихийно споходили ме мисли, чувства и стихове. Но е книга, която е мислена. Тя включва мои адресирани писма до известни композитори, поети, художници, философи, които много са ми повлияли. Това е едната страна. Но има стихотворения, които са по-интимни. Като казах стихийност… има такива моменти. Преди мислех, че просто писателите обичат да говорят такива приказки, но някои стихове идват като вълна. След това има ваяне на глината. Всяко едно от тези стихотворения е пълно с алюзии и препратки, някои от тях са фино завоалирани и предполагат познаване на някакви неща, за да могат да бъдат направени връзките между образите. Има една игра по известния Хорхе Луис Борхес, който може би сте чели“.
По време на срещата учениците от ЕГ "Иван Вазов" бяха доста активни и зададоха на Андрей Захариев няколко въпроса. Например, кои съвременни автори, конкретно пловдивски, харесва Захариев. Той посочи Александър Секулов, Недялко Славов, който е бил и редактор на книгата му „Метрополитен“ с есета. И още: Милен Русков, Георги Господинов, Калин Терзийски, Тома Марков, Владимир Зарев и много други.
„Знаел съм и знам за спорове, за минали мярата неща. Ние от предаването „Библиотеката“ имаме заслуга за новия престиж на българската литература, следвахме визията да бъдем встрани от това и да даваме своето рамо на всички. Някой ден това ще се анализира и ще бъде отбелязано. „Библиотеката“ даде свой принос литературата да е на това ниво. Не се учудвайте или не си казвайте: „Ама той харесва и онзи“. Аз винаги съм бил на позицията и на позитивен критик, и винаги съм харесвал всички тези люде. Те са много добри съвременни български писатели. И в „Библиотеката“ сме се стремели да отдаваме всекиму дължимото без да влизаме в тези дрязги“.
Един от учениците искрено развесели Захариев, като каза, че е очаквал да посочи някой от писатели, които са в „конспекта“. И стана ясно, че в този „конспект“, наши живи съвременни автори няма. Андрей Захариев беше сигурен, че уважава всеки един от авторите в „конспекта“ и заяви, че „Българската поезия на 20 век има едно голямо нещастие и то се състои в това, че е писана на „физически малък език“, а е литература от световна величина“.
Ученичка попита Андрей Захариев какво е мнението му за младите хора, които пишат поезия, тъй като е станало нещо като мода да се пише и спомена някои имена на млади автори, които търпяха доста критики след появата на първите им книги. Това беше въпросът, който го разпали.
„Не бих ги съдил строго. Може да не харесвам поезията на някого, но няма да стана негов съдник. Има хора, които превръщат литературната критика в бойно поле и изглежда така сякаш този, който е критикуван е някакъв престъпник. Вменяват му се аморални действия. Не, много се радвам да има млади автори… нека да има. Ако някой иска да се пести хартия, чудесно. Като видя колеги, уважавани от мен, с огромни ножове да режат меса на хора, които са тръгнали да пишат поезия и се питам „Защо?“. И аз съм го имал предвид това и може би, ако не беше Божана, аз нямаше да посмея да издам стихосбирка. Но не бих тръгнал да съдя млади хора, които намират възможност, средства, усилия, надежди, издатели.. Нали искахме да има литературен живот в тази страна, е на - има! Не трябва да се режат крилата на хората така. Друг е въпросът, че при някои младежи, още с първата си стихосбирка се започва летене в облаците и минават към други неща…". Тук се чу от присъстващите думата „кекс“ през смях. „Да, това няма как да не ме подразни, но няма да започна да се упражнявам в стрелба с лък към този човек“, категоричен беше Андрей Захариев.
Един от най-интересните въпроси по време на срещата беше: „Литературата може ли да влияе на политическото развитие?“
"Може и го е правила в световната история. Да не сбъркам, но мисля, че Достоевски повлиява политически дебати в Русия. При всички положения влияе. Досещам се, имам приятел, с когото като обсъждахме промените в България в началото на 90-те и говорехме и за българската журналистика, той казваше нещо, което продължава да е вярно. То е, че тогава нямаше добра журналистика, а преди 9-ти септември големите журналисти са били публицисти, философи с титли, прависти, известни лекари, конституционалисти. Ако искаш да си на високо ниво журналист, трябва да наблегнеш на това да имаш едно сериозно образование, което не е просто „Журналистика“. Може някой от вас да има такива планове, но следването само на журналистика не ви го препоръчвам, остава обикновено една „инвалидност“, за съжаление, у някои колеги, заради липсата на по-дълбоко друго образование, особено свързано с хуманитарна диплома".
Фестивалът "Младият Пловдив чете" се провежда за трета поредна година от февруари до края на май. Училища и детски градини, читалища могат да се свържат с организатора - издателство „Жанет-45“ и да поканят, чрез тях любим автор.
Gingertale – коктейли, танци и забавление
Gingertale не е обикновен бар, не е и обичайното кафене, а най – точно бихме го описали като една приказка, в която потъваш
Екипът на Lost in Plovdiv отново ви представя най – новото и актуално място под тепетата, където коктейлите са убийствени, дансингът – пълен до зори, а купонът и великото преживяване – гарантирано.
Gingertale не е обикновен бар, не е и обичайното кафене, а най – точно бихме го описали като една приказка, в която потъваш! Приказка, вдъхновена от джаз ерата и суинга, които в последните години претърпяват възраждане в световен мащаб. В Gingertale може да пиеш сутрешното си кафе в уютната атмосфера на Капана и с изглед към Главната улица, но може и да прекараш вечерта в компанията на любими хора с коктейл в ръка и удобни обувки за танци.
Двете собственички са не само почитателки на цялата идея, която джаз и суинг културата носи, но и с цялото си сърце искат да я пренесат в родния си град, където техният бар обещава да се превърне в задължителна парти спирка за всички нас, които желаем да разпуснем, танцувайки и с вкусно и здравословно питие в ръка.
Gingertale не е нещо, което е дълго обмисляно и планирано. То просто се случва в точния момент и на точното място – Капана, където без съмнение артистичната обстановка и веселото настроение на всички посетители е още една причина то да се превръща в заведението, където музиката и танците не спират до зори.
Вижте още в Lost in Plovdiv.
„откровеНИЕ“ - стихо -проза или прозрения за не прозаични неща
На 11.06. в първия ден от Алея на книгата, в Пловдив ще бъде представена една нова, различна, българска книга - дебютната книга на Ормай - "откровеНИЕ".
Авторката , споделя за книгата си: „малка по размери книга, но с голяма душа. Това не е книга, която се чете на един дъх! Това е книга, която да отворите всеки път когато живота ви е оставил без дъх!“ и още „откровеНИЕ“ е скроена по джоба на всеки - можеш да я носиш във вътрешния си джоб, в дамската си чанта или просто в куфара за “low cost” пътуване…. Няма да заема друго място освен, надявам се, в твоето сърце, няма да тежи, напротив – ще ти дава лекота и усещане за крила.."
Книгата провокира още с заглавието си. Мнозина познати досега текстове и книги носят заглавие „откровение“, но книгата на Ормай предизвиква размисъл и въпроси защо „НИЕ“ в края на думата е написано с главни букви? Необичайно е и името на автора! Звучи българско и някак древно, омайно и твърдо едновременно, но явно е артистичен псевдоним!
Отгръщаме страниците на книгата и ни запленяват образи с дълбоко философски привкус, изрисувани с думи и илюстрации. С кратък в началото на книгата текст, наречен двусмислено „Предтекст“, авторът ни разказва откровено за себе си, за пътя, който е извървяла до перспективата на днешния си живот и отгледаната с любов и търпение способност да пише и рисува света – с образи и с думи. Завежда ни назад във времето на детството си, споделя много съкровени неща за себе си и въпреки това остава анонимна! Следващите 18 текста в стихотворна форма - ни провокират към размисъл за важността на малките крачки, които правим по големия път на живота си, за влиянието на нашите убеждения и вярвания върху изборите и <съдбата> ни.
В страниците на "откровеНИЕ", не открихме герои с имена. Освен някой познати ни от детството приказни герой, другите главни герои в книгата са <светлината> и <сянката> - тъмния и яркия спектър на действителността; видимостта и отсъствието на такава, пътя зад нас и пътя пред нас! Всеки от нас би могъл да е герой от тази книга. Във всеки образ от 18-те текста, можете да видите и почувствате себе си, да ви се стори, че думите рисуват история от вашия живот, че вече сте живели събитията, за които става дума, че познавате описаните емоции, а размислите на автора са неделима част от вашите мисли за вашия живот! В книгата намерихме есенция от смисли, усещания, озарения за света. От прочетеното разбрахме какво е имал предвид автора в подзаглавието „проза за не прозаични неща“.
В първата част на книгата – „АЗ съм“, авторът с омайното име Ормай, ни връща към света на приказките. Снежанка и злата й мащеха, Червената шапчица, баба й и вълка са някои от познатите ни от детството приказни герои, вмъкнати от Ормай в нови, различни от детските приказки – приказки за възрастни и пораснали деца. Появяват се и други Ормайни герои…. един Зелен дракон, една ПепеРуда… и още нарицателни образи, с които авторът ни провокира към размисъл за важността на самооценката, за видимото в огледалото на живота и за разликите между образите в това огледало и нашите вътрешни очаквания и образи за света.
Във втора част „Искам да бъда“….. посланията на автора се разгръщат в многоцветна палитра не от приказни герои, а от теми и неща – важни за света, видян през очите на всеки от нас; такъв, какъвто ни изглежда и такъв, какъвто ни се иска да бъде!
В провокативното <АЗ + АЗ = НИЕ>, Ормай ни подтиква да потърсим и видим средата, онази точка на сливане и взаимно преливане, образът на общото, съединяващо цяло. Това не е нечия перспектива – обезличена и преляла се в <моя>, нито моята перспектива – превърната в нечия, <твоя>. В ….НИЕ, акцент от заглавието „откровеНИЕ“, Ормай ни намеква за онази перспектива на светоусещане, в която малката, единична човешка перспектива , прераства в обща и цяла, а цялото – пораждаща трето, общо, творческо, ново пространство!
В „откровеНИЕ“, Ормай ни рисува с думи онези следи, които оставяме след себе си, крачейки по пътя на живота си и онези – други следи, които живота остава във всеки от нас. Илюстрации към всеки текст, направени с талант и много любов от художника Александър Моллов, още веднъж ни навяват спомен за позабравените приказки, които са ни чели още от най-ранна детска възраст.
Думите на Ормай в мерена реч ни препращат към ритъма на поезията. Посланията са дълбоко житейски и обобщаващо философски, езика – нежен и мек – издават женствеността и чувствеността на автора. Текстовете не разказват истории с начало, завръзка, развръзка и щастлив край; те провокират към тишина и размисъл, към равносметка, създават нова перспектива за мислене….
писателя Г.Михалков, който е редактор и рецензент на книгата, казва за "откровеНИЕ"
„Творбите на Ормай ни разкриват необикновен автор с оригинален стил. Приказките й ни завладяват с проникновените си философски послания, а стихотворенията й, които са по-скоро поеми, ни зареждат с енергия и оптимизъм и ни разкриват нейния богат, емоционален и изпълнен с дълбока човечност свят.“