Капана.БГ

Капана.БГ

Митовете на съвремието са корупцията, парите, силата и властта, смятат австрийските художници Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер, Хюсеин Ишик и Георг Лебцелтер

Творбите им в ГХГ казват: Абсурдите около нас днес не са локални, а глобални. Абсурдите тук са абсурди и там, на другия край на света

Изкуството може да се намира и там, където не му е мястото. Даже е по-добре да бъде така, заявяват четиримата творци

Абсурдите около нас днес не са локални, а глобални. Абсурдите тук са абсурди и там, на другия край на света, ни казват австрийските художници Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер, Хюсеин Ишик и Георг Лебцелтер в изложбата си „Абсурд - но не точно“ , открита в Градската художествена галерия в края на миналата седмица. Творците представят днешната реалност като кратък виц, като афоризъм в галерията на Главната и провокират публиката с нестандартни решения.

Основната концепция а изложбата е да няма нищо логично. В нея залагаме на контрастите. Контрастите в съвременния живот, не в конкретна държава, а в глобалната ситуация, обясняват авторите. С творбите си зачакат всички щекотливи теми на днешния свят. Говорят за корупцията и властта така, както говорим ние ежедневно. Обсъждат законността и справедливостта така, сякаш не са австрийски художници, а български политолози. Но, разбира се, го правят с инструментите на изкуството. Говорят за фалшивите новини, за това как масовите средства за комуникация представят света по един противоречив начин, за бягството на хората.

Ние тримата търсихме логиката и алогиката на нещата. Как може реалността да се наблюдава като един виц. Ние искаме да разбием логиката и да представим един различен поглед към света с творбите си, обясняват Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер и Георг Лебцелтер, работили в колаборация, за да ги има плакатите по стените и видеата на екраните в ГХГ. Хюсеин Ишик се представя с два самостоятелни проекта в цялата изложба, единият на долния, другият на горния етаж в ГХГ.

Истината е точно обратно на истината в моята поредица „Фантазия и реалност”. Лично аз, като се загледам в истината осъзнавам, че тя е лъжа. Медиите, семейството, политиката, религията ги слагам пред огледало и ги виждам по обратен начин. Това правя и във „Фантазия е реалност”. Ще видите двуслойни творби, като първият, многоцветният слой от стъкло показва как западните автори и западните хора виждат Ориента. През техните очи Изтокът е красиви жени, пушещи мъже, красиви сцени. Реалността обаче е съвсем друга и е много брутална- война, кръв и катастрофи. Тя е нарисувана в долния слой, в черно и бяло, обяснява Хюсеин Ишик. На втория етаж можете да видите изключително провокативната му инсталация „На живо от моя ковчег”. На пода са разпилени около 10 хиляди рисунки, някои оригинални, други копия. Влизайки в помещението с инсталацията хората подритват рисунките като есенни листа.  За работата си изходих от мисълта, че в моя ковчег има плъх, и аз виждам и разказвам онова, което вижда той. А той вижда ту красиви инсценировки, ту кървава реалност, ту войници , ку красиви жени и мъже, ту война, смята Хюсеин Ишик.

И докато Ишик работи сам по работите си, другите трима са като един отбор. Ние си подаваме топката. Работим заедно, като не може да се каже кой елемент от тези творби на кой точно принадлежи. Това е един цялостен процес между нас, разказват Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер и Георг Лебцелтер. Използват различни езици в работите си, сред които и българския. Играем си с картината и текста, за да предизвикаме публиката, не крият те.

Твърдо заявяват, че митовете на съвремието са корупцията, парите, силата и властта. Митовете днес са приказки, клетъчни структури, от които се създава реалността. Ето фалшивите новини- съвсем осъзнато се създават грешни представи. Средствата за комуникация разпространяват дезинформация и никой няма коректива пред очите си. Имаме грешна информация, която медиите така могат да я извъртят, че да стигне до хората като реалност. Това е мит. И това искаме да подскажем по някакъв начин с работите си тук. Използваме езика, за да създадем вицове, които комично пресъздават реалността. Всъщност, всичко тук изглежда някак приятно, симпатично и весело, но ако се навлезе в детайл, нещата седят по друг начин. В работите си ние наблюдаваме митовете като реалност, казват тримата австрийци.

Казват, че вярват в хепиенда на съвременните приказки. Поне в Пловдив и в България такъв ще има. Градът е прекрасен, намига  Йозеф Данер. Аз хепиенд не мога да си представя, докато има хора на земята, казва напълно сериозно пък Хюсеин Ишик. Човек трябва да вярва, да има надежда. Нека си представим, че ние сме много щастливи хора да бъдем тук, заедно с вас. И това е абсурдно, но не точно, допълва колегите си  Хайде Ауфгевект.
Изкуството има важни функции. То е средство за комуникация. Въпросът е докъде стигат артистите с тяхното изкуство. Дали е елитарно, дали е съвременно и модерно или всъщност е един пазарен продукт, размишляват четиримата. И подчертават, че искат  всички, които дойдат на изложбата, да бъдат съучастници в техния процес.

На финал не крият, че за първи път излагат в класическо галерийно пространство. Тъй като са на мнение, че изкуството може да се намира и там, където не му е мястото. Даже е по-добре да бъде така. Изкуството не може да промени реално света. Това е роля на политиката и парите. Но може да промени мисленето на хората, завършват австрийците.

„Заедно за Пловдив 2019“ е темата на конкурс за създаване на плакат, който стартира от днес. Целта на конкурса, организиран от фондация „Пловдив 2019“ в партньорство с Българската асоциация на комуникационните агенции, е да бъде реализирана най-добрата визуална идея, която да изобрази в плакат Пловдив като град на различни култури, многообразие от вдъхновения и творци. Задължителни условия в конкурса са авторите да използват логото на проекта, както и да успеят да пресъздадат по най-интересен начин мотото „Заедно“.

В конкурса могат да вземат участие, както творци, занимаващи с графичен дизайн, така и непрофесионално ангажирани в областта на визуалните изкуства и комуникации. Условието е да са навършили пълнолетие. Срокът за кандидатстване е 18 май 2018 г., а пълната информация за заданието и техническите изисквания могат да бъдат изтеглени от сайта на фондацията: www.plovdiv2019.eu

Представените за участие плакати трябва да бъдат авторски произведения на участниците, които  ще бъдат оценявани от жури „Художествено оформление и дизайн“, част от фестивала ФАРА’18. Журито ще определи победител и двама подгласници, които ще получат акредитации с пълен достъп до фестивалната и лекционната програма на ФАРА’18 от 7-ми до 9-ти юни 2018 година в Дом на културата „Борис Христов“ в град Пловдив.

Името на победителя ще бъде обявено в началото на гала церемонията на ФАРА’18 на 9 юни. Победителят ще получи награда – звезда ФАРА и грамота.

Фестивалът ФАРА се организира от Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) и е най-престижният форум на креативната индустрия в България. Той се провежда за трета поредна година в Пловдив в партньорство с фондация „ Пловдив 2019“. Ежегодно събитието обединява конкурс за комуникационни идеи и лекционен панел с утвърдени международни лектори. Във ФАРА участват над 500 професионалисти от комуникационния бранш, представители на творчески професии, режисьори, продуценти, водещи рекламодатели, маркетинг специалисти, медии.

Повече информация за конкурса може да откриете и на следния линк: https://bit.ly/2JEATOr

 

Ценен надпис, възхваляващ римския император, откриха в центъра на най-стария жив град в Европа

Това е първият надпис от тази епоха у нас

Каменен блок разкрива как управникът на древна Тракия венцеслави императора   

Често сме свикнали да чуваме по време на така наречените „церемонии по рязане на лентички“ как по-малки управници изразяват благодарност на по-големите от тях преди да клъцнат с ножицата. Благодарността принципно е дълбоко благородно чувство, но когато става дума за големи началници  навява малко по-различни асоциации и емоции. Оказва се, че тази практика не е измислена от последните няколко управляващи по нашите земи, а има дълбоки хилядолетни корени.

Истинско доказателство за това изскочи преди дни от сърцето на Пловдив. Ценен надпис, възхваляващ римския император Диоклециан, откриха археолози в центъра на най-стария жив град в Европа.

„На нашия господар, най-благочестивия Гай Валерий Диоклециан – щастлив, непобедим Август. Посвещава пресъвършеният Емилий Александър, управител на провинция Тракия, отдаден на неговата божественост“. Това е разчел най-добрият специалист епиграф у нас Николай Шаранков на парче от каменен блок, което откри екипът на археолог Елена Божинова от Регионалния археологически музей под тепетата по време на разкопки в частен терен на бул. „Цар Борис III Обединител“.  

„За съжаление не е на мястото си, преизползван е в средновековна стена. Иначе е посветителен, издигнат от провинционалния управител на провинция Тракия Емилио Александър в чест на император Диоклециан. Поставен е върху масивен блок, вероятно постамент на много голяма статуя, може би императора на кон“, разаказа пред Капана.бг Елена Божинова.

Ценността му се изразява в това, че е първият надпис от епохата на Диоклециан в Тракия. Въпросният управник има и дейнот във Филипопол, той почита императора и в този град.

За самия управник Емилио Александър има данни от няколко подобни надписа, посветени на различни императори. Те са открити на разкопки в Стара Загора на Августа Траяна, както и тук в началото на миналия век при село Воден.

Надписът е намерен в средновековен слой, донесен е от някъде на това място, но е от Филипопол и има значение за историята на този град.

Така дяланите върху камък хвалебствия по отношения на великия, непобедимия император Диоклециан от честния и почтен управител Емилио Александър са били рециклирани през Средновековието.

Според историците, с идването си на власт Диоклециан налага пълна монархия, като по негово време властта била обожествявана, а империята – във възход.

Тази седмица в Пловдив ще разкажем премълчаното и ще танцуваме на Одата на радостта

Снимка: wilicharakchiewa

30 април

Премълчаното разказано

Университетски театър и документалният спектакъл "Премълчаното разказано" гостуват в Драматичен театър Пловдив.

Документалният театър, подобно на документалното кино, работи с реалния живот и случките от него. Историите на три реални жени, които разказват премълчаното в интервюта по актуалната тема за „Не насилието“ върху жената, оживяват на сцената. Трите интервюирани жени/прототипи са на различна възраст, заемат различни позиции и имат различен социален статус. Обединява ги премълчаното и възможността то да бъде разказано.

В спектакъла се използва и вербатим техника, коeто означава, че както по време на репетициите, така и по време на самото представление актьорите чуват от слушалки в реално време документалните записите и ги възпроизвеждат на сцена. Понякога актьорът чува за пръв път определен текст по време на представлението, при което не е в състояние да скрие или овладее своето първо впечатление и усещане. Спектакълът може да бъде определен и като своеобразно „Reality“. Очакванията и изискванията към него са много по-сходни с тези към журналистиката – да се стреми към достоверност и актуалност.

Драматичен театър Пловдив
19 часа

Концерт на Silakbo с визуална инсталация

През 2018 се отбелязва 110-годишнината от рождението на големия френски композитор и класик на съвременната музика Оливие Месиен. В програмата ще бъде изпълнено емблематичното му произведение „Квартет за края на времето“, писано през 1940 година във военнопленнически лагер, където композиторът е затворен, и изпълнено премиерно там на 15 януари 1941 г. пред публика, състояща се от 400 затворници и надзиратели. Месиен метафорично показва чрез произведението, създадено по текстове на Откровението на Св. Йоан (Апокалипсис), погледа си към света тогава – свят, чието време свършва. По повод годишнината и с почит към Месиен, младият канадски композитор Адам Кларк пише своя отговор на квартета – светът след метафоричния апокалипсис на страшните години на войната, светът на новото време 80 години по-късно, погледнат през очите на един млад човек.

Квартетът на Месиен получава визуална рефлексия в произведенията на белгийския художник Лоде Лапер.

Камерна зала Тракарт
19 часа
Вход свободен

Вижте всички събития в Lost in Plovdiv.

Ритуална направа на подници ще се проведе в 11 часа утре в културно-информационен център „Малтепе“.

На тази дата православната църква почита паметта на Св. Йеремия, който пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята.

Съдът в които се пече хляба се нарича подница -кръгъл плитък съд, в който се поставя тестото. Захлупва се с капак, наречен връшник, също от глина. В народните представи подницата и връшникът символизират земята и небето. Хлябът, който се пече между „земята и небето“ пък е символ на живота.

Смята се, че подницата има магическа сила.Тя се определя от обреда, който съпровожда подготовката на глината и самата й изработка.

Според традицията на 1-ви май жените стават рано, берат билки, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Като заври водата на огъня я смесват с пръстта, слагат слама (ръженка) и я покриват с черга „да кабаряса“. След това, също като тестото, я размесват втори път.

„Женското царство“ тъпче с крака и пее (пеят се заклинания срещу змии). Вярва се, че това държи надалеч опасните влечуги. Разделят глината на топки, от големите правят подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми.

Прави се задължително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на двадесетина дни. Жените се гощават със зелник и пресен хляб. След това всички се отправят към реката да изперат чергите и чувалите и да се измият.

Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината се обяснява с това, че хлябът е свещен за българската трапеза.

Подницата съхне, не се пече. Преди ползване подницата се поставя на огнището, за да се нагрее, после се отмества настрани от силния огън. В него се слага тестото, захлупва се отгоре с връшник и се посипва с жар.

Каним всички желаещи да се включат в ритуалната направа на подници.

Направените съдове остават за участниците в събитието, а за гостите ще има топла питка, много песни и танци.

 

Библиотека „Иван Вазов” гостува със своя изложба в Хелзинки по повод 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Финландия. Проектът „Калиграфско-художествени школи и писарски средища по българските земи: образци от славянската ръкописна колекция на Пловдивската народна библиотека“ бе открит на 28 април в Централната публична библиотека на Хелзинки и ще остане там цял месец. След Финландия, изложбата ще бъде представена в Талин, Естония.

Събитието е част от първия по рода си в България научно-изследователски проект на млади учени „Сензорна етнография на града“

Кръгла маса на тема „Институциите в “диалог” с граждани с увреждания” организира на 30 април Катедра „Етнология“ към Философско-историческия факултет на Пловдивския университет  „Паисий Хилендарски”. Събитието е с начален час 11:00 ч. и ще се проведе в зала „КОМПАС“ в Ректората на ули. „Цар Асен“ №24.

Форумът ще повдигне дискусия относно достъпността и ролята на сетивата и сензорността във взаимодействието между институции и граждани със затруднения. Във фокуса на кръглата маса ще бъдат политиките, които се прилагат спрямо хора със зрителни затруднения и начините, по които сетивата могат да присъстват при работата с хора със зрителни затруднения. Една от важните цели на кръглата маса ще бъде обсъждане и формулиране на решения и предложения по темата. Ще бъдат представени за обсъждане различни артефакти, част от бъдеща сензорна изложба-инсталация, и добри примери за преодоляване на достъпността до градска среда на хора със затруднения.

Участници в кръглата маса ще бъдат експерти по културно наследство, експерти от Национален център за рехабилитация на слепи – Пловдив, представители на институции като ОИ „Старинен Пловдив“, Дирекция „Социално подпомагане“, представители на неправителствени организации, студенти и докторанти, граждани със затруднения и др.

Програмата на събитието включва откриване и представяне на проект на млади учени „Сензорна етнография на града“, дискусия на тема „Институции, сетива и артефакти“ и формулиране на решения, които ще бъдат взети по време на събитието.

Кръглата маса е част от първи по рода си в България научно-изследователски проект на млади учени „Сензорна етнография на града“ с международно партньорство, финансиран от отдел „Научна и приложна дейност“ към ПУ „Паисий Хилендарски“ с ръководител доц. д-р Меглена Златкова и членове на екипа д-р Надя Танева, д-р Анелия Авджиева и докторантите Мария Славчева,  Петя Петрова и Светослава Манчева.

Проектът изследва как сетивата и сензорността се използват в отношенията между институциите и хората със затруднения. Очаквани резултати са подробна информация за работата на институциите с хора със зрителни затруднения и възможни предложения за подобряване на комуникацията между тях. Проектът се осъществява в партньорство с университет Лион 2, Франция, и Национален център за рехабилитация на слепи – Пловдив.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…