Не става ясно какво точно искат писателите в публикуваното им писмо - това коментира за Kapana.bg преводачът Милена Кацарска. Тя е университетски преподавател, филолог и с опит в сферата, като преводач на над 20 книги на издателствата "Хермес" и "Бард". Тя коментира писмото на 30 български писатели, които поискаха да получават отчисления от заеманите в библиотеките техни книги, поради използване на техните авторски права.
Основният въпрос е кой ще бъде задължен да плаща за въпросните отчисления, коментира тя, като вариантите са няколко - тежестта пада върху крайния ползвател, абонирания читател на библиотека; върху самата библиотека, която ще прехвърли този ангажимент върху клиентите си; или върху държавния бюджет за култура, което означава, че всеки отделен гражданин на държавата ще плаща за тези отчисления. Това е само един от редица въпроси, след който трябва да се мисли в следващите стъпки. Следващият е кой ще получава тези пари - самите автори, някакво колективно тяло, съюз на писателите или друга подобна структура. След тях има още въпроси, но в крайна сметка става дума за динамика на пазарните отношения между частни и обществени актьори на пазара на книги, коментира тя. Ето още от нейния коментар:
"Честно казано не съм много сигурна какво точно иска и каква позиция изразява колективът от 30 души подписали отвореното писмо до Министъра на културата. Мисля, че моята несигурност е свързана с приплъзването на категории като частни интереси и обществен интерес, както и частни и държавни/обществени институции в така поставения въпрос и дебата, който се разгръща в последните дни. Тъй като на пазара на културни продукти общо казано, а в частния случай на книги, участват едновременно частни и обществени играчи за мен този въпрос е свързан с динамиката на отношенията им и вероятно предоговаряне на границите на техните интереси, които предвид качеството на тези актьори (частни или обществени), не е задължително да съвпадат, напротив. Но понеже ако поемем по тази пътека нещата вероятно ще станат твърде абстракнти, а и сложни, човек би могъл да се опита да ги "опрости" с конкретика.
В настояването за активното прилагане на този предвиждан механизъм за "отчисления от наемане" на културен продукт (книга) върху кого пада тежестта на задължението? (а) Крайният ползвател, т.е. абониран читател в библитека/читалище, от което вероятно следва заплащане "на парче" взета книга върху абонамента или увеличаване на абонамента? (б) Институцията "посредник" предлагаща услугата "наемане на книга", т.е. общественото читалище/библиотеката и как те ще осигурят средствата необходими за "покриване на задължението" (като го прехвърлят към точка (а) или към централизираната структура на бюджета за култура и бюджета за образование)? (в) Пряко към бюджетите за култура и образование, защото става дума за културно-образователна дейност и културно-образователно ползване и как този бюджет ще осигури средствата за "покриване на задължението" (като го прехвърли към (а) и (б) или по друг начин и какъв е той, например "данък култура и образование" към всеки отделен гражданин на тази държава като директно заделено перо или нещо друго като предвиждан механизъм)? Това е първият ред въпроси, а следващият в така "осигуреното покриване на задължението" - избрани подходи а, б или в - е кой се обагодетелства от избрания механизъм или къде отиват материалните средства / "прихода" от "покриването на това задължение": индивидуален автор на културен продукт, някаква колективна собственост на групи от автори, професионален съюз, агенти-представители на авторски интереси, частни издателства (инидидуално или колектив от такива), колективен обществен бюджет за култура/образование, със сътветното преразпределение на средствата в зависимост от обществени интереси и политики, които подлежат на обсъждане, дебат и обществен контрол/сезиране т.н.? Има и трети и четвърти ред въпроси, но дори на нивото на тези "опростенчески" два вероятно става ясно, че в отговорите им се крие именно динамиката на пазарните отношения между частни и обществени актьори на този пазар.
Та вероятно е добре да започнат да се задават тези въпроси, за да се изясни структурната логика и идеологическата позиция на участниците в започнатия дебат. "