Стълбището е изсечено в скалите преди хиляди години
Небет тепе е една от любимите дестинации за разходка и на туристи, и на пловдивчани, които се качват на върха на Стария град за красива гледка, спокойствие над града или просто прохлада. Причината това да бъде хилядолетното сърце на Пловдив обаче е тъкмо обратната – трудният достъп до него, позволил на първите „пловдивчани“ да живеят в сигурност там. По-късно върхът ще получи и наименованието си „Небет“ или стражеви хълм, поради непристъпността си.
Днес ситуацията е различна – няколко подхода по улици или стълбища и пътечки могат да ни качат до върха на тепето. Вечните камъни на хълма обаче пазят спомена за тези по-трудни подходи със най-страшното стълбище на Пловдив по северния склон на Небет тепе.
Това е частта, която най-рядко се посещава – и логично, тъй като е най-стръмна, почти няма инфраструктура. По-смелите пловдивчани или гости обаче могат да се насладят на тези страшни стълби – дали като се осмелят да ги изкатерят или просто да ги разгледат отдалеч.
Стълбището е изсечено в скалите преди хиляди години. Една от версиите е, че преди векове коритото на река Марица е преминавало няколкостотин метра по на юг и е миело бреговете на Небет тепе, горе-долу където сега е бул. „Шести септември“. Стълбището се е ползвало от обитателите на крепостта, за да слизат до реката. Много е вероятно то да е било в някаква употреба и през римската епоха, тъй като след тях продължава един тунел под крепостната стена, по който и днес можем да минем (ако не ни правят впечатление боклуците и миризмата). Изсичането им, обаче вероятно е станало по-рано в историята.
Днес районът е обрасъл с растителност и на места заринат с боклуци. За да се качите по стълбите се изискват здрави и стабилни обувки, задължително сухо време и много смелост. Препоръката ни е да си спестите този риск, а да се насладите на необичайните страшни стълби отдалеч – едната гледка е от крепостната стена – или от края на малкия тунел, а другата добра гледна точка – от отсрещния тротоар на бул. „Шести септември“. Запознаването с най-страшното пловдивско стълбище обаче определено си заслужава.
