Някъде накрая, почти в Центъра - северната част от квартал „Христо Ботев”
Кварталът на духовете. Така изглежда днес северната част от квартал „Христо Ботев”, в район Южен. Тази индустриална градска зона, която граничи с жп линиите, се намира на запад и на юг от Централна гара.
От южната страна граничи с бул."Петър Динеков", а на север е популярната улица "Сергей Румянцев", но сега от нея не е останало почти нищо. В източната част на квартала са старите леярни на бившия завод "Антон Иванов", локомотивното депо и легендарният железен мост над железопътните линии. Тук са и остатъците от някогашната фабрика за печки и метални изделия "Балкан". В края на 60-те и началото на 70-те години завод "Балкан" произвеждаше с огромен успех популярните нафтови отоплителни печки по френски лиценз. Това е най-старата част на квартала.
Сега тук няма почти нищо. Рушащи се сгради, малки и засукани улички, забутани автосервизи и работилници. Кварталът е разделен на две части от скоростната железопътна линия Пловдив - София и единствения излаз към града на север е един исторически пешеходен прелез. Само дето през него трябва да се преминава с повишено внимание. Дори култовия в близкото минало клуб "Трабанта" не работи, след като бе опожарен преди време.
Това е квартал „Христо Ботев”. Близо до центъра и далече от града. Град, в който иначе всеки квадратен сантиметър вече е ценен. Дали може да има по-светло бъдеще, само времето ще покаже. Нужни са обаче идеи и политики за развитието му. Към днешна дата такива липсват.
