Роми без каски събарят постройката, запрашават квартала
Строената през 1906г. сграда няма защитен статут. Същото се отнася за всичките прекрасни стари къщи по малката улица
Иво Дернев
Унищожаването на красивата стара къща на улица „Май” стартира вчера. Ромска бригада събаря парче по парче построената в сърцето на града през 1906г. сграда, пред погледа на хората от квартала и минувачите. При това го прави напълно законно. Проверка на Под тепето установи, че разчупената постройка с красиви декоративни елементи и прекрасен двор не попада под защита. Тя няма статут на паметник на културата. За жалост, същото се отнася за всички красиви стари къщи по идиличната уличка в самия център, която започва от дома на Калпакчиеви при Цар- Симеоновата и стига до „Преслав”. Защо това е така, не можем да отговорим.
Работниците на обекта днес запрашаваха цялата улица с дейностите си. Освен това не спазваха никакви мерки за безопасност. На въпрос на Под тепето „Къде са ви каските?”, един от бачкьорите заяви „ Не слагаме каски”. Момчето, което ни отговори, едва ли е навършило 18 г.
Съсед разказа пред Под тепето историята на къщата и обитателите й. Тя е построена преди 113 години от българин с множество имоти в Гърция. Синът му Димо Араджиев наследява имота. По време на социализма той е работил като домакин на стола на завод „Рекорд”. Прочут в квартала е с това, че е подкарал първото БМВ в Пловдив. В последствие загива с него, при автомобилна катастрофа.
Къщата се наследява от съпругата му и двете му деца- Георги и Кети. Майка им до последно живее в красивата стара сграда на улица „Май”. Почива преди около месец, като малко след това парцелът започва да се подготвя за застрояване. В миналото семейство Араджиеви продава долния етаж на къщата на други хора, с които, според съседите, са имали спорове през годините.
За жалост, съдбата на къщата е ясна. До дни няма да я има. Там ще се появи поредната нова, лъскава и невписваща се в тази историческа градска среда нова кооперация, като тази с абсурдните цветове в съседния имот. А ние за пореден път пишем: „Сбогом, красавице!”.
