„Хвали ми старо, живей в ново” или какво е бъдещето на една от най-красивите и подценявани улици в града

Ивелина Василева

Улица Карловска има 47 номера. Има много врати, които крият още толкова тайни. Някои от старите сгради са портал към миналото, други са сринати до нивото на тротоара, а трети лъщят с новостта си. Има и красиви къщи, които всеки миг ще загубим безвъзвратно. Със сигурност, над очарователната павирана неравност по цялата дължина на улицата лъха на труд и носталгия за бохемски времена. Карловска и до днес е улица на търговците и майсторите. Разходката е най-пълноценна от последния номер, докато стигнеш до първата построена къща, все още запазена, с изглед към река Марица на номер 2.

На ул. Карловска 47 се намира пекарната на Таня. Ароматно място с пресни курабии, целувки, соленки и бисквити. Изпичат се сутрин и до късния следобед щандовете са празни.

От ъгъла надолу по същия тротоар, на номер 41, срещаме група работяги, знаещи как да разпускат качествено във финала на работния ден. От вратата те посрещат със „Заповядай, седни, хапни, какво да ти сипем?“. Илия Иванов и екип с добро настроение приветстват дошлите да си купят смесителни батерии, устройства за водопровод, канализация, парно отопление или да си поговорят с теб. Магазинът съществува от 1995-та година, Илия работи там от 1998-ма. Преди това в било туристически дружество. Радиото бръмчи, а плакатите по стените говорят сами за себе си. Руси пищни дами до столевки, футболни отбори, тайни християнски вечери или снимки с вечери наяве сред приятели. От фирмения магазин помнят години назад с какво са се занимавали съседите. Имало е бакалии, дюкяни за ковано желязо, риби, авто части. С откровена носталгия скъп спомен таят за двете къщи-бижута на 43 и 45, разрушени миналата година. Едната общинска, а другата частна. От втората са съхранили единственото останало след разрухата – тухла с издълбана годината на построяване – 1889. „Иначе хубаво ни беше, когато си пихме кафето там на терасата с  изглед към улицата“, разказват край работната маса от „Фитинги“.

Пращат ни отсреща на ул. Карловска 32 бързо, защото всеки момент сградата ще остане само в старите ленти. Собственикът на имота Наско Мишков – Мишката е починал скоро. Наследниците правят стъпките по разпродаването и събарянето на малката архитектурна красавица, разказват съседите. Вече са дошли да я снимат, което означавало погребално предизвестие за двуетажницата. Според комшиите, спасение няма или спасението струва торба с пари, която трудно може да се изкара. От магазина за бои на номер 30 казват, че в къщата трябва да се инвестира много, за да се укрепи. Въпреки скорошния ремонт на тавана, влагата пробила чак в тяхното помещение. За доказателство показват в ъгъла влажните петна. А номер 32 наистина днес е само заключена тишина и стар пожълтял вестник, подаващ се през пощенската кутия. Изглежда малка, но зад нея се разкривал китен двор. Фасадата е разкъртена, тухлите личат, дървените прозорци се ронят, на входната врата стар венец от Великденски празник е останал само с няколко сухи листа.

Разходката надолу също е вълнуваща и от лявата, и от тясната страна на улицата. С любопитство допираш лицето си до прашните прозорци, за да вникнеш какво е останало от постройките в малките стаички. Сред железариите и автомобилите е ухаело на топъл хляб заради няколкото пекарни, които хранели работниците и целия град.

На 21 А виждаме стар ботуш да виси от навеса, белязан от последния дъжд и от времето. Там обаче носете обувките си чисти – единственото правило на обущаря. Красимир работи на търговската уличка вече 30 години. Ясно помни първия си ден и атмосферата на Карловска през 90-те. Търсил е по обява от вестник място, където да отвори работилничката си за поправка на обувки.

Искал е голямо ателие, докато не си е припомнил думите на един виден скулптор, с когото е работил на младини. Заедно са бачкали във фирма с огромни, хубави помещения. Тогава на Красимир често му се е налагало да слиза за материали до мазето. Там в тясно преграждение е дялкал с глина майсторът. Красимир го попитал не му ли е тясно тук- горе имало толкова просторни места. А скулпторът рекъл, че трябвало идеите да са големи, а не мястото. „Търсих голямо помещение, а се оказа, че взех най-голямото“, с усмивка споделя днес обущарят, разпрострял се в две шепи ателие. Тук му е просторно, уверява ни без съмнение. Той също е влюбен в Карловска. Следи промените, мъчно му е, че красиви сгради от 20-те вече ги няма, но е щастлив, че поне едрите павета не са изтръгнати.

„Бутнаха прекрасни къщи. Хората искат да живеят в нови сгради, за жалост. Хвали ми старо, живей в ново“, с влажни очи споделя обущарят. Разказва, че по улицата е имало сарачи, железарии, ханове за подслон на тези, които са идвали с коне или каруци от далечни разстояния.

Точно срещу обущаря Красимир на ъгъла е била известната в целия град и околието Карловска кръчма. Празен стол нямало. От сутрин до вечер поток от пловдивчани и гости са идвали да похапнат вкусно, да поговорят, да пийнат и да затворят гостилницата. С нескрита усмивка и поклащане на глава си спомнят добре по-старите търговци от улицата. „О, как! Това беше най-известната и най-вървежна кръчма в целия град“, разказват занаятчиите. Днес е магазин за бои и лакове.

На Карловка 7 се наслаждаваме на все още съхранена, но леко изморена от времето красива къща с масивна порта,  запазена дограма, дантелени пердета, таванска тераса, а над нея изваяни рози.

На номер 8 има само две колони, крепили врата, и нищо повече. Заставайки пред тях само въображението може да си представи какво ли произведение на архитектурата е живяло тук и с него цяла една фамилия.

Стигаме до номер 2, усещаме вече полъха на река Марица и елегантното ухание на цветарница „Малкият Париж“. Лъчезарно ни посреща собственичката Албена. Преместила е бизнеса си на  Карловска, защото се е влюбила в сградата, в атмосферата и историята на старата търговска улица. Когато се е нанесла е била любопитна за всичко, което можели да й разкажат съседите. Търсила и снимки, но единственото, до което се добрала, било случайно намерен календар със стари снимки. „Елате да ви покажа. Ето тази плоча там и пловдивчани не я знаят. С нея се бележил края на града.“ И наистина единственият, човек, който е забелязал каменната плоча е този, който я е надраскал с червен спрей.

Името на улицата Карловска идва от слизалите от Карлово хора, които идвали да пазаруват от търговската уличка. Тя е подценявана днес от мнозина. И бъдещето й зависи изцяло от волята на собствениците на имотите по продължението й. Нито една сграда там няма защитен статут.