Творец ли е природата? Tворят ли звездите, металите, огънят? Какво въобразява камъкът? Какво иска облакът? 

Загърбвайки загубилите творческата си мощ поетизми, Magia Naturalis ще подеме сериозно, на нивото на ексцентризма им, тези въпроси, за да ги изведе в експериментално измерение: измерение на възможността на (творческата) субективност отвъд пределите на човека. Magia Naturalis следователно ще разтвори експериментално мисловно пространство, в което ще бъдат симулирани възможности на невъобразимата (бъдеща) природа и невъобразимото (бъдещо) изкуство. Не природата, изобретена като недостижим първоизточник, надлежно хербаризиран в музея, а природата като винаги предстояща, невъобразима сила, като изкуство на предстоящото.

Magia Naturalis, поле на съучастия, съвпадения и сблъсъци, изследва природните сили и природата като сила чрез фантастични философски действия и неочаквани преобразувания на художествените медии. Тя работи не толкова с обекти, действия и отношения, колкото с поле на интензивности, в което проблясват ефимерни констелации,но и ярки силови линии.Така изложбата повдига и въпроса за сътрудничеството: на деятелите, субектите, силите. За силите, които движат и понятията, и творбите.

Фаза I на Magia Naturalis ще представи работи на Биниа Верли, Марта Джурина и L, споделяйки пространството на философската лаборатория на Боян Манчев и поема в развитие на Веселина Сариева. Изложените работи ще действат едновременно автономно и хетерономно: като самостоятелни деятели, но и като симптоми, включени в процес на множествено стимулиране на мисловното творческо поле с експериментален изследователски залог.

Общото пространство на тази среща е споделеното желание за промяна на формата и въобразяването на нови форми, както и на нови техники за явяването им. Пространство, породило се спонтанно от обмена на съучастниците. Отложено във времето, то е пространство, обърнато към бъдещето: следа-светлина от бъдеща материя.

Работата на Биниа Верли съчинява надпространствени, поетични взаимоотношения между хипотетични субекти, като изобретява нови техники и процеси за визуализацията им. „Художествената ми практика включва процеси на визуализация и с начини за улавяне на мимолетни действия. (…) Очарована съм от процесите на превод и трансформация и ги разглеждам като врати между обозначаване и реалност. Чрез тези процеси нещо – движение, пространство, идея – се пренася в неизследвана територия, и във въображението. Често произведението изглежда само останки от нещо друго, криптирана следа, знак или намек за нещо реално скрито вътре.“ (Биниа Верли)
„Звездното писмо“ инжектира автономна деятелност и следователно автономна воля в неодушевен деятел, така разтваряйки възможност за излизането на не-човешки актьори на сцената на (художественото) производство на смисъл. Същевременно в тази операция субстанцията на човешкото тяло, неговата субективна плътност, не е изличена. Тя се превръща в нещо сред нещата: сила във вихъра на космическите сили, на маелстрьома на слепите елементи, неотделима от всевиждащата сила на афекта, проникващ в мрака отвъд галактиките.“ (Боян Манчев)

–

В тъмното пространство на своята лаборатория Марта Джурина се отдава на опознаване на светлината като ориентир за друг тип граничност и за скритата сила на биологични тела и организми. Чистотата на процеса и непреднамереността на резултата градят небивал симптоматичен речник, базиран на цветови и визуални аналогии. Развивайки своите търсения, Марта Джурина превръща фото-чувствителната хартия в конструирано тяло, създавайки фотографии-обекти, които изследват възможността на светлината да преодолява пространството.

„С всеки проект поставям под съмнение способността на фотографията да покаже скритото и да фиксира краткотрайното като образ. (…) Хартията, с нейните свойства да абсорбира светлина, става носител на живописни следи. С точни светлинни източници, като лазери или цветни диоди, дистанционно оставям насочени следи от цвят върху фотохартията. Апаратът и инструментите на работния процес стават действащи лица.“ (Марта Джурина)

–
Материалната практика на L, според собственото му определение, функционира едновременно като набор от магически формули, заклинания, сакрални предмети, врати към други измерения и понякога като изкуство. Тя е насочена към създаване на ритуали, включващи активни участници. Този ритуален процес е и основа на отворената духовна общност A.S.T.R.A.L.O.R.A.C.L.E.S., която се явява „посредник на дивинации и езотеричен опит“.
„A.S.T.R.A.L.O.R.A.C.L.E.S. е изследване на индивида и колектива, както и на границите между тези понятия. От философска гледна точка настоящият и същевременно непрекъснато развиващ се алгоритъм на A.O, в стремежа си да постигне по-съвършен баланс с колективното съзнание, привилегирова ниеза сметка на мен, като същевременно приема значимoстта на индивидуалния ни опит и светоглед.“ (L)