Теодор Караколев
Улица „Иван Вазов“ получава своето име през ноември 1920 година, когато е преименувана от старото ѝ име „Станционна“ в чест на 70-годишния юбилей на писателя Иван Вазов. Точно сто години по-късно в „Под тепето“ ще ви представим поредица материали “Улица Иван Вазов от край до край”, свързани с историята на това знаменито пловдивско място. В следващите редове ще се разходим по тротоарите под огромните чинари – и още няколко други дървета, и ще чуем за тяхната история, но и настоящото им състояние.
Чинарите – от Платон до днес
Едно от първите споменавания в културната история на чинарите е в Класическа Атина, т.е. преди около 2400 години. Разбира се, те са много по-стари от всичко човешко, написано, изговорено или митично. Но и достатъчно внушителни и впечатляващи, че да влязат много рано в писмената памет на човечеството. Така в един от диалозите на Платон, Сократ разговаря с Федър край Атина под един изрично упоменат чинар. Смята се, че някои от градините, в които са били школите на Платон и Аристотел са били тъкмо чинарови. Макар и някои от тези градини да се смятат за маслинови, някои римски автори като Плиний пишат за чинарите, под които са водели своите уроци класичесите философи.
Как е изглеждал Пловдив като озеленяване тогава, не можем да сме съвсем сигурни, още по-малко точно къде какви дървета е имало. Идеята за култивиране на градини или изкуствена растителност едва ли се е появила у римляните, но едни от първите по-детайлни сведения за това имаме тъкмо от тях. А и със сигурност за римския Филипопол знаем повече, отколкото за по-ранния му вид. Все пак, не колкото други римски градове, като добре запазения поради историята му и добре проучен от археолозите Помпей. И със сигурност там е имало чинари, любими на римляните. Е, не на всички – историкът Плутарх пък разказва как Сула отсякъл голяма гора чинари около Атина за построяването на военни машини във войната срещу Митридат.
Любовта към градините се запазва през вековете в нашия регион. Вековни чинари, обичани от местните, има в Смолян, Гоце Делчев, Сандански и по други места. Съвсем близо до Пловдив – над Белащица има малка горичка с хилядолетен чинар, популярен като дървото с най-голяма обиколка на ствола – над 13 метра. Големият батко е на 1100 години, а по-малките на около 700, според поставените на място табели.
Най-популярното име на дървото идва в българския език от персийски, през турски. Популярно е и името „платан“ – чиито корени са в гръцкия език, но това е и латинското официално име на дървото. Среща се и с наименованието яблан.
Улица „Иван Вазов“ и неговите чинари
Чинарите, вероятно, са най-запомнящата се част на улица „Иван Вазов“ – затова и отделихме толкова време на тях. Огромните им стволове и тунелът, който образуват по правата улица, я правят истински магична.
Самите те са по-стари от самото име на улицата, дадено през 1920 година. Чинарите, изглежда, са посадени около 1908 година по заръка на цар Фердинанд, сам той любител на природата и ботаник. Според някои, той е дал разпореждане засадените по-рано дървета (най-вероятно акации) да бъдат заменени с по-дълготрайни такива и около 1908-1910 тогавашната „Станционна“ вече е получила своя нов облик, макар и с малки, новозасадени платанчета. Според друга, по-малко вероятна версия, още около 1902 година са засадени самите чинари и растителността от тогава не е променяна.
По-късно, малко след Първата световна война, улицата е павирана. Сегашната тротоарна настилка и специфични за „Иван Вазов“ вази около стволовете на дърветата, пък са още по-нови.
Самите дървета са поне два вида. В България са известни три – източен, западен и хибриден платан. По улицата лесно се разпознават източният и западният. Източният има малко по-груба кора, по-дълбоко изрязани листа, а топчетата, в които са семената, са по 2-7 на обща дръжка. Западният има малко по-гладка кора, листата са по-плитко изрязани, а на една връзка има едно или максимум две топчета. Повечето от дърветата по улицата са от западния чинар, който е по-устойчив.
…и две липи отпред...
Целият текст може да видите в Под тепето.
