Улица „Иван Вазов“ получава своето име през ноември 1920 година, когато е преименувана от старото ѝ име „Станционна“ в чест на 70-годишния юбилей на писателя Иван Вазов. Точно сто години по-късно в „Под тепето“ ще ви представим поредица материали “Улица Иван Вазов от край до край”, свързани с историята на това знаменито пловдивско място.
Следващият текст е посветен на една конкретна сграда, която в годината на COVID-19 често влизаше в новините – днешната болница „Св. Мина“. Оригинално сградата на ъгъла на „Иван Вазов“ и колелото на гарата е строена за Дом на труда в края на 30-те на миналия век, но в последствие става болница. Гост-автор на текста е историкът на изкуството Васил Макаринов:
По редица причини в нашата страна все още има проблем с историографските изследвания що се отнася до периода от времето след Първата световна война. От практиката си установявам, че липсва меродавна информация за оригиналното предназначение на редица сгради, дори когато става дума за добре познати големи обществени здания на ключови места, проектирани от знаменити архитекти. Един такъв пример е пловдивската болница „Свети Мина“.
Различни източници, като например ЦДА (фонд 153А), посочват болницата като „Трудова палата“ (а на други места упоменавана като „Борса на труда“), което ясно подсказва, че днес сградата е променила своята функция. Дали обаче има някаква връзка между първоначалната ѝ функция с днешното болнично заведение? Това бе въпрос, който ме мъчеше от известно време, а нова светлина върху него хвърли конкурсната програма от 1935 г. От нея става ясно, че официалното название на обекта е „Дом на труда“ – институция, която има 3 служби: борса на труда, инспекция на труда и – това е и връзката с днешната функция на сградата – лечебница.
През септември 1935 г. Фондът за обществени осигуровки обявява конкурс между българските архитекти за идейни скици на постойката. Става дума за мястото, заключено между улиците „Иван Вазов“, „Априлов“ и „Ст. Стамболов“ (днешната „Г. М. Димитров“). Според заданието, застрояването трябва да бъде сключено със съседните парцели, а наградите за спечелилите конкурса архитекти са както следва: за I място 40.000 лв., за II – 30.000 лв., а за III – 20.000 лв.. Предвидени са и още 20.000 лв. за откупка на още 2 проекта, съдържащи ценни решения и идеи. Журито, което оценява проектите, се състои от Директора на труда (или негов представител), архитекта на Дирекцията на труда, инспектор-лекар, счетоводител, представител на МОСПБ и др.
Тук е мястото да се упомене, че между двете световни войни за изграждане на здравни заведения държавата полага сериозни усилия. Като едни от най-значителните достижения си струва да отбележим софийската Работническа болница „Царица Йоанна“, реализирана след спечелен през 1927 г. конкурс от бюрото на архитектите Георги Овчаров и Генко Попов (реализация 1930-35 г., откриване 1938 г.). Внимание заслужава и огромната, дори и от днешна, съвременна, гледна точка, сграда на Южнобългарския санаториум за гръдноболни в Радунци (1939-42 г.), проектиран от арх. Виктория Ангелова-Винарова и арх. Мара Захариева.
За съжаление, нямаме сведения кои са участниците в конкурса за Дома на труда в Пловдив, но надали би трябвало да ни изненадва, че реализацията е поверена именно на арх. Георги Овчаров, който има зад гърба си вече довършващата се към 1935 г. сграда на софийската Работническа болница. И така, в периода 1937-38 г. се реализира зданието, което днес е болница „Св. Мина“ и към чиято история сме отправили сега поглед.
Както казахме по-горе, Домът на труда се състои от 3 отделни служби. В лечебницата са предвидени редица отдели – вътрешно-гръден, кожно-венерически, хирургически, зъболечебен, очно-носно-устно-гърлен, отдел „Майка и дете“, лаборатория, аптека и администрация. Борсата на труда включва зала за наемане на работническия труд с гишета за около 14 чиновника за издаване на регистрации, картони, удостоверения, каса и различни офиси; съдържа също „Помирителен съд“ със съдебна зала и кабинети за адвокати, секретар, писар и архив. Третата служба е Инспекция на труда. Според заданието тя включва административен отдел с различни зали, чакалня и кабинети, библиотека с читалня, обществен ресторант за работници, душове и др. Конкурсната програма посочва, че трябва да има и функционално разделение на отделните служби, като и 3-те трябва да имат отделен вход.
От особен интерес е една фотография, която се съхранява в ДАА – Пловдив. Този ценен документ от времето на проектиране ни дава сведения относно първоначалния архитектурен замисъл на сградата. Според заснетия макет (представеното онлайн изображение е погрешно огледално обърнато) става дума за здание на 5 етажа, както по всичко личи, че освен намаляването на височината с един, никакви особено драстични разлики няма между проект и изпълнение. От макета също се забелязва и акцентиране на южния край на сградата с пластическа разработка на настърчащ над стрехата обем.
Макар да не е реализирана напълно според първоначалния план, построената вече сграда е сред внушителните примери за модернизъм и чудесен представител на по-късните проекти на арх. Георги Овчаров, нареждаща се сред негови работи като сградата ма Министерството на вътрешните работи и хотел „КООП“ (втората в съавторство с арх. Генко Попов) в София. Сградата е облицована с бял врачански камък (варовик). Разпределението на прозорците е съвсем спокойно, на равни интервали, без никакви акценти. Партерният етаж е акцентиран със силното си вдаване, образуващо сянка и подчертаващо белия обем нагоре. В пластическо отношение сградата изключително много печели от разположението си и решението фасадата да бъде проектирана с извивка. Макар декоративната разработка на завършека в южната част да не е реализирана според представения макет, арх. Овчаров не е изневерил на стила си. Над цялата стреха при реализацията са оформени надстърчащи декоративни елементи, придаващи особено експресивен характер на завършеност на зданието.
Един от запазените елементи - елегантният парапет на стълбището
Интериорът също е от особен интерес, особено с голямата чакалня, разположена в партерния етаж, по оста на един от днешните входове на болницата. Вероятно това е описаната като залата за наемане на работническия труд с гишета (както е описана в заданието) към Борсата на труда. Обширното пространство се осветява с оберлихт върху цялата площ на тавана му. В лявата част е разположена дългата Г-образна маса на гишетата, изработена от черен камък. Вдясно, за да се балансира композицията и за да се въведе вертикален акцент, са разположени няколкото тежки колони (отново от същия материал) с квадратно сечение, чийто горен край завършва в стъкления оберлихт. Искам само да отбележа, че играта със светлината, влизаща през оберлихт, съвсем не е чужда на арх. Овчаров. Майсторско приложение на такова горно осветление откриваме и в бургаския общински дом (в съавторство с арх. Генко Попов), а също така и в споменатата вече сграда на МВР в София.
За нещастие, фасадата на този безценен шедьовър на модернизма, дело на арх. Георги Овчаров, към момента е обезобразена, тъй като декоративните елементи над стрехата са покрити с нов скатен покрив, през 2012 г. цялата каменна фасада бе покрита със стиропорена топлоизолация, боядисана в лилав цвят, а цокълът бе налепен с плочки. Подменени с нови, изработени от PVC, бяха и автентичните метални врати с тръбни ръкохватки (запазена е една единствено от юг, която рядко се ползва). Смея да твърдя, че като резултат от това отношение, Пловдив напълно е изгубил един от ярките си представители на междувоенния модернизъм (наред с разрушената болница на д-р Коев и тежко компрометираните къщи на Стайнов, на Асваздурян и на Цанков) – пласт от културната история на града, който с всяка следваща година изтънява и, вероятно, може скоро да изчезне.
Домът на труда в Дупница
И все пак, за да не завършва съвсем трагично, с края на тази статия искам да оставя отворен въпроса за авторството и функцията на още няколко сходни сгради, за които има сведения, че са строени и функционирали през междувоенните години отново като домове на труда, а днес също са болници. Едната – по-позната заради сведението (изложбата на КАБ), че арх. Христо Берберов е технически ръководител – е в Габрово, а другата – в Дупница. И определено втората – в строеж от 1938 г. – представлява сериозен интерес заради изключителното сходство с проекти на Овчаров (сградата на МВР в София), поради което – макар непотвърдено по никакъв начин – бих искал да изкажа хипотезата, че и тя е възможно да е негов проект. Но в бъдеще това предстои да бъде документално доказано или отречено.
Още снимки може да видите в Под тепето.
