Пловдив колоритен като персийски килим в двете вечери на феста

Пловдив вече е различен. Седмица, след като градът спечели битката за Културна столица на Европа дойде и десетото юбилейно издание на Нощта на музеите и галериите. ЗАЕДНО с цяла България и много гости от чужбина жителите на града посрещнаха и вече изпратиха най-масовото, най-шареното и може би най-важното и знаково събитие. И в двете вечери на фестивала имаше толкова много хора, че дори клетките на мобилните оператори в центъра изтрещяха. В пиковите моменти от двете нощи връзката с мобилен телефон бе невъзможна заради пренатоварване на системите. Този технически детайл всъщност е емблематичен за това каква енергия акумулира Пловдив в тези вечери. Енергия, която трябва да бъде съхранена, удвоена и утроена в дългия път до 2019-та, когато ще бъдем културен център на Европа. Всъщност именно енергията на отминалия уикенд е най-важна, а не цифрите. Точна бройка на посетителите на Нощта и гостите от други градове и държави едва ли ще има. Тя ще варира от 70 до 120 хиляди в двете вечери. По-важното е как всички изживяха тези 48 часа и как ще ги запомнят. Важно е и друго- наистина бяхме ЗАЕДНО в това изключително приключение. Снимките ни говорят точно това- шарени хора, колоритни усмивки, пълно и тотално обединение, любов.

Във втория епизод на Нощта вряха и кипяха клубовете, културните пространства и градската среда. Докато музеите и галериите изброяваха рекордните посетители от предната вечер зад затворените си врати, Главната, Капана, Стария Пловдив, Тютюневия град, кино Космос чернееха от народ. В арт квартала на творческите индустрии едно след друго се гонеха музикални събития на различни локации- Скил пускаше на улица Загреб под фасадния проект Графонетика на Даниел Ненчев, Павел Найденов пееше на някакъв странен език в pLOVEdiv, а в оазиса на Мелформатор хората рисуваха с телата си съседните сгради в интересна визуална инсталация. По същото време Теодосий Спасов свиреше с Балкански в двора на Театъра. Там обаче влизането бе абсолютно невъзможно- дори нинджа не би успял да си пробие път до сцената измежду стотиците гъсто впити едно в друго тела на жадни за красива музика хора. Същата бе ситуацията и пред Телевизията, където Биг Бенд Пловдив свиреше сякаш на Маракана- зрители и слушатели буквално бяха опаковали в плътен обръч цялата зона, като стълбите на БНТ се бяха превърнали в амфитеатър. Тези, които не успяваха да се доберат до пряка гледка към музикантите, префасонираха улицата в дансинг и танцуваха в Нощта.  Танци имаше още в и пред Кино Космос, където вървя впечатляващ концерт,  който плавно се превърна в парти на открито. Финалните щрихи на Нощта бяха пред artnewscafe. Там не само Пловдив, България и Европа бе обединена. ЗАЕДНО бяха цели континенти- имаше компании пъстри като персийски килими, говореха се десетки езици, пееше се обаче на един- пловдивския.

ПОД ТЕПЕТО И КАПАНА БЛАГОДАРЯТ НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА НОЩТА ЗА ДОСТАВЕНИТЕ ЕМОЦИИ!