Дигиталният гид Lost in Plovdiv ни отвежда на разходка по най-красивата пловдивска улица - „Иван Вазов”
Знаете ли коя е улица „Станционна“? Някои може би дори не са чували за нея, а втори да са забравили старото име на една от най-емблематичните улици за града ни. Това е днешната „Иван Вазов“, която най-вероятно ще е първата улица, която ще запомните в града под тепетата ако идвате с влак или автобус, а това съвсем няма да е случайно. Всъщност тя е правата, която свързва Централна ЖП гара, автогара „Юг“ и автогара „Родопи“ със същинския център на града. Този път гидът на Пловдив lostinplovdiv.com ще ви разходи по нея.
Историята
„Иван Вазов“ не е като останалите улици в Пловдив. Тя е толкова пъстра откъм история, архитектура и символика, че трябва да бъде маркирана по особен начин в картата на града. Паважът, върху който стъпваме днес, е положен преди век. Говори се, че улицата е застлана с каменни блокове заради калните ботуши на Цар Фердиданд, който бил посрещнат за деня на Независимостта на Централна гара през 1908г. и здраво се оцапал по пътя си до Военния клуб, с който улицата завършва и днес.
Широката павирана „Станционна” прима името „Иван Вазов”, след като през 1920г. патриархът на българската литература е посрещнат на централна гара за 50-я си юбилей, а празникът му се превръща във всенародно тържество. Перонът на железопътната гара е изпълнен докрай за идването на народния поет. Още преди да слезе от влака, Иван Вазов е взет на ръце и отнесен до колесница, в която са впрегнати снежнобели коне. Колесницата тържествено поема по улица „Станционна” сред шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието спира при Военния клуб, съобщават на поета, че от този момент улица „Станционна” вече носи неговото име. Затова началната и крайната точка на улицата- ЖП гарата и Военния клуб, са толкова знакови не просто в архитектурно отношение. Свързани са с някои от най-ярките моменти от историята на Пловдив от началото на миналия век.
„Иван Вазов” е и градската зона, с която най-ярко се свързва индустриализацията на Пловдив в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Там видни архитекти са проектирали къщи за най-богатите и знатни граждани, а и днес можете да видите останките от Тютюневия град, в който е била концентрирана цигарената индустрия. Старите и аристократично извисяващи се тютюневи складове с призрачната си осанка са все още там и продължават да се борят за живота и съществуването си. Срещу тях, в посока центъра, ще се сблъскате с друга емблематична сграда, но с различно предназначение. Народна библиотека „Иван Вазов“, която няма как да не прикове погледа ви със своето соц излъчване.
Вижте още интересни факти за най-красивата пловдивска улица в lostinplovdiv.com