Капана.БГ

Капана.БГ

 

 

Старинни къщи от пловдивски емблематични квартали, пейзажи от гръцкия Санторини, марокански фасади, църковни кубета и островърхи джамии е побрала в малките си декоративни пана пловдивската майсторка на аранжировката Маргарита Рачева – Дика. Десетки нейни почитатели и приятели дойдоха да я поздравят за откриването на самостоятелната ѝ изложба „Релефни пейзажи“ в къща „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия (ул. „Артин Гидиков“ №11).  Дълго и търпеливо авторката е изработвала от дървени фрагменти един чуден свят с улички, дворчета и дори миникварталчета, които уж разпознаваме, но всъщност са плод на въображението ѝ. Този свят оживява заради веселите илюзии за места, познати ни от детството.

 

Известна като професионален аранжор на различни по функция и обеми обществени и частни обекти, Маргарита Рачева се изявава и като разпознаваем автор на свободни собствени творби. Нейната изложба ще продължи до 21 август.

 

 

06.08 /петък/

 

(2) 16:15 ч  КРУД 2: НОВА ЕПОХА* (6/8лв)

 

17:00 ч  СБОГОМ, ГЛУПАЦИ (7/6лв)

 

(2) 18:15 ч  КРУИЗ В ДЖУНГЛАТА 3D (9/7лв) субтитриран

 

18:45 ч  ГОЛАТА ИСТИНА ЗА ГРУПА ЖИГУЛИ (7/6лв)

 

(2) 20:45 ч  ESCAPE ROOM 2: БЕЗ ИЗХОД (8/6лв)

 

21:00 ч  НАЙ-ХУБАВИТЕ ГОДИНИ (7/6лв)

 

07.08 /събота/

 

(2) 10:45 ч  КРУД 2: НОВА ЕПОХА* (6/8лв)

 

(2) 12:30 ч  КРУИЗ В ДЖУНГЛАТА 2D (6/8лв) дублиран

 

13:00 ч  ЗАСУКАН СВЯТ (7/6лв)

 

(2) 14:45 ч  КРУД 2: НОВА ЕПОХА* (6/8лв)

 

15:00 ч  ТУВЕ (7/6лв)

 

(2) 16:30 ч  ESCAPE ROOM 2: БЕЗ ИЗХОД (8/6лв)

 

16:45 ч  СБОГОМ, ГЛУПАЦИ (7/6лв)

 

18:30 ч  НАЙ-ХУБАВИТЕ ГОДИНИ (7/6лв)

 

(2) 18:45 ч  КРУИЗ В ДЖУНГЛАТА 3D (9/7лв) субтитриран

 

20:45 ч  ГОЛАТА ИСТИНА ЗА ГРУПА ЖИГУЛИ (7/6лв)

 

(2) 21:00 ч  ФЕСТИВАЛЪТ НА РИФКИН (7/6лв)

 

08.08 /неделя/

 

(2) 10:45 ч  КРУД 2: НОВА ЕПОХА* (6/8лв)

 

(2) 12:30 ч  КРУИЗ В ДЖУНГЛАТА 2D (6/8лв) дублиран

 

12:45 ч  ТУВЕ (7/6лв)

 

(2) 14:45 ч  КРУД 2: НОВА ЕПОХА* (6/8лв)

 

14:45 ч  МАРАДОНА (7/6лв)

 

(2) 16:30 ч ФЕСТИВАЛЪТ НА РИФКИН  (8/6лв)

 

17:00 ч  НАЙ-ХУБАВИТЕ ГОДИНИ (7/6лв)

 

(2) 18:30 ч  КРУИЗ В ДЖУНГЛАТА 3D (9/7лв) субтитриран

 

19:15 ч  ГОЛАТА ИСТИНА ЗА ГРУПА ЖИГУЛИ (7/6лв)

 

(2) 21:00 ч  ESCAPE ROOM 2: БЕЗ ИЗХОД (8/6лв)

 

21:15 ч  СБОГОМ, ГЛУПАЦИ (7/6лв)

 

09.08 /понеделник/

 

(2) 16:15 ч  КРУД 2: НОВА ЕПОХА* (6/8лв)

 

16:45 ч  ЗАСУКАН СВЯТ (7/6лв)

 

(2) 18:15 ч  КРУИЗ В ДЖУНГЛАТА 3D (9/7лв) субтитриран

 

18:45 ч  НАЙ-ХУБАВИТЕ ГОДИНИ (7/6лв)

 

(2) 20:30 ч  ESCAPE ROOM 2: БЕЗ ИЗХОД (8/6лв)

 

21:00 ч  ГОЛАТА ИСТИНА ЗА ГРУПА ЖИГУЛИ (7/6лв)

 

10.08 /вторник/

 

(2) 16:15 ч  КРУД 2: НОВА ЕПОХА* (6/8лв)

 

16:45 ч  НАЙ-ХУБАВИТЕ ГОДИНИ (7/6лв)

 

(2) 18:15 ч  КРУИЗ В ДЖУНГЛАТА 2D (6/8лв) дублиран

 

19:00 ч  ГОЛАТА ИСТИНА ЗА ГРУПА ЖИГУЛИ (7/6лв)

 

(2) 20:30 ч  ESCAPE ROOM 2: БЕЗ ИЗХОД (8/6лв)

 

21:00 ч  СБОГОМ, ГЛУПАЦИ (7/6лв)

 

11.08 /сряда/

 

(2) 16:15 ч  КРУД 2: НОВА ЕПОХА* (6/8лв)

 

16:45 ч  ЗАСУКАН СВЯТ (7/6лв)

 

(2) 18:15 ч  КРУИЗ В ДЖУНГЛАТА 3D (9/7лв) субтитриран

 

18:45 ч  МАРАДОНА (7/6лв)

 

(2) 20:30 ч  ESCAPE ROOM 2: БЕЗ ИЗХОД (8/6лв)

 

21:00 ч  ГОЛАТА ИСТИНА ЗА ГРУПА ЖИГУЛИ (7/6лв)

 

12.08 /четвъртък/

 

(2) 16:15 ч  КРУД 2: НОВА ЕПОХА* (6/7лв)

 

17:00 ч  СБОГОМ, ГЛУПАЦИ (6 лв)

 

(2) 18:15 ч  КРУИЗ В ДЖУНГЛАТА 2D (6/7лв) дублиран

 

18:45 ч  ГОЛАТА ИСТИНА ЗА ГРУПА ЖИГУЛИ (6 лв)

 

(2) 20:30 ч  ESCAPE ROOM 2: БЕЗ ИЗХОД (7/6лв)

 

21:00 ч  НАЙ-ХУБАВИТЕ ГОДИНИ (6 лв)

 

Каса за продажба на билети

 

Работно време: работни дни 16.00 – 21.00 часа

 

почивни дни- 10.30 – 21.00 часа

 

тел. 0889 200 601

 

Онлайн резервации и продажба на билети – kinolucky.com и boxoffice.bg

 

* Премиера

 

3D очила – 1 лев.

 

 

 

Изложбата „ Хора и паметници. Руско-турската война от 1877-1878 година” с автори  Светлана и Герман Шакарбиеви, гостува в община „Родопи”. Международният проект беше представен за първи път в село Цалапица.

 

Изложбата откри  кметът на община „Родопи“ Павел Михайлов. В приветствието си той изтъкна благодарността на българския народ към Русия, оказана по време на Руско-Турската освободителна война.

 

„Паметта на българския народ е жива към саможертвата на  хилядите знайни и незнайни руски  войни, загинали за свободата на България. В знак на признателност народът ни продължава да поддържа паметниците, които са свидетелство за тяхното дело, като се грижи то да остане за поколенията и занапред.  Този проект е чудесен урок към  нашите деца и нашите внуци да научат за героизма на славната  армия в тази  война. Ние сме длъжници и днес пред тяхната памет, за да знаем и да помним“, каза кметът Павел Михайлов при откриване на експозицията.

 

В Цалапица кметът посрещна автора Герман Шакарбиев  и Алексей  Новоселов,  старши сътрудник по култура, наука и образование към Посолството  на Руската федерация в България. Новоселов изрази благодарност към хората, които  отделят  от своето време и средствата  си за тази кауза, както и на  организаторите на изложбата за усилията и труда, които са положили да съберат информация , да я систематизират и да финансират изготвянето на композицията. Представителят на руската страна  изрази готовност за бъдещи общи проекти в сферата на културата, образованието и съхраняването на историческата памет.

 

На церемонията по откриване на експозицията присъстваха заместник-областният управител на Пловдив Иванка Петкова, заместник-кметът на община „Родопи” Емилия Иванова, кметът на село Цалапица Ивайло Данаилов, заместник-председателят на ОбС „Родопи” Илина Вутова, общинските съветници Боряна Бръзкова, Красимир  Кирев, Николай Гачев и Димитър Талев.

 

По стар български обичай гостите бяха посрещнати с хляб и сол, а танцов състав „Каламица” изнесе кратка програма.

 

Изложбата „ Хора и паметници. Руско-турската война от 1877-1878 година” показва 10 постера,  посветени на съхранението и опазването на паметници на знайни и незнайни руски войни, загинали по време на Руско-турската освободителна война. В нея са експонирани и описани монументите, които се намират на територията на община „Родопи” - в селата Цалапица, Брестник, Крумово и Белащица и други населени места в областта.

 

Идеята  е  да се популяризират усилията на българите да поддържат руските паметници.

 

Изложбата  е подредена във фоайето на НЧ "Светлина -1900" в село Цалапица. Тя ще остане там до 15 август.

 

Експозицията ще гостува на територията на община „Родопи” до 5 септември. Организаторите се надяват да имат възможност да представят изложбата не само на територията на страната, но и извън нея -  в Румъния, Сърбия и Русия.

 

Нов детски кът с билкова градина замени пясъчника в ДГ „Весела“ в район „Северен“. Реализацията на проекта е осъществена с помощта на Димитър Панайотов, родител на дете от градината.

Малчуганите от I-ва „А“ група, съвместно с родители и под ръководството на преподавателите  г-жа Вилиана Узунова и г-жа Нина Петкова, засадиха различни билки: магданоз, джоджен, мента, мащерка, риган, босилек, чубрица, копър, както и цветя.

Изкуствените дървени цветя, които украсяват билковия кът, са оцветени в свежи тонове-жълто, оранжево и червено. Те допринасят за колорита и слънчевия облик на двора на детското заведение. Около т.нар. „цветарница“ са увити декоративни тикви и други растения.

„В изпълнение на заповедта на РЗИ за премахване на пясъчниците, решихме да го превърнем в своеобразен оазис, където децата да полагат грижи и да отглеждат билки и цветя“, каза директорът на ДГ „Весела“ Наталия Коева.

 

Сборникът „Разкази насън“ свързва триизмерното, хартията и мастилото с беглия фантом на съня. За да ни внуши по един опияняващо алегоричен начин, че животът, съзиданието и сънят са неделими. Невъзможно е да ги разделиш с ясно очертани граници, както не можеш да разделиш въздуха от водата. От 6 август на български език!

 

„Разкази насън“ (превод: Иван Б. Генов, 176 стр., 15 лв.) съдържа най-добрите разкази на Панос Йоанидис: магнетични и вълнуващи, те увличат в междинното състояние между съня и реалността, а героите му се запечатват в паметта заедно със специфичното гръцко преплитане между древен мит и действителност, между творчество и подражание, с вкуса на солени простори и горещи плажове. Всичко е толкова пленително, че читателят неусетно се изкачва в Кулата на страданието на скулптора, където ще открие „Пиета“ на Микеланджело, оставя се да го понесе из безбрежната шир делфинът на митичния Арѝон, омагьосан е от вълшебната флейта на незнайния лечител.

 

Роден във Фамагуста през 1935 година, Панос Йоанидис е вероятно най-многостранният съвременен кипърски творец. Следвал е журналистика и медии в САЩ и цели 40 години е работил на различни длъжности в държавното Кипърско радио и телевизия. Писател, поет, драматург, с всяка своя изява той печели признанието на литературната критика и на публиката в страната си и по света, преведен е на повече от 10 езика, включително на турски, арабски и японски. В зрелия му период неговата проза се отличава с особена чувствителност и поетика, тя съчетава в едно общогръцките традиции с местния кипърски колорит. През 2007 г. му е връчена Специалната награда за литература на Република Кипър.

 

Кметът на Севлиево Иван Иванов, юристът на район Централен Калоян Сухоруков и бившият шеф на Зоопарка в Пловдив Минко Михайлов също са сред родните автори – призьори, както и колегите Любомир Аргиров и Станимир Петков- ГАЛЕРИЯ

Най-високото отличие - Купата на салона, заминава за Люксембург, спечели я Кристиян Киефер

Таня Грозданова

До фонтана на Деметра в Цар-Симеоновата градина може да се насладите на най-добрите кадри от VIII-то издание на Международния Фото салон - Пловдив 2021, който се провежда под патронажа на FIAP, HPS и НСФА „Янка Кюркчиева“ и с подкрепата на община Пловдив, като част от Културния календар на града за 2021 година.

Изложбата бе открита през уикенда, когато и много от призьорите, определени от международното жури, получиха отличията си. Експозицията ще остане там до средата на месец август.

Предстоят и други изложби с творби на участници във Фото салона, една от тях с изцяло пловдивски фотографии ще бъде в Държавен архив – Пловдив, по покана на институцията, съобщи Антон Савов от организаторите.

Нещо повече Държавен архив – Пловдив ще има всички албуми от всички издания на Международен Фото салон Пловдив през годините. Така те ще останат за историята, съобщи добрата новина Савов и допълни, че всяка година от Салона даряват по един брой на Народна библиотека “Иван Вазов”. Благодарение на финансовата подкрепа на Община Пловдив, салонът отново има своето луксозно издание в книжно тяло със селекция от всички медалисти, както и част от по-добрите фотографии от финалистите. Освен това от тази година вече има и ново лого и медели. 

Най-високото отличие - Купата на салона и този път напуска пределите на страната. Тя заминава за Люксембург, спечели я фотографът Кристиян Киефер с този кадър, заснет на протест срещу задължителното носене на маски.  

Организаторите поощриха с кристален плакет и фотография на Сергей Коляшкин от Русия, който е подгласника на голямата награда.

Общо 32 родни фото творци спечелиха 53 награди. 16 от тези награди са медали – 10 златни, 3 сребърни и 3 бронзови медала.

С голяма гордост можем да заявим, че родните автори представиха достойно България. Техните творби ще достигнат до 46 държави, благодарение на печатния албум, който ще получи всеки участник в конкурса. От всички наградени български автори, 10 индивидуални участници са от Пловдив, а двама клубни участника са от „Фотографска задруга“ Пловдив – с общо 13 награди.

С най-много награди бяха отличени Владимир Карамазов,

Светлин Йосифов, AFIAP, следвани от Димитрина Андреева, EFIAP и Мирослав Момински, EFIAP.

Българските автори спечелиха следните награди:

Албена Андреева – HPS почетна лента

Александър Александров – Диплома от член на журито

Александър Иванов, AFIAP, QPSA – FIAP бронзов медал; Поощрителна диплома от организатора

Ангел Андонов – HPS златен медал

Ангел Ненов – НСФА златен медал

Владимир Карамазов – 3 FIAP почетни ленти; Почетна лента на салона; Диплома от член на журито; Плакет на HPS (най-добре представил се автор); Плакет за най-добре представил се български автор.

Вяра Антонова – Почетна лента на салона

Димитрина Андреева, EFIAP – 2 FIAP почетни ленти; Диплома от член на журито

Димитър Антонов – Диплома от член на журито

Димо Христев – Почетна лента на салона

Емануел Антонов – Диплома от член на журито

Ивайло Сакелариев, EFIAP – Поощрителна диплома от организатора

Иван Иванов – FIAP почетна лента; Диплома за най-добре представил се автор в раздел Природа

Иван Миладинов – HPS златен медал

Калоян Сухоруков – FIAP сребърен медал; НСФА Почетна лента

Костадин Маджаров – Поощрителна диплома от организатора

Красимир Кънев, AFIAP – Салон сребърен медал

Красимир Лазаров – FIAP златен медал

Лариса Усманова – Диплома от член на журито

Любомир Аргиров – Диплома на комитет Родолюбие; Поощрителна диплома от организатора

Минко Михайлов, EFIAP – Почетна диплома от община Пловдив; Плакет за най-добре представил се пловдивски автор

Мирела Партинова – HPS златен медал; FIAP почетна лента

Мирослав Момински, EFIAP/b – НСФА златен медал; Салон златен медал; Диплома за най-добре представил се автор в раздел Фотожурнализъм

Надежда Райчева – FIAP почетна лента; Диплома от член на журито

Пламен Пенов – HPS златен медал

Радослав Свирецов – FIAP почетна лента; Почетна лента на салона

Светлин Йосифов, AFIAP – FIAP сребърен медал; FIAP бронзов медал; НСФА златен медал; Диплома за най-добре представил се автор в раздел Портрет и тяло

Силвия Маринова – Диплома от член на журито

Станимир Петков – Диплома от член на журито

Таня Маркова – HPS почетна лента

Цончо Балканджиев, EFIAP – FIAP почетна лента

Юлий Василев, EFIAP/b – НСФА златен медал; Салон бронзов медал.

Протокол с всички наградени автори и техните творби, може да разгледате ТУК.

 

Тютюневи складове, извън карето около Бибилиотеката, все още съществуват и се използват, макар и в много променен вид

Множество здрави и красиви сгради от тютюневата индустрия в Пловдив са разрушени през годините, както през соца, така и през Прехода

Известен като „Тютюневия квартал“ на Пловдив е районът североизточно от Централна гара – между улиците „Иван Вазов“, „Авксентий Велешки“ и бул. „Христо Ботев“. Там са най-популярните тютюневи складове, сред които и станалите печално известни в последните години – полусъборениято на „Одрин“ 8 или складовете на Кудоглу, които пострадаха в пожар преди няколко години.

Всъщност тютюневи складове е имало на много други места в града. В по-ранните години на този бизнес у нас – в края на XIX и началото на XX век свързани с тютюневата промишленост са свързани сгради в днешния център на града. Известна е съдбата на днешния Етнографски музей – Куюмджиевата къща, която в даден момент от историята е служила за преработка на тютюн. Други сгради по Трихълмието и Сахат тепе също са изпълнявали тази функция. След Първата световна война обаче модернизацията в сектора логично „премества“ всички фабрики и складове около Централна гара.

Известните днес складове около улица „Иван Вазов“ далеч не са единствените. Големият изследовател и популяризатор на тютюневата история на Пловдив, покойната Пенка Калинкова, често изтъкваше този факт като опозиция на концентрирането на внимание само в тази зона.

Всъщност съществуват много други сгради, служили на тютюневата промишленост, които всъщност показват две страни на монетата на това наследство. От една страна те разбиват клишето на противниците на опазването на тези спомени, че „складовете само се разпадат“ и едва ли не трябва да бъдат съборени, защото са опасни. От друга страна – настоящата им съдба от гледна точка на опазване на естетиката им е съвсем нерадостна и едва ли можем да посочим и един добър пример на добре опазена сграда.

На запад от „Васил Априлов“

Най-популярните днес складове се намират на изток от гарата и улица „Иван Вазов“. Тук ще започнем от другата посока – най-западните сгради. Приблизително точна карта с отбелязани складовете е запазена в плана на арх. Херман Янзен, работен през 1942-43 година. Най-западната в този план сграда се е намирала на ъгъла на днешните улици „Филип Македонски“ и „Кавала“ – съборен преди години, а доскоро там имаше празна поляна, като поне основите бяха запазени. В последните години на мястото изникна голяма еклектична жилищна кооперация. Днес от него няма и помен.

Подобна е съдбата и на фабрика и склад, които са съществували на мястото на днешната зала „Сила“. По-малки и не толкова интересни като архитектура, групата ниски постройки бяха премахнати преди по-малко от десетина години, за да се изгради днешното спортно съоръжение.

[caption id="attachment_145877" align="aligncenter" width="800"] Бившата дискотека Ликьор беше в тютюнев склад[/caption]

Първите запазени тютюневи сгради в тази зона се намират от другата страна на улица „Филип Македонски“. Тютюнев склад е била сградата на кръстовището с булевард „Васил Априлов“, която преди години бе дискотека „Ликьор“. Сградата е сред малкото със запазена архитектура, макар и в лошо състояние. Днес „украсена“ със стари реклами и други външни елементи, тя все още пази част от архитектурния си вид от 20-те години на миналия век. При един адекватен реставрационен подход, сградата би могла да запази частица от историята, без значение от бъдещата ѝ функция.

В западна посока по протежението на улица „Филип Македонски“ има още няколко сгради, които също не са в добро състояние, но са част от комплекса складове, които са съществували на това място.

В южна посока, но все още на запад от бул. „Васил Априлов“ е имало още сгради с подобна функция. Разрушени още през 50-те години са били складове по протежението на бул. „Христо Ботев“, където днес са първите блокове в сталинистки стил. Две сгради непосредствено до гарата все още съществуват, и имат шанс за опазване, макар и в момента да са далеч от приемливо състояние за такива сгради. Това са двете високи сгради зад спирката срещу гарата. Едната от тях е свързана с Никола Каишев – собственикът на красивата модернистична сграда на Сахат тепе на улица „Антим“ I. Двете сгради са от групата складови сгради, които продължават да се използват, макар и с различна функция. Отношението към естетиката им обаче може да се подобри – с особено интересна архитектура от 20-те години на XX век е западната от двете постройки.

Данъчното, НОИ, поликлиниката и други - между „Васил Априлов“ и бул. „Руски“

За разлика от споменатите досега сгради, половината от които са разрушени, голяма част от тези от другата страна на бул. „Васил Априлов“ са запазени – макар и с доста променена функция и визия. Тези складове са част от днешното ни ежедневие, макар и много хора да не подозират за тяхното минало.

Тютюнев склад е била сградата на ъгъла на бул. „Васил Априлов“ и „Филип Македонски“, която в последните години е дом на болница „Медлайн“ и други медицински кабинети.

Сграда, свързана с тютюневата индустрия, е и днешното „данъчно“ – сградата на „Местни данъци и такси“ на улица „Радецки“. Съседната сграда на ъгъла с улица „Любен Каравелов“ – също, построена малко по-рано. С известни преустройства тя беше достигнала до съвремието, но в последните месеци претърпя ремонт и нова еклектична псевдо-исторична декорация с фалшива орнаментика, която няма общо с автентичния вид на склада.

[caption id="attachment_145879" align="aligncenter" width="800"] Новата сграда с псевдо-исторически орнаменти използва структурата на стар склад[/caption]

Цял квадрант отсреща също е служил за тютюнева обработка. Става дума за жялата зона около днешната сграда на НОИ. Самата сграда на НОИ бе преустроена преди 20-ина години, но основната ѝ конструкция на тютюневия склад е запазена. Там е била фабриката на братя Тютюнджиян – „Златен лев“.

[caption id="attachment_145880" align="aligncenter" width="640"] снимка от Дигиталния фотоархив на Ретро Пловдив https://retro-bulgaria.com/[/caption][caption id="attachment_145881" align="aligncenter" width="800"] И днес - фасадата е нова, но структурата е частично запазена[/caption]

С много усилия от новия собственик се събаря напълно здравата съседната сграда, днес боядисана в ярко жълто. Тя е била част от същия комплекс, свързан с тютюневата промишленост. Събарянето на напълно здравия тютюнев склад е свързан освен със сериозните усилия за премахването му и с инцидент с работник, замърсяване в квартала и оплаквания от шума...

Цялото изследване на Теодор Караколев може да видите в Под тепето.

Страница 1 от 1937

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…