Световни оперни звезди с Вагнеров репертоар пристигат в България за уникален концерт на Пловдивска опера. Музика от "Летящият холандец", "Залезът на Боговете", "Валкюрия" и "Зигфрид" е включена в програмата "Вагнер в една вечер" на 28 февруари от 19 часа в Градски дом на културата.  В Пловдив ще пее сопраното Елизабет Стрид и тенорът Дениел Брена под диригентството на маестро Иван Ангелов. 

Елизабет Стрид е сред звездите на Вагнеровия фестивал в Байройт. Тя е позната на пловдивската публика от летния фестивал Opera Open, където участва в мултимедийното представление  "Полетът на валкюрите".  След Пловдив шведското сопрано ще пее в нова продукция на "Зигфрид" в родния град на Вагнер - Лайпциг.  Ангажиментите й за участие в постановки на Вагнерови опери вече се простират до 2017 година, когато ще изиграе ролята на Зиглинде в Чикагската опера.

Американският тенор Даниел Брена е определен от изданието The Times като "един от най-младите и най-убедителните изпълнители на Зигфрид в момента". През януари и февруари 2015 той пее в миланската Ла Скала в постановката "Die Soldaten", с която получава огромно признание и на оперния фестивал в Залцбург през 2012. Програмата на Даниел Брена включва предстоящи анагжименти в операта в Прага, в Метрополитън опера Ню Йорк и в операта във Вашингтон.

Маестро Иван  Ангелов е гостуващ диригент в най-престижните европейски и световни оперни театри и концертни зали. Негова е идеята да представи творчеството на Вагнер като подбере оперна музика в рамките на двучасов концерт. Не е тайна, че огромната продължителност на Вагнеровите опери  респектира еднакво музиканти и зрители по цял свят. 

Билети за "Вагнер в една вечер" с Елизабет Стрид и Даниел Брена се продават на касата на Концертна зала в Пловдив, в Билетен център пред Общината в Пловдив и онлайн в eventim.bg.

Един малко по-нежен и женствен Spirt&Spirit ни посрещна тази седмица в Петното с „Летящ акордеон” от Ина Иванова. Един човек отдаден на литературата и на чистотата на думите. Един човек на перото, който е премерен в писането си и има диамантена твърдост в изказването си. Една жена, която намира стоманено същество в себе си след написването на последната си книга.

Щом четеш нейни творби в теб остава усещането, че вътре в героите й има друг човек, който наблюдава самата ситуация. Един поглед, който много прецизно отчита нюанси, не замазва. Ина си признава, че именно това и е номерът – да влезе в главата на всеки един от героите си, което далеч надминава обичайната шизофрения. Тери Пратчет поставя терминът „главознание” на подобен вид практика. Как успяваш да се измъкнеш от него? Аз излизам от главите им, но те от моята май никога, сподели пред многолюдната публика Иванова. С премерени и издържани разкази тя не случайно е любимка на колегите си критици. Ако един звук е сбъркан в речта, цялата й хармония изчезва, цитира авторката и споделя, че понякога се налага да се работи до фонетично ниво. Макар и да е направила първите си крачки с поезия, споделя че в прозата намира своя вътрешен уют, защото може да разказва хора, а не само случки. Но в процеса си на писане , типично по филологически, избягва да си вярва. Текстът е по-умен от автора си, сигурна е тя и допълва, че той е повече от това, което знаеш за него.

Със сборника си тя се впуска в един рисков свят- света на късия разказ. Мъкне в себе си седмици наред цели вселени, герои и случки, които след това за ден-два успява да побере с думи в писанията си. Но в текстовете й няма да видите нищо автобиографично, колкото и нереално да звучи. Силно вярва, че авторът трябва да е безпощаден и по никакъв начин да не жали героите си, което е невъзможно за човек, който пише автобиографично и несъзнателно се опитва да се изкара жертва чрез героите си.  Разликата от предишните й творби се вижда ясно – романтичните пастелени цветове са сменени от твърдостта на графиката. Доста по-иронична и стоманена, но все така премерена и оригинална.

Ина толкова разнежи публиката снощи, че финалът на срещата й с читателите бе белязан от една изключително колоритна случка. Големият Здравко Попов в типичен хладнокръвен, забавен и хирургически точен стил попита колежката си дали има мъж до себе си. Въпросът прозвуча като покана за танц. Да, имам, от 15 години,отговори писателката и уточни, че няма брак. Не всичко е загубено, разсмя цялото Петно авторът на Кон на втория етаж.

Второкласничката е талисманът на екипа, реализирал супер спектакъла 

В киното е като магия, а в театъра е изкуството, смята второкласничката 

А вие като бяхте на осем с какво се занимавахте? Скачахте на ластик, усърдно си пишехте домашните и рисувахте с флумастери по стените, нали? Наталия Димитрова е във втори клас в ОУ „Душо Хаджидеков”. Като всяко едно осемгодишно дете си има своите интереси - обожава да слуша музика и да танцува, страшно много обича да ходи на училище и в театралната школа, в която е записана от септември месец. Но Наталия е нещо много повече от едно обикновено дете – тя е малката перла в последната постановка на Драматичния театър „Антихрист”. Вчера хлапето излезе за пореден път пред публика, на сцената в Дома на културата. Играе момчето Еньо и го прави блестящо. Тя е талисмана на екипа, който реализира мащабната театрална продукция, а големите актьори се обръщат към нея с „колежке”. Защото са респектирани от актьорския заряд у момиченцето, от спокойствието му на сцената и от енергията му в репетиционния процес. 

Сама решава, че иска да се запише на театрално изкуство, а родителите й са опора във всяко едно нейно решение. Подкрепяме я, защото й харесва и я прави щастлива, разказва майка й. Колежка на госпожата в училище дойде и каза, че й трябва момченце с кафеви вежди и коса и да бъде слабичко, разказва ни тя как по-точно са я избрали за кастинга. Учителките решават, че могат да я предрешат като момченце, слагайки й една перука и очевадно планът им сработва изключително добре. Много ми харесва да играя момченце, забавно е, казва Наталия за ролята си. Все пак, това е първата й голяма роля, а притеснението да си на сцената при пълна зала си оказва влияние, но пък младата актриса вече си има цяла изградена техника – представя си, че в салона няма никой. С ежедневието й и възрастен човек трудно би се справил. Сутрин пише домашни, по обяд е в театъра, след това на училище, а ако вечер има представление се прибира чак към десет вечерта. Но хъсът и желанието, с което прави всичко, е главната й движеща сила. В началото си е мислела, че това е просто една забавна работа, но вече усеща тежестта на артиста, който полага адски труд, за да зарадва хората. Като е по-трудно, резултатът накрая е много по-приятен, казва Наталия. Твърдо решена е, че иска да бъде актриса цял живот. В киното е като магия, а в театърът е изкуството, отговаря тя щом я питаме дали би се насочила към филмите. Харесва да е на сцена толкова много. И с усмивка подчертава, че мечтае да играе момиченце.