Премиерата на  „Коса“ в Пловдивска опера ще провокира с нови актуални въпроси и препратки към бежанската криза и военните престъпления през 21ви век

Легендарният Джон Савидж, който изпълнява ролята на Клод Хупър Буковски в хитовия филм „Коса” на Милош Форман се срещна с част от младите солисти от предстоящата премиера на Опера Пловдив. Музикалният поздрав бе специално организирана изненада за актьора и публиката от екипа на операта и директора на София Филм Фест – Стефан Китанов.

„Тези хора са много талантливи“ – възклина Джон Савидж, още щом видя репетицията на солистите и запя AQUARIUS заедно с Маги Джанаварова, Радослав Владимиров, Радостин Василев, Мартин Костадинов и Стелиан Радев.

Пред зрителите в препълнената зала на кино „Люмиер“ американският актьор прие да бъде представен като официален вдъхновител на проекта на Опера Пловдив, а неговото послание да бъде включено в програмите на спектакъла.

Най-успешният мюзикъл в историята на жанра ще бъде представен като концерт-спектакъл с участието на хор, балет и оркестър на Опера Пловдив с диригент Константин Добройков и постановъчния екип: режисьор - Георги Динев, хореограф - Анна Пампулова, художник костюми - Яна Дворецка, вокална подготовка – Яна Делирадева. В проекта, освен младите и талантливи солисти, подбрани след специален кастинг, участват и гост-инструменталистите :  Николай Карагеоргиев, Петър Койчев, Александър Леков, Румен Бояджиев-син и Венелин Георгиев.

Премиерата на  „Коса“ в Пловдивска опера ще провокира с нови актуални въпроси и препратки към бежанската криза и военните престъпления през 21ви век.

Общината ще извърши прозедурата със собствени средства, които по-късно ще търси от фирмата, която събори паметника на културата

Имотът е под запор заради дължими над 300 000 лева към местната хазна

Очаква и за изгорелите складове в Тютюневото градче скоро да получат одобрение на плановете за укрепване 

На експертно заседание на съвета за устройство на територията (ЕСУТ) на 8 март е  бил одобрен проект за укрепване на полуразрушения тютюнев склад на ул.“Одрин“ № 8. Това съобщи кметът на Община Пловдив Иван Тотев по време на даване на стара на дейностите по облагородяване на Розариума в парк „Отдих и култура“ тази сутрин.

Преди да се стигне до гласуване в ЕСУТ проектът за укрепване на разрушения паметник на културата е бил съгласуван и одобрен от Института за недвижимо културно наследство към министерство на културата, потвърди кметът. Тотев уточни, че за сега не може да заяви каква ще е сумата по укрепване на склада, който бе разрушен на Националния празник на България преди една година.

Общината ще извърши укрепването със собствени средства, които по-късно ще си търси от фирмата, която пусна багерите срещу паметника на културата преди 12 месеца. Администрацията била в постоянен контакт с дружеството, разбра се от думите на Тотев.

Кметът оповести още, че имотът на Одрин 8 е с наложен запор от Общината заради неплатени стари задължения към „Местни данъци и такси“ на стойност над  300 000 лева.

Той потвърди още, че за изгорелите при пожара през лятото м.г. складове в Тютюневото градче също има подготвени съгласувателни становища за укрепване от Института и се очаква скоро да бъдат разгледани от ЕСУТ.

Бългато-английският проект напълни първо студио на радиото

Импровизираната музика носи идеологията на свободата в изкуството

Паулина Гегова

Стивън Грю от Великобритания и Живко Братанов са едно интересно дуо. Различно и неочаквано. Макар че Грю е преподавател, когато се запознава с Братанов двамата решават да създадат проект, който ляга върху по-алтернативен жанр – така наречената импровизирана музика.

Този проект беше представен снощи в първо студио на Радио Пловдив и леко казано разтърси публиката. Разтърси, защото самата музика беше разтърсваща. Импровизираната музика не набляга на основна мелодия, а общо взето е „каквото се получи“. Идеята на стила е да покаже свободата, излизаща извън границите на традиционното звучене.

Тази музика не може да се копира. На сцената ние представяме нашата индивидуалност, но същевременно намираме лесно общ език, казва Живко Братанов за тяхното творчество.

И най-вероятно са прави, че имат свободата да направят каквото си поискат с роялите, тези прекрасни инструменти, но този стил съдържа един много голям риск и той е, че не е за всеки. Прекалено експресивен е и не всеки може да го понесе. Подобно явление се забеляза и снощи, но също интересен факт е, че публиката беше от всякаква възраст, а това е сравнително непознат за България тип изпълнение. Във всички случаи, трябва да си в настроение за него, защото изключваме напълно идеята просто да се облегнеш на седалката и да се впуснеш в меланхолият. Жанрът е дързък и те държи на нокти. Трудно можеш да проследиш линията. По-скоро е вид бунт, който в чужбина се приема добре.

Но изкуството е предизвикателно. То трябва да събужда различни пориви и емоции у човек и двамата пианисти успяха да постигнат точно това – да разтърсят душевността и ума на слушателя.  

Lost in Plovdiv обича да разказва как един човек увлича десетки с работата си и ги вдъхновява да вложат по нещо от себе си във всичко, което правят

Очаквайте историите от микро, малките, средните, големите и гигантите в бизнеса

През последните години Пловдив доби славата на град с добър инвестиционен климат. Станахме привлекателна аутсорсинг дестинация. Отглеждаме си и IT индустрия. Мобилните оператори също впериха поглед в града под тепетата. Call центровете отдавна не обслужват само чуждестранни фирми. Блеснахме в туристическите класации на медии в Старата госпожа и отвъд Океана. Градът е инкубатор за start up бизнеси. Харесват ни компютърни номади. Сдобихме се и с първи арт квартал на творческите индустрии, a co-working пространствата продължават да увеличават броя си. Имаме си и първите съвременни философи, разпространяващи идеите на социалния капитал. Бивши гастарбайтери зад граница стават възвръщенци под тепетата с нови креативни идеи и бутикови начинания…

Все повече софиянци стягат куфарите и… газ по магистралата.

Гастрономията също се развива с пълна сила. Домашно приготвена храна ви дебне отвсякъде. Гурме кухнята гони европейските топ ресторанти с бясна скорост, а не са и единици шеф-готвачите, които се завърнаха от близо и далече. Италианци приготвят паста пред очите ви, турски спецове на черпака изкушават с имамбайлдъ и баклава, а точно до тях, на развален български, сърбин обяснява за плескавицата. Френските макарони се кипрят в пъстри цветове, а крем брюле-то във френската пекарна се сдобива със захарна коричка пред посетителите…

Има такъв нов микроклимат във втория град на България...

Цялата статия четете в LostinPlovdiv.com

Как така сградата е хем опасна, хем здрава, питат се хората от квартала

Поискаха сформирането на нов експертен съвет, който да определи дали Фурната може да бъде ремонтирана и колко би струвало това

Събарянето на тази постройка ще е геноцид върху хората от квартала в продължение на месеци, изказа се мъж от квартала

Грях е сградата да се събори към днешна дата, смята арх. Робърт Чакъров

Детски културен център и музей на Втора българска армия бяха част от предложенията в обществения дебат за бъдещето на бившия казармен комплекс

Иво Дернев

Сблъсък на много мнения, все различни. Словесна стрелба по противника. Политически речи и партийни изказвания. Силни думи, цветисти обиди и откровени хвалби. Така премина публичният дебат за бъдещето на бившата Гарнизонна фурна. Читалище „ Христо Смирненски”, в близост до обсъжданата казармена сграда в Западен, се превърна в квартален парламент, в който представителите на жилищния район бранеха тезите си, организирани по групи сякаш политически партии в Народното събрание. Имаше белокоса формация на ветерани от армията, които призоваха Гарнизонна фурна да бъде съхранена и превърната в Дом на пенсионираните български военни и музей на Втора българска армия. Относително многолюдна група държеше сградата да бъде съборена и на нейно място да се изгради парк. А срещу това възнегодуваха мнозина поддръжници на идеята постройката да се превърне в Център за изкуство. Имаше и такива, които имаха напълно различни позиции по въпроса за бъдещето на Фурната. Те бяха единици, но изказаха своето мнение и то се чу.

Обсъждането бе организирано от кмета на район Западен Димитър Колев и провокирано от няколко акции на художника Емил Миразчиев и негови съмишленици, които искат старата казармена сграда да заживее като арт комплекс, отворен към съвременните форми на изкуство. Колев откри събитието с тезата на администрацията, че Фурната е опасна. Творци, архитекти и строителни инженери пък са категорични, че сградата е конструктивно здрава и може да се ремонтира с 320 хиляди лева. Или с 30 хиляди лв. по-малко от средствата, гласувани за събарянето й. Миразчиев показа за първи път и визуализация на проекта за реконструкция, разработен от архитектите от студио 8 ½ .

Групата на офицерите от запаса откри дебата. Бившите военни декларативно заявиха, че Гарнизонна фурна е строена от железобетон и е по-здрава от всяко ново строителство. Те подчертаха, че Фурната трябва да бъде съхранена като исторически символ, тъй като, макар и изоставена от години, е последната жива все още сграда на Втора българска армия. Поискаха там да се помещава музей на Втора армия и Дом на ветераните и пенсионерите. Припомниха и за стария закон, който забранява унищожаването на фурни за хляб и дебело подчертаха, че постройката може да е нужна и със старата си функционалност, като изброиха множество външни за страната ни заплахи. В дебата за Фурната пенсионираните военни намесиха дори Ислямска държава. Те поискаха Фурната да е паметник, който да показва къде са яли хляб хората по време на война и отново да заработи като фурна при нова такава. 
След тях излезе едър мъж, която се представи като член на „БСП- Лява България”. Той насочи пръст към районния кмет от ГЕРБ и призова да не пипа Фурната. Защото ако искате война, ще я имате, закани се той. Димитър Колев не отговори на провокацията и помоли в обсъждането да не бъде намесвана политика, а да се говори само за бъдещето на бившата казармена постройка.

Да защити проекта на Емил Миразчиев излезе зам.-директорът на Пазарджишкия драматичен театър- Иван Карев. Той заяви на райкмета Димитър Колев, че културната институция ще подпише договор за сътрудничество с Фурната, ако тя бъде превърната в Център за изкуство. Ало, какво общо има Пазарджик с нашия квартал, подскочиха опозиционери на идеята за запазване на Фурната.

Да представи проекта си пред присъстващите излезе и самият Миразчиев. Той показа как може да изглежда Фурната с ремонт за 320 хиляди лева. Сградата е изключително устойчива. Не е за събаряне, както твърди администрацията, заяви Миразчиев и извади конструктивно становище, подписано от специалисти. По време на презентацията той бе прекъсван многократно от хора в залата. Военните ветерани настояваха, той да говори на български, тъй като не разбираха думи като „ креативни индустрии”, а противници на идеята Фурната да живее като Център го засипаха с директни обиди. „Аман от големи творци. Стига сте говорили глупости и сте ни баламосвали. Лъжете като измамник. Откъде си взимате парите вие, Миразчиев? Цял живот общината ви хрантути. Каква ви е далаверата от тази сграда? Лъжете и манипулирате”, нападна председателя на сдружение „Изкуство днес” мъж от дъното на залата, представил себе си като Коларов. А младите съмишленици на Миразчиев, които участваха в почистването на Фурната преди близо седмица,  определиха мъжа с острия език като „трол”.

Как така сградата е хем опасна, хем е здрава, вдигна неразбиращо рамене Юлияна, която живее на ул. „Копривките” №3. Благодаря на Миразчиев, че разлая кучетата, включи се Пенка Танева, строителен инженер. Тя подчерта, че стоманобетонната конструкция на Фурната е напълно здрава и трябва да бъде запазена. Стига сме рушили, стига, обобщи Танева. Като направим градинка тук кой ще я полива. Вижте другите на какво дередже са. Събарянето на тази сграда ще е геноцид върху хората от квартала в продължение на месеци. Представяте ли си какви прахоляци, мръсотия и шум ще ни тормозят. И не забравяйте друго много важно- ако бутнем Фурната каква ще е шумовата изолация от булеварда. Сега тя е като щит. Тук виждаме презентация за това как би изглеждала тази сграда. Аз презентация от общината как би изглеждал един бъдещ парк на нейно място не съм видял, включи се в дебата друг жител на квартала.

Сградата би могла да продължи да съществува и това, което се предлага- Център за изкуство, ще е най-хубавото нещо, което може да се случи на нашия квартал. Навсякъде по света старите индустриални сгради са превърнати в места за култура. Ако на тази нация й липсва нещо, то това е култура и някои хора в тази зала го доказаха с езика си, каза художникът Румен Нечев, който живее на метри от Фурната, а терасата му гледа комина й.

Тази сграда винаги може да бъде съборена, но нека се опитаме да я използваме, призова Мария Васева. Тонка Иванова пък предложи на творците да творят в озеленяване на същото място. Но не искат да го направят, защото няма да спечелят нищо, предположи тя. Елена Колева продължи в този дух, че на мястото на казармения комплекс трябва да има парк за малки и големи. И предположи, че ако сградата се запази и се превърне в арт център, няма да може да се използва от всички.

Още помним миризмата на хляб от фурната. Оплюхме си историята, отричаме старото, миналото. Докога. Сградата трябва да се запази, независимо колко струва това, изказа мнението си Светослав Димитров. Тук отново бе засегнат въпросът колко ще струва реконструкцията на сградата и колко ще е издръжката й, ако живее като Център за изкуство.

Намеси се и общинският съветник от БСП Николай Радев, който живее в блока до Фурната. Той поиска да бъде сформиран нов експертен съвет за оценка дали сградата е опасна или не. Трябва да се разбере дали тя може да бъде възстановена и дали ремонтът няма да е по-скъп от нова сграда. Лично аз искам тук да има Детски културен център, тъй като за децата от квартала единствените културни центрове са Лидъл и Кауфланд, каза червеният старейшина.

Искате културен център. Ето ви го, в него се намирате. Нашето читалище е културен център, има още две читалища в квартала, включи се секретарят на „Христо Смирненски”.
Първо, тук не може да има парк, а обикновена градинка, тъй като площта е никаква. Грях е сградата да се събори към днешна дата. Може с 300 хиляди лева тя да заживее като Център за изкуство. Това е възможно. Въпросът е в мениджмънта след това, каза арх. Робърт Чакъров.

Хората от квартала попитаха ако се приеме вариантът Фурната да бъде ремонтирана, кога може да бъде завършен този процес. Миразчиев отговори, че със съдействието на общината това би станало до края на септември. Райкметът Димитър Колев вдигна ръце в отговор. Защо със съдействието на общината, попита той. Защото е общинска собственост, отвърна му Миразчиев.

Дебатът продължи повече от час и половина. Топката е в районната администрация, която може да свика квартален референдум по казуса с точно формулирани въпроси за запазване или бутане на Фурната. Какво ще се случи, предстои да разберем.