Двайсетгодишната Ая представи първата си изложба

Паулина Гегова

Все нови таланти се появяват на бял свят, особено в България, където като че ли всеки може да бъде самороден диамант, стига да поиска. Нужен е кураж, усърдие и увереност, нещо, което често ни липсва. Такава е и двайсетгодишната Даяна Атанасова – Ая. Сама се определя като неуверена и притеснителна. И точно затова преди близо 2 години превръща една детска страст, а именно рисуването, в хоби, което желае да превърне в професия. Защо? Защото я кара да открие себе си.

Ая учи „Философия“ в Пловдивския университет, но открито признава, че нейното виждане за философията е много по-различно от това, което изучават, затова науката не намира място в творчеството й. Нейната философия за света е свързана с полета на душата. Или с плуването, защото и при двете замахът е един и същ. С цветната палитра, която образува познатата ни природа и с още по-цветни мечти.

Снощи тя представи първата си официална изложба, като реши да я направи в читалище „Съвременник – 1986“ в ж.к. „Тракия“, Пловдив, макар че родом е от Бургас.

Усещам Пловдив по-близък. Повече се откривам тук. Градът ме предразполага с мека топлина, затова не си представям по-подходящо място да направя своя дебют, казва Ая.

Самото място също не е избрано случайно. Далеч от централните галерии, читалището предлага една друга атмосфера – уютна, където хората да седнат, да вземат книга в ръце и да се полюбуват на заобикалящите ги картини.

Картините на Даяна са абстрактни, трудно е да определиш стилистиката и жанровата им композиция. Някои имат образи, в други тотално можеш да потънеш и да мечтаеш колкото ти душа пожелае. Боите, които използва са предимно темпера, понякога и акрил. Преобладават ярките цветове, но тук-там се срещат и по-тъмни тоналности, всичко зависи от настроението, в което е било момичето, докато ги е създавало.

Никога не знам какъв ще е крайният резултат когато хвана четката. Пускам се по течението. Изпадам в нещо като транс. Самият процес на рисуването е крайно освобождаващ. Картините ми са като мои деца – аз съм част от тях и те са част от мен. С тях показвам светът, такъв какъвто искам да е – по-цветен, разливащ се, не толкова линеен, че понякога дори и по детски наивен, обяснява младата художничка, която макар че е оптимист, че в България изкуство може да се твори, не е сигурна дали ще остане или ще замине за чужбина, защото там то е по-ценено.

Макар и цветни, в някои от картините на Ая може да намерим тъмнина и болка, напълно типични и логични за един млад човек. Все пак, най-голямото й желание е да предизвиква въображението на хората, а дали то ще бъде живописно или мрачно е въпрос на личен избор.

Вдъхновява се от таланти като Елиса Серафиа, Ърнест Волинек, Моне и още други. Смята да не спира да рисува, независимо какво я очаква за в бъдеще, защото, както казахме, в рисуването открива себе си, а всеки има нужда да открие себе си, за да се научи да живее в мир.

Изложбата ще продължи още 2 седмици. Можете да я разгледате от понеделник до петък, най-късно до 17:30 часа.

Опитайте различни вкусове крафт пиво и жива бира в тематичните барове 

Пиенето на бира е едно от най-приятните неща, които могат да ви се случат. С приятели или без, в някой тематичен бар или на открита поляна, разбира се, и на плажа под лъчите на жаркото слънце, също. Любителите на пивото по света са милиони, а все по-голяма част стават хората, чието хоби е да пият и дегустират различни видове бира.

Според статистиката за 2016-та година, българинът пие по 77 литра от пенливата течност на година. У нас, най-популярна е обикновената лагер бира, която в горещите дни понякога замества водата. Тя се предлага от всяка от големите фирми мастодонти на родния пазар и е толкова добре позната, че дори започна да доскучава. Хубавото е, че в красивия Пловдив, броят на истинските ценители на бирата значително нараства. Естествено продължение на тази вълна е и появата на няколко наистина специални места, които предлагат най-различни видове крафт пиво, а безспорен лидер в това е бирарията в сърцето на артистичния квартал Капана – „Котка и мишка“.

Обикновената лагер бира можете да си поръчате във всяко заведение, в което седнете. Днес, ние от пловдивския гид lostinplovdiv.com  обаче, ще ви предложим 3 специални места за бира, където можете да се насладите на истинско, уникално и различно по вкус пиво , което ще бъде оценено от познавачите.

1.„Котка и мишка“ – както вече споменахме, първият и истински крафт бирен бар в Пловдив, който се намира естествено в Капана, е безспорен лидер в предлагането на бира. Със своето разнообразие от над 150 вида белгийско, немско, чешко, испанско и не на последно място - българско крафт пиво, „Котка и Мишка“ ще ви спечели от първото посещение. Различни видове ейл, плодови бири, карамелени нотки, дори бира с тиква и омари – всичко това можете да откриете в бирарията, намираща се на ул. „Христо Дюкмеджиев“ 14. Заведението е популярно още и с тематичните си вечери и седмици, които биват посветени на новите предложения и изкушават клиентите с различни вкусове. Ако сте любители на пивото, но не разполагате с достатъчно време, за да опитате всичко, което искате, можете да си вземете и няколко бутилки „течен хляб“ за вкъщи и да се насладите на аромата и пяната на своя диван или навън.

Съвсем скоро, собствениците на бирарията дори направиха първите си варки собствено пиво от любов към пенливата течност. Ако не е изчерпана поредната партида, можете да опитате бирата „Котка и мишка“ с вкус на къпина или шипка. Заповядайте, сигурни сме, че ще ви хареса...

Цялата статия четете в Lostinplovdiv.comhttps://lostinplovdiv.com/articles/34

Участие ще вземат членове на една от най-престижните специализирани организации - Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM) и учени от България, Италия, Франция, Гърция, Тунис, Сирия, Испания, Великобритания и Македония

От 27 февруари до 1 март, включително, Пловдив ще бъде домакин на международно събитие с изключителна важност за културното наследството на града, избран за Европейска столица на културата през 2019 година. В Международния симпозиум „Консервация и реставрация на мозайки“, който ще се проведе в Дома на културата „Борис Христов“ ще участват членове на една от най-престижните специализирани организации - Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM) и учени от България, Италия, Франция, Гърция, Тунис, Сирия, Испания, Великобритания и Македония. Организатори на Международния симпозиум са Община Пловдив, Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM), Фондация „Балканско наследство“ и Сдружение „Български културни следи“.

Основната тема на форума е свързана със съвременните постижения и предизвикателства в областта на реставрацията и консервацията на мозайки. Темата е особено актуална за Пловдив в настоящия момент във връзка с интензивната работа по археологическите разкопки на обект „Епископска базилика на Филипопол IV – VI в“. Проектът за консервация, реставрация и експониране на подовите мозайки на Голямата Базилика се ръководи от доц. Елена Кантарева, която ще се представи с  презентация  на  1 март, в 12 часа. В рамките на форума ще се обсъждат широк спектър от теми, свързани със социализацията на подобни обекти и тяхното ефективно управление в контекста на културата и туризма. Водещи международни експерти и учени ще изнесат данни и анализи за добри световни практики.

По програма, в дните на своя престой участниците ще посетят Голямата епископска базилика, Малката базилика, Базата за реставрация и съхранение на мозайки на Археологически музей, Културен център „Тракарт“, Археологическия музей и ще разгледат забележителностите на  Стария град. На 28 февруари, те ще посетят и концерта на Ансамбъл „Тракия“ в Дома на културата.

На 28 февруари 2017 г, от 11 часа в Малката конферентна зала в Дома на културата „Борис Христов“  ще се състои пресконференция за представителите на медиите, с участието на Роберто Нарди – Директор на Центъра за археологическа консервация в Рим и Президент на Международния комитет за консервация на мозайки и Амелия Гешева – заместник-кмет „Култура и туризъм“ на община Пловдив.

ПРОГРАМА
1 март 2017 г, сряда

Отворени презентации на специалисти и експерти по реставрация и консервация от  Международния комитет за консервация на мозайки

Място: ДК„Борис Христов“ (голяма конферентна зала).

Работен език на симпозиума: английски.

09:00 - 10:30  Дискусии и презентации:

1.Гайл де Гишен – Почетен президент на Международния комитет за консервация на мозайки, Съветник на генералния директор на Международния център за изследвания върху опазването и възстановяването на културни обекти (ICCROM)
„40 години Международен комитет за консервация на мозайки: от културна асоциация до професионална Фондация“

2.Роберто Нарди – Директор на Центъра за археологическа консервация в Рим, Президент на Международния комитет за консервация на мозайки
„Реставрацията на мозайки: актуални факти и бъдещи перспективи“

3.Жан Мари Теутонико - Зам.-директор на Институт за реставрация „Гети“
„Инициативата Мозайкон за реставрация на мозайки в средиземноморския регион: изграждане на устойчивост, общност с практически опит“

10:30 - 11:00 Кафе  пауза

11.00 – 12.00   

1.Стефания Хлувераки – Атина, Гърция. Департамент по реставрация на старини и произведения на изкуството, архитектурно-консервационна лаборатория, Технически университет – Атина
„Дългосрочни образователни програми за документация и консервация на мозайки in Situ (на място)“

2.Айша Бен Абед – Тунис
Регионален координатор за Мозайкон, бивш директор на Тунизийския институт за паметници на културата
„Богатството на колекцията от мозайки в Региона Мозайкон: някои примери“

12:00 - 13:30 Презентации и дискусии с лектори от България и Македония:

1.Милена Крачанова - архитект, доц. Елена Кантарева-Дечева,
Факултет „Изобразителни изкуства”, АМТИИ Пловдив
Епископска базилика на Филипопол (Пловдив, България)- реставрация на подовите мозайки

2.Д-р Станислав Станев – изкуствовед, Николай Чолаков – реставратор, Иван Ванев – реставратор, Сдружение „Рест Арт“, България
Реставрация на мозайката „Дионисиево шествие“ от Стара Загора

3.Д-р Силвана Блажевска – археолог, Директор на Национална институция Стоби, Македония
Реставрация на мозайки в археологическия  резерват Стоби, Република Македония

14:30 - 16:30 Презентации и дискусии

1.Евелин Шантрьо - Франция
Директор на музея Мusée gallo-romain de Saint-Romain-en-Gal-Vienne, Департамент Рьоне, Франция
„Консервационни и реставрационни дейности в областта на античните мозайки в «Atelier de restauration de mosaïques de Saint-Romain-en-Gal»

2.Комайт Абдалах - Дамаск, Сирия
Бивш директор на Научните лаборатории на Цитаделата, Дамаск
„Дейностите по реставрация на мозайки в Сирия през войната (2013-2014)“

3.Джон Стюард – Старши консерватор в изследователския екип на „Историческа Англия“ (Historic England), Великобритания
„Реставрацията на мозайки: погрешни представи, сурова реалност, практически решения“

4.Монсерат Пужес и Дорка - Барселона, Испания
Представител на културен институт към съвета на община Барселона и отдела за консервация на културно наследство към Археологическата служба (Servei d'Arqueologia de Barcelona- ICUB)
„13-та конференция на Международния комитет за консервация на мозайки  в Барселона: мениджмънт и организация“

16:30 Заключителни думи на Роберто Нарди, Президент на Международния комитет за консервация на мозайки    

Роберто Нарди завършва специалност „Археология“ в Римския Университет „Сапиенца”, а впоследствие и специалност „Консервация и реставрация на археологически материали“ към Централния институт за реставрация в Рим. През 1982 г. основава Център за археологическа консервация (Centro di Conservazione Archeologica), частна компания, изпълняваща поръчки в областта на консервацията на археологически паметници. До момента е бил ръководител на повече от 50 консервационни проекта в 14 държави, между които – арката на Септимий Север и храмът на Веспасиан на Римския форум, Италия, мозайки в манастира Св. Екатерина, Египет, стенописи в медресето Амирия, Йемен, мозайки от град Зугма, Турция и т.н. Робето Нарди е автор на над 80 публикации за консервация и реставрация на археологически паметници и е президент на Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM). 

Гайл де Гишен (бивш почетен президент на ICCROM) е инженер-химик. Ръководи консервацията на пещерата Lascaux, във Франция. През 1969 се присъединява към ИКРОМ, където развива цялостната си кариера, активно работейки по програми за превантивна консервация в 105-те страни членки на организацията. През 1977 организира първата конференция по консервация на мозайки, в резултат на която се създава ICCM. В продължение на 6 години е секретар на организацията, а през 1999 е номиниран за почетен президент.

Жан Мари Теутонико (секретар на ICCM) е заместник-директор, отдел „Програми“, към консервационен център „Гети“. Тя е консерватор на архитектурни паметници, с бакалавърска степен по „История на изкуството“ от университета Принстън и магистратура по „Опазване на културно наследство“ към университет Колумбия, специалност „Архитектура, планиране и опазване“. От 1983 до 1992 работи към Международния център за изучаване на опазването и реставрацията на паметници на културата (ICCROM) в Рим, където става двигател за развитие на международен курс по консервация на архитектура и е отговорник за изследванията и анализите при консервация на строителни материали. След като работи като като независим консултант към ЮНЕСКО в Занзибар, през 1995 М. Теутонико се присъединява към организацията „English Heirtage“ като старши консерватор на отдел „Консервация и проучване на сгради“.  До постъпването й в „Гети“ през септември 1999 година, тя е ангажирана с развитието и мениджмънта на обширна научна програма в областта на консервацията и строителните материали. Ж. М. Теутонико е автор на „Лабораторен наръчник за консерватори на архитектура“ и публикува в професионални списания и издания на конференции. Интересите й са в областта на консервацията и устойчивата употреба на традиционни строителни материали. Привлечена е в борда на ICCM през 2002.

Евелин Шантрьо е консерватор, следвала е архитектура в Париж до 1978 и след това специализира в където ръководи Atelier de restauration de mosaïques de Saint-Romain-en-Gal, което има за цел да опазва и и да се грижи за мозайките на антична Виена, Франция. Тази обществена структура е управлявана от департаментите Рейн и Изере и е създадена във връзка с развитието на програма за археологически обект и археологически музей Saint Romain en Gal, отворен от 1996. Работилницата се намира в обширно пространство, специално оборудване за съхранение и обработка на мозайки и има постоянен екип от 5 реставратора. Дейностите включват: диагностика, вдигане и връщане на мозаечни подове, разкрити по време на археологически разкопки, и също обработка на мозайки консервирани от 19 век на сетне. Като добавка към тези мисии, провеждани както на национално, така и на надрегионално ниво, работилницата работи по публикации, участва в научни срещи, тренинги и обществени мероприятия. Евелин Шантрьо е член на AFEMA (Франкофонска асоциация за изучаване на антични мозайки) от 1984 и е избрана за борда на ICCM през 1986.

Айша Бен Абед получава докторска степен от университета Екс-ан-Прованс и прави пост-докторантура в Сорбоната, Париж. Тя е била директор на отдел „Обекти и паметници“ към тунизийския институт за паметници на културата (INP) и организира множество кръгли маси по археология в Тунис. Била е директор на музея Бардо и куратор на няколко международни изложби. Работила е с ИКОМ за основаването на AFRICOM, организирането на първата среща ИКОМ-АРАБ в Хамамет и работилницата за незаконен трафик в арабския регион. Била е отговорник за четири антични обекта, съръководител на Френско-тунизийски разкопки и ръководител на Тунизийско-Френски проект за консервация и валоризация на обект Дуга. Съвместно с експерти в областта на полевата консервация участва в изготвянето на Стратегия за консервация и опазване на археологическите обекти в Тунис. Автор и съавтор е на шест тома от корпуса на тунизийските мозайки и на няколко книги и статии за архитектурата и мозайките в Тунис. Заедно със С. Вегер от Френската школа в Рим е съръководител на няколко сесии към "Ecole Doctorale“. Инициира сътрудничеството между Institut du Patrimoine Tunisien и Консервационен институт Гети за обучение на куратори на мозайки in situ. Проектът включва пет курса по мениджмънт на археологически обекти за тунизийски директори на археологически паркове. Участва и кординирa две Euromed програми за опазване на културно наследство и организира деветата ICCM конференция в Хамамет с помощта на консервационен институт Гети. Понастоящем е кординатор на програмата Мозайкон.

Комайт Абдалах завършва археология в университета в Дамаск през 2000, където прави и магистратура през 2001. През 2005 завършва втора магистърска степен по Археология в университет Сорбоната, където през 2009 защитава докторантура. Обект на неговите изследвания са мозайките от Сирия. През 2010 се връща в Сирия и работи като археолог към Генералния директорат на паметниците и старините в Дамаск. През 2012 организира курсове в университета в Дамаск. През 2013 е назначен за директор на Научните и консервационни лаборатории към Генералния директорат на старините, Дамаск. Контролирал е множество консервационни проекти за мозайки в Сирия, като цитаделата на Дамаск, Голямата джамия на Дамаск и др. От 2013 организира множество обучителни курсове по консервация на мозайки за студенти по археология в Сирия. Член е на AIEMA (Association International pour l'Etude des Mosaïques Antiques) от 2009.  Публикувал е няколко статии за мозайките в Сирия, в момента подготвя публикация за колекцията на антични мозайки, консервирани в музея Marret An-Noumn в северна Сирия.

Стефания Хлувераки получава своята бакалавърска степен в областта на археологическата консервация от Техническия университет в Атина, а своята докторска степен от Института по Археология от University College, Лондон. От 2006 до днес тя е преподавател по консервация на мозайки към Департамента на старините и произведенията на изкуството към Техническия университет в Атина. От 1997 до 2014 е главен консерватор към консервационна лаборатория W.D.E Coulson Conservation към Института по егейска праистория, Източен Крит, и ръководи няколко консервационни проекта с фокус теренна консервация  и консервация на движими археологически обекти. От 1993 организира и ръководи обучения по консервация на мозайки и архитектура към Европейския център за византийски и пост-византийски паметници и към Елинското дружество за близкоизточни науки в Йордания, Сирия и Оман. В момента работи по двугодишната програма INSTAP-KAPLAN за разработване на консервационни програми за архитектурни паметници в Гърция, който включва семинари, теренна практика и обучения. Нейните професионални и научни интереси са в областта на документацията, превантивната консервация на архитектурни останки, особено на архитектурни, мозайки in situ, олекотени системи за монтиране на извадени мозайки и възстановяване на мозайки след предходни консервационни намеси. Стефания Хлувераки е член на борда на директорите на ICCM от 2008 и вицепрезидент от 2014 година. Тя е сред основателите на Елинското дружество за близкоизточни науки (HSNES). 

Джон Стюард (касиер на ICCM) е старши консерватор в областта на строителната консервация и е лен на изследователския екип на „Историческа Англия“, Лондон. Учи история на изкуството в университета Британска Колумбия, Ванкувър, и консервация в университета Колумбия, Ню Йорк, специализира в ICCROM в Рим и института по археология, University College London. След обучение по консервация на мозайки към Atelier de Restauration de Mosaïques във Франция започва да се занимава с практическа консервация на мозайки и работи като консултант на археологически обекти  в Източното Средиземноморие и в Обединеното кралство, включително като старши консерватор към Британския музей и като консултант към Националния Тръст в Лондон. Той е член на ICCM от 1996 и е включен в борда от 1999. Д. Стюард е лектор в курсовете на ICCROM и консервационен център ”Гети“, в областта на мозайките и археологическите обекти в Средиземноморието (вкл. Мозайкон).

Монсерат Пуже-Дорка оглавява отдела за Консервация на културно наследство към Археологическата служба, културен институт към съвета на община Барселона. Завършва изкуства и арх. консервация в Университета Барселона. От 1986 до 1992 е професор във висшите учебни заведения по консервация – Тарагона и Барселона, където ръководи екипи от консерватори, с фокус на дейността: движима и недвижима собственост, включително мозайки. Тя е сред членовете-основатели на групата консерватори Grapac-cetec от 1994, формирана между Автономния университет на Барселона и университета Ramon Llull, Барселона. Тя е преподавател в различни курсове и практически работилници, също така е и сътрудник на местни и национални институции, като консултант в областта на консервацията на културно наследство.

Силвана Блажевска, получава магистърска и докторска степен в областта на класическата археология от университета „Св. Кирил и Методи“ в Скопие. Ръководела е и е участвала в редица проучвания на археологически обекти. Презентирала е резултатите от изследванията си на много научни конференции и срещи. Директор е на „Национална институция за управление на археологически обект Стоби“ от нейното основаване през 2009 година до днес, като е отговорна за провеждането на разкопки, супервизира консервационни дейности и развива програми за опазване и презентиране на многообразното културно наследство на римския град.

Елена Кантарева-Дечева е доцент във Факултет за „Изобразителни изкуства” при АМТИИ Пловдив. В момента е ръководител на реставрацията на мозайки от археологически обект Епископска базилика на Филипопол, а преди това ръководи реставрацията на мозайките от археологическите обекти Малка базилика и сграда Ейрене в Пловдив. Завършила е Националната художествена академия с магистърска степен по реставрация, има над двадесет годишна практика в реставрацията на мозайки като реставратор в НИПК и в Археологически музей Пловдив.

Николай Чолаков е реставратор на монументални и кавалетни паметници на културата. Участва в реставрацията на редица обекти в областта на монументалната стенна живопис и архитектурни повърхности, мозайката и иконописта. По-значими сред тях са Рилски манастир, църквата „Св. Йоан Алитургетос“ в гр. Несебър, църквата  „Св.Троица“ в гр. Банско, „Ранновизантийски терми“ в гр. Обзор, както и римската подова мозайка „Дионисиево шествие“ от Августа Траяна, експонирана в музея на Стара Загора. Настоящите му реставрационни проекти са свързани със стенописите от църквите „Св.Николай“ в гр. София и „Св.Георги“ в гр. Сандански.

Иван Ванев е реставратор, доцент в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. Научните му интереси са насочени към историята и проблемите на опазването на културното наследство в България. Своите наблюдения, анализи и заключения той представя в множество публикации и в доклади на редица научни форуми. Научноизследователската му дейност, наред с работата му по индивидуални и колективни проекти в Института за изследване на изкуствата, включва и участие в реставрационни проекти по значими паметници, сред които са Рилския манастир, Александровската гробница, Мадарския конник, Преображенския манастир. Работи по консервацията на подовите мозайки от църквата „Св. София“ в София и на мозайката от римска вила от Августа Траяна, днес експонирана в музея на Стара Загора като  „Дионисиево шествие“.

Станислав Станев е изкуствовед, главен асистент в Институт за изследване на изкуствата при БАН, и се занимава с проблемите на късноантичното и ранносредновековното изкуство и архитектура. Фокус на изследователските му интереси са въпросите на ранната църковна архитектура и литургичното планиране. Автор е на множество публикации в специализирани издания, участник е в международни и национални конгреси, конференции и форуми. Участва и в изготвянето и изпълнението на проекти за реставрация, основни от които са проектите за средновековните църкви в Несебър (Св. Йоан Алитургетос) и Сапарева баня (Св. Никола) и за римската подова мозайка „Дионисиево шествие” в Стара Загора. Станев е председател на Сдружение „Рест Арт“ (София) от основаването му през 2005.

 

Никога не съм очаквал да стана учител, но вътрешно винаги съм имал този копнеж, споделя Васил Атанасов

Както вече ви разказахме, има добри примери в родното образование. Дали е училище, учител или всеотдаен човек, който иска да промени към по-добро средата на малчуганите – това е без значение. Подобна кауза не се води от един човек или учебно заведение, а от всички дни.

Днес ще ви разкажем още една история от класните стаи. Това е историята на Васил Атанасов, който стана учител на 24-годишна възраст. Васил завърши Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ със специалност „Психология“, но корабът на живота го изпрати в малко по-различна посока от очакваната. Той взе участие в програмата „Заедно в час“, чиято цел е да призове все повече млади хора да влязат като преподаватели в класните стаи. Така Васил Атанасов се оказа учител в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ във Ветрен. Ето какво разказа той за програмата и за самите ученици пред Стефка Георгиева за КАПАНА.БГ: 

Как се реши да участваш в програмата „Заедно в час“?

- Не беше трудно. Така или иначе винаги съм искал да работя нещо, което да изисква от тебе креативност и едновременно с това да има добавена стойност в обществото. Така стигнах до заключението, че включвайки се към фондация „Заедно в час“ това мое желание има огромен шанс да се превърне в реалност – това и се случи няколко месеца по-късно.

Очаквал ли си някога да бъдеш учител?

- Честно казано – не, но вътрешно винаги съм имал този копнеж. Най-вероятно той е бил подхранван в голяма степен от вътрешното ми възхищение спрямо учителите и приноса, който те са имали и имат към поколенията деца и младежи, пораснали пред очите им.

Какво е усещането да даряваш децата със знания?

- Вълнуващо… И под това имам предвид всякакви „вълнения“! Понякога изглежда сякаш се носиш по правилното течение, а на моменти – чудиш се как да смениш курса, борейки се с някоя „буря“ в класната стая (ха-ха). Все пак, прекрасно е да имаш допир до две дузини човешки души с мечти и потенциал, чакащ да бъде открит и разработен.

Какво ти дават децата?

- Опит, емоции, надежда, обич… Понякога притеснения, а понякога след поредния футболен мач, в който сме победили „по-големите“ – масаж в междучасието. Тези моменти са ни любими! ?

Мнозина твърдят, че днешните деца са проблемни в училище. Ти на какво мнение си?

- Децата стават проблемни тогава, когато са замесени в проблеми или произхождат от такива – поне така мисля аз. „Няма как да си в кухнята и да не се вмиришеш на манджа!“ – грубо казано, макар, че съм слушал и по-груби аналогии, за съжаление. Проблемът относно „проблемните деца“ е сложно уравнение за решаване, с много параметри и с много неизвестни. Има и нещо друго – смятам, че предизвикателството тук е двустранно. Понякога е еднакво трудно както да вмениш знания, умения или нагласи у деца, изоставащи с даден, регламентиран материал, така и да задълбочиш, заинтригуваш и дадеш поле за изява на деца, видимо напредващи по-бързо от всички останали – т. нар. гении. Затова и не съумявам да дам нещо по-конкретно като отговор… ?

Учебните програми през последните няколко години се промениха. Смяташ ли, че съответстват на възрастта и интересите на учениците, т.е. привличат ли вниманието им?

- Тук единственото, което мога да кажа е, че има какво да желаем още. Да желаем, но не от „онези от горните етажи на управлението“ (както обичаме да казваме напоследък), а по-скоро от самите нас – учители, родители, общество. Все пак, и най-неподходящата учебна програма е по-добра от никаква. Тъй, че дори и в момента да не сме още пристигнали в „Обещаната земя“, то може поне да търсим посоката към нея.

Какво мотивира един ученик в днешно време?

- Еднозначен отговор няма и тук, защото при всеки ученик е различно. Общо взето съществуват тенденции, разбира се, като например технологиите, но така или иначе тенденциозните мотиватори си остават тенденциозни – ефективността им се определя от трайността на тенденцията. Това, което мен лично ме интересува повече е кои са „нещата“ при всеки ученик, които могат да го мотивират всеки ден да учи и да бъде съзнателен човек, да се променя и да търси отговори на личните си въпроси. Затова отговорът ми е такъв.

Смяташ ли, че все още има народни будители?

- Разбира се! Всички сме такива в една или друга ситуация! Будител е човек, който освен знание ти дава и нагласата, че можеш да постигнеш повече… че можеш да се промениш и да променяш. Поради това всички сме способни „да се будим“ един друг в онези малки моменти от ежедневието ни.

Ако да, би ли изброил някои от тях?

- Съжалявам, но няма да ми стигне мястото за писане на имена и личности, които са ме „будили“ в моментите когато съм спял. Или ако не мястото, то тогава статията щеше да стане скучна от четенето на имена, означаващи нищо за този, който чете, но за мен – богатство! Единствено ще си позволя да спомена една личност, която е добре узната от обществото и която често ме „буди“ в моментите на мисловен сън, давайки ми надежда за България и за това, че ситуацията ще се подобрява – Исус Христос. А и Рождество наближава… ?

Смяташ ли, че будността ще се запази и за напред, имайки предвид дигиталния свят, в който живеем?

- Разбира се! Технологиите са просто средство, чрез което достигаме до информация, а будността – това са нагласата и стремежът към знания, които всеки ден можем да поддържаме или в другия вариант – да пренебрегваме.  Зависи единствено и само от нас, и изборите, които правим всеки ден!

Утвърден е през 2007 година, а за пръв път се отбелязва през 2009-та

20 февруари е Световен ден на социална справедливост, който се отбелязва от 2009 г. Утвърден е с резолюция 62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г. 2017 година е деветата поредна година, през която на този ден международната общност насочва своето внимание към социалната справедливост и начините за превръщането й в една от непреходните ценности на развитието в глобален план.

Световният ден на социалната справедливост носи специално послание, в което се съдържа важна част от мисията на Министерството на труда и социалната политика. То стои във фокуса на политиките за повишаване на благосъстоянието на българските граждани, чрез осигуряване на пълноценното и равнопоставеното им участие в обществения живот. Този призив е водещ в усилията да бъде гарантирано справедливо разпределение на резултатите от икономическия и социален напредък.

Осигуряването на повече и по-качествени работни места за всички е основната цел на политиката по заетостта. Социалната справедливост означава и повече социална сигурност за най-уязвимите.

Други любопитни факти за този ден:

На 20 февруари 1962 г. Джон Глен става първият американец, излетял в Космоса, и първият човек, направил с космически кораб повече от една обиколка на Земята. Полетът е осъществен с космическия кораб “Меркурий” и е с времетраене 5 часа.

На тази дата през 1953 г. Конгресът на САЩ приема резолюция за поробените народи, с която обявяват че Америка не признава анексирането на Прибалтийските републики от Съветския съюз. 

На тази дата през 1941 г. нацистите забраняват на полските евреи са използват обществения транспорт. 

През 1940 г. за пръв път на екран се появяват анимационните герои Том и Джери.

До 23 февруари - „Елементи и сили”, изложба на Цвета Марова в галерия Arsenal of art, Пловдив, ул. „Магура” 4

Пламен Асенов

Колко е трудно да се открие една изложба и колко лесно – да се закрие. 

Пространството на галерията сякаш просто те вдишва - и след това те издишва. Подир твоя дух, въплътен в цветен дъх, остават неподвижните голи стени, поне за малко голи, докато картините се заменят с нечии други. 

Нормалният кръговрат, де. Превръщането на водата във вино. Превръщането на виното във философия. Превръщането на философията в живот. Превръщането на живота във въздух. Превръщането на въздуха във вода. 

Красиво е, докато не изчезне. И после пак е красиво, но по друг начин.

Обаче тази циклична игра на сенките е плод само на развихреното ми въображение, винаги жадно за предстоящото. 

А иначе „Елементи и сили”, изложбата на Цвета Марова, заради която в момента то се вихри, е и ще продължи да си бъде в галерия Arsenal of art поне още няколко дни, до 23 февруари, четвъртък. И който не е успял да я види, все още може да отърчи и да го стори. 

Е, то виждането е като да пишеш с пръст по водата. 

Но вълничките, предизвикани по този начин, все пак оставят следи в паметта, особено ярки заради онзи взрив от цвят и огън в картините на Цвета. Те не са стерилни, не са опитомени, не са deja vu от други изложби и ателиета. Поне така казват повечето хора, които вече ги видяха. 

Да, Цвета е различен художник. 

Тя не оставя частица от себе си във всяка отделна картина, а във всяка отделна картина оставя цялата себе си. Може да харесвате нейните работи, може да не ги харесвате, но, веднъж видени, те трудно се забравят - дори когато представянето отмине.  

Разказваха ми за една галерия в Германия, където традиционно правят не откривания, а закривания - тогава става купонът, тогава се пие шампанското, тогава се купуват картините. Логична, хубава традиция. 

Но и така да е – неподвижните, голи стени пак не помнят нито една предишна изложба. За разлика от хората.