Викторината се организира с участието на ученици от 8-ми до 10-ти клас от осем пловдивски училища, които имат креативно мислене и умеят да представят по интересен и достъпен начин информацията по поставената тема

Във връзка с изпълнение на общинската политика в областта на наркоманиите за 2016 г., Общински съвет по наркотични вещества с Превантивно-информационен център - Пловдив, организират викторина с мултимедийна презентация под надслов: „Отвори очи! Бъди информиран!”, която ще се проведе на 24.10.2016г. от 14.00 ч. в Заседателната зала на Община Пловдив.

Викторината се организира с участието на ученици от 8-ми до 10-ти клас от осем пловдивски училища, които имат креативно мислене и умеят да представят по интересен и достъпен начин информацията по поставената тема.

Мероприятието ще се проведе в две части, като всеки отбор ще се състои от 2-ма ученика.

1-ви кръг – Мултимедийна презентация по предварително зададена от нас тема /разпределена чрез жребий/, свързана със здравните  рискове от употребата на дадено психоактивно вещество – 5 мин.

2-ри кръг – Отговор на един въпрос, свързан с вредата от конкретно психо-активно вещество, върху определен орган или система от човешкото тяло – 5 мин.

Викторината ще има състезателен характер. Журито, с представители от Превантивно-информационен център -Пловдив, ще оценява участниците по шестобалната система. Всички участници ще получат индивидуални и отборни стимулиращи награди.

Презентациите ще получат широка популярност чрез използването и разпространението им в дейностите на Превантивно-информационен център – Пловдив, както в пловдивските училища, така и на обществени събития и мероприятия, провеждани от Общински съвет по наркотични вещества - Пловдив.

Идеята е събитието да получи широк обществен отзвук по поставените теми, както и да обедини младите хора в каузата на Общински съвет по наркотични вещества с Превантивно-информационен център – Пловдив – Борбата с наркотичните вещества. Всяко училище може да покани свои представители, които да се включат за подкрепа в публиката.

След приключване на изложенията, участниците ще бъдат наградени от Председателя на Общинския съвет по наркотични вещества в Пловдив Живка Йовчева.

Пригответе се да прескочите границите между реалното и виртуалното пространство и да намерите нови дефинции за човешкото тяло

За първи път на българска сцена ще триумфират абсолютните звезди от Тайван - Anarchy Dance Theater. Компанията е основана през 2010 г. от архитекта и хореограф Сия Тия Хуа, чиито артистични търсения попадат в сферата на съвременния танцов театър, а творбите му изследват неизменната връзка между пространството и човешкото тяло.

Четирите сензора, създадени специално за спектакъла, които са поставени в различните ъгли на залата, създават 360-градусова прожекция в реално време върху тялото на таньора. Изкуствено тяло нахлува на сцената, създавайки усещане за движение, различно от движенията на първото тяло. 

„Спектакълът е много специално преживяване. Публиката ще види пълна трансформация на човешкото тяло.„– разказва хореографът Сия Тия Хуа - „ВТОРО ТЯЛО започва и свършва с тялото – първичното, естественото и материалното, от една страна, и вторичното, илюзорното и дигиталното, от друга. Двете не престават да се движат и да си взаимодействат.“

За цялостното въздействие на спектакъла допринасят и красивите звукови пейзажи на Яник Дауби, който композира електро-акустична музика (musique concrète) и създава музикални импровизации с намерени предмети, аналогови устройства и цифрови процесори. 

Названието Anarchy Dance Theater произлиза от серия танцови творби, които Хуа създава, за да дискутира структурата на властта в човешкото общество. След премиерата на проекта СЕДМО ЧУВСТВО (2011), компанията започва интензивни турнета в цял свят – Великобритания, Холандия, Испания, Хонг-Конг, Южна Африка, Китай и Ню Йорк, като получава редица признания от професионалисти в сферата на изпълнителските, дигитални и визуални изкуства. Премиерата на СЕДМО ЧУВСТВО II през 2012-а се случва по време на Фестивала за дигитално изкуство в Тайпей, където се откроява като една от най-значителните творби за годината. Спектакълът е последван от втората танцово-дигитална творба – ВТОРО ТЯЛО, която ще видим  малко след премиерата й в рамките на Вроцлав – Европейска столица на културата 2016, създадена отново в сътрудничество с Ultra Combos, която получи позитивна критика и изключителни ревюта. 

Трейлър ВТОРО ТЯЛО https://www.youtube.com/watch?list=PLv8Kif13rIlvsDaYIjVVQsEewoA-Eu0yb&v=UCWjCCd1myc

Билети в мрежата на EVENTIM: https://goo.gl/6mzH6z

22 октомври, от 16:00 и 20:30 ч. в Дом на Културата "Борис Христов"

Ако Данчев бъде признат за виновен, ще трябва да изплати исканата сума и разноските по делото

Минаха около два месеца от ужаса с тютюневите складове в Пловдив. Припомняме, че пожарът тръгна от един, а с течението на денонощието се разрасна до още три. Така цели четири културни паметника се опожариха, като сега единствено фасадите им все още се държат на косъм.

След редица експертизи и разследвания, за виновен беше задържан клошарят Любомир Данчев, който е пребивавал незаконно в складовете.  Адвокати безплатно решиха за защитават 44 годишния мъж, но въпреки всичко Прокуратурата смята, че именно той е нанесъл щетите. Развоят на обвинението е ясно – бъде ли за признат, Данчев ще трябва да плати 15 млн. лева на държавата.

Данчев е обвиняван и осъждан и преди. Неясен е въпросът от къде клошарят ще намери исканата сума, но тя влиза в сила веднъж щом Обвинението се произнесе. 

Фотограф улавя неизползвани и рутещи се сгради във Великобритания, показвайки красотата на разрухата

Саймън Йънг се захваща с доста интересен и впечатляващ фотографски проект, в който показва как изглеждат различни локации, след като бъдат изоставени. Творецът обикалял из цялото Обединено кралство, за да улови с обектива си места, които вече не функционират и не се използват за нищо. Снимките показват силата и в същото време величието на разрухата, както и емоциите, които можем да изпитаме стъпвайки там. Местата събуждат чувството на носталгия и приказна нотка, подчертани с доза потайност. Много от сградите са запазили прекрасна архитектура, която сега тъне в прахоляк и забрава. Ето и десет от неговите творби. 

Посланието на инициативата е „Маратонът започва“

За четвърта поредна година Нощ на театрите ще покани всички почитатели на театралното изкуство по един много специален начин да се докоснат до него. В включени над 100 събития в театри, алтернативни локации, зали, клубове, галерии в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Шумен, Благоевград, Хасково, Казанлък, Перник, Кърджали Смолян, Симитли и Търговище. 

Посланиците и проектът „Нощни персонажи“

Популярни лица на българския театър станаха посланици на европейската инициатива Нощ на театрите. Владо Пенев, Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Владо Карамазов, Деян Донков, Иван Бърнев, Ованес Торосян, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Луиза Григорова, Силвия Петкова и Биляна  Петринска се присъединиха към посланическия екип на четвъртата Нощ. Всички те застанаха пред обектива на топ фотографа Павел Червенков и пресъздадоха своето усещане за Шекспир и Думите. Всеки от актьорите сподели любим цитат от Шекспир и добави към него личен коментар, най-близък до неговoто светоусещане. Фотосите, включени в проекта „Нощни персонажи“ ще бъдат представен във фоайето на Камерна сцена в Народен театър „Иван Вазов“, в Квадрат 500 и в Драматичен театър Пловдив. Официалното откриване на изложбата ще е на 16 ноември в 19:30 ч. във фоайето на Квадрат 500.

Нощта е дълга и пълна с театър е посланието на мобилния апликейшън на Нощ на театрите, който безплатно може да се свали от Google Play и AppStore и в който е събрано всичко, което ще се случва в Нощта на театрите тази година. Приложението е разработено от Мтел и е подарък за всички почитатели на театралното изкуство.

Театърът и Публиката – дискусия в Народния театър

Въпреки предизвикателствата, които ни поднасят съвременните технологии, телевизията и киното, театърът продължава да  има значимо място в изкуството на 21 век. Може би това е така, защото на "живо" театърът случва пред нас съдби, представя животи и вълнува. И всичко това се случва тук и сега, за първи и последен път. Защото нищо не е както преди, това представление не може да е същото като другото, което си гледал преди няколко месеца.  Актьори и Публика си разменят енергия, емоции и съпреживяват заедно смисъла, който носят в себе си. Какво мотивира публиката да влезе в театъра и да гледа определено представление? Търсят ли се добавените стойности в театъра и какво всъщност може да се добави към театъра? Как чрез правилна комуникация да се достигне до хората, които имат отношение към театъра, но не винаги имат време да посещават театрални представления? Има ли Нов Ред, който социалните мрежи пишат и през който минава пътят към младата аудитория? 

Това са малка част от въпросите, включени в дискусията, в която участие ще вземат театрални хора, творчески личности от рекламния бизнес и представители на корпоративната сфера. (17.11.2016, 19:30, Сцена Четвърти етаж, Народен театър „Иван Вазов“, вход свободен)

Проектът „Кастинг“ събра 28 актьора в една по-различна интерпретация на вечните думи от „Ромео и Жулиета“ - „О, как подпира бузка със ръчица? Да можех станал нейна ръкавица – да я помилвам тъй“  и „О, аз горката!“. Тъга, шега, възбуда, възмущение, вглъбяване, замисляне, дъх, мълчание, миг, вечност, човечност, изтънченост, лудост, любов и още състояния на духа и проекции на емоцията са „хванати“ в 6-минутното филмче, дело на младия режисьор Явор Веселинов и продуцирано от Interview.to  Проектът, вдъхновен от Нощ на театрите, показва и една малко скрита част от ежедневието на актьорите – кастингите за роли и умението да влезеш в „кожата“ на някой друг, да пресъздадеш емоция, да изиграеш типаж – да си себе си и едновременно с това да си друг. (вж. на Interview.to, в YouTube канала на Нощ на театрите и в социалните мрежи)

Pecha Kucha Night предизвиква хората да споделят лични истории, повлияни от Шекспир.  Буквално в превод от японски език означава „свободен разговор”. Форматът на този своеобразен chit chat води началото си от Япония, където за първи път се случва като независимо събитие за млади архитекти и дизайнери. Pecha Kucha (Печакча) е микс от шоу и приятелски разговор. Запазената му марка е форматът 20х20, - участниците правят своето представяне чрез визуален материал в рамките на 20 слайда, за не повече от 20сек. всеки или в рамките на около 7 минути. (18.11.2016, 20:00, Клуб „Алкохол“, вход свободен)

Идеологията на Нощ на театрите

Едно специално време-и-пространство, което излиза извън стандартните рамки, прекрачва своите собствени правила и въвлича хиляди почитатели и зрители. Градовете се превръщат в "сцени" и за няколко часа животът придобива други измерения и се насища с особен артистичен смисъл.

Нощ на театрите е част от инициативата "Европейска нощ на театъра", която вече 9 години се случва в няколко европейски страни. Зад идеята стои Елеонора Роси (Франция), но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска - иницииран от Детски театър Добрава (Children’s Theatre Dubrava) и Театър Шибеник (Šibenik Theatre). „Европейска Нощ на театрите“ е платфoрма, която обединява всички имащи отношение към театъра и сцената за създаване и показване на качествено театрално изкуство, без граници, езикови, религиозни или етнически бариери.

Цялата програма за Нощ на театрите вижте на http://www.theatresnight.org/events 

Официално видео: http://bit.ly/2evcr3B

Тук имате собствен фолклор, има желание в държавите на Балканите да оцелеят, споделя Гравел

Паулина Гегова

Остава още малко от фестивала One Dance Week. Поредният спектакъл, на който пловдивчани ще могат да се насладят е „Всичко отива по дяволите, скъпа!” Той ще се изиграе утре вечер в Дом на културата, от 19:30 часа. Ден преди танцувалното представление, канадският хореограф и създател Фредерик Гравел застана пред нашата медия, за да разкаже повече за спектакъла, живота на артиста и визитата му в България.

-Фредерик, какво можем да очакваме от „Всичко отива по дяволите, скъпа!”?

Спектакълът ще е различен. Съчетава в себе си много – танци, музика, пеене, клоунада. Общо взето сме 4 мъже, всеки със собствената си идентичност. Може да се каже, че представлението започва странно, но постепенно показва безпомощността на един мъж. Измислих го преди 6 години като лично преживяване. Тогава бях в края на своите 20 и се сблъсках с реалността, че всеки млад човек иска да направи нещо, но няма тази възможност, защото се „удря в тавана”. В последствие усетих глобалността на проблема. Идеята изобщо не е силният пол да се оплаква и да се покаже колко е трудно да си мъж. Напротив! Да всичко е от мъжка перспектива, но целта е да е инспирация за всеки, независимо пола. Спектакъла е трагична комедия, представен е с много ирония, от танцувална  гледна точка с мръсна хореография. Включва американска фолк музика, която първоначално ме вдъхнови за всичко. Половината музика ще се свири на живо, останалата ще е soundtrack.

-Какво е мястото на хореографа и танцьора в модерното общество?

Това е много обширна тема. Изкуството няма да ни спаси, не това е неговата роля, но то може да счупи бариерата. Имаме илюзията, че живеем във време, в което можеш да направиш каквото си искаш, защото нямаш нужните инструменти или умения. Демокрацията е възможност да направиш свой собствен автентичен проект, но обществото не ни помага. Изкуството се опитва да намери свое отражение, свой собствен глас. То е съпротива, инспирация. Танцьорите дават пример, показват другата страна. Изкуството дава перспективи и различни модули.

-Каква е разликата между Канада и България?

Аз съм от Монреал, а сега живея в Италия. От Северна Америка до Източна Европа има голяма пропаст и разлика. За първи път съм в България и още не мога да си създам конкретни впечатления. Тя е малка нация, заобиколена от от други подобни нации и мога да усетя връзката и единството между културите и традициите ви. Балканите са с общ дух, както са и всички приближаващи се едни до други държави. Богатството на културата ви се чувства в хората и те я изразяват. Имате собствен фолклор, има желание в държавите на Балканите да оцелеят. България има силна индивидуалност. Не е странна, просто е нова и интересна. Непозната ми е и тепърва я изучавам. Азбуката и езикът са сложни. Ако отида в Германия, ще ми е лесно. Поне ще хващам някои от думите и ще мога да чета буквите. Тук дори се произнасят различно. Италианският, например, ми беше лесен, защото аз говоря френски, а те са сходни. Такива езици са основата на много други, докато при вас всичко тръгва от славянския език и кирилицата затруднява много чужденците. Но точно това е и идеята – не вие сте сбърканите. Аз съм чужденецът, аз съм гостът.

Снимка: Иван Марков

Смях, смях, смях, примесен с леки облачета тъга в сладкодумните разкази и преживелици на един от най-любимите комедийни актьори на България – Никола Анастасов. 

„Истории с усмивки“ е точно онова малко сладко бягство в спомените – за големи театрални спектакли и значими кинорежисьори, за талантливи актьори и артистични празници, от което имаме нужда днес. Тази книга е още по-важна във време, когато дефицитът на искрени емоции е завладял живота ни, защото е открита територия за хумор и любов, в която всеки е добре дошъл. 

Книгата прелива от весели и драматични случки, разказани с познатото чувство за хумор и самоирония от Кольо Анастасов. Най-бляскавите години на Сатиричния театър, прохождането на телевизията в България и други славни истории от работата му в радиото и киното в продължение на повече от половин век, създават пъстрия портрет на един артистичен талант. Винаги на предна линия, там, където е най-трудно, но и най-благодатно, с най-добрите и можещите на своето време, един от тях, Кольо си остава човекът-усмивка, дарил с незабравими емоции хиляди хора. 

Животът на Никола Анастасов отново е пред вас – превърналата се в библиографска рядкост автобиография на актьора се издава обновена и допълнена от издателство „Слънце“.

***

ИРИНА КАНУШЕВА е журналист, театрален и кинокритик. Завършила е френската езикова гимназия в София и „Театрознание“ във  ВИТИЗ  „Кръстьо Сарафов“. От дълги години работи в Националния филмов център като експерт по международната дейност, като представлява страната ни в редица европейски организации в областта на киното.

ЧИТАТЕЛЮ, ЗДРАВЕЙ!

(предговор в книгата от Никола Анастасов)

За съжаление книгата не е сцена, не е театър и не може да улови, да ти предаде всички онези жестове, мимики, паузи и вълнения, с които е съпроводено създаването ѝ.

Ние, артистите, качим ли се на сцената, блеснат ли прожекторите, грейнат ли очите на зрителите, се променяме, ставаме други. Божествено хубаво е, когато от точно изиграната дума избухва смях. Прекрасно е, когато искрено изплаканата сълза за съдбата на героите, които играем, се превърне в стотици малки сълзички в очите ти и ние заедно станем част от голямата болка и голямата радост на този театър, наречен Живот.

Ние, смешните артисти, носим със себе си невероятното проклятие да бъдем смешни и в болките си, и в успехите си, и в онова обикновено човешко съществувание, в което тайничко крием човешките си неволи.

Животът на онова същество, наречено Никола Анастасов от публиката, Кольо – от приятелите, и господин Анастасов – от враговете, прилича на една безкрайна пъстра забързана, луда импровизация на територията на България и главно на сцената на най-прекрасния театър, наречен Държавен сатиричен театър.

Човек не може да спре времето, но паметта понякога изравя из потайните си кътчета влюбени очи, чудесни колеги и приятели, невероятно интересни хора, докоснали ме с поглед, мисъл, мълчание или аплодисмент.

Нито един актьор не може да изиграе всички роли, за които си мечтае, но като се обърна назад, все ми се иска да кажа: „Благодаря ти, съдба, че ми позволи да изиграя ролите, за които не съм и предполагал, че ще се появят пред мен (някои от тях специално написани за мен), и които ми доставиха толкова човешко щастие и творческо удовлетворение“.

Уважаеми читателю, всеки човек сам е драматург на своя живот. В тази книга ще намериш всичко за мен и против мен.

Премиерата на книгата ще се състои в книжарница "Хермес" Централ, ул. „Княз Александър I“ 43 на 27-ми октомври от 18:00 часа.