Дванадесетата пловдивска НОЩ посрещна над 40 000 души за двете фестивални вечери под тепетата

Културната карта на НОЩ/Пловдив, 2016 тази година предложи над 140 събития на 70 локации в града. Наред с традиционните вече програми „Музеи и Галерии“, „Култура и Клуб“, „Град и Публични пространства“ и „Малката Нощ“, фестивалът представи и специалната програма „Отворени изкуства“. Чрез нея фондацията, като базов организатор на фестивала и с помощта на своите верни партньори, се затвърди като продуцент и копродуцент на съдържание. В своята същност „Отворени изкуства“ е мултижанрова програма подготвена от професионалисти – куратори, селекционери и експерти в различните жанрове, която продължава визията на фондацията да търси, да експериментира и да надскача границите на традиционните форми и разбирания за изкуство.

НОЩта може да се похвали с разнолико международно участие, като през 2016 г. приветства свои специални гости от Франция, Корея, Австрия, Германия, Израел, САЩ, Италия и Холандия.  

И тази година, чрез вече традиционния фонд „Специални проекти“, заедно с Община Пловдив и  фондация „Америка за България“  успяхме да подкрепим 31 участници, в създаването на специално съдържание за фестивала.

Акценти в НОЩта на 23-ти бяха няколко ключови локации, които официално се откриха в присъствието на артисти, организатори и, разбира се, публиката. „Цветът на Космоса“ представи по деликатен начин версии за историята на кино Космос в присъствието на автора Максим Бондю, куратора Емил Урумов и партньорите на проекта от  Френски институт България . FLUCA -  Австрийският културен павилион заблестя и постави началото на новото пространство за изкуство в сърцето на Пловдив, отново в присъствието на артисти от Австрия, куратора Урсула Пробст и г-н Томас Щьолцл от  Австрийско Посолство София. НОЩта беше и кино благодарение на  Посолството на САЩ  в България. Селекцията на Майя Виткова и специалните гости от Американския филмов институт събраха в интимна обстановка хората с афинитет към късометражните филми.

На 24-ти едни от най-новите формати във фестивала – „Актьори срещу поети“ и „15 минути слава“, събраха завидна аудитория. На особен интерес се радваха и интерактивните проекти от Creative Media Lab, които бяха представени от куратора Петко Танчев и специалния гост от Израел – Барак Корен в присъствието на посланика на Израел н.пр. г-жа Ирит Лилиан и приятелите на Нощта от ОЕ „Шалом-Пловдив“. Проектът е нов модул в програмата на НОЩта и показа връзката между изкуството и новите технологии, поднасяйки ги в интересен и достъпен за аудиторията формат с живи интеракции и презентации. Прожекцията на „Хамлет“, част от глобалната програма „Шекспир е жив”, организирана с помощта на  British Council , вълнуваше зрителите в киносалона „Лъки Синема“. Небет тебе осветяваше НОЩта с проекта на Център за неформално образование и културна дейност АЛОС - Рисуване със светлина.  Театър АТОМ  заедно с корейските си колеги от UNIT 828384 впечатлиха зрителите със спектакъла Common Ground -  съвременен танц в пространството на Малката Базилика, както и със специално си танцово изпълнение в колаборация с Барак Корен в залата на Военния клуб като част от програмата на Creative Media Lab на 25 септември. 

Тази година с радост работихме отново с екипа на студио  PUNKT , които създадоха прекрасна визуалната идентичност за фестивала. НОЩта  беше чута и широко разгласена – в национални телевизии и радио канали; онлайн и офлайн в десетки статии и интервюта. Ангажирахме над 230 000 души в социалните мрежи и достигнахме до аудитория от над 800 000 души.

Голяма роля за популяризирането на програмата и артистите изигра и специалната медия на фестивала –  блогът на НОЩта . Екипът на блога изготви 42 публикации и ни срещна с общо близо 60 събеседници от България, Австрия, САЩ, Южна Кореа, Израел, Англия и Холандия. Най-гледаните видео материали от блога достигнаха 10 000 преглеждания и над 30 споделяния в социалните мрежи.

Тази година НОЩта порасна и като екип – с над 80 доброволци, 21 стажанти във фото екипа, 9 стажанти в блог екипа, 7 стажанти координация, които с неуморни сили, желание и отдаденост ни помогнаха да организираме най-голямото културно събитие.

И тази година в желанието си да улесним многохилядната публика в ориентацията и избора на събития,  успешно развихме заедно с   Mentor Mate мобилното приложение на фестивала – night.bg.  Приложението бе обновено и подобрено, като от него се възползваха около 2 000 души. Потребителите на iOS се утроиха в сравнение с миналата година, а тези на операционна система Android се увеличиха с 30%. 

Lorelle Meets The Obsolete удостоиха Пловдив с единствената дата за концерт в България от европейското си турне с над 40 дати

Пловдивчани и гостите на града ще бъдат зарадвани от качествени международни изпълнители този уикенд в сърцето на град Пловдив, арт-квартал Капана и есенното издание на едноименния Капана фест.

В петък, 14-ти октомври, гостува новозеландският рокендрол квартет Sun And The Wolf, които от осем години живеят в Берлин и са на мини балканско турне от три дати в Солун, Атина и Пловдив. Дебютният албум на Sun And The Wolf е продуциран от Барет Джоунс, работил с имена като Nirvana и The Melvins. Следват White Buffalo и последният Salutations, който е изцяло отдаден към феновете на рокендрол психиделиката.

В събота, 15-ти октомври, хедлайнер е мексиканския квартет Lorelle Meets The Obsolete, а преди тях на сцената ще излезе софийското трио The Black Swells.

Lorelle Meets The Obsolete удостоиха Пловдив с единствената дата за концерт в България от европейското си турне с над 40 дати. Турнето промотира последния, четвърти поред албум на групата, Balance, който не само затвърждава рокендрол и психиделика реномето на мексиканците, но отива много по-далеч с балансираните си композиции. Сред феновете на групата са рок звезди от ранга на Робърт Смит от The Cure, Sonic Boom и Хенри Ролинс, който описва новия албум в ревю така: “Балансът между драйв и чистота, нюанс и атака в парчетата е невероятен. Когато видиш бандата на живо, наистина усещаш силата и уловените мечти в композициите. Нещо, с което много малко артисти могат да се похвалят.”

И двете вчери, освен концертите, е подготвен стабилен парти формат с участието на диджеите: Jonny Fiasco /Xraydio/, Boji KAssabov /Eagles of Def Leppard/, jOObba /Xraydio/, Sayulke /Мелформатор/ и Martin Iliev /artnewscafe/.

Домакин на събитията е новият клуб Void, който дава възможност на посетителите на квартал Капана да продължат инерцията от дневните събития на закрито и с капацитет от 350 човека се очертава да е едно от любимите места за концерти и партита в центъра на града.

Събитията във Фейсбук можете да проследите на следните линкове:

Петък, 14-ти октомври: https://www.facebook.com/events/1294297077248656/

Събота, 15-ти октомври: https://www.facebook.com/events/1117027735046455/

Видео:

Sun And The Wolf: https://www.youtube.com/watch?v=fxs380xlqnM

Lorelle Meets The Obsolete: https://www.youtube.com/watch?v=w9FNU7fwWZw

Пламена Гетова е едно от големите имена на българското кино и театър. Родена в Монтана на 1-ви юни 1953г., актрисата винаги ще остане в историята с незабравимите си роли във филмите „Авантаж“, „Сезонът на канарчетата“, „Дом за нежни души“, „Нощем с белите коне“ и още много други, за които е получавала отличия и награди. Пламена Гетова е извисен и скромен човек. Изключително нежна и всеотдайна към професията. Пред Паулина Гегова за Капана.бг тя сподели в искрен разговор какво е да си артист от златните години на българското кино.

-Да започнем отзад напред. Какъв беше животът и детството ви в Монтана през 50-те и 60-те години?

Беше изключително приятно. Спомените ми са от къщата, която вече я няма, родителите ми, братовчедите, с които бяхме постоянно заедно. Помня ежегодните панаири, които продължаваха седмица и многото гости, които идваха у дома. Сега като се връщам, също е много приятно. Нахлува всичко онова, което е бушувало през годините от детството. Хубаво е да се завърнеш при приятелите.

-Тогава мислехте ли, че ще стигнете до тук? Винаги ли сте искала да се занимавате с театър и смятала ли сте, че ще пожънете такъв успех?

Винаги съм искала да бъда актриса. Никога не съм имала прояви, рецитали или детски трупи, но мечтата ми беше да бъда актриса и имах щастието тя да се сбъдне.

-Пътят от провинцията до столичните театри е дълъг и трънлив. Трудолюбието и талантът достатъчни ли са, за да бъде извървян?

Определено да! Човек сам си изработва късмета. Шансът също играе голямо влияние, но аз мисля, че съм си го изработила с постоянство, с амбицията да бъда все по-добра в работата си и това се възнагради. След като завърших бях разпределена в Стара Загора, после в бургаския театър и така натрупах много опит за самата професия. После почнах снимки в киното.

-Вие сте талант от златната епоха на артистите. Имена като Калоянчев, Татяна Лолова, Невена Коканова, Тодор Колев, Апостол Карамитев, Славка Славова и още много фигурират в този диапазон. Какво беше да работиш с такива великолепни професионалисти и изобщо в тези златни години на българския театър и кино?

С Таня и Цветана Манева работим заедно в един спектакъл. Прекланям се пред техния талант и съм щастлива, че имам шанса да си партнирам с тях в театъра. За първи път се случва да играем заедно на сцена. Тогава на година се снимаха по 28 филма и количеството отговаряше на качеството. Поне 2-3 бяха наистина качествени. Имаше драматургия, която е изключително важна за театъра и киното.

-Каква е разликата в бранша сега?

Сега, като че ли, се правят по 3-4 филма и няма как всички да са много добри. Моята надежда е в младите режисьори, особено в киното. Имах щастието да работя само с млади хора в един късометражен филм, които ме изумиха с дисциплината и умението си да работят с актьорите. Казва се „На червено“, за който взехме наградата Джеймисън, а сега на Златна роза получихме отличие за качество на киното. Така че, според мен, нещата тепърва предстоят да се случват. Много бих искала да продължа да се снимам. Мечтая за камерно кино. Мисля за пиеса, която може да се филмира. Такава е например „Четири“, която направихме в НДК с Ивайло Христов.

-Хората ви свързват най-вече с филма на Георги Дюлгеров – „Авантаж“. Защо продукцията се смята за връх на българското кино?

Защото всичко, за което за говорех – сценарии, режисура, актьорско присъствие го има в наличност. Той е изумителен филм, доста съвременен. И сега да го излъчват пак хората биха го гледали с удоволствие. Руси Чанев е много голям актьор. Участваха истински звезди.

-Нещо промени ли се във вас след филма?

Определено, да! Тогава получих и покана за „Дом за нежни души“, пътувах с филма в Сицилия и Полша, където получихме много номинации. Като че ли от там тръгнаха нещата в киното за мен.

-Преди, точно в тази златна епоха, за която споменах, като че ли всеки добър актьор можеше да играе еднакво добре и в театъра и в киното. Сега зрителите забелязват деградация в това отношение. Театралните актьори не стоят много добре пред камерата, някак си изкуствено, от друга страна на сцената могат да ни изненадат приятно. Обратното също го има. Защо се получава това разминаване?

Защото живият контакт с публиката изисква други правила на поведение. На малката сцена играта трябва да е събрана и обрана. Има разлика да играеш на камерна сцена и голяма. Това са специфики, които с времето актьорът натрупва като опит и знание за присъствието му на сцената и екрана. Аз самата не съм учила кино актьорско изпълнение, но пък тези режисьори са ме водили към това да бъда безкрайно откровена, защото камерата не търпи фалш. Тя е като рентген, улавя всякакви трептения на чувствителността. Затова съм подхождала с голяма отговорност. В театъра трябва да се играе една идея по-уголемено, по-мащабно, за да можеш да пренесеш вътрешната си енергия върху тези, които са в залата. Трябва да има обмен, докато пред камерата трябва да флиртуваш много деликатно и фино с нея, и да си дискретен в изразяване на чувства.

-В едно интервю бяхме споменала стихотворението на Стефан Цанев, за актрисата, която трябва да мине през леглата на провинциалните веломожи. Знам, че темата е деликатна, но вие изправяла ли сте се пред такива проблеми и предложения?

Никога не съм се изпадала в подобни ситуации.

-За доста актриси по това време се твърдеше, че са любимки на Тато и партията, затова и им се даваше поле за изява. Как стояха нещата за вас политически?

Никога не съм била член на никакви партии, освен комсомолското задължение, разбира се. Спомням си времето във Военния театър. Аз съм омъжена за грък, а в онези времена да си омъжен за чужденец беше проблем. Чакахме разрешение, за да се оженим. Опитаха се да ме привлекат в партията, но аз категорично отказах. Всичко, което съм направила, съм го направила със собствените си ръце, чувство за отговорност към работата и най-вече респект.

-На 63 годишна възраст все още продължавате да играете. Последния филм, в който взехте участие е „Летовници“. Как преминаха снимките? Забавно ли беше да се снима на морето?

Беше много приятно. За съжаление, аз имах малко участие на морето – една седмица. Бях болна през цялото време и не успях да си натопя краката в морето. Бях на премиерата в София и с приятно чувство забелязах, че хората се забавляват на този филм. Ивайло е успял да събере плеада от готини артисти – и по-възрастните и по-младите. Това беше гаранция за успех. Много се забавлявах на снимките с Герасим, с Малин Кръстев, с Анета.

-Лентата напомня малко на модерен вариант на старите морски филми.

Има нещо такова. Категорично извадени реплики, които приятелите ми припомнят, но важното е, че има разказ за едни хора, които попадат в невероятни ситуации, красива природа. Не случайно филмът взима награда на публиката, защото е комуникативен, разбираем, няма безкрайно дълги кадри, не е дълбокомислен. По-близо е до зрителя.

-Напоследък се набляга на комедиите. България има ли нужда да се смее?

България има нужда от смях. И за комедията и за драмата си има зрители, а комедия се прави много трудно. Тежко му е на зрителя и би искал за два часа малко да се разсее, да избяга от ежедневието, по някакъв начин да се възвиши. В последните години в театъра се правят все по-комерсиални заглавия, а ми се иска да има и 2-3 неща в репертоара от големите драматурзи като Шекспир, Чехов, Ибсен.

-Очаквате ли, че продуктивността на българското кино може да се повиши?

За това трябва да има политика, както я има за театъра. Според мен трябва да се правят камерни филми. Обожавам английското кино. Вярно е, че трябват много пари, но участват по 4-5 човека. То трябва да е нашата стихия, а не масови продукции. Киното е скъпо изкуство, пазарът е много малък и няма възвращаемост. Може би затова не правим повече филми.

-Какво бихте посъветвали младото поколение?

Да следват мечтите си. Нещата ще се случат по възможно най-добрия начин. Да бъдат себе си, защото всеки сам по себе си е една вселена. Опознаеш ли сам себе си, можеш да имаш претенции и изисквания към онзи, който те приема за партньор, за приятел и колега.

Фенове на Флойд пишат на кмета, искат Гилмор на Античния

Фотоколаж: Артин Шахбазян

„The dark side of TEPE”. Така се казва мечтата на Артин Шахбазян за сакралната 2019г. Той и ред други фенове на Пинк Флойд се размечтаха голямото музикално събитие в годината, когато Пловдив ще е Европейска столица на културата, да бъде живо изпълнение на Дейвид Гилмор или Роджър Уотърс на Античния театър. А защо не и двамата, ЗАЕДНО, на древната сцена. Меломаните вече пишат на кмета Иван Тотев с предложение да се работи именно в тази посока. Те допълнително се размечтаха след новината, че София Мюзик Ентърпрайсис е сред одобрените на първата сесия за финансиране на „Пловдив 2019”, като ще получат от фондацията 2 милиона лева, при общ бюджет за проекта им Plovdiv Music Festival е близо 11,5 милиона. Именно най-голямата промоутърска компания у нас докара преди 3 години Роджър Уотърс в България с изумителното шоу „Стената”. С появата на СМЕ в играта можем да очакваме всичко.