Състезанието дава друга представа на младежите за Международната общност

Учат се на ползите от демокрацията и моралните принципи в правото

Паулина Гегова

Philip C. Jessup International Law Moot Court Competition (JESSUP) е най-голямото и престижно състезание по международно публично право в света. То представлява симулация на съдебен процес пред Международния съд на Справедливостта към ООН, поради което се води на английски език.

В периода 9-12 февруари в София се проведоха националните кръгове на JESSUP за 2017 г. Отборът на Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ в състав Тодор Рогошев, Радослав Костов и Фони Стефанов завоюва три победи в предварителните кръгове, в които участваха още отборите на СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и Американския университет в България. На финала, провел се в тържествената зала на Съдебната палата в София, отборът на ПУ отстъпи пред колегите си от СУ в оспорван мач, завършил с два на един съдийски гласа. Отборът на ПУ се нареди на второ място в класирането за писмени защити, а Фони Стефанов зае четвърто място в индивидуалното класиране.

Момчетата са изключително доволни от представянето си, продължаващи традицията отборът от ПУ винаги да се класира в челните позиции, както и от възможностите, които симулацията им предоставя за професионалното си развитие.

Самите треньори Костадин Обретенов и Асен Кочанов са бивши състезатели, а сега обучават кадри, като целта им е да съберат ТОП 5 % от университета, които се надяват в бъдеще да заемат професионалните си места в областта на правото.

Правото също е изкуство, като всяко друго. Изискват се добри ораторски умения. Да познаваш правото добре е едно. Да го представиш добре е друго, но е много рядко явление да можеш да съчетаеш двете до толкова, че да убедиш съдията в твоята теория, споделя Асен Кочанов.

Тази година полученият казус по Международно право съдържа 5 свързани по между си подтеми - трансгранични ресурси, общо културно наследство, правото на храна и вода, бежанските и миграционни потоци и екологичното право. Проблемите винаги са измислени между две несъществуващи държави обозначени с А и Р, понякога и с елемент на лична драма, но и винаги актуални, които могат да се свържат с реалността и при които правото е на кантар. Всеки отбор се подготвя както за ищец, така и за ответник, като се изправя пред съдии, които ги оценяват. Самите съдии са трима юристи от цял свят. Целта им е да те изкарат извън релси, но след това се превръщат в напълно различни хора, от които можеш да се учиш, получиш съвети и забележки, обяснява Тодор, за когото учебният процес е много по-лесен, след като е минал през състезанието.

Научихме се да боравим с огромен източник на информация. Да отсяваме наистина важното от плявата. Получаваме друг възглед за Международната общност и излизаме от вредния формализъм. Правим разследващи дейности. Преглеждат се предишни реални казуси, близки до нашия, конвенции, държавни практики, национални дела. Все неща, които университетската среда не може да ти предостави. Международното право е много различно от нашето. При него всички държави са равни, а в самата система няма йерархия. Организациите поддържат равновесието между страните, като се осланят на демокрация и добросъвестност. Когато защитаваш собствената си държава, трябва да знаеш нуждите й, но и да си наясно с нуждите на отсрещната страна. Затова е важно да се търси компромисен вариант и алтернативи, обясняват още младежите.

За цялото състезание те се подготвят около една година. По самия казус се работи 4 месеца и месец за устна подготовка, но всичко започва още по-рано, за да успеят да се справят с психологическата бариера, която ги дърпа назад.

Оказва се, че липсата на увереност е най-големият проблем при студентите. Много от тях не вярват в собствените си възможности. За други, подобни международни прояви просто не са приоритет. Те предпочитат да си вземат изпитите и често подадената информация, че се сформира отбор, не достига до тях или просто я подминават. Често се случва и 50 % от записалите се да се откажат в последствие.

Ако все пак човек участва в подобна симулация печели не само нови познания, но и става част от един културен и професионален обмен на опит на национално ниво. Адвокатските кантори и организации следят подобен тип извънкласни занимания, инвестират финансови средства в тях и организират състезания. Някои от по-откроилите се студенти получават предложения и за бъдещи стажове.

Момчетата споделят, че най-трудната част в тези три състезателни дни е била да направят първите крачки от местата си до трибуната, от която се изправят срещу съдиите. В началото, още на първия мач, стресът е бил много голям, но когато застанат отпред изведнъж се абстрахират от заобикалящите ги хора. Понякога планираните тези и думи не излизали точно така, както им се искало. Имало е моменти, в които много бързо трябвало да превключват и сменят позицията си. Затова част от тренировката им през предходните месеци е и за самообладание.  

Самият Пловдивски университет също много помага на отбора си. Предоставя им база за тренировки, както и литература ако я има в наличност, защото тя е много тясно специализирана и твърде обемна. И макар че, нашите момчета няма да отидат във Вашингтон тази година, те са силно мотивирани и съвсем скоро ще почнат да се подготвят за състезанието до година.

Културната столица на България ще бъде завладяна от мистерията на реквиема 

Волфганг Амадеус Моцарт. Гениален, претворяван векове наред и все още неразбран - именно с него започва проектът „Свобода в класиката“.

Проект “Свобода в класиката“ се ражда от желанието на хората, стоящи зад него, да направи класиката достъпна. Проектът разбива клишета и излиза извън границите на утвърдените правила. Класиката не е елитарна музика, тя може да  бъде достъпна за всеки човек. От любителите на класическата музика, до младите хора, до чужденците, които вървят по улиците ни с любопитни погледи,  до възрастните хора, които копнеят за един по-вълнуващ ден... До експериментаторите, новаторите, мечтателите, до хората, които не търпят граници. 

За първи път в България, класически концерт си поставя амбициозната цел да напусне традиционната „обител“ на класиката – оперите, театрите, камерните зали и да влезе на едно място, твърде необичайно за такъв тип събитие – спортна зала. „Колодрума“ в Пловдив ще бъде озвучен от гениалната музика на Моцарт, и това може да шокира, да изненадва, но и да привлича, да буди любопитство. А не е ли точно това начина да докоснем хора, които по някаква причина смятат тази музика за чужда и далечна. Изкуството не губи формата си, силата си, внушението си, когато е извадено от обичайната му среда. Напротив, тогава то звучи още по-истинско. 

Класиката завладява гр. Пловдив на 26 март 2017 г., а нейни проводници ще бъдат Genesis Orchestra, с артистичен директор и главен диригент Йордан Камждалов, и  хоровият формат на Музикалната Лаборатория за Човека с диригент Мая Василева. Йордан Камджалов, който често бива определян като екстремен в идеите и безразсъдно смел в експериментите си на сцената, ще представи “Requiem” на Волфганг Амадеус Моцарт по съвсем нов и нечуван досега начин. Той ще посмее да разкаже Моцарт в сърцевина. 

Не концерт, а въвеждане в творческата лаборатория на гения. Така самият Йордан Камджалов нарича предстоящото събитие, което не се поддава на стандартни формулировки. Бъдещето поглежда назад и влива свежа сила на класиката, чрез собствените си прийоми – нестандартно пространство, защото съвремието не обича да бъде ограничавано; разказ, вплетен в музиката, защото днес сме по-жадни за усещания от всякога; мащаб – защото светът днес, както и изкуството винаги, нямат граници. Концертът ще бъде излъчван с метода „livestream“ и така ще напусне територията на „Колодрума“ и ще обиколи света. Към тези 2500 човека, които ще имат шанса да усетят магията на “Requiem” на живо, ще се присъединят и хиляди други от различни точки на планетата.

В подкрепа на амбицията на организаторите да достигнат до всички, проектът е подплатен с отговорна мисия – обхващане на социални групи, които имат органичен или нямат достъп до културни мероприятия. Кодът за „livestream“-а на събитието ще бъде предоставен безвъзмездно на заведения за хора в неравностойно положение – домове за възрастни хора, домове за деца без родителски грижи, психиатрични клиники. Всички визии и материали по проекта (включително и този текст) използват специално създаден шрифт, подходящ за хора с дислексия, любезно предоставен от неговата създателка – Кристина Костова. 

Каним ви да чуете "Requiem" по един нов начин, разказан от Йордан Камджалов, GENESIS ORCHESTRА И МУЗИКАЛНА ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ЧОВЕКА.

Проектът „Свобода в класиката” се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на град Пловдив за 2017година.

…………………………………………………………………………………………

* Промоционалните билети за събитието на цена от 30 лв. (зона „А”, без запазени места) са вече в продажба чрез системата Epay-Go. 

Билети можете да закупите и на всички каси на Easy Pay в София и страната.

Следете актуална информация за събитието във Facebook.

Поредното дърво напуска квартала

Паулина Гегова

От дълго време Капана.бг следи развитието със зеленината не само в целия град, но и в частност квартал Капана, защото тук положението е повече от плачебно. Колкото и симпатични да са калдъръмите е нужна и зеленина, а тя липсва. Твърде малко са местата със засети дърва, лози и храсти, а стават и все по-малко.

Вчера беше отрязано поредното дърво от ОП „Градини и паркове“. По официални данни то е премахнато по искане на живущите в квартала с оправданието, че е старо. Очаква се на негово място да бъде посадена нова фиданка. До тук добре! Алармираме обаче да се обърне повече внимание на казуса с озеленяването и най-накрая да се направи нещо по въпроса. С месеци се говори за различни проекти, варианти и локации за озеленяване, създаване на мини градинки и граждански акции, но все още няма нищо одобрено, нито започнато. Нещата свършват само с обсъждане и идеи, но без реални действия.

Единствената зеленина, която се появява в квартала е саксийна по време на арт фестивалите. Тя украсява пространството и поне малко завърта въздуха, но само до време, защото рано или късно бива премахната по обясними причини. На Капана му е нужна постоянна растителност, която да цъфти, да освежава въздуха и да хвърля сянка през горещите месеци.

Предстоят срещи, на които да се коментират механизмите, чрез които би могло да се осъществи  държавното  финансиране от 20 млн. лева.

Подробен план за действие за периода  2017- 2019 година внесе екипът на „ Пловдив 2019“ в Министерство на културата днес. След проведената на 10.02.2017 г. среща в Пловдив министърът поиска подробна информация за последователността на действията и основните програмни приоритети на проекта Европейска столица на културата.

Планът включва актуализиран бюджет и график за разходване на средствата, които се очакват от държавния бюджет, според дейностите заложени в програмата. Заедно с плана за действие министърът получи също актуализиран график с дейности по инфраструктурните приоритети на фондацията, съгласуван с Община Пловдив, както и доклада на международното жури от първия официален мониторинг на фондацията, в който се препоръчват спешни мерки от страна на българското правителство за финансирането на значимия проект.

Предстоят още срещи на екипа на „Пловдив 2019“ и Министерство на културата, където да бъдат коментирани механизмите, по които би могло да се осъществи  държавното  финансиране от 20 млн. лева.

Посоките юг и запад са изчезнали от чешмичката на Джумаята

Както всички знаем, градинката до Джумаята се води като седмото пловдивско тепе. Чешмичката е основен сборен пункт на приятелски срещи, както и средство за прохлада на много минувачи през горещите сезони. Чудно, но от няколко дена се забелязва едно странно явление – липсата на две от латинските букви, обозначаващи посоките. Чешмата е оградена от павета, които описват компас, а не един посетител на града или пък кореняк се е любувал на полираните в сребърно E, N, W, S. Сега са останали само две – изток и север.

Каква е причината за премахването на останалите две посоки, не се знае. Може да е вандалска проява или смяна с нови, но по спомени, последния път когато минавахме от тях, те си бяха в идеална форма.

Ако погледнем по-метафорично на нещата, бихме казали, че това е едно осакатяване на духовните ни граници. Затваряне на пътя на мирогледа, изграждане на невидима стена между нас и останалата част от света. Но това е само метафора. Всеки може да приема случката както пожелае за добре, пречупена през неговата собствена призма.

Така или иначе, се надяваме скоро проблемът да бъде решен и градината отново да възвърне пълноценната си визия. Не за друго, а защото не подобава на град, красив като нашия, с многовековна история и бъдещи очаквания, да бъде къртен всекидневно.