Арт инсталации и снимки със светлина на върха на Трихълмието

"И нека бъде светлина" някой изкрещя и тепето светна в Нощта. Озари се за няколко часа с разнообразни цветове. Светлината бе на почит в първата Нощ. Докато звездите кокетно премигваха от небето, долу на земята хората поемаха функцията на осветители на открито. И макар никога да не успеем да бием природните елементи, не ни пречи да ги допълним.

Арт инсталациите на Небет тепе бяха малко, но пък за сметка на това интересни. Работилница "Рисуване със светлина" показа как се правят светлинни снимки - нещо, за което десетки се наредиха на опашката. Процесът изглежда изключително прост, но техниката зад него е сложна. Любен Кулелиев и Боян Бахрин са измислили как да съчетаят фотографията със светлинни ефекти. Желаещият застава пред камерата, а около него с осветително тяло, се "рисуват" форми. Рисуването представлява местене на тялото около човека, докато чрез техниката light-painting камерата запечатва и получилите се овални фигури. След това на компютъра излиза готовия продукт, където личността е заобиколена от множество красиви светлини.

На поляната, точно срещу фотографите бяха разпънати няколко малки палатки, които светеха отвътре. В тях не се влизаше, но всеки можеше да се наслади на лилавото, синьото, жълтото и зеленото, които се излъчваха изпод ватата. 

Точно до небезизвестното заведение "Рахата" пък се пускаха мултимедии на предмети или дестинации обляти със светлина. Тези три точки от тепето създаваха пълен контрапункт с мрака наоколо и бе въпрос на няколко крачки разлика, за да попаднеш в тъмнината или да се върнеш към цветовете. И двата варианта бяха приемливи, защото да си го признаем - няма нищо по-хубаво от това да наблюдаваш звездите в тъмнина.

Пиано и молитва се съчетаха едно в друго

Нощ 2016 започна, а с нея има толкова много локации, че свят да ти се завие. Различни хора-различни идеали, има една поговорка и типично в неин стил, всеки избира това, което му е на сърце. Докато едни бяха по улиците, в музеите или на тепетата, други влезнаха в църквата, а с тях влезе и музиката. 

Под покрива на Евангелската съборна църква се събраха десетки пловдивчани и гости на града ни, за да послушат класическо изпълнение на пиано. Концертът "Творецът създава творци" беше семпъл и успокояващ ума. Андрю Уингфийлд от Сейнт Лиус пристигна в Пловдив, за да дари слушателите с арии от симфонии на Моцарт и Бах. Интересното при Бах беше, че Андрю изпълни вариациите на Голдберг, където никой не може да реши коя е най-добра. 

Пръстите на виртуоза се носеха по клавишите нежно и създаваха красива музика. В тишина и без излишни аплодисменти, той поднасяше симфония след симфония. Всичко беше някак си на друго ниво - по-духовно, без да е накичено с проповеди и канони. 

Тази вечер фондация "Огънят на Орфей" ще продължи мероприятието с втория концерт за орган и класическа китара.

Хиляди са по улиците в Нощта

Пловдив ври и кипи. Стартира Нощ 2016, а централната част на града буквално е залята от гигантска вълна от хора. Улици, булеварди, всякакви публични пространства, подлези, музеи, галерии и заведения туптят в ритъма на културата и на градския живот. Стартираха голяма част от близо 150-те събития на над 70 локации, а под тепетата за двудневното събитие се изсипаха поне 20 хиляди души от всички краища на страната.

Официалният старт на феста бе даден от две места- Кино Космос, където се откри изложбата на френския артист Максим Бондю, и от австрийският културен павилион Флука на улица „Отец Паисий”.

Тези две вечери са символа на това Заедно. Нека изкуството бъде Заедно и нека Заедно му се насладим. А и Заедно да се забавляваме, дадоха старт на Нощ 2016 организаторите от Open Arts.

Всички подробности от двудневния маратон следете в Под тепето и КАПАНА.БГ

Как се изобразява Капана в 10 000 кв. см.?

Три поколения художници се събраха заедно в НОЩ-та, за да покажат как виждат Капана. Освен концепцията за изразяването на артистичния квартал на платно, ги свързва още нещо – всяко от платната е с размери 100х100 см. И нито милиметър повече. Това са Кирил Иванов, Михаил Анастасов и Румен Манолов, а куратор е Костадин Отонов. 

Всеки от тях трябваше да представи първоначално по 4 платна, подготвени по темата, но имаше малка промяна в плана. Така, в галерия „А+”, към момента са изложени общо 9 картини, като всеки от тях окачи с по една по-малко. Изложбата, обаче, напълно компенсира неспазването на първоначалния план и със сигурност е едно от най-пъстрите и цветни неща, които ще видите тази вечер. 

Михаил Анастасов удивява с реализма върху платната си, който ще ви накара да се взрете в тях сякаш и да се запитате дали творбите му не са фотографски. От друга страна, Кирил Иванов вижда артистичния квартал Капана по по-абстрактен начин, сякаш погледнат в отражението на счупено огледало, а цветовете, които ползва са предимно студени, навяващи меланхолия и напомнящи за онзи, някогашния Капан, преди да се прероди.

Румен Манолов се оказа приливът между другите двамата художници, който бе като свързващата нишка между стиловете на авторите. Десетки посетители се редят и към този момент, за да видят как тримата майстори на четката виждат артистичния квартал. Вие също можете да го направите. 

Въглените изграждат новия, модерния свят, а до тях лица, които са живели нестандартен живот, дават инетрвюта

Динко Ангелов и Христофор Балабанов са домакини днес на локация 24. Двамата артисти са добре познати на пловдивската публика, но за тайнствената нощ на музеите и галериите са подготвили нещо ново и вдъхновяващо. Те представят под един покрив работата си, която прелива от Леонардо към баба Дана рязко.

„Есента на Леонардо“, изложбата на Динко Ангелов, разглежда Йозеф Бойс и Леонардо да Винчи в техните златни години. Темата на изложбата е „Конвергенция”. Тя е едно своеобразно продължение на проекта „Пубертетът на Леонардо“ и представя 8 картини и 2 инсталации. Картините са нарисувани с туш. След края на Голямата война остават само прах, пепел и разрушени сгради. От въглените им, обаче, светът може да се възроди, нов и различен за идните поколения, модерните. Влаковите композиции или само вагоните присъстват във всяка една от творбите, както картини, така и инсталации, пресъздавайки различни моменти и мисли.

Произведенията са свързани с архитектурни проекти на нашата майка Земя, докато инсталациите са на труднодостъпни места - първата е на Антрактида, а втората - в орбита около Земята. Първата инсталация изобразява станция на Антарктида, сътворена от 4 вагона, а втората са две различни композиции, преплитащи в себе си различни символи. Тези на мъжкото и женското начало, на ДНК веригата. Грубите форми са характерни за мъжкото начало, затова единият влак е с остри ръбове, вторият е с обли – символизирайки женското такова, разяснява Ангелов.

До неговите творби се редят снимки на Христофор Балабанов. Портретите на възрастна дама и младо момиче едни до други ни карат да се замислим за бързо течащото време, прехода и неспирния ход на годините, за крехкостта на младостта. Балабанов е подготвил и прожекция. 

Тя презентира поредица от интервюта със социално активни лица, които са живели нестандартен живот. Целта е да се запази истинноста и усещането за отминалата епоха на комунизма и настоящия Преход. Неподправените емоции и разкази на достигналите преклонна възраст участници ще пренесат духа на времето - така новото поколение ще може да се запознае от първа ръка с доскорошната реалност в България.

Прожекцията започна преди броени минути, не я пропускайте!

Свирили сме само още веднъж преди това в България, но трябва да се връщаме по-често, каза фронтменът на групата - Йонас Ренксе 

Паулина Гегова

Празникът на Независимостта на България се отпразнува по много хубави и традиционни начини - хора, народни игри, народни носии, панаири. Вечерта обаче, беше запазена за любителите на тежката музика, които прекараха няколко часа на Античния театър в компанията на шведската doom metal банда - Кататония. Разбира се, черното преобладаваше като цвят, а вдигнатите ръце, показващи знака на рока, бяха стотици. Театърът не се пръскаше по седалките, но народ имаше. Напълно разбираемо, имайки предвид, че тежкият метъл не е за всеки.

Кататония идват за втори път в България, като първия са свирили на Каварна. Но са очаровани от държавата и мислят да идват по-често. И има защо! Феновете издухваха в овации при всяко следващо заглавие от албума "The great cold distance". Него бандата изпълни под съпровода на оркестъра на Държавна опера Пловдив. Родните музиканти за пореден път показаха класата и уменията си. Съчетанието между прогресив метъл и симфонични инструменти караше кожата да настръхва. Озвучението бе толкова добро и силно, че акордите разтърсваха гръдния кош. Симбиозата бе като излезнала от подземните порти - величествена и силова. Това беше поредното предизвикателство за пловдивската опера и професионалистите се справиха перфектно с него. Нищо чудно, че публиката, събрана най-вече от млади хора, ръкопляскаше толкова много на родните музиканти. Човек би си помислил, че един метъл няма да оцени класическата музика, но пловдивчани доказаха обратното. Не само я оцениха, но и бяха горди от творците ни. 

Разбира се, нищо нямаше да е такова, каквото беше без известният бургаски диригент Левон Манукян. Гении още от детска възраст, той дирижираше оркестъра със страст. Сля се с електрическите китари пред него и създаде  феерия от рок, който ще остане за дълго в съзнанието на любителите на жанра. 

Втората част от концерта бе специално за представянето на новия албум на групата "The fall of hearts", който се отличава с малко по-меко звучене на heavy metal-a. 

Веещи се коси и много музика. Това представляваше вечерта на Независимостта - едно идеално продължение на деня.

Празникът на независимостта в Пловдив бе отбелязан повече от вълнуващо и впечатляващо. Традиционни игри, традиционни танци и разбира се – традиционен панаир на занаятите. Както миналите години, така и сега малката главна се изпъстри с десетки шатри. А върху тях – съкровища. Само с тази дума можем да определим битовите предмети, които можем да намерим – накити, старовремски оръжия, ръчно тъкани дрехи, ръчно изработени обувки, посуда, играчки, дърворезба, картини от медни листове, икони, изобщо… каквото душа ти иска. Изборът е голям, а качеството гарантирано. Няма и помен от китайските стоки, на които сме свикнали. Всичко е българско и народно. От най-малката гега, до домашния мед и лютеница. Да, храната също е неотлъчна част от панаира – месни колбаси, локум, симид и още много преобладават в менюто, предлагащо се на улицата. Има и павилион за бира, за да утолите жаждата с нещо освежаващо и студено. 

И докато на една пряка разстояние се вихреше хоро, то други се наслаждаваха на изобилието на българската култура и история от друг ъгъл – материалния. Но макар и материален, то пак е храна за душата, защото вече твърде рядко се докосваме до миналото си, до традициите и обичаите си. Панаирът ще е на мястото си още няколко дни. Който иска да го посети – сега е времето!