Работата на Христо Гелов събра огромна популярност в социалните мрежи по целия свят само за дни

Пешеходните пътеки обикновено са доста скучни. Да, факт е, че тяхна функция е изключително важна за движението по пътищата, но се изобразяват доста скучно, а именно само в бели ивици по сивия асфалт. Христо Гелов, обаче, превърна обикновеното пресичане на улиците в Мадрид в истинско цветно преживяване.

Гелов от няколко години работи в Испания, в артистична компания, но полето му за изява е доста по-широко. Художникът се превръща пешеходните пътеки в Мадрид в цветни произведения на изкуството, които са част от неговия проект „Funnycross”. За целта, той използва пъстри цветове и геометрични шарки, като по този начин вдъхва живот на остарелите публични инсталации. 

"Funnycross” използва пешеходни пътеки, за да се намеси в градския пейзаж, споделя на художника. Метафората "мост между два бряга" е отправната точка на тази артистична намеса. Това не е само за естетиката, все пак, надявам се, че така ще се подобри информираността както на пешеходците, така и на шофьорите, допълва още той.

На 28.09.2016 ще се представи книгата "Пътуване" на д-р Анелия Хохвартер, което е част от благотворителната кампания "Локомат за България". Събитието ще се състои от 19:00 часа в Арт галерия "Филипополис" на ул. "Съборна" 29.

Продажбата на книгата цели набиране на средства за закупуването на първия в България робот- ЛОКОМАТ. Повече информация може да получите на страницата във фейсбук: https://goo.gl/i4HY8K. 

Лечението и рехабилитацията с локомат се използва при пациенти с цялостна или частична загуба на двигателни функции, хора болни от множествена склероза, детска церебрална парализа, пациенти, прекарали инсулт или претърпели мозъчна травма, както и с болестта на Паркинсон, с цел да им помогне да проходят отново. В България такъв вид рехабилитация не съществува. Уредите в България се казват LokoHelp и се използват за деца до 6-годишна възраст. За други възрастови групи лечение в България няма. Локомата е на фирмата HOCOMA и е единственият по рода си за цялостна, а не частична рехабилитация на тялото. За тази рехабилитация виждаме по сайтовете многобройни дарителски кампании за лечение в чужбина, а други, нуждаещи се, са в листата на чакащи в комисията за лечение в чужбина или вече имат отказ. Пациентите от България поемат дълъг път към чужбина и то в инвалидни колички, плащат само част от терапията в чужди клиники по света и мечтаят да имат възможност за лечение и у нас ! 

Д-р Анелия Хохвартер живее и работи като очен хирург от 26 години в Австрия. Една сравнима по територия и население държава, има общо 26 локомата, а в България няма нито един... По неофициални данни нуждаещите се в нашата страна са над 20 000, а един локомат може да обслужва на година 990 пациента. В страната има вече стартирани проекти за закупуването на такъв робот. Средствата от продажбата ще се предоставят лично на тази кампания, за да се закупи поне един такъв. До края на септември книгата ще излезе и на немски със същата цел и предназначение.

Фотоизложба „Стария град- минало несвършено…” бе открита снощи на пред Римския стадион. Събитието е част от Празниците на Стария град 2016

Експозицията от близо 50 фотоса представлява една ретроспекция и размисъл за съдбата и развитието на Стария град. Започва с първите снимки на Трихълмието между 1873-1890 г., като се проследяват възлови събития за Пловдив през годините.

Фотоизложбата е в три раздела: „Първите фотографии”, През годините” и „Новото битие на Стария град”. Тя завършва с празниците на Стария град през 1987-1988 г. Могат да се видят снимки на Франсоа Митеран в Балабановата къща, певецът Николай Гяуров, който снима старите къщи и други.

„Фотоизложбата е озаглавена „Минало несвършено…”, защото е минало, намерило своето продължение в наши дни. Изложбата е и своевременна отпратка към бъдещето”, коментира Владимир Балчев, който е неин идеен организатор. 

Желаещите могат да я разгледат до края на октомври.

„Много неща извоювани в борбата за свобода са приемани лековерно от младежта“

Паулина Гегова

Началото:

Германска демократична република е основана на 7 октомври 1949г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния сектор на Берлин. От другата страна на стената стои Федерална република Германия. Разделението на държавата се получава посредством Студената война, която разделя не само територия, но и човешки съдби. Начело на ГДР е Германската единна социалистическа партия, която обединява комунистическата и социалдемократичната партия. Наричат го политическа хегемония, която диктува правилата за живот до най-малките подробности: купони, следене от разузнавателните служби, подслушване на телефонни разговори, постоянни проверки, отнемане правото на личен избор. Много граждани са опитали да избягат и да преминат бариерата на комунизма. Много – безуспешно. До 1975 г. е имало над 1000 смъртни случа по границите, а партията е въртяла търговия с хора. Пак до тези години има продадени около 300 000 души. Много от тях са откупени държавни затворници. Чак през 1990г. ГДР и ФРГ се обединяват, а вятърът на промяната задухва. Но онези тъмни години, дошли веднага след края на Втората световна война, остават и до ден днешен разтърсват световната история.

Настояще:

Един човек, амбициозен германец, решава, че ще се издигне в политическите среди и успява. След редица признания и важни постове, той стига до настоящ германски посланик в Москва. Но в онези години на 70-те, той е нямал представа, че животът му ще се развие по този начин. Нямал е и представа, че ще стане привърженик на една луда и опасна идея и ще се превърне в човек, помогнал на 3-ма младежи от ГДР да избягат задгранично. Неговото име е Рюдигер фон Фрич и толкова години по-късно той признава своята постъпка върху белите листове. Написва книгата „Печат към свободата. Бягство от Германия към Германия“, където обяснява с подробности процесът на едно такова бягство, ужасът, който носи със себе си и пречките по пътя на осъществяването му.

Снощи книгата беше представена в „Петното на Роршах“, а авторът бе там, спокоен, но отпечатал върху лицето си пресния спомен на миналото. Модераторът беше д-р Мариана Чолакова, а залата бе препълнена както със случайни хора, така и с писатели, историци и бившият кмет на Пловдив – Спас Гърневски.

Книгата ни връща в миналото, тогава когато комунизмът беше превзел Европа. Тя излиза в момент, който винаги ще е актуален. Показва ни духа на свободата и връзката между Германия и България, защото пътят за свободата минава през нашата държава. Първата глава е озаглавена „Калотина – 6 юли 1974г.“

 От там започва историята, но се шири назад, както и напред. Семейството на фон Фрич е разделено, както много подобни. Едната част в Източна, а другата в Западна Германия. Братовчед му Томас е живял в ГДР. Млад, едва на 19 с широки разбирания и желание за свобода. Оказва се, че не е единствен. Много младежи като него искат да се отскубнат от ръцете на социалистическата държава, но начинанието е изключително трудно. Том обаче, намира съмишленици, свързва се с братовчедите си Рюдигер и Буркхард, които живеят в Западна Германия. Те се съгласяват да им помогнат и така започва тяхното приключение, изпълнено с огромен страх и много препятствия. Идеята е да представят трите момчета като  западногермански граждани с фалшиви паспорти, които пътуват на екскурзия от ГДР, през Югославия, България и Турция (членка на НАТО). А от там в свободната Федерална република. За ден за преминаването на българо-турската граница избират финала на световното първенство по футбол през 1974-та година, защото знаят, че половината свят ще е втренчен в него и никой няма да им обърне внимание. Следват фалшификации на документи, 9 месечна тренировка за правене на български печат. Рюдигер и Буркхард трябвало да занесат паспортите на бежанците, които ги чакали в Несебър. Методът им за фалшификация на печатите бил напълно иновативен – посредством гумичка за триене и ножчета за моделиране. Всичко било готово и когато преминали границата на България, макар и с глътнати езици се озовали от другата страна. Двамата братя били спокойни и изпълнени с надежда, че може би планът ще успее, докато Рюдригер не отворил заверения си на пункта паспорт и онемял. Оказва се, че само за 14 дни (последното им идване за събиране на информация), българските печати са със сменен цвят. Всичко било идентично освен неоновото мастило. Но отчаянието не взима превес. Така оставаме историята на книгата, защото тя вече е на българския книжен пазар и е достъпна за любопитните. Премеждията са представени от гледната точка на един млад човек. С чувство за хумор, който прави творбата не просто политическа пропаганда, а леснодостъпна история – обучителна, както и разбираема.

Спорът:

Книгата събуди сърцата на присъстващите и създаде бурна дискусия, която изправи на нокти някои от гостите. Авторът и дипломат, бе обвинен в политическо престъпление, други като Спас Гърневски го защитаваха, опровергавайки деспота на комунизма. Въпросът за моралното или политическо престъпление бе поставен на челен ред и дали трябва да се съгласиш със закон, който разединява или да станеш враг на държавата, помагайки за спасението на един човешки живот.  

Страстите се разлютиха когато бившият кмет подари собствената си книга на фон Фрич и Мариана Чолакова, а обвиняемата, в лицето на юрист и писател, се възмути и демонстративно напусна залата.

На въпросът: Когато четете книгата на немски ученици виждате ли срам в очите им от постъпките на предците им, фон Фрич отговори: Това е може и най-важният въпрос. Германия има да се справя с две много тежки диктатури в историята си, за които още изкупува стари грешки. Изминали сме много труден и дълъг път. Трябва да правим най-сложното и в същото време просто нещо – да казваме истината. Трябва да сме в добри отношения със съседите си. Много държави са страдали от нас. Работил съм като дипломат в Полша, която е била много потърпевша. Затова сега трябва да сме искрени и все така да се борим за свобода! Стига всяка страна да си признава грешките, може да се взима поука от историята за по-добро бъдеще.

Теди Москов гостува на фестивала "Сцена на кръстопът" със спектакъла "Пурпурният остров" тази вечер от 19 часа в голямата зала на Драматичния театър

Представлението е по творба на Михаил Булгаков. Подзаглавието й е: „Генерална репетиция на пиесата на гражданина Жул Верн в театъра на Генадий Панфилович – с музика, вулканични изригвания и английски моряци, в четири действия с пролог и епилог“ – представете си само колко фантазия може да се крие в действието на гореспоменатата пиеса! И колко обърканост на историческата епоха, през която протича гореспоменатата репетиция! В микрокосмоса на репетирането на тази пиеса откриваме макрокосмоса на живота с интриги, подлости, борби за надмощие и, разбира се – нагаждачеството на артистите към изискванията на властта. Нагаждачество към властта на режисьора, на автора на пиесата, от една страна, и към изискванията на комисаря по културата в сталинска Москва, от друга. Алегориите в репетираната пиеса са исторически – червени туземци свалят бели арапи от власт и конфискуват перлите, които арапите продават на Западна Европа, за да осигурят прехрана на островитяните. След бунт перлите вече принадлежат на туземския народ, но поради прекъсването на търговските взаимоотношения с цивилизования свят племето измира от глад (въпреки безценните скъпоценности в ръцете си). Странното е, че постреволюционната ситуация в този пурпурен остров прилича поразително на ситуацията в днешна България, която държи скъпоценности в ръцете си и не знае какво да прави с тях! А цензурата от онова отминало време е... вечна!? Цензурата не умира, а еволюира. А всички исторически епохи си приличат „генетично“. Предишната ражда следващата!

На камерна сцена от 19.30 часа гостува Националният академичен драматичен театър "М. Занковецка" от Лвов. Заслужилите артисти на Украйна - Албина Сотникова и Ярослав Киргач ще представят „Три любовни истории на Айседора Дънкан” От Айседора Дънкан и Иля Шнайдер. Режисьор на спектакъла е народната артистка на Украйна Таисия Литвиненко.

Любов и танци – именно с тези две ключови думи може да бъде характеризиран спектакълът „ Три любовни истории на Айседора Дънкан” по книгата на Айседора Дънкан „Моят живот” и спомените на Иля Шнайдер „Срещи с Есенин”.

Животът на главната героиня прилича на трънлив път – детство - без радост и веселие, юношество - в безразличие, изневери и неразбиране, майчинство – с трагичната смърт на двете ѝ деца. Всичко това не сломява нейния талант и любов към изкуството. Надхитрила съдбата, с всичките ѝ машинации и интриги, Айседора за година и половина преживява своята най-голяма любов – Сергей Есенин, с когото е била най-щастливата влюбена жена на света. Само че след това щастие ръката на съдбата я застига.

Театралният празник продължава с концерт на The scarlet sisters и танцова формация Линди хоп от 21 часа в двора на Драматичния театър.  „Есенен акорд”  е съвместен проект на Елеонора Лонтова, Ралица Ковачева-Бежан, Марина Драгомирецкая и Ева Данаилова. Ще ги подкрепи бенд в състав Калин Жечев – пиано, Димитър Сираков – контрабас и Лазар Бенов – барабани.

Любовта на четирите момичета  към джаз музиката, суинг танците и винтидж културата ги събира в една очаквано добра комбинация и ги прави търсена черешка към всеки парти-коктейл.

Провокирани от своя кръстник Явор Кунчев (основател и преподавател в Lindy Hop Bulgaria) Ели, Ева, Рали и Марина успешно преплитат изпровизационни техники, сложни четиригласи и Charleston и Lindy Hop танци,като изпълняват добре познати джаз стандарти.

Техен вокален педагог е Даниела Станкова (основател и преподавател на Училище за певци „D Stars”), а хореографиите са дело на Явор Кунчев..