Необитаемата къща на Елеонора и Алберт Малапел, символ на архитектурния модернизъм, започна да се разпада

Пловдив има много поводи за архитектурна гордост. Някои от тях особено знакови. Сгради, пред които младите и дори опитните архитекти седят като пред храмове, водят си записки и се дивят на хармонията в това изкуство, дело на големите майстори. Страшното е обаче, че почнахме да губим дори емблематичните архитектурни шедьоври. На път сме да загробим още един, ако не бъдат взети мерки. А именно- малката двуетажна перла на арх. Христо Пеев.

Къщата на улица „Кръстьо Пастухов“ е проектирана през 1933-а година за еврейското семейство Елеонора и Алберт Малапел и е една от най-модерните къщи в града и до днес. Постройката срещу Музикалното училище е в съседство с други архитектурни творения на Боян Чинков и Светослав Грозев, но изпъква с изчистените си модерни обеми, които според мнозина я правят една от най-красивите сгради не само в Пловдив, а и в България изобщо. Днес обаче този символ на архитектурния модернизъм тъне в забвение. Скоро и в разруха. Необитаема и изоставена, красавицата започна да се разпада. На много места фасадата вече е изядена до тухла, а времето бавно, но упорито, ще продължава да взима своето. Единственото подобрение по къщата в последните години е чисто новият катинар, който е закатанчил металната врата към призрачно пустия двор. Не е ясно кои са собствениците на проектираната от арх. Пеев през 30-те години на миналия век сграда. И дали са наясно с архитектурната й стойност.

Ето какво пише в изследването „Български архитектурен модернизъм” на Васали Макаринов и Теодор Караколев: „Къщата има хармонична асиметрична композиция със силна изява на отделните обеми. Всичките й елементи, дори и взети сами за себе си, са крайно модернистични- експресивна козирка над покривната тераса, широко остъклен полуцилиндричен ризалит с тръбен парапет, плосък покрив без козирки. Тя е много прецизно разработена и в детайл- вертикалните кемпфери на прозорците са с дърворезба, кофата на водосточната тръба е с особена форма, което й придава статут на преднамерен композиционен елемент, решетката на отвора на стената е решена в геометризация, много характерна за първата половина на 1930-те”.

Нина Найденова иска да продължи да развива културната институция

Министерството на културата обяви конкурс за директор на Държавна опера- Пловдив. От ведомството пуснаха обявление за процедурата на сайта си и вече събират кандидатури. Изискванията са желаещите да заемат поста да имат висше образование  в областта на изкуствата или „Социални, стопански и правни науки” и с професионално направление
„Музикално и танцово изкуство” или „Икономика”. Изискват още от кандидатите минимум 3-годишен професионален опит в областта на културата, компютърни умения и управленска компетентност, както и познания в детайли на родното законодателство в областта на културата.

Конкурсът се провежда чрез разглеждане на представените документи и концепция за развитието на Държавна опера – Пловдив и събеседване, съобщават от Министерството, като уточняват, че кандидатите имат един месец от деня на публикуване на обявата да предоставят пълната документация, която се изисква от тях. Концептуално кандидатите трябва да напишат стратегия за творческо развитие на държавния културен институт с подробен репертоарен план за първата година; съответствие на концепцията с конкретната среда, в която работи културният институт; финансово управление на института и възможности за набиране на допълнителни финансови средства; възможности за увеличаване аудиторията на института; поддържане и подобряване на материалната база.

Директорът на културната институция в последните 4 години Нина Найденова ще кандидатства отново за поста. С идването й Държавна опера- Пловдив изживя своя нов ренесанс, който хората от екипа й се надяват да продължи и в следващите четири години. Найденова въведе нови, съвременни принципи на управление. В последните четири години операта създаде куп нови продукции, стартира супер успешния проект Opera Open, който в последните лета чупи всякакви рекорди за зрители на открито. Найденова изкара операта пред широката публика. Буквално я изведе на улицата, в търсене на нови аудитории. Ход, който сработи.

Все още не е ясно кои ще са другите кандидати за поста директор на Държавна опера- Пловдив и дали въобще ще има такива.

Престижното  издание нареди града под тепетата в своя класация

Погледите на хората все по-често се обръщат към Пловдив, а това става все по-осезаемо. Редица туристически блогове и сайтове вече писаха за античния град, но този път Пловдив се нареди на страниците в електронното издание на международното списание Vogue. Градът ни се нареди до други популярни дестинации в Европа в статията „10-те европейска градове извън радара, в които да избягате“.

Статията е насочена към пътуващите хора, които искат да посетят нови и интересни дестинации, като целта е да се избяга от тривиалните предложения като Айфеловата кула в Париж, Биг Бен в Лондон и т.н. В публикацията Пловдив се нарежда до градове като Лисабон, Единбург, Осло, Болоня и Севиля. 

Самият текст на Vogue започна с уточнението, че Пловдив е най-старият жив град в Европа, който е обитаван от 8 000 години насам. Сравняват го с чара на Рим, а не пропускат да акцентират и на Античния театър. Споменават се ежегодните фестивали под тепетата, пъстрия артистичен живот в града и разбира се, преобразения изцяло квартал Капана, който се превърна в силна притегателна зона за посетители от цял свят.

Цялата статия на изданието можете да видите тук: http://www.vogue.com/article/unusual-alternative-european-city-travel-destinations

Румънският поет, белетрист, есеист, литературен критик и публицист гостува в Пловдив а 5 септември

Едно от най-големите имена в европейската литература, румънският поет, белетрист, есеист, литературен критик и публицист Мирча Картареску ще гостува в Пловдив. Той ще бъде представен в първата за сезона среща от проекта „Европейски писателски срещи- Пловдив 2019”. Писателят ще се запознае с пловдивската публика на 5 септември в Стария град, Постоянна експозиция на Енчо Пиронков.

Мирча Картареску е роден на 1 юни 1956 г. в гр. Букурещ. Професор в Букурещкия университет в катедрата по румънска литература. Има издадени 30 книги с поезия, проза, есета и публицистика. Превеждан е на 22 езика.

На български език са излезли книгите с проза: „Носталгия“, „Защо обичаме жените“, „Ослепително. Лявото крило“, „Ослепително. Дясното крило“, както и интегралното издание на трилогията „Ослепително“. Подготвя се издаването и на последната му белетристична книга „Соленоид“. Носител е на редица литературни награди в Румъния, Молдова, Италия, Германия, Сърбия, Швейцария, Испания и Австрия.

„Светът на Мирча Картареску е построен върху много литература. Но и върху познания от различни области на науката като физика, биология, медицина, психология.
Книгите на Мирча Картареску са във война с лошата симетрия на вселената, включително и на човешката вселена. Изправят се срещу идеята за реалността като единствено вместилище на човека. Те излъчват и убийствена носталгия, но и много светла надежда, разгръщат възможно най-широк езкистенциален регистър.
И тестът, и човекът на Мирча Картареску са лабиринтни. Този художествен свят изисква търпеливи и подготвени читатели, каквито несъмнено има достатъчно и сред българската читателска публика”, пише за румънският автор професор Иван Станков.

Събитието е част от културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив.