Капана.БГ
Сграфитото на Слона на "Съборна" оживя фантастично с 3D мапинг
Емблематичното сграфито на Георги Божилов- Слона на улица „Съборна“ №2 се събуди за нов живот по фантастичен начин с 3D мапинг снощи. Монументалната творба от 1968г., посветена на основоположника на българското книгоиздаване Христо Г. Данов, бе „раздвижена“ от видео инсталация пред погледите на много млади пловдивчани и гости на града, събрали се да се насладят на визуалното представление. Единствената пречка за цялостното удоволствие от събитието бяха паркираните автомобили.
Организаторите на инициативата интегрираха различни калиграфски и печатни визуални похвати чрез D техника, като съживи иначе статичната творба на големия творец във всеки един детайл. Мапингът бе дело на екип от млади интердисциплинарни артисти, обединени в проекта Heritage Illuminated, които целят да провокират разговор в съвременното общество за запазване на културното наследство и монументалното изкуство в частност, както и с помощта на новите технологии да насочат интереса на гражданите към художествените шедьоври в градска среда, които често подминаваме с безразличие или биват забравяни напълно. Поради тази причина те ще направят впечатляваща визуална инсталация върху още две фасадни творби за знакови художници в страната- монументалната стенопис „Булгарплод“ на Стоян Илиев на Театър „199“ в столицата и сграфито паното „Апотеоз“ на панорамните площадки на ул. „Стефан Стамболов“ във Велико Търново.
Красотата на две напълно различни техники- сграфито и 3D мапинг показаха визуалният артист Влaдислав Илиев, Ивелина Иванова и колегите им от Studio Phormatik.
Съдбата на повечето монументални пана в страната не е толкова радостна — в България има регистрирани около 1200 сграфито творби, създадени между 1945 и 1990 година, като множество от тях вече не съществуват или са в лошо състояние. Санирането на сгради се оказва един от основните врагове на сграфитото, като множество творби са били покрити или унищожени в процеса. Това подчертава необходимостта от защита и възстановяване на сграфито като част от културното наследство на България.
„Алея на книгата“ пристига в Пловдив
Пловдив ще бъде домакин на най-мащабното книжно събитие у нас – „Алея на книгата“ oт 9 до 16 юни.
„Алея на книгата“ – гр. Пловдив е традиционно събитие от Календара на Асоциация „Българска книга“ и се провежда за 11-и път в партньорство с литературен фестивал „Пловдив чете“, Община Пловдив и ИК „Жанет 45“.
И тази година мястото на срещата на читателите с книгите е Площад Централен, пред Централна поща. Там отново ще бъдат разположени изложбените шатри на водещите български издателства.
Литературният кът на „Алея на книгата“ също ще гостува на града под тепетата. Разнообразната Културна програма на открито предлага литературни четения, срещи с автори, премиери на книги, дискусии и културни събития.
Алея на книгата и Фестивалът „Пловдив чете 2024“ за пореден път ще предоставят уникална възможност на жителите и гостите на Пловдив да се потопят в света на литературата и да се срещнат с любими автори и нови книги.
Повече информация за Алеята на книгата в Пловдив можете да намерите на официалния сайт на Асоциация „Българска книга“: https://www.abk.bg/
Достъпът е с вход свободен и е отворен за всички любители на книгите и литературата.
Синът на Чаплин се среща с български артисти в Пловдив
Синът на кино легендата Чарли Чаплин ще се срещне с български студенти от Консерваторията на професор Елена Дикова и актьори от Пловдивския театър по време на гастрола му в България със спектакъла Chaplin Pianissimo, който започва на 10 юни в зала “България” и ще премине през 12 юни в Пловдивския театър и ще завърши на 15 юни във Фестивалния комплекс във Варна в рамките на МТФ “Варненско лято”.
Той и световноизвестните пианисти Жан-Паскал Бентюс и професора от консерваторията De Musique de Paris Силвен Моризе ще обменят опит с младите музиканти.
Специално за концерта в Пловдив на сцената на театъра ще бъдат два рояла на австрийската фирма „Бьозендорфер“, която е една от най-добри европейски фирми в производството на пиана и рояли. Единият от тях е бижуто сред роялите в световен мащаб. Уникалният инструмент е част от бутикова колекционерска серия ‚Артист“ на компанията. В света има само 25 такива рояла, всеки със свой уникален номер. С изключителните си звукови характеристики, роялът е истински шедьовър, инкрустиран с 23-каратово злато. Чрез специална репрографска техника „Дървото на живота“ и „Очакване“ на художника Густав Климт намират място на вътрешния капак на инструмента.
Юджийн Чаплин ще бъде гост на творческия състав на театъра в Пловдив и ще разкаже любопитни факти за живота на своя баща.
Юджийн има опит като актьор и режисьор, но голямата му страст е музиката.
“Исках да стана рок музикант, дори се пробвах с приятели да имаме група, но не де получи. Компенсирах липсата на музикална кариера с работа в звукозаписното студио в Монтрьо. Участвах в създаването на станали вече класически албуми на Куин и Дейвид Боуи. Музиката се оказа голямата ми любов. Затова създадох Chaplin Pianissimo, защото исках да разкажа за баща ми през един позабравен аспект на неговото културно наследство – музиката. Той е композирал музика за всичките си филми. Трудно е да кажа кой саундтрак ми е любим, но може би на филма “Хлапето”. Ще го чуете на концертите в България”, споделя Юджийн Чаплин.
Той обещава и среща с част от публиката след концертите. За закупилите билети от по-висок клас ще има и ВИП място за среща с музикантите и изненада подарък от Юджийн.
Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата и е част от Календара на културните събития на Столична община.
Гастролът на Chaplin Pianissimo в България е част от „Световен театър в София“ и фестивала „Варненско лято“.
Последни билети може да намерите тук:
София и Пловдив: https://www.eventim.bg/bg/bileti/koncert-spektakl-chaplin-pianissimo-plovdiv-dramatichen-teatr-golyama-scena-642321/event.html
Варна: https://www.eventim.bg/bg/artist/koncert-spektakl–chaplin-pianissimo-523/profile.html
Пловдив: https://dtp.bg/show/name-ncvjqp
Трета национална изложба на Българския комикс
Народна библиотека „Иван Вазов“
Пловдив чете 2024
Секция „Комикс“ към СБХ
Сдружение „Проектът ДЪГА“
Ви канят на откриването на Трета национална изложба на Българския комикс
7 юни, 16:00 ч., фоайе Изкуствотека
Това е петото гостуване на изложбата извън София, след официалното ѝ откриване през месец юли 2022 година. В експозицията са включени 58 произведения от 43 активно работещи български комикс-артисти. Селекцията представя богато разнообразие от стилове и жанрове в творби, създадени както от млади автори, така и от вече утвърдени творци.
Участници: Айхан Хайрула, Александра Желязкова, Анани Борисов, Анна Цочева, Борис (Bobb) Клисурски, Борис Стоилов, Венцислав Великов, Веселин Праматаров, Веселин Чакъров, Виктор Кълвачев, Дамян Дамянов, Димитър Стоянов – Димо, Дияна Нанева, Евгений Йорданов, Ива Груева, Ивайло Драганов, Ивайло Иванчев, Иван Беров, Иван Домузчиев, Иван Коритарев, Ирина Караиванова, Константин Витков – Тисис, Кристиян Андреев, Любослав Герасимов, Марио Кулев, Мартин Петров, Мая Бочева – Уики, Милена Симеонова, Пенко Гелев, Петър Станимиров, Петьо Георгиев, Румен Чаушев, Сатанасов, Светлин Велинов, Симеон Асенов, Славена Симеонова, Сотир Гелев, Станислав Андреев, Теодора Дончева – Теч, Тодор Илиев, Тодор Христов.
След откриването на изложбата, в Читалня № 2 „Акад. Петър Динеков“ ще бъде прожектиран документалният филм „Дъга – разкази в картинки“. Филмът е за списание „ДЪГА“, което се появява в България във времето на социализма – през 1979 година и пропагандира западно влияние – изкуството на комикса. Списанието съществува повече от десет години и огромният му тираж – 300 000, се изкупува до последната книжка. „ДЪГА“ е единственото по рода си издание в бившия соцблок. Някои от сериите и героите на списанието и до днес са в спомените на хората, като са оставили трайна следа в оформянето им като личности.
Режисьор: Мария Николова
Продуценти: Сотир Гелев, Пенко Гелев
Gekkon Animation Studio, Four Hands Studio
Вход свободен! Заповядайте!
Припомняме, че преди откриването на изложбата във фоайе Изкуствотека ще бъдат раздадени наградите •Читател на годината от 5 до 105• на най-активните читатели за 2023 година. Награждаването е включено в програмата на литературния фестивал „Пловдив чете“.
Ексклузивни срещи с любими пловдивски автори на Алея на книгата
Издателство „Библиотека България“, специализирано в издаване на съвременна българска литература, ще бъде част от Алея на книгата Пловдив, организирана от Асоциация „Българска книга“.
Наред с интересни и ценни нови издания, екипът на издателството е подготвил ексклузивни срещи с любими пловдивски автори.
В рамките на инициативата, всички издания на Библиотека България ще бъдат с 20% отстъпка.
В традиционните „СРЕЩИ С АВТОГРАФ“ на щанда на издателството ще ви очакват:
9 юни, неделя / 12:00 – жени щерева с „из нощните записки на една сова“
9 юни, неделя / 18:00 – любел дякоf с „ембирион на тъгата“
16 юни, неделя / 11:00 – мира папо с „докато смъртта ни събере“
16 юни, неделя / 12:00 – радослав христов с „(извън)градски човек“
16 юни, неделя / 17:00 – антоанета караиванова-павлова със „за частица от небе“
9 юни – 16 юни / 10:00-20:00; неделя до 19:00 площад „Централен“, Пловдив, шатра 12.
РЕМ-Пловдив ще е домакин на Седмица на традиционните занаяти
Регионален етнографски музей – Пловдив ще е домакин на ХVІ-та поред Седмица на традиционните занаяти от 24 юни до 30 юни 2024 г.
Събитието се превърна в традиция в културния календар на Пловдив и привлича всяка година огромен брой посетители. Публиката може да наблюдава и заедно с майсторите да участва в изработването на различни изделия от плъст, везба, тъкани, направа на свещи и кошници, писане на великденски яйца. Може да изваете от парче глина чаша или чиния на грънчарското колело, да видите преобразяването на метала под ръцете на ножари и ковачи или да се насладите на богатия асортимент на бижутерите.
Седмицата на занаятите тази година започва с Еньовден (24 юни) – един много почитан в народната традиция ден, свързан с билките и лечението. Ще правим венци и ще напяваме китки с Еньовата буля.
Акцентът на Седмицата ще падне върху занаята плъстене. В тази връзка ще бъде открита национална изложба „Българските плъсти – послание от древността“, включваща плъстени килими от цялата българска територия с участието на шест музейни институции.
Партньор и съмишленик на ежегодната Седмица на занаятите е Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа – София, под егидата на ЮНЕСКО.
Излиза книгата „Този шарен Пловдив” от Георги Райчевски
Библиотека „Седемте хълма“ събира историческата памет на Пловдив, за да я съхрани и предаде на идните поколения. Избраните книги са художествена хроника на Града под тепетата, разказ за онзи неповторим дух, който се усеща и днес. Предстои от печат да излезе книгата „Този шарен Повдив” от Георги Райчевски. Изданието на „Хермес” ще може да бъде открито по книжарниците от 11 юни.
Тоя шарен и симпатичен Пловдив! Седем години бе живял тука Иван Мърквичка, а всяко завръщане го караше отново да обикаля като замаян познатия пазар. Покрай цялата щедро изложена на показ стока течеше безспир човешкият поток – навлечени с аби и потури мъже, граждани с дрехи ала франга, нагиздени кокони с рокли от атлаз и моаре; редом някъде се мяркаха фес и калимавка. Дори и говорът на хората бе също толкова пъстър и живописен – носеше се глъч на български, гръцки, турски, арменски...
В книгата си Георги Райчевски представя калейдоскоп от герои и събития, показващ буйния икономически и културен подем на Пловдив в периода от Първото земеделско-промишлено изложение до Балканската война. Тютюневи магнати и шансонетки, интелектуалци и кочияши се редуват пред погледа на читателя със своите истории, благодарение на които се е оформил неповторимият облик на Града под тепетата. Пъстър и шумен, прогресивен и мултикултурен, Пловдив е главният герой на този роман хроника.
Откъс
Балонът се издигаше все по-нависоко. Изправен на капрата, Сотира с удивление гледаше отдолу как грамадният кош – с двамата пътници в него – се полюшва, опънал въжетата.
ПЪРВОТО българско земеделско-промишлено изложение беше открито в присъствието на Негово Царско Височество княз Фердинанд. Точно в девет часа галакаляската, следвана от лейбгвардейския ескадрон, потегли от временния дворец, мина покрай многолюдния шпалир по улица „Станционна“, за да спре само след минути на площада пред украсената с цветя и знамена арка на главния вход. Юнкерите възторжено викаха „ура“, стражарите с мъка удържаха конете под себе си.
Под звуците на церемониалния марш Негово Височество бавно слезе от каляската. Пръв от официалните гости го посрещна пристигналият по-рано министър-председател Стефан Стамболов; той имаше основание да проявява добро самочувствие – това изложение трябваше да покаже грижата на правителството за стопанското възраждане на България, за да стане тя достоен партньор на големите европейски държави. А и вестниците продължаваха да пишат за току-що приключилото негово пътуване (заедно с жена му Поликсени) с параход до Цариград, за аудиенцията му при султан Абдул Хамид II в двореца „Йълдъз-кьошк“ – признание, с което Фердинанд все още не можеше да се похвали.
Слънцето блестеше право в очите на очакващите княза домакини, заслепяваше ги, но тяхното въодушевление от отредената им чест беше толкова голямо, че те не си позволяваха дори за миг да отклонят встрани погледите си – и кметът Димитър Свещаров, и директорът на изложението Михалаки Георгиев, и архитектът на павилионите Хенрих Майер, и градинарят-устроител Люсиен Шевалас се чувстваха еднакво горди да покажат днес плодовете на едногодишния си труд.
Тщеславието бе наредило изложителите пловдивчани наравно с министрите. Отдалече правеше впечатление внушителната фигура на комисионера на земеделски машини и сечива Карло Вакаро. До него, облечени – въпреки горещината – със строги черни костюми, бяха заели места тютюнотърговецът Димитър Ставридис, собственикът на спиртната фабрика Адолф Бомонти, притежателите на пивоварница „Каменица“ Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, редом с производителите на коматевско пиво Фридрих Лаушман и Филип Голдщайн; виждаха се още управителят на миларната фабрика Пантелей Наботков, конкурентите му в производството на сапуни Йосиф Сиди и Александър Липовац, собственикът на леярната за църковни камбани и свещници Лазар Велеганов...
Доста по-назад – с побеляла глава, подпрян на тънък, с красива кокалена дръжка бастун, стоеше книгоиздателят Христо Г. Данов...
Всички като че ли вече бяха забравили огорчението от изненадващото височайше разпореждане да се отсрочи с две седмици откриването, определено най-напред за 2 август – когато се изпълваха пет години от възшествието на Фердинанд на българския трон. Князът единствен може би не съжаляваше за капризното си държание: самолюбието му бе докрай накърнено от заминаването на Стамболов в самото навечерие на юбилейните празненства – още повече че в турската столица министър-председателят бе получил почести, които се полагаха по-скоро на коронована особа. При това в последно време Фердинанд, не без причина, се отнасяше с неприязън към тукашната общинска управа. Той не беше забравил отказа – провинциално дипломатичен – да му подарят близкия горист и прохладен остров на Марица за ловна резиденция; островът продължаваше да пустее, но хората в този град кой знае защо проявяваха някаква необяснима ревност към него...
Начело на шествието по широката алея към главния павилион с енергична за възрастта си походка вървеше пловдивският митрополит Натанаил, придружаван от самоковския Доситей и сливенския Гервасий. Князът сякаш не ги забелязваше – оставяйки ги да минат далече напред, той с явно задоволство спираше пред строените на няколко места войскови подразделения, които го приветстваха.
– Радва ме този висок дух, господин Савов! И тази опрятност... – Фамилиарното обръщение беше знак за особеното благоразположение на Фердинанд към следващия го само на крачка военен министър.
– Позволете ми, Ваше Височество, да ви уверя в безпрекословната преданост най-напред на българското офицерство... – подполковник Михаил Савов не пропусна да намекне за ефекта от масовите повишения, обявени със специален княжески рескрипт по случай годишнината от възшествието.
– Надявам се – прекъсна го Фердинанд, – че ще имам удоволствието да присъствам и на успешния завършек на командваните от вас маневри тук, край Пловдив?
– Ние ви очакваме, Ваше Височество! Храбрата българска войска е готова по всяко време да покаже пред своя върховен водител способността си да служи на Отечеството. За нас ще бъде чест...
– Уверен съм, господин министре... Но преди това да не забравяме празненството, което устройват тази вечер нашите любезни домакини! – снишавайки глас, изведнъж промени темата Фердинанд. – Вие, разбира се, ще дойдете заедно с госпожа Савова!? – Думите му прозвучаха повече като заповед, отколкото като въпрос.
Молебенът започна със закъснение – проточи се. Беше денят на Успение Богородично. Вглъбен в мисията си на духовен наставник, митрополит Натанаил като че ли не правеше усилия да се съобразява с официалната програма. Може би за сметка на това и Фердинанд, кимайки утвърдително с глава, почти през цялото време предпочиташе да слуша Августейшата майка Клементина, която му говореше нещо – очевидно източноправославното богослужение не намираше особен отклик в сърцата им на католици. Затова пък, щом певческият хор на гимназия „Княз Александър I“ поде накрая гръмогласното „Многая лета“ във възхвала на Господаря, изражението върху лицата и на двамата изведнъж стана сериозно и съсредоточено. От Сахат тепе отекна първият топовен гърмеж; следващите сто още дълго се сливаха в тържествен тътен над града.
Словото, с което министърът на финансите Григор Начович рисуваше стопанското въздигане на България, беше изслушано с подчертано търпение, но явно без ентусиазъм. Всички очакваха отговора на княза.
Застанал прав под балдахина, Фердинанд започна да чете написания текст бавно и отчетливо, търсейки ефект във всяка дума:
– Чувствам вътрешна гордост, задето всемогъщият Бог ме удостои с честта да отворя това Първо българско изложение. То е една знаменателна епоха в нашето Възраждане. С него се сключва един период и се захваща нова ера, през която българският народ с постоянно старание и неуморен труд ще си създаде по-честито бъдеще...
Овациите дълго не стихваха. До края на церемонията князът запази доброто си настроение...
В горещия августовски ден обиколката из изложението се оказа уморителна.
Най-радостен от всички беше градинарят Люсиен Шевалас. Той с любов оглеждаше дръвчетата, разсадени само преди няколко месеца от двете страни на алеите. Зелени ивици с причудливи форми, които по-рано бе виждал единствено във въображението си, сега препълваха очите му. Отдалече го привличаше веселата игра на водоскоците. А сред лехите, на избрани места, като скъпи украшения пъстрееха цветята, посети със семена, които лично княз Фердинанд, покровителят на изложението, бе поръчал специално за случая от Франция. За по-малко от една година изоставеното някога турско гробище се беше превърнало в красива градина, която той, прочутият дори и в странство ботаник Луциус (когото всички в Пловдив наричаха Люсиен) Шевалас, с детинско увлечение бе рисувал най-напред върху лист хартия – но колко дълго преди това тя бе търсила своя днешен вид в артистичната му фантазия.