Клуб „Неви” е като пътешествие назад във времето

Кварталът на творческите индустрии Капана е вероятно едно от най-посещаваните места в Пловдив през последните две-три години. Или поне дели първото място с Античния театър. Тесните калдъръмени улички са винаги изпълнени с глъч и хора, а заведенията са буквално на всеки ъгъл – лъскави, в модерен стил и с най-разнообразни предложения в менюто отблизо и далече.

Пълен контраст на всичко гореописано е „Неви”, което отваря врати през 1997 – а година и оттогава не е променяно. Докато стигнеш от вратата до бара на "Неви", си смъкнал 22 години от живота си, защото там си е все същото. А ако нямаш и 22, виждаш сякаш снимка от прашен албум на интериор, за който си спомнят и още говорят по-големите. 

След входа вдясно, под една от масите, има детско камионче, което може да се срещне в музея на социализма в град Пещера или в прашасал килер. В летните жеги клиентите на „Неви”-то се охлаждат с вентилатор, висящ от тавана. Мини телевизор присвятка с кадрите по актуалния сапунен сериал, а таксата за тоалетната е само 20 стотинки. За чай плащаш едва 30 стотинки. 

Сградата на улица „Загреб”, в която се намира кафене "Неви", е построена 70-те години на миналия век. Преди това е било друго заведение с името "Синия банан", където се продавал най-вкусният сладолед в града. 

От 1997-ма до днес помещението е в ръцете на Невена, миловидно наричана от приятелите и клиентите си "мамо", а дъщеря й Петя поема вечерните смени. 

Бащата на Вени Петър Юруков е работел като обущар. Дюкянът му се намирал на ул. "Железарска" и е бил сред най-известните майстори в града.  Мама Невена пази спомена за хубавото време в Капана и бачкьорската музика от инструментите на занаятчиите, която се е чувала от всяка захлупена къщурка. Израснала е сред истинските майстори на метала, кожата, дървото, златото и сладкишите. Помни Бай Петър, който изработвал от мед тави и други прибори за битовизма. Киро, с който е стояла на един чин, доскоро е точил ножове в собствен дюкян. Сцената, която днес наричат "Ядрото", през 90-те е била сцена на жените от тракийското творчество. Израснала сред мъже и жени на занаята, с мръсни престилки и широки усмивки, малкото момиче и до днес пази своите приятелства в пределите на квартала. Всички се познават, споделят и ще-не ще Невена знае всяка малка тайна, която долита до нея сякаш с полъха на вятъра. Знае и най-дребните съкровености поименно.

Още днес на ул. "Загреб" 24 може да отворите тежката, дървена врата на миналото и да прекрачите прага на спомена за "ония времена". Напролет ще отвори и лятната градина в двора, а с нея и новата табела на кафене "Неви". А дотогава ако ви се пие кафе за 40 стотинки, не подминавайте едно от най-автентичните места в Капана.

Снимки от Георги Матов

Само преди два дни Градът под тепетата се радваше на пролетни температури и слънчеви дни. Тази нощ Малък Сечко се промъкна в Пловдив, свали живака в термометрите под нулата, развява снежна перелина и натрупа 10 сантиметра белота по земята. Малките деца най-после получиха своя час игра в градската пряспа. Студът и вятърът не могат да съборят ентусиазма на спортуващите, независимо дали са с велосипед или просто правят сутрешен джогинг на Малката главна. Дори настроението на момичетата от „Чистота“ не е помрачено от извънредното дежурство.

Това може да се случи само в Пловдив - хора от цял свят играха хоро в Малката базилика на празник, посветен на Международния ден на майчиния език – 21 февруари.

Студенти, ученици, работещи и живеещи  в Града под тепетата бяха събрани за втора поредна година по инициатива на Българско-турския литературен клуб  и с подкрепата на Клуба на консулите в Пловдив. През 2019-а събитието е включено в Културния календар на Община Пловдив.

В Европейската столица на културата за 2019-а година се говорят повече езици отколкото на територията на Старата госпожа, като цяло. Това стана ясно на мултикултурния празник снощи от водещите – двама пловдивски журналисти, които влязоха в ролите на конферансиета на събитието на доброволни начала.

Деляна Лукова (Уча в Пловдив) и Николай Райшинов (БНТ-2) представиха тазгодишният формат на изданието, което премина под знака на Шекспир, по повод  455-ата годишнина от рождението на прочутия английски драматург, преведен на почти всички официални писмени езици.

Хамлетовският въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш” прозвуча в оригинал на английски, а след това на: български, турски, арменски, иврит, ромски, руски, украински, френски, китайски, немски, италиански, испански, гръцки, чешки, полски, сръбски, шведски, арабски, кюрдски, молдовски, персийски, японски, хинди, пенджаби, пущу, монголски, тай, тагалог, азарбейжански, казакски, албански.

Последна пред публиката излезе единадесетокласничката Богомила Калчева, която показа как изглежда Хамлетовския въпрос на жестомимичен език. Боги има затруднения със слуха и научи публиката как да поздравява и аплодира на нейния език.

„Който не знае майчиния си език, не може да употребява и езиците на другите народи. Днес в Европейската столица на културата – Пловдив, хора, които говорят различни езици, имат равен шанс да се изразят и да се опознаят. Може ли да си представите, че в Пловдив се говорят 35 езика, към тях се прибавя и езика на жестовете ?! Това е най-голямото доказателство, че този град е Европейска столица на културата,“ каза в заключителното си слово генералният консул на Република Турция в Пловдив г-н Хюсеин Ергани.

Като председател на Клуба на консулите той изрази благодарност към Община Пловдив за подкрепата на инициативата.

Още по темата може да видите ТУК.