На премиерата си в Тютюневия град писателят събра публика  като за концерт

Ползвайте си грешките, те понякога са метафора, посъветва почитателите си той

Защото късия разказ дава шанс на тишината, каза Господинов на представянето на „Всичките наши тела”

Издаде, че до другата пролет ще е готов с новия си роман

Писателят Георги Господинов закри фестивала Пловдив чете пред публика като за концерт в СКЛАД-а на Фондация „Пловдив 2019” в Тютюневия град вчера. Авторът дойде под тепетата няколко часа след кацането си от Ню Йорк, където прекара в работен ритъм 9 месеца, за да срещне толкова много почитатели на едно място за премиерата на новата си книга от свръхратки разкази „Всичките наши тела”. Радвам се, че усещам всички ваши тела тук. Не вярвах, че ще видя толкова много хора, изненадан бе писателят, 23 часа след като се приземи на родна земя.

Господинов бе впечатлен и от мястото, на което се случваше премиерата на новата му книга. Не скри, че е бил страстен пушач в миналото и че първият му съзнателен спомен от Пловдив е именно ароматите от тютюневите складове, на път от Централна гара до Главната по улица „Иван Вазов”. После се спря и на друг град- Ню Йорк, в който прекара последните 9 месеца от живота си. Всичко може да бъде видяно там. Но най-хубавото е, че е много човечен град. Виждаш много човешки неща, отбеляза  той.
Защо точно свръхкъси разкази? Защото е обратното на очакванията за роман. Защото късият разказ дава шанс на тишината. Аз в компания съм този, който мълчи. Колкото за това какво очаквам за в бъдеще- не знам. Може би кратък роман. Никога не съм предвиждал нещата, откакто започнах преди 26 с една малка книжка. Но съм убеден, че Бог може да бъде постигнат чрез мълчание, затова и ценя тишината, каза пред многобройната публика Георги Господинов.

След зададен въпрос обърна внимание и на вечните си тефтери, които винаги са в джоба му. В момента изписва № 75. Особено е да си пишеш на тефтер. Не е като на телефон например. „Естествен роман” се роди от тези мои тефтери, на които водя всякакви записки. Те са като лаборатория. Пиша грозно с конспиративна цел, за да не се разчитат записките ми след време. Ама и аз не ги разчитам. Но пък се възползвам от това. Възползвам се от грешките. Ползвайте си грешките, те понякога са метафора, посъветва почитателите си авторът. Първото, което написах, бе един кошмар, който сънувах. На 9 години пишех за смъртта и остаряването, спомни си той.

Не скри, че е мързелив автор на романи и затова не е писал такъв от 12 години. Но през пролетта догодина новият му ще бъде готов. Трябва да се разказват лични истории. Затова  баба ми и Борхес са хората, които са ми повлияли за литературата. Баба ми не вярваше, че нейната история можеше да бъде важна за цялото. Ние сме като мухите- може и с нас, може и без нас, обичаше да казва тя, върна пак лентата назад Господинов.

После отиде в милите си до Щатите, за да подчертае, че е срещнал прекрасни българи зад океана. Тъжното е, че са там. Българите там и тук обаче имат един и същ проблем- че понякога се чувстват като чужденци. Неприятно е да се чувстваш чужденец на собствения си език и място. Трябва да се преборваме, за да се чувстваме добре, че живеем тук, без да сме направили нищо лошо, констатира тъжно писателят.

12-годишно момче от публиката му подари джанки и го попита какво ще посъветва децата, които искат да пишат. Малко ви е късно вече, отговори Георги Господинов. Сега си записвайте тайно стихове и внимавайте на кой детски поет ги показвате, допълни той.

На финал бе обявено време за автографи, а Господинов буквално бе задушен от почитатели.

Уникална фотографска изложба разказва за края на събитията през 1968 година и задава въпроси в Дома на културата

Помним ли Пражката пролет? Забравяме ли уроците на историята? Над тези въпроси се замислиха гостите на откриването на изложба от 40 автентични черно-бели фотографии, които разказват за събитията от 21 август 1968г. - Краят на Пражката пролет. Снимките са подредени в Дома на културата и са запечатали някои от знаковите моменти от случилото се в тогавашната Чехословакия.

Събитието се организира от Чешкия център, със съдействието на Почетното консулство на Чешката република в Пловдив. Пътуващата си изложба от 40 черно-бели фотографии "21 август 1968: КРАЯТ НА ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ". Куратор на експозицията от уникални снимки е чешката фотографка Дана Киндрова. Тя е събрала в едно подбор на снимки от август 1968 от общо 19 фотографи и от пет архива - Густав Аулехла, Ян Бартушек, Яромир Чейка, Бохумил Доброволски, Иржи Егерт, Йозеф Хник, Дагмар Хохова, Мирослав Хуцек, Мирослав Кхол, Либуше Киндрова, Владимир Ламер, Мирослав Мартиновски, Милон Новотни, Антонин Нови, Ян Рейх, Иржи Стивин, Даниела Сикорова, Иржи Вшетечка и Вацлав Тоужимски, който заснема драматичните моменти в Либерец. Има кадри от архива на Чехословашката телеграфна агенция, Северночешкия музей в Либерец. Фотографии е предоставила и бившата главна редакторка на списание „Чехословашка фотография“ (Československá fotografie) Алена Шоуркова, която се сдобива с тях след като неизвестен автор пуска снимките в пощенската й кутия.

Кураторът на проекта Дана Киндрова е също така фотограф и темата за съветските войски не й е чужда. През 1990 – 1991 г. заснема оттеглянето им от Чехословакия, а впоследствие, след като преди 15 години издава публикация на тази тема, решава да събира фотографии, запечатали тяхното „пристигане“. Четири години издирва снимки не само сред фотографи, наследници на авторски права, колекционери, но и в архивите на много институции. Военната окупация на Чехословакия позволява на консервативните сили в комунистическата партия да спрат демократизацията на обществото, да овладеят ситуацията и да сключат договор за временното пребиваване на съветските войски. Това „временно пребиваване“ продължава през следващите две десетилетия. На чехословашка територия, в рамките на наложения договор, се настанява т. нар. Централна група войски на Съветската армия, която наброява приблизително седемдесет и пет хиляди войници, разполагащи с тежко оборудване и самолети.
Снимките са отпечатани върху пенокартон, с изключително високо качество, тъй като авторите старателно са пазили негативите. Изложбата може да бъде разгледана до 29 юни 2018 г., след което ще бъде показана в Бургас.

Късо кино, ужаси, индийска музика и много суинг ни очакват в Пловдив тази седмица

18 юни

Как да насочим децата си да използват добре свободното си време

Синдромът „децата пречат на родителите“ - родителите ги изпращат на мероприятия само и само да не са вкъщи. А когато са вкъщи, са на компютъра и гледат непозволени неща. Не се движат достатъчно. Недостатъчно е и общуването с родителите.

Ще споделят с нас Красимира Иванова и Силвия Павлова.

Ще има аниматори, които да забавляват децата, докато родителите участват в събитието.

Vintage House
18.30 часа
Вход свободен

Швейк

Геро успява характерологично и движенчески , и смехотворно, и тъжно, а на места – дистанцирано, да влезе в образа на добрия войник Швейк.

Спектакълът вади на показ всичкия талант на Вальо Танев, защото изисква бързи смени на състояния и палитра от разностранна образност – от смирен свещеник и фелдшер, до войнствен татар и черкез; санитар и затворник, но и фелдфебел, лаещи породи кучета и любовно ухажвана жена.

Единственото оръжие срещу ширещия се и войнстващ „кретенизъм" и тогава, и сега е смехът.
Очистващият и осмеляващ смях!

Автор: Юрий Дачев по романа на Ярослав Хашек “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”
Постановка: Бина Харалампиева
Продукция на театър "Българска армия"

Дом на културата „Борис Христов“
19.30 часа
Билети в продажба на касата на Билетен център (пред Община Пловдив)

20 юни

Късо кино: филми на пловдивчани vol.2

Истинско щастие (2016), 20 мин.
Продуцентска компания: Remove Remove Prod.
Сценарий и режисура: Атанас Куцев
Камера: Атанас Куцев
Монтаж: Атанас Куцев
Музика: Пема Ринпоче
„Истинско щастие” е късометражен документален филм за живота в будистки манастир в покрайнините на Катманду, Непал. Той ви среща с монасите, които учат, молят се и живеят там, с училищния администратор, с директора, с момиче доброволец от България, което преподава английски език на децата, и с жената спонсор на манастира от Китай, която е открила целта в живота си. Филмът се върти около различните представи на тези хора за истинско щастие и редицата начини да го постигнеш.

Името ми е Протест (2013), 10 мин.
Сценарий и режисура: Атанас Куцев
Камера: Атанас Куцев
Монтаж: Атанас Куцев
Звук: Веселин Зографов
Графичен дизайн: Изабела Маркова
"Бъди промяната, която искаш да видиш в света". Махатма Ганди
Важно е да протестираш и отстояваш позициите си. Всеки го прави, както намери за добре. За някои хора протестът не е единичен акт. Това е начин на живот. Те са самият Протест. "Името ми е Протест" е документален филм за алтернативните форми на бунт. За героите в него не е достатъчно само да излезеш на площада. Те всеки ден променят себе си. Защото знаят, че само така наистина променят света.

Дебют / Opening (2013), 28 мин.
Режисьор: Андрей Христозов
Сценарий: Андрей Христозов
Оператор: Андрей Христозов
Музика: Андрей Христозов
Продуцент: Антон Георгиев
Румен е млад шахматист от малцинствата, израснал в нищета и социална изолация. Въпреки трудностите, които животът му поднася, той продължава да се бори за победа с помощта на необикновените си ангели-хранители. Това е малка история за талантливите, родени без шанс в живота, и хората, които вярват в тях.
Филмът участва в програмите на София Филм Фест, Helsinki International FIlm Festival, Open City Docs Fest и Златен Ритон.

Клуб „Фарго“
19 часа
Вход свободен

Mачкай- представление на Благой Бойчев (Театър Реплика)

Един ентусиазиран режисьор и двама ентусиазирани актьора, решиха, че не искат да адаптират чужда драматургия и да се мъчат да я прилагат към българската действителност. Затова сами си съчиниха история. И така се роди представлението „Мачкай“, в което актьорите създадоха собствен текст и сюжет.

Сюжетът? Става въпрос за двама приятели актьори, които не са се виждали дълги години. Единият, който е много популярен и дори участва във Vip Brother, изненадващо се появява на вратата на другия - актьор в провинциален театър. Първият спешно има нужда от помощта на втория. А какво следва? Това го оставяме на въображението и чувството за хумор на участниците. И понеже актьорите играят актьори, помолиха режисьора да включи към историята и любимите им откъси от Молиер, Шекспир и Дуковски, които са мечтали цял живот да изиграят. Режисьорът се съгласи…

За взискателната публика (само за нея): нашето съществуване се колебае вечно между инфернално-профанното, дори анималистично състояние на битието и внезапните пориви за трансцедентален смисъл. Сблъсъкът между двете ражда нашата действителност. И колкото по-голяма е амплитудата между стремежа на духа и квазикултурата на заобикалящата среда, толкова по-отчетливо резонира един въпрос: какъв е смисълът да обитавам този топос? Представлението „Мачкай“ търси отговор именно на този въпрос с безпощадна искреност.

Bee Bop Café
19.30 часа
Билети: 10 лв. на място

Horrorible Sounds & Images Download Edition

Gothic Bulgaria и Horrorible Sounds & Images отново обединяват усилия, за да Ви поканят на едно специално пътуване през хорър годините на киното. Красиво, ужасно, плашещо, предизвикателно, отблъскващо, вълнуващо, завладяващо - ужасът в седмото изкуство може да предизвика огромен спектър от емоции.

Тези, които са присъствали на предишни представяния в клуб “Три Уши” или “Neu Berlin!” в София и “Copa Kapana” или “Post-Culture Stage” в Пловдив, знаят какво да очакват. За останалите, на видео стената ще може да се насладите на над хиляда сцени от повече от сто заглавия - някои емблематични, други популярни, а трети почти неизвестни. Селекцията е както богата и разнообразна, така и простираща се в над шест десетилетия жанрови ужасии. Искате вампири, зомбита, върколаци, побъркани психопати с моторни резачки, мачетета или просто реки от кръв и вътрешности? Заповядайте на една вечер, изпълнена с всичко това и още нещо.

Подкрепящата музика ще е съставена предимно от огромна ударна доза индъстриъл рок и метъл, като в по-голямата си част ще е в синхрон със ставащото на екрана.

Rock Bar Download
21 часа
Вход свободен

21 юни

Swingin' Thursday

Всеки четвъртък в Gingertale суинг музика ще звучи от зори до мрак.
Сутрин ще пием кафе и ще тактуваме. Вечер ще въртим коктейли и ще лудуваме.
Толкова много обичаме по всяко време да танцуваме!

* коктейл Lindy Hop и моктейл Shim Sham на специална цена
* често минаващи суинг мафиоти, които може да ви покажат някоя стъпка за едно питие
* вход свободен

Танците и коктейлите повеляват!

Gingertale
10 часа

Открийте вашето събитие и още места за време с приятелите през тази седмица в Lost in Plovdiv.

Дани Радичков: Ако трябва да говорим по-критически към реалността, която ни заобикаля, аз не съм сърдит, а направо съм бесен

Проявлението на красивите неща се случва именно в несъвършенството. Не смятам, че има прекрасно съвършени неща

Славена Шекерлетова

По време на „Пловдив чете“ имахме възможността да се срещнем с много автори, някои от които съвсем млади. Един такъв е Йордан Д. Радичков, който представи „Двеста линейки на час“. Хубавото на премиерите на новите автори е, че повечето от тях, за съжаление не всички, притежават една непринуденост и лекота на общуване, която понякога рязко изчезва след издаването на малко повечко книжни тела. Ето как Дани Радичков сам представя книгата си:

„Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София. Това е третият ми сборник с разкази. Историите, поместени в него, са писани в период на повече от година. Някои от тях видях със собствените си очи, други ми бяха разказани, а трети се родиха от впечатления от заобикалящия ме свят. Работното заглавие на ръкописа беше „Чернова на битието“. И предполагам, това е просто една чернова на света около мен, такава, каквато той сам е написал и такава, каквато аз успях да разчета. Благодаря на всеки, който реши да обърне внимание на този сборник и на въпросите, които ме вълнуват“.

Срещата с него се проведе в клуб „Фарго“. Въведение към автора и книгата направи критикът Здравко Дечев. Модератор беше Красимир Лозанов. Той попита младият автор дали няма общо с тези сърдити млади хора от 50-те години във Великобритания - автори, които застават много остро срещу това, което смятат за несправедливо в своя живот. Това са били например Джон Осбърн и Колин Уилсън.

„Малко ми е трудно да се разпозная с всички тия тежки работи, които се говорят. Ако трябва да говорим по-критически към реалността, която ни заобикаля, аз не съм сърдит, а направо съм бесен, гневен. Грам не ми харесва това, което виждам около себе си. Говоря за едни неща, които всички знаем или поне се надявам. Сметнал съм, че е важно това да присъства и в едно книжно тяло. Когато говоря за тези неща, не мисля, че говоря само от мое име, а и от името на моите приятели, които не се занимават с писане, а през различните си изразни средства - кино, музика, фотография, също изразяват тези неща.

Не виждам нищо неабсурдно в нашия живот. Всичко ми се струва, че е много по-абсурдно от това, което аз се опитвам да сглабям със срички, с думи, с ласкателни прилагателни към читателя. Но някои работи не можеш да си ги измислиш. Ако трябва да давам примери: трябваше да си плащам осигуровки и една жена в банката изтъкна, че затваря след точно 2 минути. Трябваше да попълня един лист, което ми отне 3 минути, тя затвори пред носа ми и каза: „Аз ви предупредих!“.  Излезе и си взе своята почивка от 40 минути и докато ядеше сандвич, двамата се гледахме. След това тя отвори и аз успях да платя тези 120 лева. Та… доста съм далеч от този реализъм, имам доста хляб да изям, за да го представя в абсолютната му пълнота“.

Относно историите в книгата „Двеста линейки на час“ Дани Радичков каза, че според него няма хора, които да са далече от тях. „Това не е частна работа. Ние сме всички в кюпа, в тоя казан и всяко едно разделение води само до повече глухи улици“.

За името на работното заглавие „Чернова на битието“ стана ясно, че то идва от заглавието на един от разказите, в който става дума за това как много набързо и с лека ръка, по думите на автора, изхвърляме първата чернова на собственото си съществуване. „И така губим не само от оригиналността, но и някаква изначална истина , която е нещо много красиво. Проявлението на красивите неща, според мен се случва именно в несъвършенството. Не смятам, че има прекрасно съвършени неща, има прекрасно несъвършени неща“.