За пръв път връчиха наградите "Млада надежда" и "Най-дългогодишен участник"

Получател на сребърната монета „Българска роза“ стана Ивана Муцкова

С емоционално изпълнение на песен на Селин Дион в акомпанимент на китара, талантливата Клавдия Китанова стана носителка на голямата награда на 14-ия Международен фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” Пловдив 2017 - най-големия музикален форум на Балканския полуостров за мелодични шансони.

Златната гривна, уникална авторска изработка на майстора бижутер Тодор Кузмов, беше  връчена на победителката от Розалин Петков – заместник -кмет на община Пловдив на гала-вечерта в третия ден от фестивала, който приключи в неделя  в Дома на културата „Борис Христов“.

В първата част на гала – концерта, седемте български финалисти представиха по една песен в конкурсната програма. Савина Стоянова от Пловдив изпя песен на Зас, Христина Неделева от Пловдив - песен на Женифер, Михаела Жилкова от Пловдив -  песен на Селин Дион, българката с френско име Камий Ренге пя песен на Захо, Симона Рускова от Търговище – на Лара Фабиан, Клавдия Китанова - песен на Селин Дион и Ивана Муцкова -  песен на Жак Брен. Извън конкурсната програма, публиката видя изпълнение на младата и талантлива пловдивска надежда Василена Караманлиева.

Докато компетентното международно жури заседаваше, във втората част на концерта се изявиха носителите на голямата награда от предходните издания, сред които Нели Солакова, Любомира Бекирова, тенорът Евгений Лисенко, както и миналогодишната лауреатка Марина Спасова. Към тях се присъединиха и международните гости - талантливи изпълнители, носители на първи награди от аналогичен конкурси, проведени в Румъния, Русия, Словакия и Украйна.

За първи път, Алианс Франсез България даде две награди, извън регламента. Първата на Олга Василенко от Украйна – за най-дългогодишен участник, а втората на Василена Караманлиева – за млада надежда.

Наградата на публиката бе връчена от Зоя Трайкова, управител на Първа инвестиционна банка – клон Пловдив, партньор на фестивала. Получател на сребърната монета „Българска роза“ стана Ивана Муцкова. Наградата на Давид Профешънъл отиде при Христина Неделчева. Михаела Жилкова получи награда от партньорската фирма Биофреш. Награда връчи и дългогодишния партньор на фестивала фирма Рефан.

Международният фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” – Пловдив е част от Календара на културните събития на община Пловдив за 2017 година

С много танци и усмивки откриха официално седмицата на занаятите

Хората вече не знаят как изглежда воденицата

Честит 100-годишен юбилей на Етнографския музей

Истински празник се състоя преди броени минути в Регионалния етнографски музей на Пловдив. Освен че официално бе дадено началото на седмицата на занаятите, привлекателното туристически място празнува и своя 100-годишен юбилей.

Танцовата програма, която даде началото на занаятчийската седмица, започна точно в 11:30 часа, а десетки туристи прекрачиха прага на музея, за да разберат какво се случва вътре, чувайки музиката, носеща се от твора. Над 50 изпълнители от различни танцови формации и ансамбли представиха различни танци от регионите в страната, а след всяко едно от изпълненията следваха бурни аплодисменти. Нямаше как да не се включи и публиката. В края на програмата, всички се хванаха на едно хоро и извиха кръшни танци из целия двор на туристическия обект.

Разбира се, Седмицата на занаятите няма как да се състои без майсторите. Те се разположиха под бели шатри из откритите площи на Етнографския музей и бързо събраха около себе си десетки посетители с любопитни погледи. Една от най-големите атракции за гостите на събитието, несъмнено се оказа воденицата долапкиня. „Хората вече не знаят как изглежда воденицата. Не говоря за младите, старите не знаят“, коментира майсторът, който я е изработил. Той сподели, че се надява хората да възвърнат интереса си към занаятите, за да има кой да ги наследи и предаде на следващите поколения.

Седмицата на занаятите продължава, а най-интересният ден се очертава да бъде финалният. В деня на майстора, петък, организаторите споделиха, че ще има специална изненада за всички присъстващи, но запазиха в тайна какво точно ще се случи в пределите на Етнографския музей. Седмицата на занаятите можете да посетите до 30-ти юни, петък.

Между 10 и 12 хиляди посетители се очакват на първото издание на пловдивския фестивал

Близо 500 души обслужват технически най-голямото музикално събитие в България тази година

София Мюзик Ентърпрайсис с амбиция да развива форума и след Европейска столица на културата

Искаме да го превърнем в устойчива традиция, не крие Иван Несторов от СМЕ

Очаква ни достойно първо издание на Hills of Rock. Фестивалът няма да отстъпва нито като организация, нито като лайнъп на утвърдения Сигет в Унгария. Така един от собствениците на София Мюзик Ентърпрайсис Иван Несторов- Амебата представи предстоящия дебют на двудневния музикален маратон край Гребната база, който промоутърската компания организира като част от програмата на Пловдив 2019. Цифрите за предстоящото мега събитие са такива. 3 сцени, 32 групи и над 150 изпълнителя, близо 500 души технически екип и очаквания за 10-12 хиляди посетители на ден.  

Вече организираме Hills of Rock 2018, като догодина форумът ще е по-сериозен и голям. Надявам се кулминацията от нашата колаборация с Фондация „Пловдив 2019” да е през годината на Европейска столица на културата, когато в Пловдив ще дойдат най-сериозни артисти, подходящи за титлата. Очаквайте големите фойерверки през 2019, анонсира пред журналисти днес Иван Несторов.

Той уточни, че организацията на първо издание на мащабно фестивално събитие е много трудна задача, но от СМЕ са доволни от резултата и присъствието на групи като Epica, Evanescence, Three Days Grace и Guano Apes. Много хора си мислят, че артистите са в супермаркет, с обявени на етикет цени. Не, бъркат. Един фестивал от такъв мащаб се подготвя една година предварително. Фестивалният сезон е 12 седмици и минимум 50 големи събития се борят за едни и същи артисти. Разбира се, печелят фестивалите с най-големи бюджети и най-голяма история. Давам пример. Големите фестивали в Западна Европа се организират с бюджети от порядъка на 30 милиона евро на годината. Фестивалите в Сърбия, Унгария и Румъния се правят с около 10 милиона евро. А ние разполагаме с много под тези финанси. Всички музикални мениджъри първо питат: Кой е свирил досега на този фестивал? А ние им отговаряме: Никой! Липсата на история влияе негативно на букинга. Грандиозни неща нямаше как да се случат. Водили сме разговори с над 300 групи, като с някои от тях бяхме пред договорка, други се отказаха. Но ние се гордеем с този лайнъп, с който Hills of Rock стартира и започва да трупа история. От нищото и с нищо осигурихме такива артисти. Тази година няма да има по-голямо музикално събитие в България от Hills of Rock в Пловдив, заяви Амебата.

Той уточни, че сцена в самия стадион Пловдив няма да има, тъй като видът на съоръжението е окаян, а и крие опасности. Затова и основната сцена ще е на едно от тренировъчните игрища в близост, което може да събере публика от 20 хиляди души. СМЕ ще осигурят къмпинг зона, лаундж зона с фестивален ресторант, множество барове, търговски зони . Ще се постараят да предотвратят опашките чрез въвеждане на безкасово разплащане.

Несторов даде да се разбере, че рок насочеността на стартовото издание на фестивала, не е умишлена и не изключи в следващо издание на Hills of Rock да видим и чуем на живо някоя от най-актуалните поп звезди. И на трите сцени тази година ще се качат много пловдивски банди, много млади музиканти, както и групи от всички балкански страни, без Турция. Старали сме се цените на билетите да бъдат на ръба на мизерията, за да бъде фестивалът по-достъпен. Очакваме много гости от чужбина. Колкото до самите музиканти- България е много интересна  дестинация за тях. Очакваме да останат много доволни, а отзивите от първото издание са много важни, каза още Иван Несторов. И уточни защо. София Мюзик Ентърпрайсис иска да превърне Hills of Rock в устойчива традиция. Имаме намерение да включим събитието в Международната фестивална организация и да го рекламираме във всички възможни канали. Имаме намерение да развиваме този форум и след 2019г. Искаме да го развиваме. Ако в тези три години Hills of Rock се стабилизира и натрупа нужната история, може да стане една много хубава традиция. Жалко ще е да изгреем 2-3 години и после всичко да приключи, каза на финал един от собствениците на София Мюзик Ентърпрайсис.

Три сцени строят в парка около Гребната за музикалния маратон този уикенд

Поне 10 хиляди меломани от всички краища на страната се очаква да атакуват Пловдив този уикенд, когато ще се състои дебютното издание на Hills of rock. Очакванията са големи, тъй като това ще е първото по рода си в града събитие от такъв мащаб и в такъв формат. Организаторите от София Мюзик Ентърпрайсис са наясно с това и вече са в Пловдив, за да подготвят двудневния музикален маратон, който ще срещне в парка около Гребната 32 групи с техните фенове.

Техническите екипи вече тук и работят. Строи се фестивалното градче, обособява се и къмпинг зоната. 20 лева струва удоволствието да опънете палатка в къмпинг зоната в рамките на целия фест, като срещу тях получавате отделен пропусквателен режим, 24-часова охрана, душове, тоалетни и сянка. Днес стартира и изграждането на трите сцени- Главната, Световната и На Тъмно.

Подробности около Hills of Rock ще научим утре, когато организаторите на фестивала ще застанат пред медиите заедно с екипа на Фондация „Пловдив 2019”. Събитието е част от програмата на Пловдив- Европейска столица на културата.

Под тепето пита Боил Банов дали би участвал в извънредната сесия за ЕСК, отговаря Амелия Гешева: За участие в Общински сесии има регламент, по който се решава кой и как участва

Не мисля, че Община Пловдив и Пловдивският общински съвет не се интересуват от проблемите на Фондацията, смята зам.-министърът и доскоро зам.-кмет

„Пловдив- Европейска столица на културата” е проект с национална значение, но това не значи, че държавата ще определя кой ще го управлява

След бурната сесия на общинския съвет миналата сряда и случилото се след нея, Под тепето потърси за коментар министъра на културата Боил Банов относно събитията във Фондация „Пловдив 2019”. Пратихме в писмена форма въпросите до него в пресцентъра на министерството в четвъртък. Тъй като Боил Банов е в чужбина, получихме отговори от Амелия Гешева, зам.-министър във ведомството и бивш зам.-кмет по култура и туризъм в Община Пловдив.

Следите ли случващото се в УС на Фондация „Пловдив 2019“ и трусовете, които предизвикаха в органа няколко решения на принципала на ОбС – Пловдив? Как ще ги коментирате?

Всичко, свързано с „Пловдив – Европейска столица на културата“, се следи от Министерството на културата, с оглед на по-добра координация между държавата и общината. Решенията, които се вземат, свързани със самия управителен орган на Фондацията, не са в компетенциите на Министерството на културата, а са изцяло в компетенциите на местната власт. Ние не смятаме, че е уместно държавата да се намесва в решения на местната власт, защото това би погазило част от принципите на законността и децентрализацията. Изключително важно за проекта „Пловдив – Европейска столица на културата“ е той да запази своята самостоятелност като управление. Той е проект с национална значение, но това не значи, че държавата ще определя кой ще го управлява.

Смятате ли, че предложението за праг от 50 хиляди лв. за оперативни разходи без санкцията на УС, но с предварителен контрол, е работещ вариант, за да не се спъва работата на изпълнителския екип на фондацията?

Това е въпрос на решение на принципала и на вътрешна организация в самата фондация, на правилата и прилагането им, свързани с предварителния контрол. Знаете, че всяко изразходване на средства в по-голям размер винаги е свързано със спазването на Закон за обществените поръчки и Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор. Така че принципалът казва какви са правилата, не Министерството на културата...

Цялата статия четете в Под Тепето

Новата перла на Стария град- къща Клианти, е била посетена от над 700 души за 4 дни след официалното й откриване. Това съобщи директорът на общински институт „Старинен Пловдив“ Минко Кафтански. След реставрацията на къща „Клианти, дейностите в Хиндлиян и поредния етап от археологическите разкопки на Небет тепе, Старинен Пловдив затвърждава позицията си на една от най-посещаваните забележителности в България, похвали се той.