
Капана.БГ
Ден на Етнологията и Антропологията
Студенти и докторанти отбелязваме Ден на етнологията и антропологията 2017 за трета поредна година в ПУ.
Събитието се организира с подкрепата на катедра Етнология на ФИФ и Студентски съвет на ПУ.
Програмата включва различни неформални занимания като ролеви игри, творчески работилници, дискусии по теми, свързани с етнологията и антропологията, споделяне на опит от теренна работа и др. Ако сте свободни и имате желание да разнообразите деня си заповядайте, със сигурност ще получите нещо ново и различно, ако се присъедините към нас.
Събитието има изградена традиция с провеждането на Ден на антропологията през 2015 и 2016 година от АКЕА „Медиатор“ – екип от настоящи и бивши студенти на катедра Етнология. Ден на етнологията и антропологията 2017 цели да популяризира етнологията и антропологията и да запознае повече хора с темите за стереотипи и предразсъдъци, всекидневие, хоби, свободно време, с какво се занимават етнолозите/антрополозите и др. В него активно се включват студенти, преподаватели и колеги от други университети.
10.05.2017
Начало: 13:30
Катедра Етнология, ул. "Костаки Пеев" 21
Код червено: литература представя Александър Секулов
"Дошло е време в път да тръгнем, забравили компас и лот, за картите забравили. Така е редно."
На 10 май Александър Секулов гостува на "Код червено: литература". Последната му стихосбирка "Море на живите" ще бъде отправна точка в разговора ни за поезията. Без компас. И карти на въпросите и отговорите. Защото изкуството е приключение.
Вдигаме котва в 19 часа.
Място на отплаване: U PARK Gallery.
ВИЗИТКА НА АВТОРА:
Александър Секулов е роден през 1964 година в Пловдив. Завършва Средно специално художествено училище за сценични кадри (със специалност помощник-режисьор) и българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Работил е като журналист и редактор във вестниците „Марица“ и „Новинар“ (1991–1997). Автор на ежедневната рубрика „Под игото“ на вестник „Марица“ от 1993 година, за която е носител на наградата „Пловдив“ за журналистика (1995). Водещ на предаване в радио ТНН в периода 1993-1995 година. Изпълнителен директор на Европейски месец на културата – Пловдив (1999).
Създател и собственик на два от най-известните музикални клубове в Пловдив - „Конюшните на царя“ и „Петното на Роршах“, осъществяващи дългосрочни програми в областта на джаза, литературата, класическата музика, киното, рокмузиката, образователните програми в сътрудничество с Британския съвет, издателска къща Сиела, БНТ, Чешкия културен институт, Полския културен институт и други частни продуцентски организации.
Носител на националната награда „Иван Николов“ за стихосбирките „Високо, над далечината“ и „Възхитително и леко“ (1998, 2004). Автор на романите „Гравьор на сънища”, „Господ слиза в Атина”, „Островът”, „Малката светица и портокалите”, „Колекционер на любовни изречения”,“Скитникът и синовете“.
Александър Секулов е автор и на пиесите “Светли хотелски стаи” , „Няма ток за електрическия стол”, драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев.
ЗА КНИГАТА:
Сред толкова поезия, така уподобяваща драскотина по вода, дъх върху зимно стъкло, заешки следи в сняг, глас в изпусната слушалка, в която някой говори, но другия отдавна вече си е тръгнал – та сред цялата тази така мимолетна, скрежна, топяща се без следа словестност, дори по скоро знак за словестност – държа последната стихосбирка на Александър Секулов и си мисля.
Мисля си за Поезията. За това, че тя е отказ от Смъртта, за това, че тя е апотеоз на Живота. Мисля си и за старите, мъдри, големи римски поети, които превръщаха Времето в Събеседник, Жената в Битие, а Битието обратно във Време, мисля си и за хекзаметричното стихосложение, с цезурата в средата, оставена за придихание на нас, читателите, когато изказваме високото Слово, мисля си и за това как думите следват автора според таланта му, как метафорите му са свободни, а не канарчета в кафез.
Мисля си.
Прочетете тази книга. Зная, че ще си мислите за същото...
Недялко Славов
10.05.2017
Начало: 19:00 часа
U PARK Gallery
Енергийната система на човек и можем ли да ѝ влияем?
Аури и чакри. Защо е важно да знаем за тях?
Какво представлява "Аура камерата" ?
Как влияем в/у нашата енергийна система/
Какво е оргонит?
Демонстрация с Аура камера.
10.05.2017г.
19:00ч.
Петното на Роршах
Вход свободен
Еманюел Паю открива „Дни на музиката в Балабановата къща”
На 22-годишна възраст той става най-младия оркестрант в Берлинска филхармония
Соло флейтистът на прочутата Берлинска филхармония Еманюел Паю, наричан още “Флейтист Номер 1 в света”, открива VIII Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” на 10 май 2017 г. в ДК „Борис Христов” – Пловдив в 19 часа. В концерта участват и блестящият италиански флейтист Марио Кароли в партньорство с елитния камерен ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на проф. Пламен Джуров.
Когато е само на 4 годинки, Еманюел Паю чува за първи път гласа на флейтата - синът на съседите му свири концерта за флейта в сол мажор от Моцарт. Казва на родителите си, че иска да стане флейтист и да изсвири точно тази музика! На 15-годишна възраст Еманюел Паю печели Първа награда от Националния конкурс на Белгия и изпълнява мечтаното произведение като солист на Белгийския Национален оркестър. Днес той е признат за един от най-добрите изпълнители в света именно на този концерт!
Еманюел Паю с право е считан за един от най-великите флейтисти на нашето време. На 22-годишна възраст той става най-младия оркестрант в Берлинска филхармония, чийто диригент по това време е Клаудио Абадо. Солата му в Берлинска филхармония са еталон за подражание и недостижим връх в оркестровото майсторство. Еманюел Паю изнася повече от 160 концерта годишно. Свири под палката на легендарните диригенти на съвремието – Абадо, Баренбойм, Булез, Фишер, Гергиев, Маазел, Перман, Ратъл, Разтропович. Като камерен изпълнител си партнира с едни от най-големите музиканти на нашето време - Eric Le Sage, Alessio Bax, Yefim Bronfman, Helene Grimaud, Stephen Kovacevich и много други. Един от прочутите камерни състави, в които Еманюел Паю участва е “Les Vents Francais” заедно с именитите изпълнители на духови инструменти Francois Leleux, Paul Meyer, Gilbert Audin и Radovan Vlatkovic През 1993 г. той става съосновател на Летния музикален фестивал в Salon de Provence, Франция, заедно с Eric le Sage и Paul Mayer.
Той има извънредно широко амплоа - дебютира и в джаз-музиката, вдъхновен от запознанството си с джазмена Jacky Terrasson. През 1996 г. подписва ексклузивен договор с компанията EMI Classics, което му спечелва славата на единствения флейтист в света, получил солистичен договор с топзвукозаписна фирма. EMI Classics издава над 25 диска с негови изпълнения, всеки от които е съпроводен с награди и блестящи отзиви в пресата.
Марио Кароли е един от предпочитаните интерпретатори на някои от най-видните композитори на нашето време. Фигурата му е напълно различна от тази на всички други солисти, той е уникален и винаги изненадващ със своя нов и свеж подход в интерпретацията, притежава невероятна виртуозност и харизма. Марио Кароли редовно участва в най-престижните фестивали в цял свят, изнася концерти, под палката на световноизвестни диригенти, в прочутите зали на Берлинска филхармония, на филхармонията в Кьолн, Концертгебау (Амстердам), Wiener Konzerthaus, Роял Фестивал Хол (Лондон), Сантори Хол (Токио), Линкълн център (Ню Йорк), Ла Скала ( Милано), Двореца на изящните изкуства (Брюксел), Театър Шатле (Париж). Той преподава флейта в Academie Superieure de Musique в Страсбург, като наред с това е и професор по флейта и във Висшето музикално училище в Freiburg, една от най-престижните позиции в областта на флейтовата педагогика в света.
Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” се осъществява с любезната подкрепа на фондация „Америка за България”, фондация „Музикартисимо”, Община „Пловдив, Общински институт „Старинен Пловдив”, Министерство на културата и др. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Община Пловдив за 2017 година.
Билети за концерта – онлайн в мрежата на Ивентим.бг, Билетен център пред Общината, Мюзик център - ул. „Отец Паисий” 3.
10.05.2017
Начало: 19:00 часа
Дом на културата "Борис Христов"
Литературната нощ се спусна над Пловдив
Вижте пълната програма на събитието
Едно от любимите събития за четящите хора вече е на прага ни. Това е Нощта на литературата, която и тази година ще се отбележи в няколко града на страната ни, сред които и Пловдив.
10 различни обекта, сред които читалища, книжарници и заведения, ще отбележат литературната нощ със специална програма. Ето какво ви очаква на 10 май:
Народно читалище „Алеко Константинов-1954“
Стефан Попов чете
откъси от: Лукас Берфус –Швейцария
Катержина Тучкова – Чехия
бул."Шести септември" № 160
Книжарница „Хермес –Централ“
Младен Влашки чете
откъси от: Хавиер Мариас - Испания
Пьотр Пажински- Полша
http://hermesbooks.com/about_hermes
ул.“Княз Александър I“ № 43
0899997716
18.00 – 20.30ч.
Балабанова къща
Ваня Давчева чете
откъси от: Лаура Черняускайте - Литва
Йосефине Клоугарт - Дания
Старинен Пловдив
ул. „Константин Стоилов“ № 57
032 627 082
0878 230 929
18.00 – 21.00ч.
Народна библиотека „Иван Вазов“
Мария Генчева чете
откъси от: Гонсало М. Тавареш – Португалия
Селя Ахава - Финландия
ул. "Авксентий Велешки'' № 17
032 654 901, 912
20.00 – 21.30ч.
Bee Bop Cafe
Илия Димитров чете
откъси от: Юстайн Гордер - Норвегия
Олга Грязнова - Германия
https://www.facebook.com/BeeBopCafe/
ул. „Гладстон“ № 1
18.00 – 20.00ч.
032594779
Галерия „Лаутлиев“
Пепа Попзлатева чете
откъси от: Андри Снайр Магнасон - Иславдия
Ализ Мошони - Унгария
Анди Крофт - Англия
Кв. „Капана“
Ул. „Златарска“№11
0899601393
Клуб „Петното на Роршах“
Александър Секулов чете
откъси от: Гонсало М. Тавареш - Португалия
Ацо Шопов,Сърбо Ивановски, Матея
Матовски, Ефтим Клетников, Катица
Кюлавкова, Сашо Гигов-Гиш, Лидия
Димковска - Македония
ул. „Йоаким Груев“№ 36
088 714 08 94
Vintage House
Петър Краевски чете
откъси от: Елена Феранте - Италия
ул. „Гладстон“ 15
Марк Робинсън - Англия
У. Н. Хърбърт – Шотландия
Михаил Самарский - Русия
Дом на културата „Борис Христов“
Народно читалище „П. Р. Славейков - 1908“
Ина Иванова чете
откъси от: Амели Нотомб - Франция
Коам Тойбин – Ирландия
Францобел - Австрия
ул. П.Д.Петков 42
Народно читалище „Възраждане“
Рамела Бохосян чете
Откъси от: Варужан Восганян – Румъния
Линда Франс - Англия
ул. „Стоян Чалъков“ № 1
032 623 924
"Човекоядката" на София гостува под тепетата
Участват:
Христо Мутафчиев, Филип Аврамов, Петър Калчев, Емил Котев, Евгени Будинов, Христо Пъдев, Ирини Жамбонас, Василена Атанасова, Албена Михова, Светлана Янчева, Илка Зафирова, Прея Осасей/Харита
от Иван Радоев
Режисьор: Бина Харалампиева
Сценография: Петя Стойкова
Музика: Асен Аврамов
Костюми: Петя Стойкова
Фотограф: Симон Варсано
Продължителност: 2 ч.
"Старостта ли е нашето бъдеще? Можем ли да отмъстим наистина? Тъжна ли е истината? Естествени ли сме в живота или играем роли, облечени в обноски? Трябва ли да бъдем превъзпитани или по-скоро възпитани? Стиска ли ни да погледнем смъртта в очите и защо живеем, за децата си ли? И въобще правилно ли задаваме въпросите си? На всичко това могат да отговорят шепа старци, живеещи в старчески дом, откъснат от цивилизацията, без удобствата на съвременния свят, без забавления и дори без телевизор. Място, на което царува скучното ежедневие на самотните възрастни хора. Къща, завладяна от монотонност, която понякога е разнообразена с някоя и друга чудатост, клюка или шамар. Този странен свят оживя в новата постановка на Малък градски театър “Зад канала”. На 18 и 19 октомври легендарната пиеса “Човекоядката” на Иван Радоев, писана преди почти 40 години и поставяна повече от 500 пъти на българската театрална сцена, се възроди. Прочитът на неостаряващата творба прави режисьорът Бина Харалампиева. Сценографията и костюмите са на Петя Стойкова, а музиката е написана от Асен Аврамов."
"Всъщност коя е човекоядката? Вероятно за всеки различна, но едно е сигурно - ако и се поддадем, сме загубени. Представлението “Човекоядката” в Малък градски театър е едновременно тъжно и смешно. То ни кара да се замислим и да потърсим, смеейки се през сълзи, човекоядката в душата си. Ако искате да разберете дали “Човекоядката” ще ви разсмее, разгневи или натъжи, можете да срещнете с нея на сцената на МГТ “Зад канала”."
15.05.2017
Начало: 19:00 часа
Драматичен театър Пловдив, Голяма сцена
Швейцарски журналисти останаха очаровани от посещението си в Пловдив
Групата журналисти на свободна практика се разходи из Стария град и опитаха традиционна българска кухня
Град Пловдив беше част от маршрута на група швейцарски журналисти, които са на посещение в България до 10-ти май. Визитата им бе организирана от ОП „Туризъм“ – Пловдив в партньорство с ОИ „Старинен Пловдив“ и музеите в града.
Херберт Хубер и Жан Пиер Райнле са журналисти на свободна практика, които публикуват редовно в авторитетните "Ostschweiz am Sonntag", "Zentralschweiz am Sonntag" и „ Neue Zürcher Zeitung“, а Мартин Килхманн е журналист, който пише на тема „Вино“ във "Fallstaff"- популярно издание за пътуване, храна и вино. Те прекараха общо два дни в Пловдив, по време на които имаха наситена и интересна програма. По време на престоя си, журналистите се запознаха отблизо с туристическите атракции на града и местната кухня. Гостите бяха особено впечатлени от античната история на Пловдив, традиционните ресторанти и местни деликатеси. Експозицията на Регионалния археологически музей, Малката раннохристиянска базилика, Античния театър, Римския стадион, Форума с Одеона на Филипопол и Небет тепе предизвикаха истински възторг в швейцарските журналисти, чиято програма включваше и разходка из живописните улички на Стария Пловдив. Там те бяха силно впечатлени не само фасадите, но и интериора на възрожденските къщи. С огромен интерес разгледаха къщите на Лука Балабанов, Степан Хиндлиян, Никола Недкович и богатата експозиция на Регионалния етнографски музей.
За да запознаят журналистите с кулинарните ни традиции, организаторите бяха подбрали ресторанти с традиционна българска кухня. Швейцарците споделиха прекрасните си впечатления от духа и атмосферата на бъдещата културна столица на Европа през 2019 година. Освен Пловдив, посещението в България включва и градовете София и Казанлък.