Тази седмица се пренася, благодарение на една благородна дама от Пловдив

Търсенето на идеалното място за единствения оцелял социален клуб в България продължава

Клуб Нещото, за който ви съобщихме, че се търси ново място, вече има осигурено пространство, където да се приюти, макар и временно. След като близо три години се помещаваше на ул. „Драган Цанков” 49, благодарение на щедростта на хазяина Кръстьо Белев,  сега социалният клуб е в готовност да предприеме преместване в новия си дом. Той се намира на ул. „Добротич“  11 след моста на Герджика. Помещението е бивш магазин и е предоставено от  една благородна дама от Пловдив, пожелала да запази анонимност.  За радост на всички, които обичат клуб Нещото, тя също подкрепя идеята за солидарна икономика.    

От утре в „старото“ Нещо започва организацията по преместването на клуба. Мая Александрова, която е двигателят на общността, призовава всеки, който има желание да заповяда, за да си хареса своите неща от Айляк бутика и някои дребни мебели, които няма да могат да бъдат побрани в новото Нещо. Ако имате интерес, може да го направите от сряда до петък (22-24 февруари) от 14 до 20 часа на ул.“Др. Цанков“ 49.

Какво представлява Клуб Нещото, за тези които не са имали щастието да се докоснат до него и какво е за хората от общността ще ви разкажем тук. Така ще знаете защо е нужен и ако можете да помогнете сте добре дошли.

За Нещото няма нужда от кавички. Всеки търси нещо - отговори, учители, приятели, среда, помощ, общност... В Нещото всеки намира неговите си Неща, които го вълнуват и провокират. А най-хубавото е че се случват ЗАЕДНО и то още преди тази дума да придобие знаково значение за град Пловдив. Нещото е безопасно, добронамерено, защитено, споделящо пространство за всеки, който го намери като част от личния си път. Място за търсещите, мечтаещите, творящите, задаващите въпроси хора. Място, което няма комерсиална цел, издържа се изключително от дарения на посетителите и дава свободата на всеки да изрази себе си, да се включи активно в организацията или с участие в дейностите на клуба и така вече 3 години.  Клуб Нещото е единственият социален център, оцелял в България към момента и едно алтернативно пространство във втория по големина град, което приютява различни общочовешки инициативи, дейности и събития.

Под тепето и Капана от години следят алтернативните инициативи от хората за хората, така попаднахме на Мая – усмихната „стопанка“ на Нещото. Забелязахме я за пръв път през 2012-а сред организаторите на Парцал феста, който по традиция се провеждаше в началото на юни в Цар Симеоновата градина. После стартира инициативата  фестивал на подаръците – „Айляк бутик“ в Стария град през март 2013-а година, като превърна цялата кълдаръмена уличка пред клуб Мароко в Старинен Пловдив в свободен пазар за стоки и услуги. Тук галеристката Жана Симеонова подаде ръка, за да се случат нещата пред нейната галерия. На Айляк бутика всеки можеше да донесе дрехи, обувки, техника, ненужни вещи, книги, играчки, изкуство … ей така без пари и без размяна, за да зарадва някой, който има нужда от неговата ненужна вещ. Тази идея доби такава популярност, че се превърна в постоянна. Пак оттам тръгна и свободната размяна на услуги- от идеята на организаторите да покажат, че взаимопомощта между хората и свободният обмен са нещо нормално и естествено, но отдавна забравено от самите нас. Година по-късно започна и Зеленото училище на Бунарджика, което събираше с креативни занимания хлапетата на Пловдив през лятната ваканция, отново безвъзмездно. И Нещото вече си имаше първия дом за близо 3 години.  В края на този месец февруари клубът напуска това вълшебно пространство, за да отиде на новото си – ул. „Добротич“  11.

Макар и бъдещата локация да не покрива изцяло мечтаното място, тя е пристана на Нещото засега, а търсенето продължава. Тук е мястото да изкажем благодарност на всички добри хора, които се обадиха в редакцията на Капана и Под тепето с желание да помогнат.

Защото Нещото е съвременно читалище от нов тип – от хората за хората. Всякакви хора идват – малки и големи, с различни професии, различни интереси, търсения, ценности и възприятия към света. Едни идват за „пазара“, други заради безплатните работилници и творилници, а някои дори само, за да си вземат книга от свободната библиотека или просто да се срещнат с нови или стари приятели.

Клубът е естественото продължение на идеята за споделянето и се развива всеки ден. Почти всяка петък вечер, наред с Айляк пазара има и някаква творческа работилница. През седмицата също има различни занимания – изобразително изкуство, актьорски игри, интересни курсове, презентации, дискусии по различни теми, които ни вълнуват като общество. Учителите, които водят заниманията са приятели, които по една или друга причина са попаднали на мястото и решават, че имат какво да споделят безкористно с другите. Всеки може да бъде учител и всеки има какво да даде на другите, а в Нещото всеки вярва, че знанието и споделянето трябва да са достъпни.

Последен краен срок за кандидатстване по програмата е 1 май 2017г. 

,,Заедно в час” обявява 1 май за последен срок за кандидатстване за програмата си за тази година. Одобрените кандидати ще започнат обучението си през юли и ще влязат в училище от септември тази година. Вече седма година ,,Заедно в час” търси хора за пример, нови за образователната система, които да започнат работа като вдъхновяващи учители на ученици от уязвими общности в цялата страна, в училища партньори на организацията. 

За кандидатстване не е нужен опит като учител, нито предварително придобита професионална квалификация ,,учител”. Необходима е завършена бакалавърска степен (до 15 септември 2017г.) и нагласа, че всяко дете заслужава равен достъп до качествено образование. Кандидатури се приемат както от завършващи студенти от всякакви специалности, така и от успешни професионалисти от различни сфери. Като част от програмата те ще могат да допринесат за положителна промяна в образованието, докато развиват и усъвършенстват собствените си умения. 

Участниците в програмата стават учители за две години в училища партньори на ,,Заедно в час” в някой от 13-те региона, в които организацията планира да работи от септември 2017г. - Велико Търново, Враца, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Сливен, София град, София област и Стара Загора. Преди началото на учебната година всеки участник преминава през интензивно лятно обучение, което го подготвя за работата в училище . Ако успешните кандидати не притежават професионална квалификация „учител“, ,,Заедно в час” помага и за придобиването на такава в партньорство с акредитирани университети в рамките на програмата.

По време на двете години, през които ще преподават като част от програмата, участниците получават от ,,Заедно в час” месечен финансов стимул в размер на 500 лв. като допълнение към заплатата от училище.

Кандидатури за участие в програмата се приемат до 1 май 2017г. на сайта на организацията – www.zaednovchas.bg.

SEO оптимизацията непрекъснато се развива спрямо начина ни на живот и промените, които настъпват в света на технологиите

Ако притежавате сайт или работите за такъв, със сигурност многократно сте чували за т.нар. SEO оптимизация. Това е наборът от съдържание, настройки и начини на популяризиране, които помагат да се доберем до първите места по определени ключови думи в Google. Това закономерно води до повече трафик и сделки/продажби. Процесът не е толкова лесен, защото мрежата е залята от уебсайтове и информация и са нужни търпение и прецизност, за да класираме нашия продукт на някое от водещите места в търсачките.

Развитието на новите технологии и лесната връзка с интернет, където и да сме, рефлектират на начина, по който общуваме, търсим и споделяме информация. В зората на интернет уебсайтовете са сравнително малко и хората лесно откриват това, което им е нужно. Предимно електронна поща, адрес на някоя от големите фирми, директории за теглене на музика или филми. Постепенно мрежата се пълни със съдържание и бизнесът пренася посланията си в дигитална среда. Медиите заживяват своя нов живот онлайн, магазините предлагат продуктите си в интернет, а социалните мрежи пораждат фурор. Започна да се говори за SEO оптимизация, която помага да отсеем авторитетните сайтове и да открием именно това, което търсим. Първоначално множество сайтове се опитват да надхитрят Google,  ползвайки безразборно много ключови думи, рекламирайки се в сайтове с лоша репутация и фалшиви новини и др. Постепенно тези практики стават невъзможни и дори се санкционират от най-известната търсачка.

Ако имате сайт, навярно ще се наложи да прибегнете до SEO оптимизация. Тя е важна, защото:

1. Помага да се позиционирате на челните места по дадена ключова дума

2. Прави продуктите или услугите Ви популярни и това генерира повече продажби

3. SEO оптимизацията е сравнително изгодна и е ефективен начин за привличане на нови клиенти. 

4. Конкурентите Ви я ползват и ако не го сторите и Вие, интернет обликът Ви ще изгуби много, а сега това е един от най-популярните начини за контакт с клиентите.

SEO оптимизацията непрекъснато се развива спрямо начина ни на живот и промените, които настъпват в света на технологиите. Например масовата употреба на мобилния интернет – все повече потребители ползват активно смартфоните си, не само за разговори, но и за комуникация, сърфиране, обмен на информация. Сайтове, които не са оптимизирани добре и нямат мобилна версия, губят много потенциален трафик и не се вписват добре в тенденциите на съвремието. Същевременно Google непрекъснато проучва и търси начини да отсее качественото от това, изградено на базата на спам, 

Да инвестира в SEO оптимизация е разумно решение за всеки, който смята да развива и популяризира дейността си онлайн.Потребителите все по-често търсят в интернет всичко, което им е нужно. Логично е, че се спират предимно на първите появили се резултати. Там може да е Вашият продукт…

Снимка: www.bulgarianhistory.org

България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери

Умира българският военен деец Атанас Узунов

1887 година – умира българският военен деец Атанас Узунов

Атанас Маринов Узунов е български революционер и офицер. Той е роден през 1857 г. в Русе, израснал в патриотично семейство, носи от рано в себе си възрожденски дух. Става най-младият четник в Червеноводската чета през 1875 г. Следва бойния й път до развиването на четниците от турците, а след това сменя четническата униформа, облича доброволческата и се отправя за Сърбия. Участва в боевете при с. Раковица под командването на подполковник Киряев. След завършването на Сръбско-турската война 1876 г. се завръща във Влашко. Участва в зимния поход на дружината през Химитлийския проход в колоната на генерал Скобелев. 

„Аз не съм учил не да предавам, а да превземам крепости!“

На 10-ти ноември 1885 г. сърбите настъпват с дясната колона на Тимошката дивизия. Обръчът около видинската крепост се затяга. Сръбските войски са на 2,5 км. от външната крепостна стена и на 4-4,5 км от крепостта. На 11-ти ноември те започват активни действия срещу крепостта. Четири обсадни батареи обстрелват бастионите, 11 300 пушки стрелят срещу защитниците. Освен това 12 полски оръдия съдействат на пехотата. Противникът настъпва с два пъти по-голяма жива сила и успява да затегне по суша обръча около крепостта. Видинската цитадела е пред страшно изпитание. Узунов заповядва ровът пред бастиона да се напълни с вода и да се засили артилерийският огън. Генерал Лешанин известява Узунов, че има заповед от крал Милан да прекрати огъня и започват преговори за мир. Според предварителните преговори с българските власти Видински окръг се дава на Сърбия. Но капитан Узунов е твърд, че крепостта ще се защитава до край. Отбраната продължава с по-голяма сила и настойчивост. Лешанин е принуден да се оттегли. Прибързано преди войната ген. Лешанин се изказва, че българската войска се командва от капитани и майори и победата му е сигурна.

1943 година – Холокостът и България:  България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери.

Холокостът в България обхваща дейностите на българските власти, съдействащи на Холокоста – политиката на Германия за ликвидиране на евреите в Европа по време на Втората световна война.

Целият исторически процес, свързан със съдбата на българските евреи по време на Холокоста в годините на Втората световна война е следствие от политическия избор на тогавашното правителство да застане на страната на Хитлер и реакцията на българското общество. Официалната политика по еврейския въпрос в периода 1940-1944 г. се диктува основно от два фактора. Първият е желанието на управниците да “обединят” България след разпокъсването й след краха от Първата световна война, за което германците предлагат единствени формула – присъединяване към “Оста”. Вторият е страха от болшевизирането на страната, ако се тръгне със Съюзниците, или от смазването й от Вермахта по примера на много европейски страни и преди всичко Югославия през1940 г. България заема лавираща прогерманска позиция и не участва във военните действия срещу Съюзниците. Но необходимостта от някакви действия, удовлетворяващи Хитлер, тласка правителството към разглеждане на българското еврейство като заложник. Българското общество не приема подобна жестока, аморална и противоконституционна политика и в резултат на своята уникална реакция побеждава силите на злото в един продължителен и много сложен процес. В резултат на това нито един български евреин не е отпратен към газовите камери.

1980 година – Стартира телевизионното предаване „Минута е много“.

„Минута е много“ не е първото, но е най-дълго просъществувалото телевизионно състезание в ефира на България. Първото му излъчване е на 22 февруари 1980 година по Българската национална телевизия. Водещ на незабравимото предаването е актьорът Петър Вучков, а от 2003 г. негов асистент е колегата му Стефан Спасов. Автор на предаването е проф. д-р Лилия Райчева, а продуцент от 2003 година – Надежда Кехайова.