Животът е кратък, това е факт. И колкото и да искаме, не можем да го променим. Времето е кът, затова нека бъде прекарано вълнуващо. Иначе ще съжаляваме, нали? Да, ще съжаляваме ако изпуснем моментите, възможностите, позитивните вибрации. Половинчат живот с ограничения и стискане на желанията ни поради определени причини, не е истински живот. Ето няколко съвета от нас за вас, за това какво да направите преди края.

Да се влюбиш

Разбира се, любовта не идва веднъж. Може да е повече от допустимото или когато намериш сродната половинка да останеш с нея до края. Любовта често е болезнена и я проклинаме след всеки лош финал. Но когато я има е прекрасна, нали? И трябва да я изпитаме независимо колко студени и затворени личности сме.

Да спасиш живот

Този съвет не е нужно да се приема само буквално. Да би било чудесно ако успеем да помогнем на някого, или спасим животно, но един живот може да бъде спасен не само физически. Той може да бъде така докоснат от вас, че да спасите душата на човек. С приятелство, с емоционална подкрепа, с вдъхване на кураж и надежда. Има стотици начини да спасите нечие тяло и сърце.

Да изпълниш поне една своя мечта

Не поставена цел, не начертан в главата план, а мечта. Дори да изглежда абсурдна, детинска или невъзможна, направи всичко по силите си, за да я изпълниш. Може да е съвсем мъничка, като това да създадеш стъклена фигура със собствени ръце или много голяма като това да обиколиш Големия Каньон с каравана – направи го! Не се оправдавай с липса на време или пари и давай!

Поне веднъж да експериментираш налудничаво с външния си вид

Дали ще се татуираш, ще си сложиш пиърсинг на нестандартно място или ще си боядисаш косата лилава, зелена, синя, двуцветна, трябва да го направиш поне веднъж. Може да е само стадии. Може да е бунтарски период или пък мания по цветното и шареното, но е много забавно. Подобен вид експерименти остават спомени за цял живот и на стари години те разсмиват, особено ако ги има документирани на снимки.

Да посадиш растение

Има поговорка, която гласи, че в живота си човек трябва да посади дърво, под което никога да не седне. Ние нямаме нищо против да седнем под него. Това е едно от най-благородните действия, които някой може да извърши. А ако дървото е предизвикателство – асма, храст или в краен случай цвете в саксия също вършат работа. Планетата се нуждае от повече зеленина, така че дали за дома, в кварталния парк или в гората, никога не е излишно.

Да спортуваш или да се занимаваш с изкуство

Докоснете се до изкуството. Научете се да свирите на музикален инструмент, нарисувайте картина, пишете стихове, танцувайте. Споделете емоциите си чрез творчество, ще се почувствате пречистени и вдъхновени. Ако не сте артистична натура, тогава се захванете със спорт. Също толкова удовлетворяващо е, а и полезно за здравето. Плувайте, играйте тенис, или футбол или пък някой боен спорт. Ще ви научи на дисциплина и всеотдайност.

Да преодолееш поне един свой страх

Ако се страхуваш от високо – скочи с бънджи! Ако любовта те плаши, рискувай и си позволи да отвориш сърцето си. Ако насекомите те ужасяват, помисли си, че те са по-ужасени от теб, отколкото ти от тях. Идеята е, че трябва да преодолеем страховете си. Те не ни трябват в гроба. Трябва да сме смели даже когато ни е страх, защото този свят го покоряват смелите.

Да пътуваш до екзотична страна

Всички ходят във Франция, Италия, Англия, САЩ, Египет и прочее и това е чудесно. Държавите са красиви и с много възможности. Но това са цивилизации близки до нас. Експериментирай и отиди някъде, където никога не си предполагал, че ще стигнеш. Някой остров, Мексико, Ямайка, в провинциите на Тайланд, Мароко, Шри Ланка, Йордания или пък Корея. Някъде където ще видиш различен начин на живот. Различни традиции, които ще оставят пресен отпечатък в съзнанието ти.

Да научиш на нещо дете

Без значение дали сте родители, роднини, учители или просто познати, трябва да научим поне на едно нещо нашето или чуждото дете. Чисто престъпление си е ако имаш досег до дете и то не попие нищо от теб. Първите години са времената, в които мъничетата се оформят като личности. Тогава мозъкът им е най-възприемчив, а моралът им тепърва се изгражда. Чисто задължение си е да вкараме нещо в главицата на това невръстно и невинно създание. А и така оставяме частица от себе си в следващото поколение, за което ние трябва да се грижим.

Да умреш на мястото, на което искаш

Краят на статията обхваща края на жизнения път. След всичко преживяно, след всички радости и нещастия, проблеми и усмивки, рискове и страхове, може би най-хубавото нещо е да си отидеш от този свят спокоен. На място, където се чувстваш уютно и сигурно, дори защитено. За всеки е различно – у дома, в някоя далечна държава, в прегръдките на внуците или сам. За жалост, малко хора имат възможност да си отидат тихо и спокойно, но ако имате късмет, построете така живота си, че в края му да не съжалявате за нищо и да сте на място, което обичате.

Специална книга с интервюта, признания, спомени и много споделени емоции ще подари на театралната публика фестивалът "Сцена на кръстопът". Повод за изданието е 20-ият рожден ден на престижния театрален форум.

Вътре са събрани разказите на "бащата" на фестивала проф. Стефан Данаилов, на основния спонсор инж. Димитър Георгиев и неговите съмишленици, които презгодините подкрепяха фестивала и останаха верни на любовта си към театъра. Много артисти и режисьори, които всяка есен идват в Пловдив, за да покажат най-доброто от себе си, също казват топли думи за "Сцена на кръстопът".

Най-специалното място в книгата обаче е за публиката, към която Ламбо отправя послание: "Благодарствен поклон за подкрепата, за верността и споделената атмосфера".

Мастерът се обръща и към младите хора с покана да дойдат, да видят и да споделят, защото "Сцената" е фестивал на надеждата и общуването с най-великото изкуство - театъра. Автори на текстовете в книгата са Елин Рахнев и Антон Баев, дизайнът е на Галя Димитрова. Тази година форумът е обърнат към "Безкрая" - такова е мотото на 20-ото издание на есенния театрален празник.

Той стартира още на 8 септември с едно от любопитните подгряващи събития от съпътстващата програма - гостуването на трупата на Драматичен театър "Рачо Стоянов". Габровските артисти ще представят пластичното улично шоу "Духът на Кармен" от 20 часа на стълбите на Каменица на Главната.

Режисьор-постановчик е доц. Александра Хонг, хореографи са Ясен Попов и Яцек Янков. Участват Магдалена Славчева, Димо Димов, Петко Петков, Ангел Калев, Велислава Маринкова, Надежда Петкова, Елизабет Попова и Даниел Тотов.

Тече проверка и за повреди на електрическото захранване, отоплителната и вентилационна инсталация

Есента наближава, а дъждовете прииждат, след като жаркото лятно слънце се оттегли. Това, обаче, не е добра новина за Дома на културата, за който, както вече си съобщихме, дъждовете са огромен проблем, поради течащия покрив на сградата. Добрата новина е, че проблемът ще бъде решен съвсем скоро, разкри директорът на „Борис Христов”, Ива Гешева.

Тя разкри, че цялостното отстраняване на щетите  от проливните дъждове и градушката ще бъдат поети от фирма „Актор“ в рамките на гаранциите по договора за ремонт на сградата. От компанията, освен че ремонтират покривното пространство, което е с обща площ 3500 кв.м., ще направят реконструкциите за собствена сметка. От компанията се ангажираха още да ремонтират и помещенията, намиращи се на втория и третия етаж на сградата, които пострадаха при тежките порои.

За установяване на щетите от градушката през юли беше извършена и инспекция от застрахователи. Надяваме се в рамките на три седмици щетите по покрива да бъдат отстранени, уточни още Ива Гешева. От фирмата се ангажират ремонтът да се извърши в най-кратки срокове предвид на това, че стартира активен сезон с много мероприятия в Дома на културата.

Освен ремонт на целия покрив, тече и проверка за евентуални повреди на ел.захранването, отоплителната и вентилационна инсталация, за да не се появят внезапни проблеми по време на активния сезон.

Спектакълът е по текстове на Камен Донев

Спектакъл по няколко пиеси на големия български актьор Камен Донев ще представи Драматичен театър – Пловдив на 11 септември в рамките на фестивала „Сцена на кръстопът”. Сценичната композиция, режисурата, сценографията и костюмите са на Стайко Мурджев („Евридика в подземния свят”, „Дисни трилър”, „Когато гръм удари”, „Крал Лир”). Автор на музиката е Петър Дундаков – носител на „Икар” за музиката на „Дисни трилър” и с номинация за „Аскеер” за музиката на „Евридика”. В ролите ще видим актьорите Елена Атанасова, Елена Кабасакалова, Мариана Йотова, Тодор Дърлянов, Стилиян Стоянов. Отличената с “Икар 2016” за дебют в “Сестри Палавееви” Мила Люцканова се завръща за второ участие в постановка на пловдивския театър. За младия Боян Арсов това ще е дебют на професионална сцена. В спектакъла ще вземе участие и Тони Карабашев, един от основателите на „Импро театър Ха-ха”. Силният актьорски екип се допълва и от Сотир Мелев, който спечели журито на кастинг, организиран от театъра.

Фрагментите, от които е изграден спектакълът, са част от парадоксалното ни живеене, парчета живот, свидетелстващи за наличието на по-особена логика от тази на ежедневието. Надяваме се да създадем сценичен свят с неповторим език, който да удивлява и усмихва, очарова и успокоява със своята неочаквана логика. Ще покажем паноптикум от характери, клоуни и типажи, напомнящи за живота около нас, но и противоположни на него, същества-антитези на тежестта на битието. Работим за спектакъл-надежда, спектакъл-дар, спектакъл-възможност за друг един, светъл и по детски чист живот, споделя режисьорът Стайко Мурджев.

Стайко Мурджев е носител на награда „Икар” за дебют за режисурата на спектакъла “Пухеният”. Спектаклите му са носители на множество национални награди, а през 2012 г. постановката му "Откат" по пиесата на Захари Карабашлиев е представена на форума за нови европейски пиеси във Висбаден и печели наградата на публиката. Мурджев е щатен режисьор на пловдивския драматичен театър от 2010 г.

В Градска художествена галерия – Пловдив се състоя емоционална среща. Потомци на българския живописец Кирил Петров не очакваха да открият в сградата на Постоянната експозиция на ул. „Съборна“ №14а негова творба и бяха силно развълнувани да видят изложено на третия етаж живописно платно „Плодородие“.

След смъртта на самобитния художник, от чието рождение на 6 януари ще се навършат 120 години, внушителна част от негово творчесто (близо 400 живописни произведения) постъпва в Националната галерия. Негови картини са притежание на галериите в Русе и Сливен, на ателието-колекция на Светлин Русев и на дарената от него колекция в Плевен. Обхваната от силна емоция, внучката на Кирил Петров – Мария Спасова, написа в галерийната книга за впечатления:

„Това е една от най-вълнуващите и възхитителни експозиции, които съм посещавала. По-хубава от Националната галерия в Лондон. Благодарим за  грижата за българското изкуство.“

Наследничката на големия живописец беше довела в Градската галерия своя син Димитър, деветокласник в Национланото училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София. Младежът още не решил дали ще избере живописта за своя специалност или ще отдаде предпочитанията си на скулптурата, но с готовност разказва родовите спомени за своя прадядо.

Кирил Петров е роден на 6 януари 1897 г. в Сталийска махала, Ломско. Завършва Художествената академия в София между двете световни войни, в които взима участие. Неговият брат е убит в кървавите месеци на Септемврийското въстание през 1923г. и Кирил Петров се грижи за семейството му, което приема като свое. Художник с трудна артистична и житейска съдба, изключително самокритичен и различен от официално утвърдените принципи в изкуството през социалистическия период, днес той е добре познат само в тесни професионални кръгове, особено до голямата му ретроспективна изложба, осъществена едва преди десетина години в Националната галерия.

Ще удовлетворяваме заявление за провеждането на подобни мероприятия на площад Съединение или друго място, каза зам.-кметът Георги Маринов

Община Пловдив не е против провеждането на хорà, като предлагаме това да става на алтернативни места, зам.-кметът по обществения ред Георги Маринов във връзка със създалата се ситуация по организиране на инициативата за танцуване на български народни танци в Цар-Симеоновата градина и на площад Централен.

Казусът възникна след постъпили сигнали и жалби от страна на граждани за нарушаване на спокойствието в парка заради силна музика при провеждането на мероприятието. Това е така наречената „бяла зона“ за разходка и отдих на пловдивчани и гостите на града, коментира още Маринов. Съгласно приетите промени от Общински съвет в нормативната уредба и чл. 4, ал. 7 от Наредбата за осигуряване на обществения ред се забранява използването на електронни усилвателни устройства на обществени места, уточнява той.

Ето защо при постъпване на заявление за провеждането на подобни мероприятия на площад Съединение или друго място, същите ще бъдат удовлетворявани, съобщи още заместник-кметът. Той припомни, че площад Централен и Цар-Симеоновата градина са места, където се провеждат събития и мероприятия, в които Община Пловдив е организатор и са включени в културния календар.

Администрацията винаги е търсила баланса в защита правата и интересите на всички свои граждани и неиздаването на разрешение за провеждане на хорà в Цар-Симеоновата градина или площад „Централен“ не трябва да се тълкува като отношение към правото на изява. Община Пловдив не спира да полага грижи за опазването на традициите и предаването им на поколенията. Не случайно тя е и една от малкото общини, които поддържа общински фолклорен ансамбъл „Тракия“, за който ежегодно заделя средства в размер на над 700 хиляди лева от местния бюджет. Община Пловдив е и основен организатор на Международния фолклорен фестивал, за който всяка година се дават 100 хиляди лева и което е само един от примерите в работата ни за съхраняване на българските традиции във фолклора, заключи заместник-кметът Георги Маринов.