Световноизвестният бас Орлин Анастасов, сочен за Вердиев бас номер едно в света и за достоен наследник на своя кумир -  Николай Гяуров, открива пролетните „Дни на музиката в Балабановата къща“ на 14 май в Градски дом на културата „Борис Христов“ в 18.30 ч. В рецитала  партньори на прочутия певец ще бъдат роденият в Пловдив изтъкнат пианист Никола  Таков - педагог във Висшата Национална Консерватория за артистично и драматично изкуство (Париж) и предпочитан сценичен партньор от Орлин Анастасов и редица други световноизвестни оперни певци, както и талантливото сопрано Ралица Ралинова – носител на многобройни награди от международни конкурси.

В концерта – откриване на 14 май има и още едно специално участие – на прочутия хор на Пловдивските момчета по повод неговия 40-годишен юбилей.

Едва 22-годишен през 1998 г. Орлин Анастасов е удостоен с Първа награда на Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов”, още през следващата година дебютира успешно в „Ла Скала” като Дон Базилио от „Севилския бръснар”, под диригентството на Рикардо Шайи, а истински звездната му кариера започва с победата  на авторитетния конкурс на Пласидо Доминго – „Опералия” в Пуерто Рико, където Орлин Анастасов печели Първа и Абсолютна награда. Престижните отличия проправят пътя на младия бас към световните оперни сцени: „Арена ди Верона”, „Ковънт Гардън”, Римската опера, парижката „Гранд опера”, „Театро Лисео” – Барселона, „Театро Реал” – Мадрид, Виенската „Щатсопер”, „Театро Масимо” – Палермо.

Репертоарът на Орлин Анастасов включва повече от 40 басови партии, сред тях 20 от опери на Верди, с което си спечелва славата на най-търсения в момента „Вердиев бас” в света. Сред коронните му роли се нареждат:  Мефистофел – „Фауст” (Гуно); Филип – „Дон Карлос”, Ферандо – „Трубадур”, Рамфис – „Аида”, Закария – „Набуко”, Граф Валтер – „Луиза Милер”, Атила, Джакопо Фиеско – „Симоне Боканегра, Джовани да Прочида – „Сицилианска вечерня” (Верди); Колин – „Бохеми” (Пучини); Борис – „Борис Годунов” (Мусоргски), както и главните басови роли от оперите на Берлиоз – „Бенвенуто Челини”, „Ромео и Жулиета”, „Детството на Исус” и „Троянци”. В края на 2008 Орлин Анастасов дебютира и на сцената на „Метрополитън Опера” в Ню Йорк с партията на Алвизо от „Джоконда” на Понкиели. Изява, последвана и от ангажименти за ролите на Дон Базилио от „Севилския бръснар”, и на Рамфис от „Аида”.

Орлин Анастасов работи с най-големите диригенти на нашето време - сър Колин Дейвис, Лорин Маазел, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шайи, както и с режисьори от класата на Фр. Дзефирели, П.Л. Пици, Х. де Ана, Д. Викар, Н. Джоел.

По повод постановката на „Симоне Боканегра” в Миланската Скала (2014), копродукция с Берлинската Щатсопер, под диригентството на Даниел Баренбойм, критиката отбелязва: „Овациите, с които публиката награди маестро Баренбойм и Пласидо Доминго, премериха сили с бурните аплодисменти за българския бас Орлин Анастасов в ролята на Фиеско. Присъствахме на изявата на един брилянтен певец, със силно сценично присъствие, мощен глас, перфектна дикция…” А в италианския печат е написано с големи букви: „Знатното сценично поведение на Орлин Анастасов напомня само за една роля – тази на Фиеско в изпълнение на българския гений Николай Гяуров.”

Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ е носител на сертификат за качество „Европейски фестивал 2015 – 2016“ от Европейската фестивална асоциация и  се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“, Фондация „Музикартисимо“, Община „Пловдив“, Общински институт „Старинен Пловдив“, Министерство на културата“, КЦМ 2000 АД и др.

"Щастливецът иде", по Руси Божанов изправя в съда един дух на мъртъв писател, един образ от книга и един портрет на княз. 

Паулина Гегова

Наричат го Щастливеца, но смъртта витае постоянно около него. Завива примката си около гърлото му и дърпа бавно, но сигурно през целия му живот, когато най-после, на 11 май 1897 година, в неуспешен атентат бива застрелят във файтон, в горите на село Радилово. Може би е съдба, че Алеко е убит именно на празника на Св. Кирил и Методий. Съвпаденията в този живот са твърде непонятни, че да са истина. Но съдбата, от друга страна,... или пък иронията.

Постановката "Щастливецът иде" по Руси Божанов е една от най-разтърсващите драматургии в българската история през последните сто и кусур години. Тя е важна защото представя живота на един велик автор, въздигнал българина на пиедестал и също така сравнил го със земята. В пиесата се говори за един измислен небесен, а може би и адски, съд, където се разглежда дело 867 за смъртта на Алеко Константинов. Там са включени всички взели участие както в атентата, така и в битието му - двамата стрелци, кмета на Радилово, майката и младата любима на Алеко, най-добрият му приятел и много други хора, които се явяват като отминали спомени - проблясъци на изтеклия живот. Проблясъци, които пламват мимолетно, но със силата на супернова. Но ако има двама наистина безпардонно главни и належащи вниманието ни персонажа, то това са образът на портрета на княз Фердинанд Сакскобургготски, които през тази година все още жадува да бъде цар на България, и разбира се, никога умиращият, вечно пулсиращият във вените на народа - Ганьо Балкански, напуснал страниците на писанията, за да се изправи срещу най-големия си враг - собствения си създател! 

Всичко това студентите от III-ти курс по актьорско майсторство на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" пресъздават блестящо, изключително професионално за нивото им, с емоцията на младия артист, който приема всичко прекалено лично. Професор Иван Налбантов и асистент Стефан Попов, така са работили с тези неопитомени все още актьори, така са ги подтиквали, толкова кураж са им вдъхвали, че гледайки ги, не може да не те докоснат, разчустват или накарат да се замислиш. А също така и да се смееш, защото постановката е смесица между комедия, драма и трагедия. Трите жанра се блъскат едни в други, отстъпват си място и пак се сменят. Но в същината на всичко е драмата, защото самото съществуване е една драма, а Бай Ганьо е навсякъде. Дори и сега, след повече от 100 години, той пак е тук, пак е в мен, в теб, в съседа през една врата разстояние, в продавача в близкия хранителен магазин, в приятелите, в семейството. Той е навсякъде! Пуснал е корени като плевел - но отровен. Плъзнал е като зараза. Бай Ганьо е всичко, срещу което роптаем, но е необходимост. Образът му е нужен, за да си припомняме от време на време какво не трябва да бъдем и какво можем да сме. В представлението княз Фердинанд казва, че българите сме такова племе, което винаги си стъпва върху главите, за да успее. Подобни думи са трудни за понасяне, а това е само един цитат от всичко изказано по наш адрес - както хубавото, така и лошото. Но нали затова е театъра - за да ни показва не само магия, но и истината. А студентите ни я показват и то така, че бихме били склонни да отидем да ни я покажат отново. Смея да твърдя, че това е най-хубавият спектакъл на сцената на Учебен театър в ПУ за последните няколко години - темата, самият текст, персонажите и изпълнителите, всичко си пасва на мястото. Всяка една част от пъзела се нарежда и образува едно цяло. С тази постановка, тези млади хора доказват, че имат бъдеще в българския театър, стига някой да им даде шанс. До тогава, те ще я играят всяка събота и неделя от 19:00 часа в УТ на университета. 

А дано след още сто години, когато следващото поколение е на прага на нещо ново, на поредното откритие, творенията на Алеко все още се четат, но да не откриваме в тях прилики, били пък те и необходими. 

Заключителното събитие от шестия сезон на „Камерна сцена Пловдив“ ще предложи на публиката концерт, какъвто не се случва често в града. На 18 май от 19 ч. в Радио Пловдив ще чуем групата Free3.

Free3 обединява трима музиканти, вярващи в импровизацията и интуитивното,спонтанно присъствие на сценичния дух. За тях изкуството е постоянно търсене, безкраен път към себе си и универсален език за послания към другите.

Водени от желанието да създадат нещо съвсем ново, нестандартно и далеч от клишето, Росен Захариев, Живко Братанов и Георги Ангелов се събират заедно, за да портърсят дълбочината в тяхната комуникация на сцената, както и чрез провокацията на спонтанното изразяване да споделят радостта от творческата свобода.

Тромпетистът Росен Захариев е една от най-интересните личности на българския джаз. Учил в Бъркли (САЩ) и Ротердам, срещнал големите имена на световната джаз сцена, той се връща в България, за да прави тук музиката, която му носи удовлетворение.

Георги Ангелов (перкусии) е известен с участието си в нашумялата през 90-те години група "ОМ" . Отворен е към всякакви музикални предизвикателства - от етно музиката и театралната сцена до фрий джаза.

Живко Братанов е добре познат на пловдивската публика - свързал името си с Акaдемията за музикално, танцово и изобразително изкуство, той се изявява като композитор, изпълнител и импровизатор.

Традиционен домакин на концертите на “Камерна сцена Пловдив” е Първо студио на Радио Пловдив. Проектът се съфинансира от Община Пловдив.

В продължението на статията с цитати, обръщаме внимание на силния пол, без когото не можем. Мъжете са тази част от света, която ни вдъхва доверие, която ни защитава, която ни носи на раменете си, защото са протектори. Един мъж винаги е по-лоялен, по-разсъдлив. Той строи основата на една къща, а жената я обогатява отвътре. За втори път ще кажа, че половете не могат един без друг. Противоположностите се привличат, но както и нежните жени, така и мощните мъже трябва да се уважават и подкрепят. Ето и 15-те цитата, които подбрахме, които ни направиха най-силно впечатление.

Паулина Гегова

1. "Мъж, който никога не е ядосвал жена, се е провалил в живота" -Кристофър Морли

2. "Можете ли да си представите света без мъже? Никакви престъпления и много щастливи дебели жени" -Марион Смит и Никол Холандер

3. "В едно нещо мъжете са по-висши същества от жените - могат да уринират от кола в движение" -Уил Дърст

4. "Един мъж гони една жена, докато тя го хване" -Жак Тати

5. "Ако мъжът се гордее със своето изкуство да се маскира, то от страна на жената би било глупаво да показва, че го е разгадала: да се пречи на мъжа да се наслаждава на собственото си хитроумие е крайно неразумно" -Маргарет Атууд ("Одисеята на Пенелопа")

6. "Мъжът може да бъде щастлив с всяка жена с изключение на тази, в която е влюбен" - Оскар Уайлд 

7. "За мъжа неговият дом е негова крепост, но само отвън. Често вътре е просто една детска стая" – Клеър Люс 

8. "На осемнадесет години мъжът обожава, на двадесет обича, на тридесет обладава, на четиридесет размишлява" - Василий Ключевский 

9. "Мъжете полудяват два пъти: през април, когато ухажват и през декември, когато вече са женени" – Шекспир 

10. "На мъжа му е необходима жена, защото не всеки може да свали правителство" – Л.Ливинсън 

11. "На петдесет години един мъжът е по-опасен, отколкото във всяка друга възраст - има скъпо струващ опит и общи условия" -Оноре дьо Балзак 

12. "Бойте се от мъже, които плачат. Вярно е, че те притежават повишена чувствителност и възприемчивост, но единственото, към което са възприемчиви - това са те самите" - Нора Ефрон

13. "Ако мъж гледа три футболни мача подред, той трябва да бъде признат юридически за мъртъв" - Ерма Бомбек

14. "Ако мъжа има красиви ръце, наистина красиви, той не може да е уродлив отвътре. Ръцете не лъжат, както лицата" - Едит Пиаф

15. "В края на краищата, няма нищо по-непривлекателно за мъжете, от радикалният феминизъм" - Хелън Фийлдинг