Дълбоките истини са обикновени, лишени от каквито и да е украшения. Като разговор между приятели, споделя поетът

Паулина Гегова

„И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник.

Завинаги от върха на хълма.

Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби. „

Това е само малък фрагмент от цялостното творчество на пловдивския поет Йордан Велчев, който снощи представи новата си стихосбирка „Събиране на значенията“ в книжарница „Хермес“.

Пространството беше запълнено от любители на стиховете на Велчев, както и много негови близки. Начело с Божана Апостолова и Стефан Попов, за един час, храмът на книгата се превърна в истинска наслада за ухото и възприятията.

„Събиране на значенията“ се състои от 7-8 малки цикъла, свързани помежду си. „Река“, „Гладиатор“, „Нима“, „Сред“, „Снимка“ – това са само част от стиховете, които актьорът Стефан Попов прочете на публиката, карайки я да го слуша в захлас.

Самият Велчев също прочете част от творбите си, като се шегуваше, че не може да ги пресъздаде така, както актьора. Част от стиховете са писани още преди 40 години, други са съвсем нови, но всички имат един и същ смисъл – гадаят значението на човешкия живот.

За мен това е странна книга. Открих, че в писането на текстове, стойност има култивираната простота на думите. Дълбоките истини са обикновени, лишени от каквито и да е украшения. Като разговор между приятели. Всичко останало е тишина, сподели авторът, като допълни, че животът е преходен, че в него няма отлагане.

Йордан Велчев не е новопораснал поет, който просто измисля едни красиви стихове. Който просто нарежда думичките една под друга. Той е човек с опит, със собствен почерк, оставил едно огромно наследство в литературната сфера. Римата в стихотворенията му носи в своя подтекст собствения му глас.

Книжният вариант на стихосбирката е изчистен на вид. С бели корици, без изображения, носеща една освободеност, от която липсва ангажираност и претенциозност. Много от стиховете в нея са за Пловдив, други са за изгубената любов, а трети за природата и нейната безгранична сила върху ни.

"Сияе"

Село – захвърлено с табелите си край

бръмченето на пътя. И го гледам:

не си пристига, нито заминава. И го слушам:

в пейзажа, който, премълчавайки, изтъква,

достатъчна му е компанията на реката

(как й показва сутрин своите пътеки и ги прибира

вечер).

Уж е мъртво, а блести със трепетликите си –

сред ръкоплясканията на листата.

С ирониите на косове сериозността ми ръководи

в следобеда (и тромавите му глаголи).

Мен, вадещия своите пристигания тук като несръчен

вълшебник из ръкава на шосето.

Мен, съюзяващ стъпките си с площадчето пред църквата

(то не желае да е център на света).

Сам в това село –

отсъствието на хора не прави тишината по-голяма.

В това село, в което небето

така тежи от лекота, че е възможно

да поддържаш хоризонтите с кутрета, за да не рухнат

(и ме завие планината с каменните си юргани).

Тук, докато влизам от сянка в сянка

като от себе си във себе си (без да почукам).

Тук, надничащ през пролуките на оградите, където,

приютени в майчинството на пейзажа,

сияят – от жизнерадост –

на гробището зъбчетата млечни.

Това трябва да е политиката ,в която трябва да се развива града ни – по-малко автомобили в центъра и по-достъпни места за пешеходци и велосипедисти

Теодор Караколев

Една от най-хубавите идеи в последните месеци премина някак незабелязано – Иван Тотев обяви, че зоната около тютюневите складове може да се превърне в пешеходна. Аргументацията е чудесна – районът в момента е затворен от съображения за сигурност, но проблеми с трафика няма. Би било страхотно това да се превърне в реалност – преобразуването на Капана е показателен пример какво става, когато едно място се даде от автомобили на пешеходци. И това не е някаква нова идея – така изглеждат туристически зони от градовете в цяла Европа, такива са и местата, заради които цялата страна завижда на Пловдив – дългата Главна, Капана, Стария град. Ако същото се случи и с Тютюневото градче – едва ли ще съжаляваме.

Това е политика, която се води по целия свят и на страниците на някои пловдивски медии няколко пъти сме говорили по тези теми. Експериментите, от които можем да черпим опит в Западна Европа, някои азиатски и дори американски градове ясно показват – отделиш ли едно място за пешеходци или велосипеди, хората започват да ходят повече пеша, или да карат повече велосипед. Те слизат от автомобилите.

Това би се случило и в Пловдив и затова успехът на гражданското общество (без значение какви формални доводи се изтъкват от общинската управа) да не се изгражда паркинг под пеещите фонтани е важен. Така си спестихме една „покана“ към стотици автомобили. Ситуацията – макар и в съседство – с тютюневите складове е по-различна, но урбанистичните закони са същите. Едно затваряне за автомобили и преобразуване на зоната в пешеходна – заедно със съответните ремонти, разбира се – ще отвори квартала към града.

Зоната е доста по-различна от Капана и предоставя различни възможности. Сградите са по-високи, улиците са по-широки, има повече озеленяване. Мястото по-лесно може да приема различни видове пазари, а защо не – шествия, празненства, концерти.

Разбира се, всичко това трябва да се случи внимателно и постепенно. В района има достатъчно бизнес центрове, офис сгради, магазини, спортни центрове и подобни точки, които не могат да бъдат напълно откъснати от автомобилен достъп – дали през цялото време, дали само сутрин, варианти има много. Тези неща обаче трябва да се обсъждат – обществено, достъпно за граждани, инвеститори, експерти. И съответно накрая ролята на публичните институции е да изпълнят това, около което се обединят горните групи.

Във всеки случай идеята да се коментира пешеходна зона около Тютюневите складове е чудесна. Смелостта да се коментират такива, привидно непопулярни теми, като затваряне на улици за автомобилен трафик е похвална. Това трябва да е политиката ,в която трябва да се развива града ни – по-малко автомобили в центъра и по-достъпни места за пешеходци и велосипедисти. А идеи и проблеми за решаване има много – трудността за преминаване с велосипед от север на юг през идеалния център (частично затваряне на „Отец Паисий“ е една смела идея), проблеми с почти всички кръстовища, и още, и още. Но посоката е тази.