Добрият пример: Запазиха фасадата на къща от 20-ти век

Един от най-големите проблеми, пред които е изправен Пловдив, е опазването на културното-историческото ни наследство. Пловдивчани станаха свидетели на редица случаи, в които законът бива пренебрегван, а частни собственици не хаят за скъпоценностите, които притежават. Но може ли това да се промени? Отговорът е: Да! Иска се само отговорност към историята и малко търпение.

Собственик на жилищна сградата от 20-ти век се съобрази както със закона, така и с общинските разпоредби и съхрани автентичната фасада на постройката. Тя се намира на улица „Александър Екзарх“ 42, точно зад кино „Космос“, а дейностите, които извършва строителната фирма са един добър пример, от които можем да се поучим. 

Фирмата възложител на обекта е „Калисто Мати“ ЕООД, а изпълнители са „Оберон-Д“ ЕООД. С общи усилия, двете дружества са получили разрешение за строеж през декември миналата година, а на самия обект вече кипи усилена работа. За да се съхрани фасадата на сградата, е изградена метална подпора, с вкопани в земята основи, които да укрепят външните стени на сградата.

В миналото, жилищната сграда е била двуетажна, с вкопан приземен етаж. Към момента, приземният етаж е покрит с бетон, а самата къща се разширява назад. Успоредно със строителните дейности в сърцевината на постройката, тече и ремонтът е реставрацията на самата фасада, която макар и да не е изключително богата на орнаменти, малкото фрагменти по нея са запазени. Остава да се ремонтира само най-долната част на фасадата.

Новата жилищна сграда се очаква да бъде готова през май следващата година.

Йоана Иванова

Изложбата „Нагоре от реката” ще бъде открита на 21 април от 18 часа. На следващия ден от 14 часа ще се състои тур с гид, а в неделя отново от 14 часа ще има панелна дискусия, на която посетителите ще могат да се срещнат и поговорят с артистите.

Идеята се е зародила преди повече от година и половина, когато Радослав Нинов, българското участие в „Нагоре от реката”, посещава Центъра за съвременно изкуство и се вдъхновява от пространството. Така започва подготовката на изложба, специално за Банята. Процесът включва дълги разговори, посещения на участниците, измерване на пространството и действия по самата среда, която е много интерактивна и въздействаща и както художниците с тяхната намеса работят върху средата, така и самата среда влияе на тях. Така се създава една съвместна работа със специфични творби за дадено пространство. Не само творбите, а и цялостната концепция са специално за мястото – с близостта на реката до Банята. Радослав е имал голямо желание да работи с колегите си от Лондон и е търсел точното място. Идеята това място да е Баня „Старинна” идва някак интуитивно. Изложбата включва много различни творби – от видео и звукова инсталация до скулптора и живопис. Всеки автор постепенно идва да види пространството и да се вдъхнови от него. Те разглеждат също историята на мястото и всичко това създава изложбата.

Интересното е, че младите автори използват нов модел на финансиране – crowdfunding. Това представлява платформа, където всеки може да се обърне към обществото и да представи идеята си, най-често става чрез кратко видео. След това всеки може да дари колкото желае за каузата и като благодарност да получи нещо. Предимство е, че всичко е много прозрачно и се дава ясен отчет къде точно отиват парите.

Този модел на финансиране все още не е много познат у нас, а е ефективен и би трябвало да започне да функционира и то в контекста на Пловдив - Европейска столица на културата 2019, където се казва, че не се влагат достатъчно средства, но не се и прави нищо по въпроса. Организаторите припомниха още, че в България има голям проблем с финансирането на културни събития, а възможности не липсват. Според тях програмата на правителството отново е лишена от реални действия в областта на културата, а това демотивира творците. А подкрепата и солидарността на обществото е много важна в случая.

Артистите успяват да погледнат на пространството по един нов начин и да допринесат към историята му. Те се събират и организират работата си в това уникално място, за да покажат усещането си към него. В изложбата се чувства интеракцията между пространство и артист, както и между новото и старото, защото творците се обръщат към старото и го извличат чрез материалността на дадения предмет или текстура.

Изложбата включва голяма разновидност от необичайни медии – от текстил до фотография, живопис, скулптура, а творците работят със самите размери на пространството. По същия начин някои от артистите работят с миризмата, със самия звук на пространството. Например инсталацията на Лиъм Хюз има и звук, и мирис, и светлина, допълнени от една голяма текстилна скулптура. Авторът някак си пренася тези сетива, чисто лични, в едно цяло изживяване. Тази творба е започната в Лондон, където той работи и живее, но тъй като е специфична към самото пространство, е довършена в Пловдив. Лиъм сподели, че инсталацията му е един разказ, който извиква потенциални ситуации и едновременно се подчертава историята на пространството - фактът че това е била функционираща баня. Не е история, която има начало и край, и някаква тематика, а е по-скоро отворена.

Интересна е също една от творбите на Емили Пейръ Смит – Послепис Изолиран окулус. Това е колона, която по един много интересен начин улавя светлината като в капан в един фокусиран кръг. Пространството е филтрирано с PVC ленти и дава възможност за по-интимна връзка, тъй като има място за двама човека. Тази творба може да е различна всеки ден, защото е дълбоко свързана с времето, което влияе на начина по който тя е активна, със светлината и дори с температурата.