Капана.БГ

Капана.БГ

Жената е изначална както за човечеството, така и за художника, споделя творецът

Това е първата изложба на Лалов от 2012-та година насам

Паулина Гегова

Михаил Лалов е роден през 1952 г. в София,  но много пъти е правил живописни изложби в Пловдив, а снощи се състоя и поредната му в арт-галерия „Филипополис“.

Арт-галерия „Филипополис“ приютява за трети път маестрото, а сам той призна, че съчетава картините си специално за пространството на къщата в Старинен Пловдив – в този случай 19 творби фигурални композиции, абстрактна живопис и пейзажи. Пейзажите включват една картина от Латвия, една от Трявна, една от Трън и една от Шуменско и те са първите, които творецът излага в своята кариера до сега.

Пейзажът от Латвия се казва „Бели нощи“ и дава пълна свобода на въображението. Там нощите не са игриви като българските, затова ги създадох такива. Аз не копирам дословно природата, а я оставям да улегне в ума ми, завоалирам я и поднасям нещо не толкова познато. Пейзажите са отдушник, носят спокойствие на погледа и се възприемат по-лесно, обяснява авторът.

В останалата част от композициите главно действащо лице е женското голо тяло, изкривено и абстрактно поднесено.

Рисувам жени, защото ги обичам. Женското тяло е изначално, основа както за човечеството, така и за художника. Жената винаги присъства като водеща концепция в моите творби, защото заслужава да бъде почетена, споделя Лалов.

Михаил Лалов използва главно маслени  бои, а няколко от творбите му са нарисувани върху хартия. Това е експеримент, с който се занимава от известно време, а резултатът е на лице. Другото ново, което може да се види в изложбата е големите платна, трудни за комбиниране с всичко останало. Цветовете са наситени, преобладава кремавата стилистика на лилаво, синьо, зелено.

 

Цялостната идея на изложбата е да предизвиква вглъбеност у зрителя. С нея той може да види Михаил Лалов от една страна и Михаил Лалов от друга страна, която може и да не познава. Точно затова и му е отнело толкова време да я събере и подготви. Тя е първата му изложба от 2012-та година насам.

 

 

В момента върху шестте декара има бетонен паркинг

Паулина Гегова

Както се разбра на последната Общинска сесия, терен за Държавна опера Пловдив ще има! Бъдещата сграда ще се разпростре върху шест декара от земята на Международен Панаир Пловдив, чийто мажоритарен собственик е Георги Гергов. Самият той заяви, че ще даде късът земя за изграждане на нова културна постройка.

Решението Община Пловдив да има дялови части в изложението вдигна, меко казано, „на бунт“ обществото и частни лица, а Инициативният комитет „Дом за Пловдивската опера“ поиска прозрачност в процедурата по изграждането й.

Относно екипът на Държавна опера Пловдив, която по настоящем пребивава в сградата на Градски дом на културата, той е заинтересуван от предложението, като вече се обсъди становището, че Панаирът е едно добро място за културна институция поради няколко причини – неговото стратегическо място в центъра на града и изгледа към река Марица.

В момента теренът представлява бетонен паркинг, непосредствено разположен до Втора палата, и е ограден от метална решетъчна бариера. Върху мястото на непостроената първа палата ще се издига пловдивската Опера.

Все още не се знае кога точно ще започне изграждането на сградата, но от Общината заявиха, че до 2019-та година Пловдив ще разполага с настанена и функционираща Опера, за да може да посрещне гордо „Европейска столица на културата“.

Самият маестро Диан Чобанов призна за Под Тепето, че сграда в близост до река Марица е атрактивна идея и ще има позитиви за града, защото мястото е подходящо чисто инфраструктурно и ще позволи на институцията да развие силен и интернационален сезон не само през летните месеци, а целогодишно.

 

Ако през последните 20 години са проучени общо около 35 обекта, то само за 2016-та са проучени 30

София Христева за поругаването на архитектурно-историческия комплекс от частни собственици

Стефка Георгиева

Как да се справим с огромното културно и историческо наследство, което разказва за Пловдив от хилядолетия насам? Как да съхраним архитектурно-историческия резерват Стария град? Какви са бедите, сполетели археологическите находки и има ли добри примери, към които можем да отправим поглед? Това са само част от въпросите, които си зададохме миналата вечер в Балабановата къща на едно дългоочаквано събитие, а именно инициативата „Виж и съхрани Старинен Пловдив“. 

Инициативата бележи своето начало на неслучайна дата, а именно 18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата. Първата сесия от поредица срещи, които ще продължат и през следващите месеци, се проведе под надслов „През очите на археолога“. Началната тема не е случайна, тъй като археолозите са първите хора, които би следвало да стъпят на даден обект в Стария град. Би следвало, защото не са един и два случаите, в които тази стъпка бива пропускана. Те са началото и своеобразната основа, върху която да стъпят след тях реставратори, консерватори, архитекти и строители.

Самият форум бе открит от заместник-директора на ОИ „Старинен Пловдив” Светлозар Чичиков и ръководителя отдел „Експозиционна и фондова дейност” в общинското предприятие Виктория Карацанова, които приветстваха публиката – археолози, реставратори и архитекти. Домакините заявиха, че ще се радват да присъстват и граждани, тъй като пловдивчани все по-често се интересуват от наследството, завещано от прадедите ни.

Веднага след тях, думата взе археолог София Христева, която е ръководител на разкопките на Небет тепе. Тя коментира не само бутафорните предложения, но и добрите варианти, при които може да бъде показано Небет тепе на посетителите. „Миналата година работихме месец, тази година ще са три. С бавни стъпки напредваме“, заяви археологът, който сподели, че Небет тепе е застрашено от саморазрушение заради човекопотока, който преминава там ежедневно. Тя допълни още, че с нейните колеги обмислят варианти, в които да бъде ограничено, но само частично, обхождането на тепето от туристи.

Десетки бяха примерите, които археолог Христева даде и които са ако не с фатални, то с изключително тежки последици за археологическите находки. Макар нечистите намерения на инвеститори да са опорочили големи площи, които ще останат непроучени, се забелязва оптимистична тенденция. Ако през последните 20 години са проучени общо около 35 обекта, то само за 2016-та са проучени 30. Да, по-голям е броят на обектите, които са частна собственост и вратите им няма да бъдат отворени за любопитните очи на посетителите, но поне обществото все повече се вълнува от темата за опазване на историческото и архитектурното наследство.

Факт е, че един от най-добрите примери за социализация на историческото наследство е Античния театър. Христева заяви, че силно се надява той да не остане и единственият. Разказа за взривени крепостни стени, за отказ на частни собственици да възстановят ценностите, които притежават и други, които открито нехаят за историята, която разказва земята под краката ни. Тя, заедно с нейните колеги и присъстващите в Балабанова къща, са единодушни, че археолози, реставратори, консерватори и архитекти трябва да работят в екип, за по-светло бъдеще на Стария град.

След приключване на първата сесия, любителите на класическата музика се  насладиха на клавирен концерт с участието на младия пловдивски пианист Васил Начев, който е възпитаник на Кралския Колеж за Музика в Лондон и Консерваторията „Гилдхол“ за Музика и Драма. В своя рецитал той представи произведения от творчеството на Бах, Лист, Хайдн, Шопен и Метнер.

Следващата срещна на специалистите в областта, на която са поканени и пловдивчани, ще се състои след два месеца.

 

"Откачена фамилия" е взривната плетеница от смехотворни ситуации и забавен сюжет

Всеки от нас има случайни срещи в интернет, нали? Понякога една такава среща във виртуалното пространство може да се окаже съдбоносна. В чата момче и момиче неочаквано откриват, че бащите им... Това е началото на "Откачена фамилия" . Следват куп комични ситуации, резултат от Голяма лъжа.

На 25-ти април постановката на театър "Иван Димов" Хасково гостува на сцената на ГДК "Борис Христов" от 19:00 часа.

Билети на цени от 10 до 15 лв.са в продажба в билетен център Пловдив, пред Общината.

Участват: Мария Сапунджиева, Валентин Танев, Ева Тепавичарова, Албена Колева, Димитър Баненкин, Кирил Кавадарков, Васил Банов, Анна Симова, Явор Костов

Режисьор: Валентин Танев

Фирмите ще могат да публикуват обяви за работа и да обработват документите на кандидатите през сайта

Google Hire ще помогне на хора по целия свят по-лесно да намират подходящата позиция

Google навлиза като посредник на пазара на труда. Услугата Google Hire ще конкурира бизнеса на деловата социална мрежа LinkedIn, която отскоро е собственост на Microsoft. Платформата несъмнено ще подобри възможностите за кандидатстване и намиране на работа онлайн. 

Компанията подготвя нова уеб-базирана услуга, която ще помогне хора по целия свят по-лесно да намират подходящата позиция. Страницата за логин в Google Hire вече е видима в интернет, но услугата все още не е официално стратирала.

Google Hire ще позволи на компаниите да публикуват обяви за работа и след това да обработват и управляват документите на кандидатите през сайта, съобщава Axios.com. 

Редица компании, включително CoreOS, DramaFever, Medisas, Poynt и SingleHop – вече тестват новата услуга. Платформата Google Hireа е разработка на подразделението на Google за облачни и корпоративни услуги, ръководено от Даян Грийн, чиято стартираща компания Bebop беше придобита от интернет гиганта през 2015 г.

Събитието е под надслов „Природата и книгите ни дават криле – всичко е в нашите ръце“

В следващите дни предстоят няколко международни празника – Международен ден за Земята и Световния ден на книгата и авторското право. По този случай, на 21-ви април Народна библиотека „Иван Вазов“ за трети пореден път ще проведе хепънинг на тема „Природата и книгите ни дават криле – всичко е в нашите ръце“. В него ще вземат участие ученици и преподаватели от СУ „Патриарх Евтимий“.

Началото на програмата ще бъде поставено в 10.30 ч. в Конферентната зала на библиотеката с викторина, като добре представилите се в нея ще получат награди. От 13.00 ч. на същото място и на зелените площи пред залата ще се състои същинската част на събитието – демонстрации на тема „Звук и светлина“, представени от преподаватели в ПУ „Паисий Хилендарски“ от катедра „Експериментална физика“, изложба на книги на биотематика, представяне на табла за използване на различни видове енергия и други. В тревните площи в работилниците  децата ще изработват кукли от парцали, птици, къщи от отпадъчни материали, ще се представят игрите „Въпросите на Иви и Енчо“ и „Пътят на тока“. На последна „спирка“ – „Митница“, преминалите през всички етапи и игри ще получат награди. Децата ще получат и Екопаспорт, изработен от ИК „Жанет 45“. Специалисти от НБ „Иван Вазов“ ще раздадат предварително разработени списъци с книги на екотематика.

 

Шестима млади художници със съвместен проект, създаден специално за пространството на Баня “Старинна” в Пловдив

В групова дискусия художниците Лиъм Хюз, Емили Пейръ Смит и Радослав Нинов изследват ролята на банята в създаването на творбите за тази изложба

ЦСИ, Баня „Старинна” в Пловдив открива изложбения си сезон за 2017 г. с изложбата „Нагоре от реката“, съвместен проект на шестима млади автори от Лондон. Всички те са учили в университета Голдсмитс, но идват от Великобритания, България, Австралия, Казахстан, Франция, Швейцария и Холандия. След завършването си всеки се развива в различна област. Темите, които ги занимават са също крайно различни, но това, което се оказва обединяваща точка за тях, е пространството на Баня „Старинна” и специфичната атмосфера на културно наслоение от няколко века история като баня и 25-те години като център за съвременно изкуство. 

В изложбата авторите Уилям Нарби, Радослав Нинов, Гайни Нурсапина, Емили Пейръ Смит, Ейми Стийл и Лиъм Хюз ще представят живопис, звукова инсталация, скулптура и пърформанс. С работите си художниците директно реагират на физическите и нефизическите особености на банята. Художниците работят индивидуално и всеки от тях ще представи работи, създадени специално за пространството. 

Изложбата ще бъде съпроводена от пърформанс и разговори с авторите, тур в изложбата, както и от каталог. 

Лиъм Хюз (роден 1986 в Сидни, живее и работи в Лондон) е завършил университета Голдмистс. Лиъм Хюз, е автор, работещ с различни медии с акцент върху текстил, фотография и рисунка. При излагане неговите работи често вземат формата на инсталация. Той вижда себе си като изследовател, черпейки от широка гама от езотерични теми, които се разиграват като един вид репортаж или когнитивни приключения. Изследване на митологии, научнофантастични разкази и определена обработка на преживяното се проявяват под формата на обекти в средата. Той се интересува от това как хората възприемат обектите около тях и в тяхната възможност за разширено взаимодействие, което продължава извън непосредствения опит да се отвори диалог на по-задълбочено ниво. Скорошните му изложби включват: Objects In The Mirror May Be Closer Than They Appear в Lewisham Arthouse (Лондон), Infostream Quantum, онлайн публикация в развитие, RAiDER в LARA (Лондон), Triad в Deptford Projects (Лондон), Spaces Contexts Habitats в Palazzo Biscari Catania (Сицилия), and Triad в Dig Space (Лондон).  www.liamdhughes.com

Ейми Стийл (родена във Великобритания, живее и работи в Лондон) е завършила университета Голдсмитс. Работи с различни медии, като пърформансът е централната точка в нейната практика. Стийл се интересува от отдалечаването от повърхността на тялото, изграждайки нови, нефизически връзки с даден обект или изображение. Чрез това изместване възниква чувство на отчуждение, като в същото време действията често стават катализатор за създаване на потенциална интимност и комплексност. Присъствието чрез отсъствие и споделянето на моменти на хумор и остроумие са ключови елементи за работата ?. Скорошните й пърформанси и изложби включват: Lifeline в Arte Laguna (Венеция), Unmoored в the Rich mix (Лондон), Soft Shell Transmissions – стрийминг на пърформанс и изложба в the Dissenters Gallery (Лондон), Lifeline в Emergency 2016 Live Art Festival (Манчестър), New Performers в Artsadmin Toynbee Studios (Лондон).  www.amysteel.co.uk

Уилям Нарби (роден във Франция, живее и работи в Лондон) е завършил универистета Голдсмитс. Уилям Нарби се интересува от формализъм, който налага представа за власт - дали в абстракция, пространството, което ни заобикаля, или дори в представата за мъжественост. В рамките на тези установени рамки Нарби се интересува от намирането на места за възможна трансформация чрез комичното, абсурда и подсъзнателното. Минималистичната абстракция е кондензирана с антропоморфни интервенции. Налице е повишено сексуално присъствие в неговата работа, което се материализира чрез неочаквани комбинации. Скорошните му изложби включват: Spring Exhibition 2017, Kunsthal Charlottenborg (Копенхаген), Art Camp, ASC Studios (Лондон); At Sea, White conduit Projects (Лондон), Space 43, Lewisham Way (Лондон). Носител е наградата „Уордън“ на университета Голдсмитс. www.willnarby.co.uk

Емили Пейръ Смит (родена в САЩ с френско-холандски произход, живее и работи в Лондон) п лучава образованието си като художничка от университета Голдсмитс и университета в Единбург. Тя често работи с обикновени и функционални материали, които са типични за нейната практика. Транспортните опаковки, медицински формуляри, дървени плоскости и осветителни тела за сигурност са някои от съществените елементи в работата ?. Емили приветства ежедневната непосредственост и първоначалните реакции, които тези функционални елементи могат да донесат. Някои участват в архитектурен език, създавайки пространство, в което ние физически маневрираме и чието влияние често се амортизира и подценява. Други дестилират непрекъснатите над-механизирани човешки преживявания. Скорошните й изложби включват: Baesquit в BAES (Лондон), Perpetual Inventory Vol. 2 в BAES (Лондон), Art Camp - Summer ?16 в ASC Studios (Лондон), Surface Intimacy в Limbo (Лондон), Films From People в Place (Лондон). www.emiliepeyresmith.com

Гайни Нурсапина (родена в Казахстан, живее и работи в България и Лондон) е завършила университета Голдсмитс. Скорошните й изложби включват Space 43 в Lewisham Way (Лондон). Гайни Нурсапина работи през различни медии и обикновено произвежда предмети, които по различни начини задават въпроси за собствения си статус по отношение на физиката, етимологията, морфологията или метафизиката си в опит да се доближи към до същността им. Поради това работата й е свързана с много специфичен набор от внимателни решенията за материалите, както и начина, по който те са третирани с огромно уважение към прецизността. Гайни има голям интерес към размерите, които често се третират като изразно средство само по себе си. Визуално доста ясни и непосредствени, творбите й представят себе си чрез заетост на един прост жест, който се смята за път към пречистване.

Радослав Нинов (роден в България, живее и работи в България и Лондон) е завършил универистета Голдсмитс. Нинов използва цвета като рефлексивния мускул, който непрекъснато разтяга границата между ролята на разказвача, археолога и този, който документира опита и изживяното ежедневие. Нинов се интересува от историята, която носят обектите и артефактите и от възможността да превръща личната си среща с тях във фикционални сегменти, сведени до нетрадиционен набор от интерпретации и значения. Тези срещи често са изобразени в картините му като маси от неопределен вид, които търсят дадена възможност да се установят във каквато и да е ботаническа или зоологическа категоризация. В практиката си използва речника на живописта, рисунката, скулптурата и намерените предмети. Скорошните му изложби включват: Saint Johnny and The Cherry Picker Escadrille, галерия Аросита (София); NOT A BAD DAY, галерия Ракурси (София); Арт Старт: Млади художници, които да следим през 2017, Гьоте-институт България. Носите е на наградите за живопис „Едмонд Демирджиян“ за 2016 г. и „Невил Бърстън“ за 2015 г. www.radoslavninov.com

 

22 април – 12 май

сряда до неделя от 12:00 до 19:00 ч.

Откриване: 21 април, 18:00 ч. в присъствието на авторитe

 

Пърформанс на Ейми Стийл

Петък, 21 април, 19:00ч.

 

Тур в изложбата с Радослав Нинов (на български)

Събота, 22 април, 14:00 ч.

 

Разговор с авторите (на английски)

Неделя, 23 април, 14:00ч.

В тази групова дискусия художниците Лиъм Хюз, Емили Пейръ Смит и Радослав Нинов изследват ролята на банята в създаването на творбите за тази изложба.

 

Сдружение „Изкуство днес”

Център за съвременно изкуство - Пловдив, Баня „Старинна”

бул. „6-ти септември“ 179, Пловдив

 

Вход безплатен

 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…