Артисти проникнаха в сградата, за да демонстрират как тя може да функционира като ъндърграунд място за култура

Видео, звукови и светлинни инсталации преобразиха бившата казармена сграда

Емил Миразчиев си организира офис на втория етаж на Фурната дни преди тя да бъде съборена. Готов е да застава пред багерите

Бившата военна гарнизонна фурна, която общината иска да бутне след броени дни, се превърна в Център за съвременно изкуство за една нощ. Артисти проникнаха в прехвърлената от Военното министерство на общината изоставена от десетилетия сграда, за да демонстрират как тя може да функционира като ъндърграунд място за култура. Масивната конструкция от близо два декара разгърната площ заживя с видео, звукови и светлинни инсталации. Бившата казарма бе визуално преобразена дори без електричество. 15-тина души с челници обикаляха помещенията с високи тавани , за да следват арт провокациите на председателят на Сдружение „Изкуство днес” Емил Миразчиев. Още с влизането си във Фурната, единиците поканени на тайното и иначе нерегламентирано събитие заставаха пред осветена стена, на която вървяха кадри от събарянето на тютюневия склад на „Одрин 8”. Посланието е ясно- лесно се руши, но трудно се пази и се съгражда, обясниха организаторите на събитието снощи. В друго помещение пък се прожектираше разказът на един от мъжете, който е намерил подслон в Гарнизонна фурна и тя е негов дом от близо две години. Не трябва да я бутат. Тук се е писала история. Това място е захранвало военните поделения чак до Харманли. Сградата е напълно здрава, има само една пробойна на покрива, обясни мъжът, който обясни, че е пазителят на Фурната.

Това място е изумително. Администрацията е заделила 350 хиляди лева за събарянето на постройката, а ние можем да я преобразим срещу 320 хиляди лева, по предварителни разчети. Тази сграда не трябва да бъде унищожавана, тъй като носи духа на времето си, носител на история е, има и бъдеще, каза председателят на сдружение „Изкуство днес” Емил Миразчиев край самите фурни на бившата казармена постройка. Той вече е  организирал новия си офис на втория етаж във Фурната и се надява от него да ръководи един бъдещ културен център, който да е важен акцент от проекта Европейска столица на културата. Това е новото ми работно място. А тази вечер присъствате на първата изложба в Център за съвременно изкуство ФУРНАТА, допълни Миразчиев, преди да почерпи посетителите с чаша червено вино, както подобава за всяко откриване на изложба. 

Преди седмица, Миразчиев, заедно с архитекти, инженери и артисти, са пратили писмо до кмета Иван Тотев, за да заявят намеренията си и да го информират за потенциала на Фурната. Разгледахме обстойно общинския имот „Гарнизонна фурна“, който е планиран да бъде съборен близките дни. Молим за среща с Вас за да обсъдим евентуално спиране на събаряне й и превръщането на сградата в Център за съвременно изкуство. Групата от художници и архитекти констатира следното: Конструкцията на сградата и външните зидове са във видимо добро състояние и може да бъде преустроена в привлекателно място за културни събития. Ние поемаме ангажимент да изготвим архитектурно заснемане, планове, идейни архитектурни решения, да изградим ясна визия за културното съдържание на центъра и представим идейна концепция за бъдещето му самоиздържане, което да не натоварва общинския бюджет. За първоначалното съхранение и експлоатация на сградата е необходим ремонт на скатния покрив, санитарните възли, поставяне на дограми на прозорците, врати, прокарване на открита ел. инсталация. На бъдещата среща имаме готовност да представим списък с необходимите най-належащи ремонтни дейности и тяхната ориентировъчна стойност, както и визуален материал. По предварителни разчети стойността ще възлезе на 320 000 лв, пишат до Тотев от сдружението. Те искат да обсъдят  градоначалника следващи стъпки по превръщане на изоставената сграда в култово пространство са съвременно изкуство.

В същото време обаче стана ясно, че администрацията възнамерява да събори Фурната до броени дни. Идеята е на нейно място да се изгради малък парк. За премахване на седемте стари сгради  са заделени 350 000 лева. Фирмата, наета за събарянето, е представила план за управление на отпадъците. Бетонът и старите тухли ще се извозват на сметището в Първенец, съобщи кметът на район „Западен” Димитър Колев.

Ще заставаме пред багерите явно. Готови сме за жива верига, но не след събарянето на сградата, както бе миналата година с „Одрин 8”, а преди това, заяви готовност за действия Миразчиев.

Очаквайте подробности!

Цветя и пауни се появяват от разноцветни сапуни

Едва ли сте чували до този момент името на Даниеле Бареси. Той е на 26 години, от Италия и от ранна детска възраст се занимава с дърворезба. Започнал е да се занимава с обработката на дърво едва 7-годишен и разказва, че това го е карало да се чувства спокоен.

„Когато длетото ми се докосне до дървото, сърцето и душата ми се свързват директно, а мозъкът ми сякаш им се подчинява и така започва при мен процесът на работа“, разказва Даниеле. Дърворезбата е трудоемко занимание, а освен това, творбите се предлагат на сравнително високи цени. Така младият италианец решил да направи експеримент не само със себе си, но и с хората около него, започвайки да твори скулптори от сапун.

Бареси изобразява най-различни фигури – на цветя, животни и маски, а прецизната му ръка не трепва. Представяме ви част от творчеството на Даниеле. Също така можете да следите работата му във фейсбук и истраграм.

Писателят е почетен гражданин на Пловдив, където се отдава на книжна дейност

Найден Геров Хаджиберович е български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Роден е на 23 февруари 1823 година в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добрович-Мушек (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Сестра му Ивана Хаджигерова става първата учителка в Копривщица. 

През 1839 година заминава да учи в Одеса, а след това се прибира обратно в Копривщицаи през 1846–1850 година e преподавател в откритото от него двукласно училище, носещо името „Св. Св. Кирил и Методий“.

Геров е основател на Пловдивското епархийско училище и по негова инициатива се чества Деня на славянските просветители Кирил и Методий. Той е пъривият руски вицеконсул в Пловдив. До края на живота си живее и работи в Пловдив, отдаден на книжовна дейност и създава „Речник на българския език“, съдържащ около 80 000 думи. Найден Геров е почетен гражданин на Пловдив. Умира на 09.10.1900 г.

Припомнете си неговата поема „Стоян и Рада“

Не съм увил аз китка цвете 

да дам на Твоя хубост дар, 

       та да Ти вляза у сърдцето 

с народен наш обичай стар;

       а вдохновен с любов аз жива, 

в душа си вдигнах Тебе трон, 

      и на от сърдце, без протива, 

теб жална песен за поклон.

      Метни Ти мене очи ясни, 

към мен си сръдце обърни, 

та да запеем песни красни 

на весели честити дни!

Стоян и Рада от години 

един друг влезли си в сръдце; 

с една душа расли двамина 

и ся любили от деца. 

Едно и двамата от мали 

          и до големи са желали: 

да дойде тоя час по-скоро 

за ръка да ся поведат, 

пред Бога в церква и пред хора 

стопане да ся нарекат.

*   *   *

Горките тайно ся лъстили 

да доживеят до бял ден, 

та с съюз на души мили 

живот да начнат усладен, 

         напълнен с дни честити, 

         кога вече с любов открита 

народно в церква ся венчеят, 

пред Бога с клятва с'обрекат 

един за друг да си живеят 

и да се любят и до смърт.

*   *   *

Намислил майци да обади 

Стоян, че время е вече 

мома да му избере млада, 

невеста да му нарече, 

         че си нашъл протива Рада - 

         девойка гиздава и млада; 

но от таз мисъл той примирал, 

като да знаял, че с това 

голям куп горести събирал 

да си изтръси на глава.

А стара майка и не слуша, 

че той от Рада китка зел, 

на уши ней купил менгушье, 

на тънка шия бисер бел. 

         Да задоми Стоян тя рачи 

         с безродно, отредно сираче; 

тя иска булка да му земе, 

что знае къща да реди, 

та майка си на старо време 

той да избави от беди.

*   *   *

Стоян като жена заплака, 

кога от майка чул това, 

кога тя зела да му тяка, 

че му сама мома нашла 

         по-хубава и по-зелена, 

         от Бога с сичко наделена - 

и с хубост и със добро имя, 

че тя самичка на умат, 

без да й каже, грижа има, 

за да си настани синат.

*   *   *

И майчината грозна дума 

отрова му в душа изля 

като удар от черна чума, 

като калена в яд стрела; 

         катран му тя капна на сръдце 

         и му отне нозе и ръце. 

И сичко, что му било мило, 

что ся надеял на светат - 

за него ся вече свръшило 

и щат да го заровят млад.

*   *   *

Кат той пред Рада да ся яви, 

от любовта си да ся отрече! 

Ще може ли да я забрави, 

когато я любил вече, 

         кога му тя седи в сръдцето 

         и то от нея е огрето? 

Без Рада сръдце му ся пука, 

че то за нея е живо, 

и ся за нея само чука, 

а там за друга е мрътво.

*   *   *

Стоянчо си клъне главата, 

че доживял до черни дни, 

та дума майка му запрати 

и го с сираче зачерни. 

         За Рада му бил драг животът 

      и с нея го сега разводят. - 

А той кога загуби нея, 

като за друга го годят, 

зачто му е веч да живее, 

без пръво либе на черн свят!

*   *   *

Със плач е чула Рада мила, 

че той за друга е годен, 

и много слъзи изронила; 

а надвечер в той лютий ден 

          стегнала ся и ся наела, 

          та кам чешма със менци бели 

тръгнала весела, засмяна, 

ега Стояна срещне там, 

та китка си от Стояна 

да земе, да не я е срам.

*   *   *

Стоян и Рада моли тихо: 

- "П р о с т а   т и   к и т к а, да речеш, 

че ми сръдцето ораниха 

с тоз пустий останал годеж; 

        когато я подуша, с нея 

        сръдцето с цяр да си полея, 

кога пред очи я извада 

с изсъхнал и извянал цвят, 

да смисля тебе и с отрада 

да съхна в тоз лъжовен свят."

*   *   *

Пред годеница си насила 

повдига очи млад Стоян, 

че тя открай не му е мила, 

че е от Рада него свян. 

          За Рада сръдце му копнее, 

          че е роден на свят за нея. 

А майка му си ся готови 

как сватбата да отреди; 

тя дарове нашила нови, 

пред свахи да ся отсрами.

*   *   *

Осмяна Рада нечестита, 

молила ся нощя, дене 

да й ся скъсат скоро дните, 

да я покрие черната земя, 

         да не дочака либе мило 

         да иде с друга под венчило. 

Изсъхнало й лице бяло, 

загубила си хубостта, 

очи й черни потемняли, 

замрели сладки й уста.

*   *   *

В душата нейна ся е вела 

голяма и люта печал, 

та я катурила в постеля, 

Животът й ся довръшал 

         и дишането й помало 

         от ден на ден ослабевало. 

Родината я посетила 

на смъртний час да ся простят, 

и ангел е дошъл със сила 

да я прибере в оня свят.

*   *   *

Когато веке издишала 

със смрътен по лицето пот, 

тя рекла: - "Мене, мила мале, 

вече ся кратил тоз живот; 

         е че душа предавам Богу, 

         а тебе, мале, моля много, 

с телото път мини Стояну, 

кога да иде под венец, 

да види първо либе, мамо, 

студен и пребледнял мрътвец."

*   *   *

Ерген към церква с млада булка 

роднина, сватове ведът; 

топани, гайди и цигулки 

пред них връвят с пряпорец в път. 

         У церква светят ясно свящи, 

         темян ся пуши там горящий. 

Кога ся сватбата запряла 

преди церковните врата, 

попове жално-милно пяли: 

- "Да й е вечна памятта."

*   *   *

Стояну ся душа стеснила 

и той от тоя страшен глас 

забравил булка и венчило 

и влязъл в церква тоя час. 

         Там что да види! Рада мила 

         мрътва лежала у носило. 

Премрежили му ся очите, 

светът пред него потемнял, 

той не можъл да с'окопити 

до что горкий е доживял.

*   *   *

Стоян забравил срам, прилика, 

извадил пръстен от ръка, 

фрълил го майци и извика: 

        - Да ти е булката драга, 

        теб да венчеят с нея, мале, 

        че ти сама си я избрала, 

та Рада, моята пръвница 

зарови в черната земя. 

Убий и мен, ега двамина 

на оня свят щем оживя.

*   *   *

Без теб на оня свят по-лесно 

Бог, мале, ще ни събере, 

че мен без Рада е тук тесно, 

а с нея е и в гроб добре. 

         Ти, мале, мене си родила, 

          за да мя умориш насила. . . 

С тез думи той паднал на Рада, 

Със слъзи горки я облял; 

от нея без да ся отвади, 

той на носило умрял.

*   *   *

Така горкий Стоян на младост, 

преди да влезе още в свят, 

когато му готвили радост, 

капнал като извянал цвят: 

        дошъл уж в церква на венчило, 

        а там го злото поразило. 

В земя плеснива с либе мило 

го задомили наедно; 

а с гозба помян му сторили 

и го преляли със вино.

*   *   *

Със слъзи сватба ся облива 

за млади Рада и Стоян; 

кам небо със молитва жива 

възносят вси за них темян. 

         На оня свят Бог да настрои 

         и них в мир с праведници свои. 

Стояновата майка само 

не си оплакала синат, 

а клела Рада, че с измама 

Стоян тя зела в оня свят.

*   *   *

Но майчината му клетва люта 

не я стигнала до глава; 

до вишний Бога била чута 

от земя праведна молба: 

         на оня свят Стоян и Рада 

         един на друг били отрада; 

на тоз свят ним из гробовете 

изникнали от Бога две 

високи кичести дръвета 

и си ся сплели връхове.

1845