Никога не съм очаквал да стана учител, но вътрешно винаги съм имал този копнеж, споделя Васил Атанасов

Както вече ви разказахме, има добри примери в родното образование. Дали е училище, учител или всеотдаен човек, който иска да промени към по-добро средата на малчуганите – това е без значение. Подобна кауза не се води от един човек или учебно заведение, а от всички дни.

Днес ще ви разкажем още една история от класните стаи. Това е историята на Васил Атанасов, който стана учител на 24-годишна възраст. Васил завърши Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ със специалност „Психология“, но корабът на живота го изпрати в малко по-различна посока от очакваната. Той взе участие в програмата „Заедно в час“, чиято цел е да призове все повече млади хора да влязат като преподаватели в класните стаи. Така Васил Атанасов се оказа учител в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ във Ветрен. Ето какво разказа той за програмата и за самите ученици пред Стефка Георгиева за КАПАНА.БГ: 

Как се реши да участваш в програмата „Заедно в час“?

- Не беше трудно. Така или иначе винаги съм искал да работя нещо, което да изисква от тебе креативност и едновременно с това да има добавена стойност в обществото. Така стигнах до заключението, че включвайки се към фондация „Заедно в час“ това мое желание има огромен шанс да се превърне в реалност – това и се случи няколко месеца по-късно.

Очаквал ли си някога да бъдеш учител?

- Честно казано – не, но вътрешно винаги съм имал този копнеж. Най-вероятно той е бил подхранван в голяма степен от вътрешното ми възхищение спрямо учителите и приноса, който те са имали и имат към поколенията деца и младежи, пораснали пред очите им.

Какво е усещането да даряваш децата със знания?

- Вълнуващо… И под това имам предвид всякакви „вълнения“! Понякога изглежда сякаш се носиш по правилното течение, а на моменти – чудиш се как да смениш курса, борейки се с някоя „буря“ в класната стая (ха-ха). Все пак, прекрасно е да имаш допир до две дузини човешки души с мечти и потенциал, чакащ да бъде открит и разработен.

Какво ти дават децата?

- Опит, емоции, надежда, обич… Понякога притеснения, а понякога след поредния футболен мач, в който сме победили „по-големите“ – масаж в междучасието. Тези моменти са ни любими! ?

Мнозина твърдят, че днешните деца са проблемни в училище. Ти на какво мнение си?

- Децата стават проблемни тогава, когато са замесени в проблеми или произхождат от такива – поне така мисля аз. „Няма как да си в кухнята и да не се вмиришеш на манджа!“ – грубо казано, макар, че съм слушал и по-груби аналогии, за съжаление. Проблемът относно „проблемните деца“ е сложно уравнение за решаване, с много параметри и с много неизвестни. Има и нещо друго – смятам, че предизвикателството тук е двустранно. Понякога е еднакво трудно както да вмениш знания, умения или нагласи у деца, изоставащи с даден, регламентиран материал, така и да задълбочиш, заинтригуваш и дадеш поле за изява на деца, видимо напредващи по-бързо от всички останали – т. нар. гении. Затова и не съумявам да дам нещо по-конкретно като отговор… ?

Учебните програми през последните няколко години се промениха. Смяташ ли, че съответстват на възрастта и интересите на учениците, т.е. привличат ли вниманието им?

- Тук единственото, което мога да кажа е, че има какво да желаем още. Да желаем, но не от „онези от горните етажи на управлението“ (както обичаме да казваме напоследък), а по-скоро от самите нас – учители, родители, общество. Все пак, и най-неподходящата учебна програма е по-добра от никаква. Тъй, че дори и в момента да не сме още пристигнали в „Обещаната земя“, то може поне да търсим посоката към нея.

Какво мотивира един ученик в днешно време?

- Еднозначен отговор няма и тук, защото при всеки ученик е различно. Общо взето съществуват тенденции, разбира се, като например технологиите, но така или иначе тенденциозните мотиватори си остават тенденциозни – ефективността им се определя от трайността на тенденцията. Това, което мен лично ме интересува повече е кои са „нещата“ при всеки ученик, които могат да го мотивират всеки ден да учи и да бъде съзнателен човек, да се променя и да търси отговори на личните си въпроси. Затова отговорът ми е такъв.

Смяташ ли, че все още има народни будители?

- Разбира се! Всички сме такива в една или друга ситуация! Будител е човек, който освен знание ти дава и нагласата, че можеш да постигнеш повече… че можеш да се промениш и да променяш. Поради това всички сме способни „да се будим“ един друг в онези малки моменти от ежедневието ни.

Ако да, би ли изброил някои от тях?

- Съжалявам, но няма да ми стигне мястото за писане на имена и личности, които са ме „будили“ в моментите когато съм спял. Или ако не мястото, то тогава статията щеше да стане скучна от четенето на имена, означаващи нищо за този, който чете, но за мен – богатство! Единствено ще си позволя да спомена една личност, която е добре узната от обществото и която често ме „буди“ в моментите на мисловен сън, давайки ми надежда за България и за това, че ситуацията ще се подобрява – Исус Христос. А и Рождество наближава… ?

Смяташ ли, че будността ще се запази и за напред, имайки предвид дигиталния свят, в който живеем?

- Разбира се! Технологиите са просто средство, чрез което достигаме до информация, а будността – това са нагласата и стремежът към знания, които всеки ден можем да поддържаме или в другия вариант – да пренебрегваме.  Зависи единствено и само от нас, и изборите, които правим всеки ден!

Утвърден е през 2007 година, а за пръв път се отбелязва през 2009-та

20 февруари е Световен ден на социална справедливост, който се отбелязва от 2009 г. Утвърден е с резолюция 62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г. 2017 година е деветата поредна година, през която на този ден международната общност насочва своето внимание към социалната справедливост и начините за превръщането й в една от непреходните ценности на развитието в глобален план.

Световният ден на социалната справедливост носи специално послание, в което се съдържа важна част от мисията на Министерството на труда и социалната политика. То стои във фокуса на политиките за повишаване на благосъстоянието на българските граждани, чрез осигуряване на пълноценното и равнопоставеното им участие в обществения живот. Този призив е водещ в усилията да бъде гарантирано справедливо разпределение на резултатите от икономическия и социален напредък.

Осигуряването на повече и по-качествени работни места за всички е основната цел на политиката по заетостта. Социалната справедливост означава и повече социална сигурност за най-уязвимите.

Други любопитни факти за този ден:

На 20 февруари 1962 г. Джон Глен става първият американец, излетял в Космоса, и първият човек, направил с космически кораб повече от една обиколка на Земята. Полетът е осъществен с космическия кораб “Меркурий” и е с времетраене 5 часа.

На тази дата през 1953 г. Конгресът на САЩ приема резолюция за поробените народи, с която обявяват че Америка не признава анексирането на Прибалтийските републики от Съветския съюз. 

На тази дата през 1941 г. нацистите забраняват на полските евреи са използват обществения транспорт. 

През 1940 г. за пръв път на екран се появяват анимационните герои Том и Джери.

До 23 февруари - „Елементи и сили”, изложба на Цвета Марова в галерия Arsenal of art, Пловдив, ул. „Магура” 4

Пламен Асенов

Колко е трудно да се открие една изложба и колко лесно – да се закрие. 

Пространството на галерията сякаш просто те вдишва - и след това те издишва. Подир твоя дух, въплътен в цветен дъх, остават неподвижните голи стени, поне за малко голи, докато картините се заменят с нечии други. 

Нормалният кръговрат, де. Превръщането на водата във вино. Превръщането на виното във философия. Превръщането на философията в живот. Превръщането на живота във въздух. Превръщането на въздуха във вода. 

Красиво е, докато не изчезне. И после пак е красиво, но по друг начин.

Обаче тази циклична игра на сенките е плод само на развихреното ми въображение, винаги жадно за предстоящото. 

А иначе „Елементи и сили”, изложбата на Цвета Марова, заради която в момента то се вихри, е и ще продължи да си бъде в галерия Arsenal of art поне още няколко дни, до 23 февруари, четвъртък. И който не е успял да я види, все още може да отърчи и да го стори. 

Е, то виждането е като да пишеш с пръст по водата. 

Но вълничките, предизвикани по този начин, все пак оставят следи в паметта, особено ярки заради онзи взрив от цвят и огън в картините на Цвета. Те не са стерилни, не са опитомени, не са deja vu от други изложби и ателиета. Поне така казват повечето хора, които вече ги видяха. 

Да, Цвета е различен художник. 

Тя не оставя частица от себе си във всяка отделна картина, а във всяка отделна картина оставя цялата себе си. Може да харесвате нейните работи, може да не ги харесвате, но, веднъж видени, те трудно се забравят - дори когато представянето отмине.  

Разказваха ми за една галерия в Германия, където традиционно правят не откривания, а закривания - тогава става купонът, тогава се пие шампанското, тогава се купуват картините. Логична, хубава традиция. 

Но и така да е – неподвижните, голи стени пак не помнят нито една предишна изложба. За разлика от хората. 

Фондохранилищата за произведенията на изкуството в ОИ „Старинен Пловдив” вече ще отговарят на нормативните и съвременните изисквания

На 14.02.2017 г. завърши първият етап от работата по адаптацията и обособяването на помещения за съхранение на материали от фонд „Художествени произведения” във фондохранилища, съобразени със Закона за културното наследство, съвременните изисквания и тенденциите в музеологията.

Три фондохранилища в ОИ „Старинен Пловдив” са напълно обновени. В тях са монтирани едностранни и двустранни пана за окачване на картини с обща полезна площ 84 кв.м., шкафове за графика, стилажи за 

съхранение на плочести материали (мозайка, керамика).Предвидени са и подвижни двустранни щендери за окачване на картини с обща полезна площ 12 кв.м., които ще се ползват и за временни изложби.Параметрите на елементите за фондохранилищата са съобразени с видовете материали от фонда и тяхната достъпност.

Предстои творбите да бъдат селектирани по размери, техники и жанрове. Графиките ще се подредят в графичните шкафове, живописните платна ще бъдат окачени върху конструкциите с решетъчни пана, 

пластиките ще се подредят според материала и вида им, както и приложните творби (мозайка, проекти за сграфито, стенопис). 

Целта на обновяването на фондохранилищата е създаване на по-добри условия за опазване на културно-историческото наследство и работа  с него.Това е началото на ефективните своевременни мерки, които ОИ „Старинен Пловдив” предприема за превантивната реставрация на своите фондове.

Площадът пред паметника на Левски отесня от признателни пловдивчани

Една детска рисунка остана скрита от грамадата венци

Мъгла и дъжд – така природата плака за Левски, докато десетки майки и бащи с невръстни деца, старци със своя скромен стрък цвете, граждани, общественици и политици изпълниха площада на Хълма на освободителите в подножието на паметника на Едниствения син на България. За пръв път от години насам черната дата за родолюбивия български народ събра толкова много хора, които в почивния си ден дойдоха да се поклонят пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика.

В словото си преподавателят по история от Националната търговска гимназия в Пловдив Георги Василевски припомни живота, делото и идеалите на Васил Левски за чиста и свята република. „Много неща в нашата история не се случват така и България не става чиста и свята...  Левски е оптимизъм, защото вижда рая в свободната българска държава. Левски е оптимизъм, защото вижда възможност да се освободи сам същият този народ, за който е написал в тефтерчето си: „Народе????”. Да се освободи с работа и талант. Докато го има споменът и преклонението пред Левски, ще я има и България. Бог да прости Апостола и Бог да пази България,“ каза даскъл Василевски.

Върволица от обкиновени пловдивчани изви опашка след официалната част пред монумента. Всеки поднесе букет според възможностите си, но малцина пропуснаха да си направят селфи по повода. В грамадата от венци в нозете на Васил Левски остана скрита една детска рисунка. Несигурната ръчичка е пресъздала пейзаж със слънце, трикольор и паметника на Апостола, но дъждовните капки са размили чистото детско послание и то не може да се разчете.

В церемонията по традиция се включиха представителни формирования от Пловдивския гарнизон – почетна рота, военен духов оркестър и венценосци. Гаф сътвори водещият – актьорът от пловдивския театър Троян Гогов. Той се обърна към събралите се с „Честит празник!”, а те му отвърнаха с гневен шепот, че днес не е празник и коментари от типа „Кой те избра?“. По-късно организаторите го извиниха с мотива, че бил много развълнуван и че в думите, които чете от листа, не пише такова нещо.

Докато площадът потъна в едноминутно мълчание и дори катеричките и кучетата замръзнаха на местата си, една екокактивистка демонстративно събираше фасове, капачки и хартийки в найлонов чувал, обкиаяйки около паметника.

В общоградското възпоменание и полагането на венци и цветя се включиха Областният управител на област Пловдив, представители на администрацията, Председателят на Общински съвет – Пловдив, общински съветници, заместник-кметове и представители от Общината и районните кметства, Общественият посредник към Община Пловдив,  представители от армията, църквата, образователни институции и политически организации, Общоградски комитет „Васил Левски“, комитет „Родолюбие“, гражданска инициатива „Славяни“, ученици от Хуманитарната и Търговската гимназии, Спортото и едноименното основно училище.

В Пловдив отбелязването на 144 – та годишнина от трагичната гибел на Апостола на Свободата Васил Левски започна с панихида в църквата „Св. Св. Петър и Павел“, където по традиция след службата един пловдивски ученик рецитира ботевото стихотворение „Обесването на Васил Левски“. 

Показаха „забравената“ техника кене

Зимата е към своя край, а пролетта приижда с всеки изминал ден. Съвсем скоро всички ще се окичим с бяло-чевените символи на здравето и късмета, но преди да сложим мартениците по ръцете и реверите си, първо трябва да подберем тези за най-близките си. 

Галерия „Занаяти“ ни зарадва с прекрасна изложба от ръчно направени мартеници, които освен че можете да разгледате в изложбеното пространството, можете и да подарите на близки и приятели. 10 автора от различни краища на страната се обединиха под покрива на „Занаяти“, замираща се на ул. „Отец Паисий“, за да покажат различни похвати в изработката на прабългарския символ. Мартениците са изработени от естествени материали, като основният сред тях е вълна.

Това, което няма как да не привлече вниманието ви, са малки, фино изработени мартеници по старата техника кене. Кене е дантела, която се изработва с игла за шиене и конец. В Гърция се нарича “Бибило”, в Турция – “Оя”, в руски източници се нарича “Палестинска” или “Персийска” дантела, а по света е позната като “Арменска дантела – Armenian lace”. В българската национална носия с тази дантела са украсени ризите, кърпите за глава, в някои райони и престилките. В бита се използва за украса на ритуални кърпи, покривки за легло и маса. Техниката се е предавала от поколение на поколение само в определени райони на България. Най-старите образци, които са показани в музеите, са от 19 в., като се смяташе, че вече почти не са останали майстори, които да я практикуват.

Ако искате да подарите наистина уникална мартеница на своите близки или кене-то е привлякло вниманието ви, отбийте се до галерия „Занаяти“, ще ви хареса.